Северният и Южният полюс са различни среди. Наистина в двете полярни области е студено, слънчевият ритъм е подобен. Все пак съществува важна разлика: арктическата област (Северен полюс) е ледовит океан, превърнат в леден блок, ограден от Америка, Европа и Азия, докато Антрактида е истински континент от замръзнала сладка вода, достигащ дебелина от 4000 м. Около Северния полюс степите и тундрата се превръщат в блата през лятото; около антарктида се намира океан, който отчасти замръзват през зимата.

Ледът на Арктика е царството на бялата мечка. Тя намира храна, коато сяда до дупките, пробити от тюлените, за да дишат, и чака някой от тях да се покаже, за да го убие с удар на лапата си. Благодарение на дебелия слой мазнина мечката понася тежките зими и не мигрира, за да се размножава. Остатъжите от убитите тюлени служат за храна на арктическите лисици. В морето китове и тюлени поддържат свободни води коридори, за да плуват между ледените блокове. Полярните морета, богати на планктон, безгръбначни и риба, са истински складове за храна.

С отдалечаването на полюса растителността става по-развита. Към мъховете и лишеите се прибавя по-богата флора. Все пак разнообразието в тундрата е слабо. През зимата тревата и храстите живеят под снега. През краткото арктическо лято земята се размразява на няколко сантиметра дълбочина. Растенията засилват развитието си и животът закипява. Тундрата се обсипва с цветя, разцъфтяват черни и червени боровинки, дребни върби и брези.

The post Животът в полярните области appeared first on Зелен Свят.

Венера носи белези на интензивна вулканична дейност – потоци лава на стотици километри, вулкани с широки кратери, както и издигания на почвата от натиска на магмата под кората на повърхността. Интересните кръгли и плоски формирования, вероятно образувани от изригване на лепкава лава, се наричат pancakes (палачинки). Диаметърът им е десетки километри, а височината – приблизително 1км.

На Венера има големи кратери, остатък от удари на мереорити.

Също като Земята, Венера се върти около Слънцето. Нужни са й 225 дни за пълна обиколка, докато при Земята това са 365 дни. Също като Земята, Венера се върти и около себе си. Но гокато Земята се завърта за 24 часа, Венера се върти много по-бавно: нужни са й 243 дни за пълно завъртане около оста, или 8 месеца.

Продължителността на “венериния ден” отговаря на 116 земни дни. Освен това Венера се върти в обратна посока. През 1961г. един астроном-аматьор забелязва върху облачния слой на Венера по-тъмни и подвижни петна. Чрез тях той доказва, че на височина 90км атмосферата на Венера се завърта за 4 дни.

Тъй като Земята и Венера се въртят около Слънцето с различна скорост разстоянието помежду им е различно варира между 40 и 260 милиона километра. Въпреки големите колебания в разстоянието, Венера, гледана от Земята, има постоянно сияние. Това се обяснява с факта, че когато е най-далеч и изглежда по-малка, тогава получава повече слънчева светлина. Когато се доближи до Земята, тя показва само малък полумесец светлина. Тези два аспекта се наблюдава лесно с малък телескоп.

The post Какво има на Венера? appeared first on Зелен Свят.

Орбитата на Венера е разположена между Земята и Слънцето. Гледана от Земята, тя следва Слънцето при залез и го изпреварва при изгрев. Нея наричат Зорница. Въпреки това, дори с телескоп не могат да се видят подробности от повърхността й, защото е обгърната от плътни облаци, отразяващи слънчевата светлина.

През 1975 и 1982г. две съретски сонди кацнаха на Венера. Макар че оцеляха само няколко десетки минути (най-дългата връзка продължи 127 минути), те предадоха на Земята снимки, показващи плоска и напукана почва, покрита с плочи от пръст, малки скални отломъци и прах. Видът на тези скали е близък до базалтовите потоци лава на Земята. Значи на Венера е имало вулканична дейност, която днес е спряла.

