И накрая, учените сигурно са разбрали защо сме луди по миризмата на новородени!

Изследователи от Университета в Монреал откриват, че миризмата на бебето предизвиква положителна физиологична реакция у майката. Това чувство напомня за удовлетворението от храненето след глад, защото то активира областите на мозъка, отговорни за удоволствието.

Учените направиха снимки на мозъчната активност в две групи, състоящи се от по 15 жени всяка: в първата група участниците били станали майки 3-6 седмици преди началото на експеримента, а във втората участничките били бездетни жени.

Оказа се, че и двете групи реагират силно на миризмата на новороденото дете, но според резултатите от образите, допаминовата система работи по-активно при жени от първата група.

“Това е обонянието, тоест невербалната и невизуалната реакция, която се състои в интензивното предаване на химически сигнали между майката и детето”, казва д-р Йоханес Фраснели, автор на изследването. „За първи път успяхме да докажем, че миризмата на новородено, която е част от тези сигнали, активира същите неврологични зони на насърчаване в мозъка на майката.

Тези същите зони се активират, когато ядем достатъчно след период на гладно, или получаваме доза от лекарството. Жена, която държи дете в ръцете си, чувства, че задоволява най-силната си нужда.

Фраснели вярва, че миризмата на новороденото е толкова силно свързана с центровете за удоволствие в мозъка, защото по този начин човекът е силно привързан към детето си.

„Необходими са механизми, за да се осигури много силна връзка между родителите – особено майките – и бебето”, казва Фраснели. – „Мислим, че миризмата на бебета предизвиква един от тези механизми.

Учените не са изследвали реакцията на мъжете, така че не е известно дали и при тях тази миризма предизвиква същия прилив на допамин.

Превод – Нина Жишева

The post Миризмата на бебе дрогира майките appeared first on Зелен Свят.

На 13 август се чества Международния ден на леворъките, а начало на празника е поставено през 1984 г. по инициатива на Международната конфедерация на леворъките. В тази статия се опитах да събера малко любопитни и малко известни факти за тях. Надявам се да ви е любопитно и интересно.

10% от населението на света са левичари.

Някои от най–известните левичари са: Наполеон, Да Винчи, Микеланджело, Нютон, Бил Гейтс, Обама.

Сред хората с коефициент на интелигентност над 140, преобладават левичари.

Според едно проучване, голяма част преждевременно родилите се бебета са левичари.

В сравнение с десничарите, левичарите са по–податливи на посттравматичен стрес.

Според едно изследване, левичарите са по–срамежливи, по–бързо избухват, по–отворени са към критика и повече се замислят, ако сгрешат.

Левичарите са по–податливи към алергии и главоболие.

Вероятността левичар да бъде алкохолик, е три пъти по–голяма от десничаря (но според мен го е измислил някой, който има зъб на левичарите…J )

Децата левичари влизат в тинейджърската възраст 4–5 месеца по–късно от десничарите.

Левичарите страдат повече от дислекция и пелтечене от десничарите.

Процентът на левичари сред хората на изкуството е по–голям.

Под водата, левичарите виждат по–добре от десничарите.

При бебета на майки, родили след 40 години, вероятността да бъдат левичари е много по–голяма.

Докато при хората 10% са левичари, то при животните този процент е 50.

Инженерите и математиците левичари са по–успешни в кариерата си от десничарите.

При злополука на лявата ръка, левичарите свикват да използват дясната много по–бързо, отколкото  десничаря в подобна ситуация.

Сънят на левичаря е много по неспокоен от десничаря.

Левичар, прекарал инсулт, се възстановява по–лесно от десничаря.

От последните седем американски президента 5 са били левичари.

Смята се, че левичарите, чието дясно мозъчно полукълбо е по–развито и лявата ръка е по–пъргава, имат предимство в спортове като тенис, бокс и фехтовка.

Китай е най–гъсто населената страна, но с най–малък процент левичари–само 1,5%.

    2/3 от левичарите  са от мъжки пол.

 Изчислено е, че през последния век броят на левичарите се е увеличил четири пъти.

 През осемнадесети и деветнадесети век всички левичари нямали  право да сключват брак, нито да имат деца (що за епична глупост…)

 Във Великобритания съществува асоциация, която се грижи за левичарите. Тя е създадена през 1990 г. и има за задача да облекчи живота на своите членове.

Всеки четвърти космонавт в космическата програма ,,Аполо“ е левичар.

