Животното, познато на местните жители като Pinky, е забелязано в река Calcasieu в Луизана, плувайки с розовото си бебе.

Необичайно оцветеният бозайник за пръв път се появи преди около 12 години, когато бе забелязано от капитан Ерик Рю, който редовно го виждаше да плува в района и да се чифтосва с делфините – капитанът то описа дори като „много сексуално активно“.

Действията му очевидно са постигнали желаните резултати, както изглежда Pinky, розовият делфин сега е майка на розовото бебе делфинче.

На страницата на Пинки във Фейсбук бе споделен клип, показващ двата розови делфина, които плуват пред масивна лодка в корабния канал „Калкажие“.

Смята се, че Пинки е розов делфин, чието оцветяване идва от рядка генетична мутация.

Международният съюз за опазване на природата (IUCN) определя речния делфин като застрашен, тъй като популацията на животните намалява.

Раждането на бебето на Пинки, обаче, е дало на природозащитниците надежда, че бебетата споделят генетичната мутация на майка си, което би довело до сериозна промяна в усилията за увеличаване на популацията на редките видове.

Капитан Рю сподели за Sun:

„Бозайникът е изцяло розов, от върха на носа до опашката и има червеникави очи. Кожата изглежда гладка, гланцово розова и без недостатъци.

Изненадващо, изглежда, че не е драстично засегнат от околната среда или слънчевата светлина, както би могло да се очаква, като се има предвид състоянието му, въпреки че има тенденция да остане под повърхността малко повече от останалите в стадото.

Чувствам се много щастлив, че видях този невероятен бозайник и късметлия да мога да работя и да живея в района, където често се среща такова фантастично същество.

Нашите гости са винаги развълнувани от възможността да забележат такъв уникален бозайник и ние очакваме с нетърпение да се появи дори и за малко“.

Бриджит Бодро също има късмет да забележи Пинки и бебето й в реката наскоро – видя ги да плуват и да играят в реката.

Бриджит сподели за KATC:

„Беше удивително да се види. Бях изумена. Каква бе реакцията ми? Останах безмълвна и в благоговение пред красивата гледка. Когато ги зърнах за първи път да изскачат в цял ръст от водата, първоначално онемях, но след това закрещях – Та това са розови делфини! Спрете лодката! Спрете лодката!

Надявам се в близко бъдеще да видим повече от Пинки, бебето й, а защо не и други.“

Превод – Нина Жишева

The post Почти изчезнал вид розов делфин роди appeared first on Зелен Свят.

Обичайно пътуване с трамвай. Обичайните настроения – детето е ту много спокойно, ту екзалтирано, че се вози в трамвай. Аз съм обичайно отегчена и леко подозрителна към миризмите, небрежно захвърлените или изоставени боклуци, и предполагаемата микро флора, и фауна по седалките. Полагам усилия да не си представям детайлите. Малкият пипа седалките, дръжките, накратко – всичко, което не трябва да пипа. Въздържам се да правя забележки от страх, че отстрани ще изглеждам като онези маниаци на тема чистота и се утешавам с мисълта как ще измием ръцете му по-късно. Отстрани изглежда – все едно дечко изследва обстановката (с обожание). А тя (обстановката) смърди, сякаш топлата вода не е измислена. Оглеждам се плахо, за да видя  първоизточника. На по-малко от метър има две чавенца – момчета на видима възраст 4 и 7 години. И двете са някак сгушени в ъгъла и с качулки. Навярно за да не привличат внимание, не знам. Абе моят син, дори не посяга сам да си вземе от сандвича, тези двамцата се возят сами в трамвая!!! За две секунди се замислям, че и аз има какво да науча от майките им. Каква смелост е да си пуснеш 4-5 годишното хлапе с 2-3 годинки по-големият батко в транспорта из градската джунгла. Колко па да им се има доверие на тези дребосъци…?!? Много смело от страна на майката.

Между тях и нас, е седнала една жена, около 60 плюс, като излязла от клип на стари градски шлагери. На дясната ѝ ръка, на безименният пръст, гордо лежи златен пръстен. Според мен си го носи за престиж. Няма начин да е омъжена. Тази жена вероятно е стара мома. Не е възможно да съществува мъж, който да изтърпи такава педантичност. Знаете, дребните психарски жестове на поглаждане на косата или отмятане на невидима прашинка от копринената пола ( в трамвая). Препатилата ѝ глава недоумява какво толкова харесва синът ми в трамвая и току извръща възмутен поглед нагоре. Леко се пази да не би той да я докосне. Аз искрено се забавлявам на намусените ѝ физиономии и подтискам саркастичното животно пробуждащо се в мен точно в този момент. По едно време се качва една баба с около 10 годишно внуче, пак момче.

