Изглежда, че подобно цунами е унищожило крайбрежните села в Ачех преди повече от 600 години, а последвалото опустошение може би е изиграло роля за възхода на мощния султанат Ачех, според нови доказателства. През 2006 г. археологът Патрик Дейли работил с властите на Ачене за запазване на културни и религиозни обекти, увредени от цунамито от 2004 г., когато забелязал красиво издълбани исторически мюсюлмански надгробни плочи по крайбрежието.

Дейли започнал да се чуди колко често това бедствие се е случвало в миналото и как е засегнало хората, живеещи в Ачех. Северозападният край на Суматра, където сега се намира столицата на Аче, Банда Ачех, е било първото и и вероятно последното пристанище за кораби, пресичащи Бенгалския залив. Археолозите до сега не са имали много твърди доказателства за населените места в района преди 17-ти век.

Дейли, който работи в Земната обсерватория в Сингапур, и неговите колеги от университета Сияа Куала в Ачех започнали систематично изучаване на брега, разговаряйки с около 40 крайбрежни села, за да намерят следи от историческо човешко присъствие като намерените надгробни плочи, керамични фрагменти и стари основи на джамии. Базирайки се на възрастта на керамичните разпръсквания в тези населени места, изследователите открили нещо още по-поразително. Крайбрежните селища изглежда са изникнали около 11-ти и 12-ти век, но всичките девет ниско разположени селища изглеждат изоставени около 1400 година.

Наскоро открити геоложки доказателства сочат, че цунамито е ударило региона през 1394 година. Новите археологически доказателства предполагат, че цунамито, подобно на събитието от 2004 г., е унищожило всички ниски разположени села в региона.

Едното селище в Ачене, което изглежда че е оцеляло след цунамито през 1394 г., се намирало на върха на хълм извън обсега на приливите и отливите. Дейли и колегите му са идентифицирали населеното място като Ламри, място за търговия, известно от историческите данни за средновековния морски път на коприната. В Ламри изследователите открили висококачествена керамика от всички различни части на Китай и дори от Сирия.

Ламри обаче започнал да спада бързо в началото на 16-ти век. Само няколко десетилетия по-рано хората започнали да се възстановяват в селата, унищожени от цунамито. Търговията се пренасочва към тези нископланински райони, както се вижда от по-висококачествената керамика и надгробни плочи с имена на елити от други части на пролива Малака, която отделя Суматра от Малайския полуостров.

The post “Забравеното“ 600-годишно цунами appeared first on Зелен Свят.

Тъй като фермерите от неолита съществували много преди писмения език да е стигнал до Британските острови, единствените записи от техния живот са нещата, които те оставят. И докато те са ни оставили много паметници – Стоунхендж или каменните кръгове на Оркни – културните практики и по-дълбоките намерения зад тези места са до голяма степен неизвестни.

За изкуствените острови, наречени крангог, досега изследователите смятаха, че повечето от тях са били построени, когато хората в желязната епоха (800-43 г.пр.Хр.) са създали каменни пътеки и жилища в средата на водни обекти. Ново проучване показва, че поне някои от близо 600 крангога на Шотландия са много, много по-възрастни – почти три хиляди години по-възрастни – поставяйки ги здраво в епохата на неолита. Нещо повече, артефактите, които помагат да се отблъсне датата на кранговете в далечното по-дълбоко минало, също могат да сочат към някакво поведение, което не е било подозирано в този праисторически период.

Възможността някои крангове да се появят още през неолита, възникнали през 80-те години, когато археолозите, разкопаващи остров от желязната епоха в езерото на остров Северна Уист на Шотландия, разбраха, че вместо това работят по неолитен обект. Но макар изследователите да подозират, че не е единственият случай, търсенето на други крангове през годините след това не доказало неолитният произход.

Това се промени през 2012 г., когато местен водолаз намира уникална керамика от неолита във водата около кранговете в Външните Хебриди. Местните музейни служители и археолози се включили в търсенето и накрая идентифицирали пет изкуствено построени островчета с неолитен произход, основани на радиовъглеродно датиране на керамика от каменната епоха.