The post Светът на Левичарите appeared first on Зелен Свят.

Изследователите знаят, че майките променят по-основни аспекти на речта си, като например висок или нисък тон и правят избор на думи, когато говорят с децата си. Но сега, Пиаца и нейният екип са установили по-фина промяна на тембъра.

„През цялото време използваме особени, лични характеристики на тембъра“, обяснява тя. „Използваме ги, когато говорим. Така че може да звучим високо и пискливо или тихо и приглушено.“

За да разберат дали майките променят своята вокална характеристика, Пиаца и нейните колеги записали два сценария: 12 англоговорящи жени, които разговарят с децата си на възраст от 7 до 12 месеца и как разговарят с друг възрастен. След това, използвайки записите от тези две сесии, те създали математическия профили на вокалния спектър на всяка жена – по същество открили характеристиката на тембъра на всяка майка. Когато сравнили характеристиките, екипът открил явна разлика. Тази разлика е очевидна и при майките, които не говорят английски. След като видели резултатите от първата група, изследователите тествали и 12 майки, за които английският не е майчин език, в същите сценарии. Резултатите били същите.

Погледнато от техническа гледна тока, подобни проучвания може да помогнат на експертите да настроят програми и методи като софтуери за разпознаване на речта. Но най-уникално в цялата история е това, че само една мама може да премине незабавно от режим на нормален човешки говор до гальовно гукане и мек шепот.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Бебешкото гукане е истински универсален език appeared first on Зелен Свят.

Аманда Хан е изследовател във „Face Research Lab“ към Университета в Глазгоу, ръководена от психолозите Лиза ДеБруин и Бенедикт Джоунс. Хан е особено заинтересована от мотивацията. В това изследване тя имала за цел да проучи какво кара хората да гледат с удоволствие снимки на бебета – или не.

Хан се фокусирала върху хетеросексуални жени без собствени деца. Тя набрала онлайн 200 жени на възраст средно около 22 години.

Що се отнася до снимките на бебетата, Хан започнала с 10 снимки на истински бебета. След това ги променила дигитално, за да създаде по-сладка и по-малко сладка версия на всяко бебе. Разликите са фини, както можете да видите в двойката лица по-долу.

Сто жени виждали образите на бебетата да се появяват за миг на екрана, едно по едно. Снимките се задържали само за по няколко секунди. Но жените можели да използват набор от ключове, за да задържат бебешкото лице на екрана по-дълго и различен набор от ключове, за да ускорят и да преминат към следващото бебе.

В отделен експеримент останалите сто жени оценявали всички бебешки лица по скала от 1 до 7 (от „не сладък“ до „много сладък“). Най-накрая всички участници попълнили въпросник за своите майчински намерения. Те отговорили на въпроса за това колко искат да участват в част от дейностите по отглеждането на деца като обличане, подготвяне и водене на децата на занимания. Също така оценили и колко им е приятно да излизат с децата, колко силно искат собствени деца и как се чувстват майките в сравнение с връстниците си.

Някои жени се радвали на сладките снимки повече, отколкото на други. За да прецени с какво удоволствие атрактивните бебета са били приемани от различни участнички, Хан измерила разликата между времето, прекарано от всяка жена, гледайки по-сладки и по-малко сладки бебета. Жените, които най-дълго гледали бебетата, показали и най-висока склонност към майчинство и това не е, защото другите жени не можели да изберат кои бебета са сладки.

Хан смята, че това означава, че жените с повече майчински усещания получавали по-голяма наслада от всяко сладко бебе.

Разбира се, всичко това важи за жени, които нямат свои собствени деца. Ще са необходими повече проучвания, за да се разбере дали истинските майки все още намират за приятно да се вглеждат в бебетата на другите хора. Те може би са прекалено заети с почистването на олигавеното личице и нааконото дупенце, за да се оглеждат за други.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Бебешкият чар и майките appeared first on Зелен Свят.

Това, което правим с тази информация, е неясно, но тяхната констатация със сигурност си заслужава да бъде добавена към колекцията на вашето тяло-загадка. Познавате класиците: дължината на пръста предсказва скоростта и агресията; съотношения на показалеца и безименния пръст предсказва мъжествеността; съотношението талия-ханш предсказва здравето; формата на лицето предсказва възприеманата височина и способността за лидерство… списъкът е дълъг.

Ето как бебешкият плач определя какви ще бъдат гласът и музикалният му слух, когато порасне.