Венера може да се сондира от Земята чрез радар. Точността на радарите позволява да се изясни релефът на планетата. Благодарение на съветските и американските сонди познаваме структурата и състава на атмосферата на Венера. Тя се състои от 95% въглероден двуокис, 3.5% азот и се откриват следи от други газове, например аргон. Венера е обградена от облаци на 90км височина, докато на Земята тяхната височина е 10-12км. Слоят между 90 и 70км е мъгла, съставена от капчици сярна киселина, но от по-едри капки. Между 50 и 30км атмосферата е изградена от мъгли. Накрая на 30 км височина атмосферата се изяснява, а ветровете са слаби. Тъй като слънчевата светлина не може да пресече облачния слой, на повърхността й винаги е тъмно като при бурна вече на Земята. Температурата на повърхността е 460 градува, което обяснява краткия живот на изследователската апаратура. Атмосферното налягане е 90 пъти по-голямо от земното.

The post Венера appeared first on Зелен Свят.

„Като цяло, това е изменението на климата“, казва Доналд Уебълс, учен от атмосферата в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн. “Очакваме увеличаване на общото количество валежи в Средния Запад, особено през зимата и пролетта, като по-големи събития идват.”

Американското министерство на земеделието наблюдава развитието на културите по време на сезона на засаждане и съобщиха, че само 58% от царевицата, която може да бъде засадена, е в земята. За соята това е само 29%. Това е голям проблем за американските фермери, които доставят една четвърт от зърното в света, категория, която включва царевица, пшеница и ориз.

“Когато се затопли атмосферата, тя може да побере повече влага”, казва Дейвид Истърлинг, ръководител на отдел “Научни услуги” в Националната администрация по океана и атмосфера.

Той обяснява, че голяма част от дъжда, падащ над среднозападните щати, възниква в небето над Мексиканския залив, където водата се затопля. Тъй като тази атмосфера над залива се затопля, тя е в състояние да държи повече влага, която в крайна сметка ще се изсипе някъде. През 2018 година големи наводнения в следствие от ураганите също са били длъжни на затоплянето, предизвикано от изменението на климата. В публикуваната Национална оценка на климата, през 2018 г., за която Истърлинг е бил директор на отдела за техническа поддръжка, изследователите заключават, че САЩ ще се сблъска с по-катастрофални наводнения, които биха засегнали инфраструктурата и културите.

“Докато продължаваме да затопляме атмосферата, можем да очакваме да видим повече от тези екстремни събития в бъдеще”, казва той.

The post Наводнението на Средния Запад appeared first on Зелен Свят.

Накратко, атмосферата ни е тук, поради гравитацията. Когато Земята се е образувала преди около 4,5 милиарда години, разтопената планета едва ли е имала атмосфера. Но докато Земята се е охлаждала, се е формирала атмосферата й, главно от газове, изхвърлени от вулкани, според Smithsonian Environmental Research Center (SERC). Тази древна атмосфера е била много различна от днешната; от SERC смятат, че в нея е ​​имало сероводород, метан и от 10 до 200 пъти повече въглероден диоксид, отколкото в съвременната атмосфера.  

„Вярваме, че Земята е започнала с атмосфера, подобна на тази на Венера, с азот, въглероден диоксид, може би метан“, казва Джереми Фрей, професор по физична химия в Университета на Саутхемптън в Обединеното кралство. – Тогава животът е започнал някак си, почти със сигурност на дъното на някой океан.“

„След около 3 милиарда години фотосинтетичната система еволюира, което означава, че едноклетъчните организми използват слънчевата енергия, за да превърнат молекулите на въглеродния диоксид и водата в захар и кислороден газ. Това драстично повишаване на нивата на кислород“, казва Фрей. „И това е най-голямото замърсяване, което може да се каже, че животът някога е правил, защото бавно е преобразил планетата“, добавя той.