Повторното използване на островчетата в продължение на хилядолетия затруднявало намирането на признаци на неолитен живот върху кранговете. Но водата около тях разказва различна история. За археолозите, които намерили само парчета от шест хилядолетни керамични съдове, състоянието на почти непокътнатите неолитни керамични съдове е “невероятно”, казва Дънкан Гарроу, доцент по археология на Университета в Рединг. “Никога не съм виждал нещо подобно в британската археология”, казва той. – “Хората изглежда са изхвърляли тези неща във водата.”

The post Изкуствени острови по-стари от Стоунхендж appeared first on Зелен Свят.

Откриването на пещерната система, известна като Баламку или „Бог Ягуар“, било обявено от Националния институт по антропология и история на Мексико. След първоначалното откритие от фермери през 1966 г., Баламку била посетена от археолог Виктор Сеговия Пинто, който написал доклад, в който се отбелязва наличието на голямо количество археологически материал. Но вместо да разкопае мястото, Сеговия наредил на фермерите да запечатат входа заедно с всички записи за откриването на пещерата.

Баламку останала запечатана за повече от 50 години, докато не била отворена отново през 2018 г. от изследователя Гуилермо де Анда и неговия екип. Проучването на системата било частично финансирано от безвъзмездни средства от Националното географско дружество. Де Анда си спомня, че се промъкнал по корем през тесните тунели на Баламку в продължение на часове преди да се натъкне на каскада от дарове, оставени от древните жители на Чичен Ица. Те били толкова перфектно запазени и непокътнати, че сталагмитите се били образували около вазите, украсените плочи и други предмети в пещерата.

За да имат достъп само до първата от седемте ритуални зали, открити досега в Баламку, археолозите трябва да пълзят по корем през стотици метри извиващи се тесни проходи. В първоначалния доклад за пещерата Сеговия идентифицира 155 артефакта, някои с лица на богове, а други с маркировка на свещеното цеиба дърво. За сравнение, близката пещера Баланканче, ритуално място, разкопано през 1959 г., съдържа само 70 от тези обекти.

Защо Сеговия решил да запечата такова феноменално откритие, все още остава въпрос. Но по този начин той по невнимание предостави на изследователите безпрецедентен „втори шанс“ да отговорят на някои от най-сложните въпроси, които продължават да предизвикват противоречия за маите днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Недокосната майска пещера Чичен Ица appeared first on Зелен Свят.

Преди откритието не сме притежавали особено много информация за Тутанкамон. Знаели сме, че е бил фараон, кога е властвал и къде живял. Но детайлите за самият него, както и за смъртта му били напълно мистериозни за египтолозите. Откритието на гробницата му била от критично значение за попълването на празните места в историята на Древен Египет.

През 1922г. започват разкопките на самата гробница. Първоначално се сблъскват със запечатана, солидна стена на входа. Когато си проправят път през нея се оказват в коридор, който завършва с още една такава стена. На нея било изписано името на Тутанкамон с йероглифи и археолозите разбрали, че са на правилното място. Разбиват втората стена и биват представени с изумително количество съкровище. До сега откритите гробници са били ограбени от крадци преди археолозите да достигнат до тях, за това гробницата на Тутанкамон привлякла вниманието на всички медии.

От определено време се разправяли слухове, че египетските гробници съдържали проклятие за тези, които осквернят тези свещени места. Не помогнало факта, че един от най-големите инвеститори в разкопките починал 3 дена след отварянето на гробницата от ухапване от комар. Неговото куче, което било в Англия по това време също умряло по неизвестни причини. Голяма част от екипът отворили гробницата или работели върху артефактите изкарани от там се разболели от пневмония и починали. Това довели голяма част от медиите да спекулират, че проклятието е достигнали археолозите.

Смята се, че дори и днес артефактите като златната маска на Тутанкамон, които днес се помещават в египетският музей в Кайро, носят със себе си проклятието. Направени са няколко експозиции, може би най-известната от който е била в Ню Йорк. При планирането, главният организатор почива дни след последните подготовки, както и самият пилот, който имал отговорността да ги пренесе в Ню Йорк.

Учените спекулират, че вероятно е било застоелият въздух в гробницата. Преди откриването й, тя не била отваряна за около 3000 години. Вероятно е имало разновидни вещества и химикали застояли във въздуха, които откривателите са погълнали. Днес много смятат, че артефактите не трябва да бъдат мърдани от египетският музей, защото проклятието на фараона завинаги ще остане с тях.

Автор: Мартина С. Попова

The post Проклятието на фараона appeared first on Зелен Свят.