За тяхното изследване изследователите не са навлизали в непозната територия. Един предишен експеримент установил, че гласовите заложби на седемгодишна възраст представляват 64% от това, което ще се получи в зряла възраст. По принцип, отчитайки всички други фактори – размер, пол, тегло и т.н. – гласът на човек на седемгодишна възраст е най-доброто предсказание за гласа на човека по-късно в живота. Ето защо, изследователският екип на Френско-британскта федерация във Франция зададе следващия логичен въпрос: Може ли гласът ви като бебе да предскаже как ще звучите като възрастен? За да отговорят на въпроса, изследователите извадиха записи на плачещи четиримесечни бебета, които били направени преди години за различно проучване (родителите им били съгласни, разбира се). След това отново се свързаха с тези бебета, които сега са на 5 години, за да запишат гласовете им днес (отново с родителско съгласие).

Те установили, че силата бебешкия плач на четиримесечна възраст предсказва много добре нивото на речта им на пет години. Когато това проучване се наложи върху изследване за седемгодишните, изглежда, че е възможно да се определи бъдещият глас на човек много, много рано в живота. Изследователите казват, че резултатите от тяхната гласова честота също са положително свързани в 2D: 4D отношение.

Изследователите публикуват своите открития в списание Biology Letters, но има няколко предупреждения. Първо, в изследването имало само 15 деца, тъй като е трудно да се записват хора като бебета и 5, 10, 15, 20 години по-късно. Ще бъдат необходими по-големи последващи проучвания. Също така, момичетата били недостатъчно представени в проучването, така че бъдещите проучвания ще балансират уравнението.

Времето ще покаже дали тези констатации ще бъдат подложени на по-нататъшно разглеждане. Но кой знае, може би до 2050 г. ще гледаме шоу, наречено “Америка има талант и ние го знаем, преди той самият да е научил това”, което следва знаменитите съдии, докато претърсват родилните домове, като настройват ушите си за емблематичния плач на новото поколение.

Превод от английски – Нина Жишева

The post По плача им ще ги познаете appeared first on Зелен Свят.

В приятното присъствие на пухкави бебета, пухкави кученца или други очарователни малки същества, не е необичайно да бъдете обладани от желанието да ги стиснете, притиснете или дори да ги ухапете. Вие със сигурност не искате да наранявате сладките същества – просто искате да ги смачкате. Както докладва Джон Хамилтън за NPR, едно скорошно проучване може да разкрие какво се случва в мозъка, за да подхрани тази парадоксална реакция, която учените наричат ​​”сладка агресия”.

Сладката агресия е описана за първи път в проучване от 2015 г., но повечето проучвания на това явление са свързани с неговите поведенчески основи, казва Катрин Ставропулос, асистент по специално образование в Университета на Калифорния, Ривърсайд, и клиничен психолог с опит в неврологията. Като участници в проучването, публикувано в Frontiers in Behavioral Neuroscience, Ставропулос и нейният съавтор Лаура Алба се опитват да разберат как мозъкът повлиява нашата странна реакция на сладки бебета и животни.

Изследователите набрали 54 участници на възраст между 18 и 40 години и ги снабдили с ЕЕГ каски, които използват електроди за измерване на мозъчната активност. Докато носели каските, участниците били помолени да рамгледат 32 снимки, разделени в четири блока: единият се състоял от изображения на възрастни животни (които авторите на изследването класифицират като „по-малко сладки“), един с бебета на животни (класифицирани като „по-сладки“) и два с човешки бебета. Първият блок от човешки бебешки снимки бил подбран с характеристиките, които възприемаме като по-сладки – като големите очи и пълничките бузи – докато в другият тези характеристики отсъстват.

След като разгледали снимките, участниците били помолени да попълнят въпросници, които измерват техните реакции на снимките, като например колко сладки са намерили картинките и колко сладка агресия са преживели. За да се оцени сладката агресия, например, участниците били помолени да оценят степента, в която покриват мнения от типа на „Искам да го стисна ” и „Ще ги изям тия бузи!” Те също оценили и чувствата, провокирани от изображенията –  да искат да се доближат до обектите на снимките и да искат да се грижат за тях.

