Изглежда, че музикалният гений има много измерения. В случая с композитора Йохан Себастиан Бах (1685-1750), анатомична дарба може да засили неговата виртуозност. В проучване, публикувано в немско научно списание, анатомистът и музикант Андреас Отте заключи, че Бах – талантливият композитор и музикант – има изключителен обхват с ръка на клавиатурата на пианото.

Използвайки снимка за това, което историците смятат за скелетта на Бах, Отте изчисли размера на ръката – близо 8½ инча от китката до върха на пръстите – и нейния обхват, колкото 10¼ инча от палеца до последния пръст с широко отворена ръка. Използвайки тези измервания, Отте разбра, че Бах може да свири това, което се нарича 12-то: позиция, свързваща 12 бели клавиша. Този обсег е рядкост дори днес, когато хората като цяло са по-големи, отколкото по времето на Бах.

„Не можем да преценим колко точно е подходяща продължителността на ръката за изкуството на музикант“, казва Отте. И той настоява изследванията му да не се интерпретират като обуславяне на музикалната доблест на Бах при неговия обсег: “Това би било светотатство” казва той.

The post Анатомията на Бах appeared first on Зелен Свят.

И все пак, въпреки че тази мида поглъща варовик, откривателите не са сигурни дали създанието похапва всякаква действителна храна от тези скали. Например, помагат ли бактериите в червата на мидата да разрушат скалите и да отделят хранителни вещества?

“Искаме да разгледаме симбионтите, бактериите, които живеят вътре в тези животни, за да видим дали те осигуряват каквото и да е хранене, и това е област на изследване, върху която в момента се съсредоточаваме”, заяви водещият изследовател на проучването Рубен Шипуей, от Морския научен център в Northeastern University в Масачузетс.

Новооткритата мида е вид корабен червей, името на така наречената група миди, защото поглъщат дърво, особено от корабите. Дървесината е трудна за ядене, но адаптациите помагат на тези миди да се намесят в материала; тези адаптации включват „малки редици малки, остри зъби по черупката и специален орган за съхранение и храносмилане на дървесината, наречен сляпото черво“, каза Шипуей.

Всеки известен корабен червей яде дърво, така че Шипуей и колегите му са били изненадани, когато филипинските местни жители в провинция Bohol им съобщили през 2018 г. за сладководна мида, която яде скали. На местно ниво, тя е известна като “antingaw”, а младите майки я ядат, защото смятат, че увеличава кърмата, каза той. Новият вид е отбелязан в неотдавнашна експедиция, водена от френския биолог Филип Буше от Museum of Natural History в Париж, но местните хора са тези, които помогнали на новия екип да открие тайнствения корабен червей.

За разлика от други корабни червеи, новият, на когото дали името Lithoredo abatanica (което приблизително означава “скален червей от река Абатан”), е загубило всички свои скучни адаптации, включително и сляпото черво, каза Шипуей. По-скоро “черупката на тази мида има своите наистина големи, подобни на лопатки удължения за копаене в скала”, добави той.

Черупката на съществото хруска скалата и след това животното я яде, смила и изхвърля като фин пясък. “Има малък брой животни, които поглъщат скалите – например, птиците използват камъни, които спомагат за храносмилането,” каза Шипуей. “Но Lithoredo abatanica е единственото известно животно, което яде скала чрез ровене.”

Той описва мидите, които ядат скали, като “доста странни – те са дебели, полупрозрачни, червееви миди.” Повечето от екземплярите, събрани от изследователите, са били с дължина 10 см, но няколко индивида били много по-големи.

“Когато се гмурнах в реката, видях дупки, които бяха с дължина над 60 см!” – споделя Шипуей. – Значи може да има абсолютни чудовища, живеещи дълбоко в скалата.

Като яде скала, L. abatanica буквално променя курса на реката, добавя Шипуей. “Тези дупки също осигуряват местообитание за безброй други видове, живеещи в реката, включително раци и риби”, каза той. “Това е много рядък, но много важен процес в сладководна среда.”

