Американският континент, открит от Христофор Колумб случайно през 1492г., е населен от многобройни народи. Колумб, който смята, че достигнал Индия по западния път, ги назовава Indios, индийци (индианци). Тези твърде разнообразни народности вероятно са дошли от Азия на много вълни през Беринговия проток, морски ръкав от 80 км между Сибир и Аляска. Този проток е лесен за преминаване: през зимата е замръзнал, а през лятото е достатъчно едно кану, каквито притежават и днес ексимосите. Най-голямата вълна може би датира отпреди 20,000 години. Други идват вероятно от полинезийските острови на далечния Южен Пасифик, откъдето са емигрирали на етапи с помощта на големи салове.

Те не познават нито колелото, нито коня, но някои притежават високо технологично равнище. Те са известни като предколумбовите цивилизации, т.е. съществували прези пристигането на Христофор Колумб и откриването им от европейците. Разнообразието им се обяснява с различната обкръжаваща среда: джунгла, пустиня, нагморска височина, студ, топлина… Три измежду тях (маи, ацтеки и инки) са особено силни развити и спечелват възхищението на conquistadores, испанските завоеватели от XVI век, които обаче ги разрушават…

Територията на маите покрива част от Централна Америка и полуостров Юкатан. Тя се намира около градове-държави (Тикал, Паленке…). Начело на всяка стои крал-божество, подпомаган от вицекрал, чиновници и воини. Кралят е от кастата на жреците, която монополизира властта и взима данъци от останалата част на обществото. Жреците извършват ритуали към божествата (Слънцето, Луната, Вятъра, Дъжда…), като принасят в жертва хора и животни. Маите не са завоеватели: те търсят само пленници за роби. През Х век един съседен народ, толтеките, се настанява в Юкатан и претопява маите. Но след бунт през 1450г. кралството им се разпокъсва и не устоява на испанските завоеватели.

Разположени в дъното на обществената стълбижа, под търговците, но над робите, селяните имат тежката задача да изхранват тези, които не произвеждат. Те живеят в гървени колиби, измазани с пръст и покрити с клонак, които образиват селища, отдалечени от града и прекрасните му паметници. Царевицата, основната им храна, вирее добре във влажния и топъл климат. Тя може да изхранва много хора, без да изисква многобройна работна ръка. Но тези, които не обработват земята, трябва да участват в големите строежи в градовете: храмове, гробници, светилища…

The post Предколумбовите цивилизации appeared first on Зелен Свят.

Мистерията на Ел Таджин

Градът е построен и обитаван между 800 г. пр. Хр. и 1200 г. сл. Хр. от една култура, най-вероятно повлияна от олмеките, въпреки че точно кои са те, остава тайна. Някои смятат, че те са били предци на толтеките или че са били клон на могъщите хора от Мая. Някои доказателства сочат, че строителите на Ел Таджин са били предци на хората от Хуастек, които все още живеят в щата Веракруз.

Археологическите доказателства сочат, че градът е бил богат и че е бил столица на царство, което доминирало в голяма част от югозападната част на Мексико. Стоял е на важни търговски мрежи и е бил мултиетнически град.

В най-добрите му времена около 20 000 души са живели в Ел Таджин, главно на околните хълмове. Градът и вътрешността му оцеляват след социалния срив на класическия период, но Ел Таджин продължил да просперира. През 1300 г. обаче градът е завладян от номадски народ, известен като Читимек, който е живял в сегашното северно Мексико. Той бил частично разрушен и изоставен, а жителите установили друг град на известно разстояние. Изоставеният град е известен на толтеките и по-късните ацтеки, и те свързват руините със свръхестественото и царството на мъртвите. След испанското завоевание градът е забравен. Това вероятно е свързано с колапса на хуастекския народ поради войни и болести.

Преоткриването на изгубения град Ел Таджин

Ел Таджин се намира в полу-тропическа планина и наскоро е обрасъл с дървета. Той е бил скрит в гъстата джунгла и е открит едва през 1785 г. от държавен служител, търсещ незаконни тютюневи плантации.

Новината за откриването на изгубения град предизвика сензация, но едва през 20 век градът е бил разкопан. Откриването на петрол отвори зоната за археолози, които заедно с други изчистиха джунглата от изгубения град. Към днешна дата само 50% от територията е разследвана и е обявена за национален археологически парк за защита на многобройните му руини.

Чудесата на Ел Таджин

Най-старата част на града е групата Аройо – площад, заобиколен от подредени стъпаловидни пирамиди, които са били възстановени от пораженията на джунглата. На върха са разположени храмове.

До падането на града площадът е бил използван като пазар, на който има много статуи. Може би най-важната сграда в Ев Таджин е пирамидата на нишите. Пирамидата получава името си от много ниши във всяко ниво и представлява пещери, които символизират портали към подземния свят. Тази конструкция е направена от каменни плочи и е на седем етажа. Състои се от три наклонени страни и една вертикална стена, типична за Мезоамерика.