Снимките на животинските бебета предизвикали най-силна реакция; според авторите на изследването, участниците изразили по-значителни чувства на сладка агресия, силна емоция, желание за грижа и т.н. по отношение на бебетата животни, отколкото към възрастните животни. Изненадващо, същото разграничение не бе наблюдавано в реакцията на участниците към изображенията на бебета, които бяха подбрани така, че да изглеждат повече или по-малко сладки – „вероятно, сподели Ставропулос за Gizmodo, защото и двете групи бебета бяха обективно доста сладки“.

„Възрастните животни и бебетата животни са поразително различни”, допълва Ставропулос. “Но тези снимки на бебета всъщност са толкова добре фотографирани, че и двете групи са доста сладки.”

Използвайки EEГ каските, изследователите успели да получат и представа за невронната активност на участниците, които изпитали сладка агресия. Този отговор бил свързан с по-голяма активност не само в емоционалните системи на мозъка, но и в неговите системи за усещането за удовлетворение, които регулират мотивацията, удоволствието и чувството за „искане“.

Учените подозират, че сладката агресия е начинът на мозъка да се справи с огромната реакция, която тези две мощни мозъчни системи отключват; за да успокои атаката на позитивните чувства, мозъкът се хвърля в прилив на агресия. И може би има добра причина това да се случва, ако погледнем на нещата от еволюционна гледна точка.

Докато напредва в проучванията си, Ставропулос се надява да открие повече нюанси на сладката агресия – например дали родителите изпитват повече сладка агресия, когато гледат снимки на бебета, отколкото хора без деца. В същото време, бъдете сигурни, че няма нужда да се чувствате зле, ако усетите как пухкавите бебета ви изпълват със странното желание да ги притиснете – просто мозъкът ви има нужда да се увери, че не сте попаднали на нещо прекалено сладко, за да не може той да се справи със ситуацията.

Превод от ангийски – Нина Жишева

The post Как да не я изядеш?! appeared first on Зелен Свят.

Защо са ги рисували по този начин? Защо имат лица от човек на средна възраст, при положение, че би трябвало да са новородени?

Макар да изглежда, че художниците от това време не са били особено добри в изкуството си, но се оказва, че бебетата от средновековните картини са грозни с причина. По това време са били направени множество открития в сферата на анатомията и перспективата. Не може да се каже, че не са знаели какво правят. Грозните бебета са били стилистически избор. Почти всички подобни картини – майка, която държи бебето си – са изображение на Исус Христос и Богородица. Философите по това време вярвали, че Исус бил роден „перфектно формиран и непроменен“. Те смятали, че възрастният му облик трябва да бъде изобразен дори в бебешки изображения. Това продължило до ренесанса, когато всичко се променило.

Заради бавното имплементиране на ренесанса, промените не били резки. Хората по това време са нямали бързи практични начини да разпространяват новите идея като днес. Промяната в стила се случил поради няколко причини. Внезапно, места като Флоренция набрали значително богатство и църквите не били единственото място за изкуство. Хората са можели да си позволят да имат картина на собствената си рожба. Естеството, те са искали децата им да са сладки и красиви. Ренесанса е свързан със възраждането на класиката, за това художниците се обърнали към гръцкото и римско изкуство. То от своя страна поддържа идеята на идеалните пропорционални форми.

С разпространението на ренесанса из Европа, изкуството изцяло се променило. Бебетата и децата изглеждали истински, не абстрактни като тези в църковните изображения. Това е останало така и до наши дни. Може би е по-добре така…

Автор: Мартина С. Попова

The post Грозните бебета на средновековието appeared first on Зелен Свят.

Разбира се, има много причини, поради които бебето може да плаче. Чувство на дискомфорт, изтощение, глад, самота, скука, гняв, болка и общо безпокойство се изразяват от вопли и сълзи, до неистов рев. Въпреки това, съществува общо съгласие, че увеличеното налягане, причинено от полета, измъчва бебета и малки деца. Съществува фундаментална анатомична разлика между ушите на бебето и възрастните, каза д-р Саймън Байер, консултант по хирургия на ушите, носа и гърлото в Обединеното кралство.

“Определено една от основните причини, поради която бебетата плачат в самолета, е, че при тях изравняването на налягането в средното ухо не е добро, тъй като бебешката евстахиева тръба обикновено не функционира толкова добре, колкото при възрастните”, каза Байер.