Толкова много съвпадения, толкова момчета на квадратен метър, навярно ще има някаква поука си казвам аз и наблюдавам бабата. Тя не закъснява да ми захрани впечатленията и бързо вади мокра кърпичка. Старателно избърсва малкото пространство- плот, намиращо се непосредствено зад кабинката на ватмана, където обикновено подпираме тежки чанти, а някои индивиди и посядат. Двете чавета наблюдават изумено действията на бабето току под носа им. Ама с едно такова искрено недоумение и объркване. Бабата приключва с ритуалното почистване и внимателно поставя раницата на внучето си на дезинфекцираният участък (според нея). Държи момчето за ръка и току го приглажда по косицата.

И изведнъж всичко започва да ми се струва страшно уродливо. Комбинацията от моят син, за който най-голямата радост е возене в трамвай и който (за съжаление) никак не може да се справя сам с нищо заради обективното му здравословно състояние, 2-те чавета пуснати сами, 10 годишното, което изглежда като невменяем психопат под властният поглед на бабата, но де факто нищо му няма на детето… Точно, когато успявам да озаптя вътрешната си потребност, да отворя прозореца и да вия като вълк срещу перките на каменните акули по Графа, се качва една майка с божествено момиченце на около година и нещо. Навярно в този момент, Бог решава да ми изпрати утеха за разкош. На висок глас и с право, майката вдига една нагла тийнеджърка и сяда. Момиченцето не спира да бърбори и дори запява песничката на Сънчо за лека нощ (часът е следобеден и аз едва удържам моят син да не заспи).

После, дамата изглеждаща като стари градски шлагер, ненадейно започва да се усмихва. Съвсем истински и откровено. Изглежда доста по-симпатична усмихната и аз се укорявам за саркастичните си мисли преди малко. Не знам кого припозна в онова момиченце и какви копнежи се развихриха под пригладената ѝ коса, но бебето усмихна всички.

Колко малко му трябва на човек. Не отричам да има и генетична обремененост, но смятам, че децата се раждат еднакво чисти и стават такива, каквито ги моделираме ние. Наша е отговорността за утрешният свят.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Размисли из градската джунгла appeared first on Зелен Свят.

Момченцето е спряло да расте в утробата на майка си, казаха лекари в Университетската болница Кейо за Ройтерс и се е наложило да бъде родено по спешност с цезарово сечение в 24-тата седмица от бременността на майката, за да се роди мъртво. Но бебето е било по-малко и по-слабо развито, отколкото е трябвало да бъде на 24 седмици, което е най-младата възраст, която повечето лекари смятат за “жизнеспособна”, тоест детето да може да оцелее извън утробата. То не можело да диша и да се храни само, а цялото му тяло се побирало в шепите на родителите му.

Но миналата седмица, на 20 февруари, след петмесечно лечение, момченцето най-накрая бе изписано от университетската болница Кейо и му бе позволено да се прибере у дома със семейството си. Въпреки че сега тежи цели 7 килограма, то е най-малкото оживяло бебе, родено в световната историята.

“Има само четири бебета в историята на човечеството, които са били родени толкова малки и са оживели, “, каза д-р Едуард Бел, професор по педиатрията на неонатология в Медицинския колеж Карвър в Университета на Айова. – Това е изключително рядко. А за момчетата, доколкото мога да кажа, това е уникално“.

Бел е основател и уебмастър на най-малкия регистър на бебета, базата данни на университета в Айова за най-малките оцелели бебета в света, родени от 1936 г. насам. три момиченца от Токио, Илинойс и Германия, всички родени на 25 седмици и тежащи съответно 265, 260 и 252 г.

„От 210-те бебета на регистъра (всички тежащи под 400 грама при раждането) казва Бел за Live Science, около 75% са момичета. Това е така, защото момчетата се развиват по-бавно от момичетата, както в утробата, така и в юношеството“.

„В тези случаи на изключително ранно раждане или изключително малки деца, момичетата са малко по-развити от момчетата”, казва Бел и това осигурява на момичетата по-леко преживяване. Всъщност момчета се раждат, но оцеляват повече момичета“.

„Бебетата, родени толкова малки, често спират да се развиват в утробата, защото плацентата на майка им не доставя правилно кислорода и хранителните вещества, от които се нуждаят, за да растат. Момчето от Токио имаше “необичайно добре развито” сърце, бели дробове, мозък и бъбреци за бебе от неговия размер, казва Бел (лекарят на момчето трябвало да предостави тези подробности, за да вкара бебето в регистъра на Бел), но прогнозите са, че то няма да достигне до средната височина на другите деца“.

„Дори ако родителите му имат среден ръст, вероятно момченцето ще бъде едно от по-ниските деца в класовата си картина, например“ – каза Бел.

Бебетата, родени толкова малки, също се сблъскват с повишен риск от развитие на повече проблеми в ученето, както и здравословни проблеми, отколкото децата, родени от износена бременност, обаче, според Бел, резултатите наистина са различни за всяко бебе.

“Някои от бебетата в регистъра са тежко увредени”, каза Бел. “Някои от тях имат добър живот, завършили са колеж и са много талантливи индивиди. Както виждате спектърът е широк.”

Превод от английски – Нина Жишева

The post Японче, колкото пакетче чипс appeared first on Зелен Свят.