Това, което отличава тази пирамида, както и по-малките, е използването на полегати подпори. Много експерти смятат, че някога пирамидата е била оцветена в червено и на върха си е имала масивна статуя на божество. За разлика от останалите, Синият храм, наричан така, защото е бил боядисан със син пигмент, няма летящи опори.

Друга важна област е Таджин Чико, който представлява комплекс от сгради, някои от които са административни. Всички те са добре запазени и изработени от каменни плочи.

В града има най-малко 17 игрища, където хората играели игра, която е имала голямо религиозно значение. Смята се, че тази традиция, е извлечена от маите, тъй като губещите в играта били обезглавявани и принасяни в жертва на божествата.

Всяка година през март там се провежда фестивал, посветен на местната култура и музика, а в съвременният град Таджин могат да се видят забележителности като църквата Иглесиас де ла Асунсион.

Превод – Нина Жишева

The post Ел Таджин, изгубеният град на един загадъчен народ appeared first on Зелен Свят.

Но как един остров доминира в индустрията с ванилия? И защо един килограм „обикновена ванилия” сега е по-ценен от един килограм сребро?

В крайна сметка, Мадагаскар не е родина на ванилията. Основният източник на ванилия е орхидеята Vanilla planiflolia. Отдавна произвеждан в Мексико, ароматизаторът, добиван от дългите шушулки на растението, е бил използван в ритуали и в традиционната ацтекска напитка от смлян, подправен шоколад. Докато испанските конквистадори унищожават империята на ацтеките през 16 век, те изпращат мексиканско сребро, шоколад и ванилия обратно в Европа. Ванилията, с нейния цветен, фин вкус, бързо се превръща във фаворит, особено като допълнение към шоколада и сметаната. Но, когато европейците се опитват да отглеждат растението в своите ботанически градини и колониите си, дългите шушулки не се развиват. Основният опрашител на ванилията бил останал в Мексико: пчелата Melipona.

Без опрашване производството на ванилия се ограничава най-вече до Мексико. Но други региони също се стараят да отглеждат ценната ванилия, а растенията биват транспортирани до най-подходящите климатични райони по света. През 1841 г. един млад новатор случайно открил малко вероятно решение. Едмонд Албиус бил 12-годишен роб на контролирания от Франция остров Реюнион, в Индийския океан. С помощта на пръчка и палеца си Албиус притиснал заедно плодника и близалцето на ваниловото цвете, опрашвайки го ефективно. Това прави възможно масово производство на ванилия, особено в горещите и влажни климатични зони. Малкият Реюнион се вписва в сметката, но същото се отнася и за друг, много по-голям остров, на няколкостотин мили на запад, остров Мадагаскар.

Причината Мадагаскар все още да стои на върха в производството на ванилия, е мрачна: според The ​​Financial Times, той е един от малкото региони с подходящ климат, който, освен това, е достатъчно беден, за да направи достъпното ръчното опрашване. Докато други страни, като Индия, се занимават с тежко производство на ванилия, огромните колебания в международните цени го правят реколта,
рискова да се отглежда в големи количества. Много фермери избират да се придържат към други култури. Тази концентрация на производство на ванилия прави индустрията и цените още по-несигурни – в момента събитията в Мадагаскар доведоха до загуба на пари от всеки ванилов сладолед.

Ванилията отдавна е една от най-скъпите подправки в света. Изкуствените ванилии са изобилствали от векове, приготвени от всичко – от бобровите анални жлези до петролните продукти. Но докато търсенето на естествени вкусове процъфтява, високите цени навсякъде вдъхновяват спекулации с ароматизатора – от фермите в Мадагаскар до компании за подправки в Мичиган. Макар че ванилията е извървяла дълъг път, няма никакъв признак, че желанието ни да се наслаждаваме на приятния й аромат скоро ще ни напусне.

Превод – Нина Жишева

The post Защо 80 процента от световната ванилия се произвежда само Мадагаскар? appeared first on Зелен Свят.

Смята се, че още през 1900 година пр. Хр. хората, които са живели в този регион, са почнали да обработват зърната на местното какаово дърво. Най-старите данни, които имаме казват, че зърната са били натрошени и смесени с царевично брашно и люти чушки, за да се направи питие. Не е било чаша топъл шоколад, а горчива, ободряваща, пенлива смес. Мезоамериканците са вярвали, че шоколадът е божествено дарение от змиоподобен бог, познат на маите като „Кукулкан“. Ацтеките използвали какаови зърна като валута и пили топъл шоколад на кралски пирове. Също така са ги давали на войните като награда за победа на бойното поле и са ги използвали в ритуали.

