– Знаеш ли колко ми е хубаво, когато ги махна…?!?

От тогава насам, винаги, когато срещна човек, който постъпва нестандартно, се сещам за Хрум.

Обича да му е трудно, българина.

Вместо да отиде мъжа при жената и да ѝ разкрие чувствата си откровено, и смело, той търси съвети по интернет форуми, съветва се с някакви други хора, като, че ли отговорът зависи от тях. И кое е най-лошото, което може да му се случи – жената да му откаже. То па, голям фал на фона на още няколко милиарда жени по света…

Някъде преди седмица, в претъпканият трамвай, плахо се качи една баба. Седна и здраво стискаше една кутия с яйца. Привечер. Тази баба беше ходила с трамвай до някакъв съседен квартал, при положение, че за блока има залепен денонощен магазин (знам, защото слезе с мен на моята спирка), а на разстояние от около 200м. максимум има 2 огромни супермаркета. Дълго гледах яйцата, за да разбера кое им беше толкова специално. Нищо бе. Най-обикновени яйца в кутия, опаковани по 6 броя от магазина. Ако отидеш до някакъв фермерски пазар, до някоя баба в някое село да си купиш истински яйца, разбирам, ама да помъкнеш в претъпканият трамвай, кутия най-обикновени яйца от майната си… Вече цяла седмица, мотивацията на онази баба ме човърка…

Когато мъжът попита жената, какво има, тя вместо да каже откровено кое я дразни или натъжава, тя казва:

– Нищо.

Във вътрешността ѝ бушува огън, заплашващ да изригне. И изригва де. Само, че в някакъв супер неподходящ момент, когато мъжа най-малко очаква и по някакъв доста незначителен повод. И после горките мъже очакват да ни разбират. Няма начин, братче. Обичайте ни и толкова.

Но да, всички ние сякаш обичаме да ни е трудно. Предпочитаме кански усилия, напрежение, лъжи, премълчани емоции пред ясни, открити, честни и достойни взаимоотношения. Mоже би простите решения, не са някъде далеч и извън нас. Вероятно не ни е необходим бинокъл, а взиране в себе си…

Аз пък, искам да ми е лесно. Много искам. До сега, нищо не ми се е случвало по лесния начин и затова, когато зависи от мен, винаги се опитвам да опростя и улесня всичко. Вие не искате ли?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Обичаме ли да ни е трудно?!? appeared first on Зелен Свят.

Абсолютно хвърчащи мисли за наносекунда, минаха през главата ми и вчера докато чакахме поредният автобус. Наблизо дойде една баба също с хвърчащи мисли в празният поглед. Трябва да отбележа няколко важни детайли от визията и поведението ѝ. От уважение не заснех лицето ѝ, но снимката дава бегла представа. Розовото яке веднага асоциира угасналите надежди на бабето за едно по-романтично съществувание. Резултатът – в момента, то се свежда до това да хвърля трохи на гълъбите по спирките. Вратът, който държеше изправен, въпреки всичко, беше окичен с бяло перлено герданче от истинска пластмаса. Торбичката ѝ, съвсем в духа на съвремието си беше съвсем „еко”.  От плат, не като нашите найлонови торбички, с които задушаваме планетата си. Убедена съм, че обядът ѝ е доста „веган” …картофи, моркови…к’вото дал Бог или по-скоро социалният министър след нейните безпощадно дълги години отдаване в името на честният труд. Някак угаснали бяха очите на бабето. Много исках да знам как се казва. Бог и цялата спирка ми е свидетел, че не можах да измисля как да я заговоря. Кръстих си я Леда.

Някак поетична баба на фона на хвърлените фасове, хартийки, въргалящи се безметежно около аристократичната гордо изправена стойка на Леда. Наблизо на пейката, стоеше възрастна посестрима от етнически произход и преценяваше коя от двете ни е възможно да има нещо пленително в чантата. Бабата с еко торбата и веган обяда или кресливата майка с шумно детенце, и огромната раница, от която висят слушалки, стърчи недоядена закуска, а и един памперс отчаяно протяга криле. Аха и той да изхвърчи от тази отчаяна държава на тъжните хора с Хвърчащи очи. Очи, които не са тук и сега по много причини. Загрижени очи, свито сърце. Изобщо ментално присъствие. Няма ни тук. То тя и държавата вече почти я няма. След като разпродадоха, закриха, окрадоха всичко, очаквам всеки момент да започнат да продават на международни търгове и капитала на страната. Представете си само.

„Голяма, мистериозна планина пълна с история, по-красива от естествен декор, можещ да послужи за някой Американски блокбастър с милиони приходи. И така 5 милиона първи път…”

Нещо трябва да направим, защото е въпрос на време да влезем в някакъв списък на държави от изчезващ вид или…

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post ‘Фърчиландия appeared first on Зелен Свят.