Превод – Нина Жишева

The post Това мекотело яде скали за закуска appeared first on Зелен Свят.

Костният израстък – известен като външна тилна издатина – понякога е толкова голям, че можете да го почувствате, като натискате с пръсти върху основата на черепа.

„Аз съм лекар от 20 години и едва през последното десетилетие все повече откривам, че пациентите ми имат този израстък на черепа”, споделя в интригуваща статия за променящия се човешки скелет за BBC Дейвид Шахар, учен от University of The Sunshine Coast, Австралия.

Причинно-следствената връзка не е идентифицирана, но е възможно шипът да идва от непрекъснато огъване на шията при неудобни ъгли, за да се видят умните устройства. Човешката глава е тежка, тежи около 4,5 килограма и, накланянето напред, за да погледнете забавни  снимки (или какъвто и да е поводът за прекарване на времето в смартфона) може да напрегне шията – оттук идва и онова схващане на врата, което често бива наричано „врат на четящия“

Наведеният врат може да увеличи налягането на мястото, където мускулите на врата се прикрепят към черепа и тялото вероятно реагира чрез изграждането на нова кост – шипът в основата на черепа, каза Шахар пред BBC. Този шип разпределя тежестта на главата върху по-голяма площ, каза той.

В проучване от 2016 г. в Journal of Anatomy, Шахар и негов колега разгледали рентгенографиите на 218 млади пациенти на възраст от 18 до 30 години, за да определят колко от тях са имали тези издатини. Редовните шипове трябвало да бъдат от порядъка на 5 милиметра, но уголемените шипове били с размери 10 мм.

Общо 41% от групата са имали увеличен шип и 10% са имали особено голям шип с размери най-малко 20 мм, установиха лекарите. Като цяло, увеличените шипове са по-чести при мъжете, отколкото при жените. Най-големият шип принадлежи на един мъж и размерът му е 35,7 мм.

Друго проучване на 1200 индивида, на възраст от 18 до 86 години, направено от Шахар и един изследовател, разкрива, че тези шипове са по-разпространени при по-младите хора. При 33% от групата се наблюдаваха увеличени шипове, но участниците на възраст от 18 до 30 години имаха значително по-голяма вероятност да имат тези шипове в сравнение с по-възрастните поколения.

Тези костни шипове вероятно ще останат там, каза Шахар. “Представете си, ако имате сталактити и сталагмити, ако никой не ги притеснява, те просто ще продължат да растат”, каза той пред BBC. За щастие, тези шипове рядко причиняват медицински проблеми. Ако изпитвате дискомфорт, опитайте да подобрите стойката си, каза той.

Превод – Нина Жишева

The post Расте ни шип на черепа! Заради смартфоните appeared first on Зелен Свят.

Изследователите вече знаеха, че вкусът е дълбоко свързан в мозъка с миризмата, която осигурява по-голямата част от сложната информация, свързана с вкуса. Но нов доклад, публикуван на 24 април в списание Chemical Senses, показва, че двете сетива изглеждат свързани и на повърхността на езика.

Изследователи от Monell Chemical Senses Center, изследователска институция с нестопанска цел във Филаделфия, са отгледали клетки за човешки вкус в лаборатория. Тези клетки съдържали няколко важни молекули, които вече се намират в обонятелните клетки, намиращи се в носните проходи, които са отговорни за усещането на миризми. И когато изложили вкусовите клетки на молекули миризми, клетките реагират като обонятелни клетки.

Това е първата демонстрация на обонятелни сензори в човешките вкусови клетки, въпреки че те могат да бъдат намерени и другаде в тялото (включително в червата, сперматозоидите и дори косата).