Човекът, на който можем да благодарим за появата на шоколад в Европа, е Ернан Кортес, жестокия испански конквистадор, който поставил по-голямата част от Мексико под испанска власт през XVI век. Неговият лейтенант докладвал, че кралят изпил 50 чаши от шоколадовото питие, поднесени в златни чаши. Когато се завърнал в Испания и донесъл със себе си какаови зърна, заради начините, по които мезоамериканците ги използвали, те се превърнали в афродизиак за европейците.

Първоначално, горчивият вкус ги направило подходящи за медицински цели. Но подсладено с мед, захар или ванилия питието станало изключително популярно из испанския корт. Нямало е аристократически дом без подноси за шоколад. Това модерно питие обаче било трудно и времеемко да се произвежда в голям мащаб. Това включвало плантации и внесен робски труд в Карибите и на острови в крайбрежието на Африка.

Светът на шоколада драстично се променя през 1828 година. Машинизирането на разнородни фабрични процеси достигнало и до шоколада със създаването на преса за какао. Тази иновативност можела да раздели натуралната мазнина, или още наречено какаово масло, от натрошените зърна, което оставило чист прах, който можел да се смеси и направи на питие или отново да се комбинира с маслото, за да се създаде солидния блок шоколад, който познаваме днес. Малко по-късно шведски кулинар добавил мляко на прах към шоколада, създавайки млечния шоколад.

От там нататък вероятно само можете да се досетите как креативни хора експериментират и миксират, доставяйки ни големия избор от шоколадови изделия, на който можем да се насладим днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Произхода на шоколада appeared first on Зелен Свят.

А има ли някой, който да не обича шоколад?!? Едва ли. В днешно време щом ти се прияде шоколад, можеш да изтичаш до най-близкия хранителен магазин и да си  купиш. Бляскави витрини, цели фестивали посветени на него, оригинални (и не толкова) реклами с огромна палитра от цветове и аромати те зоват с шоколадовите си пипала и ти доброволно се предаваш на тази страст. Обаче преди години не е било точно така…Хайде да поровим из дългия  и труден път на шоколада до наши дни.

В далечната 600 год.пр.хр. още великите маи,  заменяли какаови дръвчета за друга стока. Ацтеките и маите събирали какаовите зрънца и ги нарекли хоколат. От тези зърна приготвили питие, което нарекли зоколат.

(на каквато и трева да са били тези хора, трябва да им отдадем почит заради иновативното мислене)

Според едно предание на ацтеките, какаовите зърна са дошли от рая, за да направят хората умни и силни.

При своето четвърто пътешествие, Христофор Колумб донесъл на крал Фердинанд И какаови зърна, но покрай другите подаръци никой не им обърнал внимание.

(сами си вадете изводи на кого какви и  колко подаръци да носите )

Чак през 1519 год. , испанският пътешественик при своето посещение при мексиканския император бил почерпен с какаова напитка. Тя представлявала смес  от ванилия, какаови зърна и други билки, с гъстота на мед.

Преди да влязат в харема например го консумирали в големи количества.

( ама и чистачката лиии?!? )

Първото производство с търговска цел е било реализирано от французин, но в Лондон.

Поради изключително високата цена, естествено само определен кръг можели да си го позволят.

 (‘ма кое му е естественото на това да не можеш да си купиш шоколад, язъккк)

Някъде около  1600 г. един испански историк е написал:

,,Какаовите зърна имаха стойността на пари. За 10 какаови зърна можеш да си купиш

1 заек а за 100 една хубава робиня‘‘.

(е, щом сте включили и жена в тази класация, трогнати сме, евала)

През 1778 год. с използването на машина за мелене на зърна са започнали

истинско производство  на шоколад.

Всички  знаем,  че шоколадът е сладко  изкушение. Посягаме към него, когато ни е тъжно или след обилна вечеря, или защото не можем да му устоим. Разнообразието от вкус, форма и вид е безкрайно. Ето малко детайли с ползите от различните видове шоколад

Черният шоколад е прекрасен източник на антиоксиданти. Това се дължи на съдържанието на голямо количество какао или  т.нар. флавоноиди.

Млечният и белият имат повече захар, мляко и мазнини без толкова флавоноиди.

Най-полезен е шоколадът със 70 %какао.

През 1996 е направено изследване, според което мирисът на шоколад има ефекта на тет-а-вълни в мозъка, създаващи усещане за покой.

( и без това изследване пак ще си го ядем, спокойно)

Някои специалисти препоръчват какао на децата.

(за първи път го чувам)

Независимо обаче на кой шоколад се доверите, помнете, че той е по-свестен от мъжа ви. Не ви лъже, винаги е готов да ви утеши и ви очаква в топлата си прегръдка, особено в денонощните магазини. Не е нужно да го разбирате. Просто го обичайте.

източник снимки: Google\

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Шоколадът- универсалната терапия appeared first on Зелен Свят.