Ерик Ману станал цар, когато 67-годишният му чичо Дат умрял. По това време Ерик от три години живеел в Канада с жена си и сина си. Ерик се връща в Южна Гана, за да влезе във владение на наследството си. Той казва:

„Това е страхотно преживяване. Тази чест трябва да бъде взета присърце. Това е част от моето наследство, моята култура и традиции.”

Сега обаче лидерът на племето Акан, който живее в село Аданси Абоабо № 2, се върна в Северна Америка и отново пое старата си работа. В Британска Колумбия той се занимава с градинарство и ландшафтен дизайн, за да събира пари за своите шест хиляди души. Ману казва пред репортерите:

„Понякога идвам на работа и ми казват:„ Ти си вожд, видях те по телевизията! Защо копаеш в градината?“ Разберете, това е скромност. Когато съм в Канада, аз гордо работя за шефа си.”

Когато за първи път пристига в Канада, работодателят му, Сюзън Уотсън, откри фондация за събиране на училищни принадлежности, дрехи, лаптопи и лекарства за поданиците на младия крал. Тя присъства на церемонията по коронацията му в Гана и каза:

– Тези хора са красиви отвътре и отвън, но те нямат нищо. И тук има много хора, които са нещастни и искат нещо повече през цялото време.”

Ману се надява да спечели достатъчно пари в Канада, за да изпрати медицинско оборудване и лекарства в родното си село. Уотсън казва:

„Цялото село живее в бедност. В клиниката има само една акушерка и няколко медицински сестри. Няма никакви лекари.“

Превод – Нина Жишева

The post Кралят-градинар appeared first on Зелен Свят.

Ваксаджиите се появяват за първи път в Ла Пас през 80-те години, когато Боливия е в период на дълбоки икономически трудности. През това време десетки местни Аймара и Кечуа мигрират в съседния град Ел Алто, за да избягат от крайната бедност на провинцията. С оскъдните си трудови умения, на които да разчитат, много хора започват да лъскат обувките от финансовия елит на Ла Пас за прехраната си и стават ваксаджии или лустработас.

Забележително е, че тази огромна нерегламентирана работна сила решава да се обедини отново през 90-те. Първият синдикат на ваксаджиите се формира през 1997 г., а 10 години по-късно прераства в асоциацията на ваксаджиите, която продължава да функционира и днес. Понастоящем синдикатите на ваксаджиите играят жизненоважна роля в подпомагането на уязвимите работници и намаляването на стигмата, свързана с работата.

Обикновено гледат на ваксаджиите от Ла Пас като на алкохолици, наркомани и крадци, отхвърлени от основното общество. В резултат на това те решават да покрият лицата си, като по този начин си осигуряват анонимност в професията, която никъде не е на почит. Освен това маската ги предпазва от вредните миризми и изпарения на боите, които, въпреки модерните производства напоследък, непрекъснато ги тровят.

За съжаление злоупотребата с наркотици е неоспоримо разпространена в общността на лустработас. Повечето млади работници са сираци или са избягали от семейства, където са били насилвани. Те се превръщат в една здраво споена група, която им помага да се справят с мрачната реалност на живота по улиците. Но все още има и такива, които изкарват по няколко монети на ден и ги харчат за алкохол, като бавно, но сигурно се пропиват до смърт. Средно лустработас изкарват по 4.20 долара на ден.

The post Маскираните ваксаджии на Ла Пас appeared first on Зелен Свят.