Озоновият слой

Озоновият слой

24/04/2019 Off By martha

През последните 30 години хората постигнаха напредък в спирането на увреждането на озоновия слой чрез ограничаване на употребата на определени химикали. Но остава да бъде направено още нещо, за да се защити и възстанови атмосферният щит, който седи в стратосферата над земната повърхност.

Атмосферният озон поглъща ултравиолетовото (UV) излъчване от слънцето. Излагането на UV радиация е свързано с повишен риск от рак на кожата и катаракти, както и с увреждане на растенията и морските екосистеми. Атмосферният озон понякога се обозначава като “добър” озон, поради неговата защитна роля, и не трябва да се бърка с тропосферния или “нисък” озон, ключов компонент на замърсяването на въздуха, което е свързано с респираторни заболявания.

Озонът е силно реактивен газ, чиито молекули се състоят от три кислородни атома. Концентрацията му в атмосферата естествено се колебае в зависимост от сезоните и географските ширини, но като цяло е била стабилна, когато глобалните измервания започнали през 1957 г. Първоначалните изследвания през 70-те и 80-те години разкриха признаци на проблеми. През 1974 г. Марио Молина и Шерууд Роуланд, двама химици от Калифорнийския университет, Ървайн, публикуват статия в Nature, в която подробно са описани заплахите за озоновия слой от хлорфлуорвъглеродните газове. По това време те обикновено се използвали в аерозолни спрейове и като охлаждащи течности в много хладилници.

Революционните изследвания, за които учените бяха наградени с Нобелова награда за химия през 1995 г., стигнали до заключението, че атмосферата има „ограничен капацитет за абсорбиране на хлорни атоми“ в стратосферата. Един атом хлор може да унищожи повече от 100 000 озонови молекули, според американската агенция за опазване на околната среда, като изкоренява озона много по-бързо, отколкото може да бъде заменен.

Продължава наблюдението на озоновия слой и е установено, че възстановяването може да не е толкова просто, както се надяваше. Едно проучване в началото на 2018 г. установи, че озонът в долната стратосфера неочаквано и необяснимо е намалял от 1998 г. насам, докато друг посочва възможни продължаващи нарушения на пакта от Монреал.