Както обяснява нашият домакин Кристин Конгер във видеото по-горе, има няколко добри причини, поради които хората не ходят наоколо, размятайки опашките си.

За разлика от четириноги животни – като котките – които използват своите опашки за баланс, хората ходят на два крака и използват различна система, за да избегнат падането. Нашият център на тежестта преминава вертикално надолу по гръбнака ни и не се нуждаем от друг придатък, който да уравновесява теглото на доста големите ни глави. Също така ние нямаме нужда от опашка, с която да се захващаме за клоните или да скачаме от дърво на дърво през джунглата, като другите примати (въпреки че нямаше да е лошо, ако можехме да го правим, а?).

Плюс това, опашките отнемат ценна енергия и нямат смисъл за хората, които вече не се нуждаят от тях, за да оцеляват. Ха! Това означава ли, че някога сме имали опашки? Определено значи! И по някакъв начин все още я имаме. Всеки от нас има поредица от слепени прешлени, наречена опашна кост, в края на гръбнака си. Този остатък е останал от дните, когато нашите предци са имали опашки. При други примати, опашната кост все още представлява напълно развита опашка. И при хората продължава да се появява ембрионална опашка около 30-ия ден от развитието на плода в утробата, но този придатък,  в повечето случаи, се абсорбира преди раждането. В изключително редки случаи някои бебета се раждат с реални опашки. Това е вид атавизъм, черта на далечни предци, които се появяват на случаен принцип. Обикновено тези опашки са с дължина само няколко сантиметра и се отстраняват малко след раждането.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Защо нямаме опашки appeared first on Зелен Свят.