Дъщеря на египетското божество слънце Ра и съпруга на бога на луната Тот, тя представлява един вид дух на справедливостта за египтяните. Тя решава дали човек ще успее да достигне до живота след смъртта, като претегля душата му срещу перото й на истината. Била е олицетворение на космическия ред и е представлявала стабилността на Вселената. Най-ранните писания, в които се споменава, датират от старото Египетско царство преди повече от 2300 години.

Поддържане на реда на небето и земята

Египетската култура е била съсредоточена в ред, в който всяко нещо имало своето място в света. Това включва религия, общество и сезонни промени. Богинята Ма’ат имала за цел да представи концепцията за баланс и ред, защото много египтяни имали нужда да си обяснят света наоколо. Тя била тази, която пазела звездите в движение, сменяла сезоните и поддържала реда на небето и земята.

Противоположната сила на Маат и нейния ред и баланс била известна в древността като „isfet“ или хаос. Древните египтяни смятали пустинята отвъд река Нил за хаотична; като се има предвид, че районът в близост до Нил се е считал за подреден. Заедно, тези две сили държели в баланс света, в който живеели египтяните и били важна част от ежедневния им живот.

Изображения на Маат

Маат обикновено е изобразявана като жена, седнала или стояща с разперени крила, прикрепени към двете й ръце. На много места може да бъде видяна да държи скиптър в едната ръка и анкх (символ на живота) в другата.

Статуята й стои върху каменна платформа, изобразяваща стабилна основа, върху която е построен редът. Общ символ, свързан с нея, е перо от щраус, което почти винаги се появява, забодено в косата й. Често перото на Маат е било отличителна черта на нейната прическа.

По-рядко богинята е била изобразявана без глава, като са я заменяли с перото. В други изображения самото перо представлява нейното присъствие. Това перо е символизирало нейното същество, както и представянето на баланса и реда, то се е превърнало в йероглиф за “истина”.

Превод – Нина Жишева

The post Древноегипетска богиня на истината, справедливостта и морала appeared first on Зелен Свят.

Както обяснява нашият домакин Кристин Конгер във видеото по-горе, има няколко добри причини, поради които хората не ходят наоколо, размятайки опашките си.

За разлика от четириноги животни – като котките – които използват своите опашки за баланс, хората ходят на два крака и използват различна система, за да избегнат падането. Нашият център на тежестта преминава вертикално надолу по гръбнака ни и не се нуждаем от друг придатък, който да уравновесява теглото на доста големите ни глави. Също така ние нямаме нужда от опашка, с която да се захващаме за клоните или да скачаме от дърво на дърво през джунглата, като другите примати (въпреки че нямаше да е лошо, ако можехме да го правим, а?).

Плюс това, опашките отнемат ценна енергия и нямат смисъл за хората, които вече не се нуждаят от тях, за да оцеляват. Ха! Това означава ли, че някога сме имали опашки? Определено значи! И по някакъв начин все още я имаме. Всеки от нас има поредица от слепени прешлени, наречена опашна кост, в края на гръбнака си. Този остатък е останал от дните, когато нашите предци са имали опашки. При други примати, опашната кост все още представлява напълно развита опашка. И при хората продължава да се появява ембрионална опашка около 30-ия ден от развитието на плода в утробата, но този придатък,  в повечето случаи, се абсорбира преди раждането. В изключително редки случаи някои бебета се раждат с реални опашки. Това е вид атавизъм, черта на далечни предци, които се появяват на случаен принцип. Обикновено тези опашки са с дължина само няколко сантиметра и се отстраняват малко след раждането.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Защо нямаме опашки appeared first on Зелен Свят.