Днес атмосферата на Земята се състои от около 80% азот и 20% кислород, казва Фрей. Тази атмосфера е дом на аргон, въглероден диоксид, водни пари и много други газове, според National Center for Atmospheric Research (NCAR).

Хубаво е, че тези газове са там. Атмосферата ни предпазва Земята от суровите лъчи на слънцето и намалява температурните крайности, действайки като пухена обвивка около планетата. Междувременно, парниковият ефект означава, че енергията от слънцето, която достига до Земята, преминава в атмосферата, абсорбира се и се освобождава от парникови газове, според NCAR. Има няколко различни вида парникови газове; най-важните от тях са въглероден диоксид, водна пара, метан и азотен оксид. Без парниковия ефект температурата на Земята ще бъде под нулата.

Днес обаче парниковите газове са извън контрол. Тъй като хората отделят повече въглероден диоксид в атмосферата, парниковият ефект на Земята става по-силен. От своя страна климатът на планетата става по-топъл.

Интересно е, че никоя друга планета във Вселената няма атмосфера като Земята. Марс и Венера имат атмосфери, но не могат да поддържат живота (или поне не земния живот), защото нямат достатъчно кислород. Всъщност атмосферата на Венера е предимно въглероден диоксид с облаци от сярна киселина, „въздухът“ е толкова дебел и горещ, че никой човек не може да диша там. Според НАСА, наситената с въглероден диоксид атмосфера на Венера я прави най-горещата планета в нашата Слънчева система. Повърхностните температури са достатъчно горещи, за да се разтопи оловото.

„Фактът, че Земята има атмосфера е изключително необичаен по отношение на планетите в Слънчевата система, тъй като земната атмосфера е много различна от която и да е от другите планети, казва Фрей. Например, налягането на Венера е около 90 атмосфери, което е равностойно на гмуркане на дълбочина от 914 метра в океана на Земята. Оригиналните руски космически кораби, които отидоха до Венера, направиха запис от само няколко секунди и след това бяха смачкани, разказа Фрей. – Никой така и не разбра колко е горещо там.“

Така че атмосферата на Земята е живот – и без нея животът, какъвто го познаваме, няма да съществува. „Земята се нуждаеше от подходящата атмосфера, за да се зароди животът, обяснява Фрей. Тя създаде тази атмосфера и създаде условия, за да живее в тази атмосфера. Атмосферата е напълно неразделна част от биологичната ни система.“

Превод – Нина Жишева

The post Атмосферата и Земята – прекрасната симбиоза на живота appeared first on Зелен Свят.

Самият термин аерозол означава сбор от много видове малки парченца неща, които се оказват спободни в атмосферата, от повърхността на планетата до краищата на пространството. Те могат да бъдат твърди или течни, безкрайно малки или достатъчно големи, за да се виждат с просто око.

“Първичните” аерозоли, като прах, сажди или морска сол, идват директно от повърхността на планетата. Те се вдигат в атмосферата от ветровете и биват изстрелвани високо във въздуха. “Вторични” аерозоли се образуват, когато различни неща плават в атмосферата – като органични съединения, освободени от растения, течни киселинни капчици или други материали – заедно се сриват, което води до химическа или физическа реакция. Вторичните аерозоли, например, правят мъглата.

Аерозолите идват от естествени и човешки източници, а понякога и двете едновременно. Прах, например, се измива от пустини, изсъхнали реки, сухи езерни басейни и др. Неговите концентрации в атмосферата нарастват и падат с климата. В студени, сухи периоди в историята на планетата, като последната ледникова епоха, атмосферата се изпълни с повече прах, отколкото по време на по-топлите участъци от историята на Земята. Но хората са засегнали този естествен цикъл, правейки някои места по-прашни, отколкото биха били в противен случай и поддържайки други места влажни.