Евстахиевата тръба е канал, свързващ средното ухо с назофаринкса – горната част на гърлото и задната част на носната кухина. По принцип, тази тръба контролира налягането в средното ухо, като го изравнява с налягането на въздуха извън тялото. Евстахиевата тръба остава затворена през повечето време, като се отваря само за дейности като прозяване, преглъщане и дъвчене, което позволява на въздуха да преминава през средното ухо и назофаринкса. Когато атмосферното налягане се промени бързо, причинявайки внезапно усещане заглъхване на ушите, например по време на пътуване със самолет, повечето възрастни отварят устата си или преглъщат, за да отворят тръбата и да изравнят налягането в средното ухо.

Байер добавя, че налягането е особено проблематично по време на спускането, тъй като изравняването от ниско атмосферно налягане до относително по-високо е по-трудно, което се случва, когато самолетът снижава за приземяване.

“Докато проблемът може да възникне при излитане, начинът, по който тръбата работи, означава, че се приспособява по-лесно от по-високо към по-ниско атмосферно налягане, което се случва, когато се издигаме,” казва той. “Въпреки че съвременните самолети до известна степен са херметизирани, все още има значителни промени в налягането в самолета при полет на 9 000 метра.”

Все пак има начини да помогнете на ушите на бебето. “Три начина, по които може да помогнем, са да се уверим, че бебето е будно на при излитане и снижаване, да му дадем да пие от бутилка с биберон по време на излитане и кацане и да отложим полета, ако бебето страда от инфекция на горните дихателни пътища”, съветва Байер.

Гордън Харисън, главен аудиолог в оптичната и слухова търговска верига Specsavers на Великобритания, споделя за Live Science, че простият начин да се облекчи ефекта от напрежението в ухото е да преглъщаме или да се прозяваме. Въпреки това той признава, че това не винаги е лесно, когато става въпрос за едногодишно бебе, изпаднало в истерия.

“Много по-лесно е да се смекчат ефектите на напрежението в ушите при възрастните, отколкото при бебетата”, казва Харисън. “Въпреки това, докато трикове като смучене бонбон, дъвчене на дъвка, прозяване или пиене през сламка по време на излитане и кацане помагат, това очевидно не са неща, които едно бебе може да направи.”

Харисън също предлага да дадете на бебето бутилка или биберон, за да смуче по време на излитане и кацане, може и да го кърмите по това време.

„Въпреки това, бъдете сигурни, че болката обикновено е само временна – казва той. – Това няма да причини никакви трайни проблеми и най-вероятно ще отмине след няколко минути, когато Евстахиевата тръба се отвори, за да позволи налягането на въздуха да се изравни от двете страни на тъпанчетата.”

Превод от английски – Нина Жишева

The post Бебето плаче в самолета? Помогнете му appeared first on Зелен Свят.

“Това е свързано с количеството на меланин, с което се раждат бебетата и как той се увеличава след раждането”, казва Норман Сафра, председател на офталмологичното отделение в Медицинския център Maimonedes в Бруклин, Ню Йорк.

Меланинът, обяснява Сафра, е пигмент, и колкото повече го има в очите, косата и кожата, толкова по-тъмни са те, а оттам и повече отразена слънчева светлина. Малко количество меланин в ирисите – мускулните пръстени около зениците – ги прави да изглеждат сини, средно количество ги прави зелени или лешникови, а голямото количество меланин прави ирисите кафяви.

Бебетата не се раждат с целия меланин, който им е предназначен. “Процесът на съзряване продължава след раждането,” каза Сафра пред Little’s Mysteries на Life’s, подсайт на LiveScience. “Цветът на очите не е окончателен до 2-годишна възраст.” Той сравнява постепенното натрупване на меланин в ирисите с пилета, които развиват пера след излюпването им.

Въпреки че някои бебета от не-бели етноси също имат сини очи при раждането, които след това, с течение на времето, стават кафяви, ефектът е много по-рядко срещан, отколкото при белите бебета. “Тъмно-пигментираните индивиди обикновено имат бебета с кафяви очи, защото те имат повече пигмент още от самото начало”, каза Сафра.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Защо бебетата се раждат синеоки appeared first on Зелен Свят.

Макар че утробата е тясно пространство за упражнения, оказва се, че ритането е жизненоважно за здравословното развитие на костите и ставите на бебето, споделя специалист пред Live Science.

Фетусите започват да се движат в утробата още в 7-та седмици, когато бавно огъват вратовете си, според статия, публикувана в списание Ultrasound in Obstetrics & Gynecology. Когато бебетата растат, те постепенно добавят повече движения към своя репертоар, като хълцане, движения на ръцете и краката, разтягане, прозяване и смучене на палеца. Но майката няма да почувства по-големите движения – като ритане и удряне – до 16 до 18 седмици от бременността, когато бебето вече е станало малко по-силно.

