Обичаме ли да ни е трудно?!?

13/12/2018 Off By djani

Първият театър, в който работех е в Силистра. Там имаше един колоритен колега, който озвучаваше куклените спектакли. На мен ми приличаше по-скоро на френски поет, запиляващ се в някакви кафенета да философства и рецитира, но той усърдно, и кротко си изпълняваше задълженията с огромна обич. Наричахме го Хруми, защото в произнасянето на звукът „р”, се чуваше така по един симпатичен начин и вместо Румен, той беше Хруми за всички в театъра. Особен чешит и познавач на души, през лятото, той ходеше например с вълнен шал и сако. Когато веднъж се престраших да го попитам, той отговори:

– Знаеш ли колко ми е хубаво, когато ги махна…?!?

От тогава насам, винаги, когато срещна човек, който постъпва нестандартно, се сещам за Хрум.

Обича да му е трудно, българина.

Вместо да отиде мъжа при жената и да ѝ разкрие чувствата си откровено, и смело, той търси съвети по интернет форуми, съветва се с някакви други хора, като, че ли отговорът зависи от тях. И кое е най-лошото, което може да му се случи – жената да му откаже. То па, голям фал на фона на още няколко милиарда жени по света…

Някъде преди седмица, в претъпканият трамвай, плахо се качи една баба. Седна и здраво стискаше една кутия с яйца. Привечер. Тази баба беше ходила с трамвай до някакъв съседен квартал, при положение, че за блока има залепен денонощен магазин (знам, защото слезе с мен на моята спирка), а на разстояние от около 200м. максимум има 2 огромни супермаркета. Дълго гледах яйцата, за да разбера кое им беше толкова специално. Нищо бе. Най-обикновени яйца в кутия, опаковани по 6 броя от магазина. Ако отидеш до някакъв фермерски пазар, до някоя баба в някое село да си купиш истински яйца, разбирам, ама да помъкнеш в претъпканият трамвай, кутия най-обикновени яйца от майната си… Вече цяла седмица, мотивацията на онази баба ме човърка…

Когато мъжът попита жената, какво има, тя вместо да каже откровено кое я дразни или натъжава, тя казва:

– Нищо.

Във вътрешността ѝ бушува огън, заплашващ да изригне. И изригва де. Само, че в някакъв супер неподходящ момент, когато мъжа най-малко очаква и по някакъв доста незначителен повод. И после горките мъже очакват да ни разбират. Няма начин, братче. Обичайте ни и толкова.

Но да, всички ние сякаш обичаме да ни е трудно. Предпочитаме кански усилия, напрежение, лъжи, премълчани емоции пред ясни, открити, честни и достойни взаимоотношения. Mоже би простите решения, не са някъде далеч и извън нас. Вероятно не ни е необходим бинокъл, а взиране в себе си…

Аз пък, искам да ми е лесно. Много искам. До сега, нищо не ми се е случвало по лесния начин и затова, когато зависи от мен, винаги се опитвам да опростя и улесня всичко. Вие не искате ли?!?