Морските соли осигуряват друг естествен източник на аерозоли. Те са изтръгнати от океана от вятър и морски спрей и са склонни да запълнят долните части на атмосферата. За разлика от това, някои видове много експлозивни вулканични изригвания могат да изстрелят частици и капчици високо в горните слоеве на атмосферата, където те могат да плуват в продължение на месеци или дори години над повърхността на Земята.

The post Какво представляват аерозолите? appeared first on Зелен Свят.

Атмосферният озон поглъща ултравиолетовото (UV) излъчване от слънцето. Излагането на UV радиация е свързано с повишен риск от рак на кожата и катаракти, както и с увреждане на растенията и морските екосистеми. Атмосферният озон понякога се обозначава като “добър” озон, поради неговата защитна роля, и не трябва да се бърка с тропосферния или “нисък” озон, ключов компонент на замърсяването на въздуха, което е свързано с респираторни заболявания.

Озонът е силно реактивен газ, чиито молекули се състоят от три кислородни атома. Концентрацията му в атмосферата естествено се колебае в зависимост от сезоните и географските ширини, но като цяло е била стабилна, когато глобалните измервания започнали през 1957 г. Първоначалните изследвания през 70-те и 80-те години разкриха признаци на проблеми. През 1974 г. Марио Молина и Шерууд Роуланд, двама химици от Калифорнийския университет, Ървайн, публикуват статия в Nature, в която подробно са описани заплахите за озоновия слой от хлорфлуорвъглеродните газове. По това време те обикновено се използвали в аерозолни спрейове и като охлаждащи течности в много хладилници.

Революционните изследвания, за които учените бяха наградени с Нобелова награда за химия през 1995 г., стигнали до заключението, че атмосферата има „ограничен капацитет за абсорбиране на хлорни атоми“ в стратосферата. Един атом хлор може да унищожи повече от 100 000 озонови молекули, според американската агенция за опазване на околната среда, като изкоренява озона много по-бързо, отколкото може да бъде заменен.

Продължава наблюдението на озоновия слой и е установено, че възстановяването може да не е толкова просто, както се надяваше. Едно проучване в началото на 2018 г. установи, че озонът в долната стратосфера неочаквано и необяснимо е намалял от 1998 г. насам, докато друг посочва възможни продължаващи нарушения на пакта от Монреал.

The post Озоновият слой appeared first on Зелен Свят.

Днес рядко седим около огъня, а и не всеки има камина. Но всеки може да си позволи свещи. Пазарът изобилства от всякакви форми цветове и аромати и предназначението им не е само замяна на  електрическото осветление. Те са символ на романтика, използват се в ароматерапията, създават уют и неповторима атмосфера.

Декоративни свещи съществуват още от далечното минало. Направени са от смола и восък, растителни влакна, животински мазнини, мазна риба, придаваща на материалите форма на животински фигури, хора, растения или “парфюм”. С времето, технологиите стават по-сложни – декоративните свещи се превръщат в произведения на изкуството, а хората изискват все повече – приятен аромат, който може да подобри настроението, да радва окото, да предизвика чувства.

Казват, че за първи път ароматни свещи се появили в Древния Изток. Свещеници и жрици ги използвали за провеждане на различни храмови ритуали, след което започнали да се използват и в ежедневието.

Трябва да се знае – ароматизираните свещи могат да бъдат опасни за здравето. Експерти отбелязват, че в помещенията, където те изгарят дълго време, много токсични вещества се натрупват във въздуха – понякога не по-малко, отколкото в стаи за пушачи.

Често можете да забележите, че свещите миришат не на това, което е посочено на опаковката – например, ябълка, а нещо неразбираемо, въпреки че миризмата изглежда приятна. Това е така, защото тяхното производство използва изкуствени добавки – например аромати, които не носят никаква полза за здравето. Но дори естественият ароматизатор може да загуби първоначалния си мирис, ако свещите са направени неправилно – при прегряване, естествените етерични масла променят структурата си, а ароматът също се променя – понякога до неузнаваемост.