Бебетата също се нуждаят от упражненията си

„Цяла област от проучвания е посветена на това да се разбере дали бебето контролира движението си или дали те са само рефлекс, казва Ниам Нолан, биоинженер в Imperial College London. Ранните движения вероятно са изцяло рефлексни,” каза Нолан за Live Science, но тъй като движенията стават по-координирани, вероятно мозъкът контролира колко и кога се движи бебето”. От друга страна, рефлексите идват от гръбначния стълб и не изискват сигнали от мозъка.

Учените може и да не знаят със сигурност дали движенията са съзнателни или не, но Нолан каза, че изследването е ясно показва, че движението е важно. “Бебето трябва да се движи в утробата, за да бъде здраво след раждането, особено костите и ставите му”, казва тя. В материал, публикуван в списание European Cells and Materials, Нолан описва как липсата на движение на плода може да доведе до различни вродени малформации, като свити стави и тънки кости, които са податливи на фрактури.

За бременните жени, които се чудят дали бебето им е твърде бавно или не е достатъчно силно, Нолан каза, че няма правила колко движения трябва да прави плодът по време на бременност. “На бременните жени се казва да внимават за значителни промени в движенията, което е доста неясен съвет, но той е най-доброто, което може да се даде в момента”, каза тя.

Това е така, защото е трудно за учените да изучават движенията на плода, тъй като единственият начин да бъдат наблюдавани е в болницата и това може да се прави само за кратък период от време. За да преодолеят този проблем, Нолан и колегите й работят върху разработването на монитор за движение на плода, който майката може да носи по време на нормалните си ежедневни дейности. Изследователите са тествали монитора върху 44 жени, които са били в бременност от 24 до 34 седмици и могат точно да открият дишането, движенията на стрес и други общи движения на тялото. Техните резултати са публикувани в списание PLOS One през май миналата година.

Едно проучване, публикувано през 2001 г. в списанието Human Fetal and Neonatal Movement Patterns, установява, че момчетата могат да се движат повече в утробата от момичетата. Средният брой на движенията на краката е много по-висок при момчетата в сравнение с момичетата на 20, 34 и 37 седмици, споделя проучването. Но размерът на извадката е бил малък, само 37 бебета, така че Нолан и колегите й се колебаят да твърдят, че има връзка между пола и движението на плода.

Феталните ритания могат да бъдат и като удар с юмрук

Малко вероятно е всяка жена да почувства същото, когато бебето й започне да рита.

“Различните жени усещат ритането по доста различен начин и усещанията могат да варират и между бременностите”, казва Нолан. В собствените си две бременности, например, тя каза, че е била много по-чувствителна към движенията на второто си дете в сравнение с тези на първото. “Винаги можех да разбера къде са краката на сина ми, докато това не беше така по време на първата ми бременност”, каза тя. Нолан предполага, че това различие би могло да възникне, защото мускулите на матката са по-опънати по време на първата бременност.

Най-силно изразените движения, които майките ще почувстват, са ританията на бебето. Неотдавнашно проучване на Нолан и нейните колеги, публикувано в Journal of the Royal Society Interface през януари миналата година, установи, че въздействието на бебешкия удар се увеличава от сила от 2 килограма през периода през 20-та седмица до сила от 4килограма през 30-та. След този момент силата на бебето започва да намалява до малко под 2 килограма. Учените предполагат, че намаляването на движенията се случва, защото има по-малко място за бебето да се движи.

Но бебетата в утробата правят нещо повече от това просто да ритат. До 15 седмици бебето също блъска с юмруци, отваря и затваря устата си, движи главата си и смуче палеца си. Няколко седмици по-късно бебето ще започне да отваря и затваря очите си. Но майката ще усети само най-големите движения: ритане, удряне с юмрук и може би силни хълцания.

Също така бебетата правят “дихателни движения”, казва Нолан. Тъй като бебето всъщност не диша въздух, то ще изпълнява това движение само с околоплодната течност. Нолан обяснява, че бебетата, които не извършват това движение, често имат проблеми с дишането, след като се родят, защото не са изградили гръдните си мускули.

Чувството, че бебето се движи и рита в утробата, може да е странно усещане, но това е просто знак за здравословно развитие.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Бебешките ритници са здравословни appeared first on Зелен Свят.