В западните страни, ароматните свещи се използват много по-рано от нашата и затова производството им там е широко развито – разбира се, материалите са далеч от естествените. А хората, които обичат тези красиви и ароматни атрибути на романтичната атмосфера, започват да се разболяват по-често.  Често се появява свръхчувствителност към различни домакински продукти, като шампоани и дезодоранти, случаи на астма и кожни заболявания.

Рядкото използване на парафинови свещи не причинява вреда, обаче трябва да се спазват определени правила.

Не е необходимо да палим много свещи наведнъж: няма точни указания, но в малки стаи, където има деца, голям брой запалени свещи е особено опасно – 1-2 е достатъчно.

Не запалвайте свещи за няколко часа в даден момент (понякога те изгарят в продължение на дни) и не ги използвайте като освежител за въздух – те не са измислени за това.

Ако парафинова свещ гори в проветриво помещение 2-3 пъти седмично, около половин час, нищо ужасно няма да се случи.

Във всички случаи е по-добре да замените парафиновите свещи  с безопасни ароматизирани свещи, направени от естествен пчелен восък или соев восък. Свещи от пчелен восък дори не трябва да се ароматизират – те миришат на мед и прополис, когато изгарят, но често добавят и подходящи етерични масла. Соевият восък се получава от соеви зърна.

Можете да си купите и стеаринови свещи, те също са безопасни, тъй като се състоят от естествени мазнини, но те рядко се срещат в продажбата. Накратко, ползвайте свещи, но с мисъл и мярка…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Безопасни ли са свещите? appeared first on Зелен Свят.

Атмосферните нива на парникови газове като въглеродния диоксид сега са по-високи, отколкото през последните 800 000 години, главно защото хората ги освобождават във въздуха чрез изгаряне на изкопаеми горива. Газовете абсорбират слънчевата енергия и запазват топлината близо до повърхността на Земята, вместо да я оставят да “избяга” в космоса. Това улавяне на топлина е известно като парников ефект. Корените на концепцията за парниковия ефект лежат през XIX век, когато френският математик Джоузеф Фурие изчисли, че Земята ще бъде много по-студена, ако няма атмосфера. През 1896 г. шведският учен Сванте Арениус е първият, който свързва повишаването на въглеродния диоксид с изгарянето на изкопаеми горива с ефект на затопляне. Близо век по-късно американският климатолог Джеймс Хансен свидетелства, че парниковият ефект е бил открит и сега променя нашия климат.

Днес изменението на климата е терминът, който учените използват, за да опишат сложните промени, предизвикани от концентрациите на парникови газове, които сега засягат климатичните системи на планетата. Изменението на климата обхваща не само повишаването на средните температури, които наричаме глобално затопляне, но и екстремни метеорологични явления, пренасочване на популациите на диви животни и местообитания, покачване на моретата и редица други въздействия. Парниковите газове имат значителни въздействия върху околната среда и здравето. Те причиняват изменението на климата чрез улавяне на топлина и също допринасят за респираторни заболявания от замърсяване на въздуха. Екстремните климатични условия и увеличеният брой на пожари са други последици от изменението на климата, причинено от парникови газове. Типичните метеорологични модели, които сме очаквали, ще се променят; някои видове ще изчезнат; други ще мигрират или ще се адаптират.

Светът технически има само една пета от своя „въглероден бюджет“ – общият му размер е 2,8 трилиона метрични тона, което остава, за да се избегне затопляне на Земята с повече от 1,5 градуса. Спирането на движещите се тенденции ще изисква нещо повече от постепенно премахване на изкопаемите горива. Всъщност, решенията за спиране на глобалното повишаване на температурата разчитат на приемането на методи за “изсмукване” на въглеродният диоксит от въздухът, който дишаме. Плановете включват засаждане на дървета, запазване на съществуващи гори и пасища и намаляването на отделеният CO2 от електроцентрали и фабрики.

Автор: Мартина С. Попова

The post Парниковите газове appeared first on Зелен Свят.