“Наличието на обонятелни и вкусови рецептори в една и съща клетка ще ни предостави вълнуващи възможности за проучване на взаимодействията между стимула на миризмата и вкуса на езика”, заяви Мехмет Хакан Озденер, старши автор на изследването. Находката показва, че човешките клетки, отговорни за вкуса могат да бъдат по-сложни, отколкото предполагали учените. Вкусът е доста ясно сетиво, което подрежда химикалите в поне пет категории: сладки, солени, кисели, горчиви и умами (просто вкусно). Учените са сятали, че тези прости категории вкусове били интегрирани само с миризмата (заедно с приетото и от други сетива) в мозъка. Но сега те знаят, че преплитането може да се случи преди сензорното въвеждане да достигне до мозъка

Превод – Нина Жишева

The post Да помиришем с език appeared first on Зелен Свят.

Добре, може да се побъркате, ако искаш. Но в това няма нищо лошо. Тези кървави паякообразни са известни като лицеви акари (род Demodex) и, според новото видео, създадено от момчетата в KQED San ​​Francisco, те живеят спокоен живот, заровен в лицевите пори на повечето възрастни хора. (Акарите не се срещат при бебета и се смята, че те се предават чрез майчиния контакт.)

Тези зловещи животинки са осмокраки, предимно прозрачни и с микроскопични размери, с размер около 0,3 милиметра, според статия, придружаваща новото видео. Те живеят близо до корените на космените фоликули по лицето на мъже и жени, скрити вътре в порите.

Какво ги привлича в тези тесни жилищни помещения? Представете си шведска маса от себум, който може да бъде хапнат – восъчното масло, което излъчва лицето ви, за да бъде хидратирано. Себумът се произвежда от жлези, пъхнати в порите ви, близо до дъното на космените фоликули; Демодекс кърлежи търсят тази мазна храна, като се заравят в тези пори, където спят денем. През нощта, когато вие спите, те пълзят по повърхността на кожата ви, за да се чифтосат. Точно така – на лицето ви се провеждат партита, а вие не сте поканен!

Като се имат предвид техните диетични предпочитания, акарите са привлечени от най-големите пори на тялото ви, включително тези около бузите, носа и челото. Според проучване, публикувано през 1992 г. в списание Clinical and Experimental Dermatology, заразените фоликули могат да задържат половин дузина акари наведнъж, с възможност за много повече. Всеки кърлеж може да живее около две седмици. Тези акари не представляват известни заплахи за хората, освен ако не натрупат в наистина огромни количества, понякога водят до заболяване, наречено демодекоза или демодекозна краста. При хората демодекозата може да предизвика образуването на червен или бял блясък върху кожата и често се свързва с намаляване на реакцията на имунната система, казва д-р Канаде Шинкай, дерматолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Но състоянието е рядко, казва Шинкай, и повечето хора съжителстват мирно с акарите си до старост. Само си помислете, че в живота ви носът ви може да послужи за семеен дом на стотици поколения паякообразни, които се хранят с мазнини. Ако мисълта не изпълни вашите пори с гордост, помислете за една последна сребърна подробност: Вероятно никога няма да се наложи да почиствате след вашите домакини на Демодекс. Както KQED посочва във видеото, лицевите акари нямат анус, затова задържат изпражненията си в телата си за цялата продължителност на краткия си живот. Е, това не са ли просто добри маниери?!

Превод – Нина Жишева

The post „Лицевите кърлежи“ живеят във вашите пори, ядат мазнините ви и се чифтосват на лицето ви, докато спите appeared first on Зелен Свят.

Екип от невролози наскоро си сътрудничили с трупата, за да разбере това. Изследователите проследяват мозъчните вълни на хора от публиката по време на шоуто Cirque du Soleil в Лас Вегас, търсейки някаква индикация за страхопочитание в мозъчните вълни на хората, каза лидерът на изследването Beau Lotto, невролог, специалист в областта на човешките възприятия.

Констатациите, които не са предварително подготвяни, определено сочат, че субектите са демонстрирали такива „стресови“ състояние и тези показания съответстват на 23 вдъхновяващи моменти в представянето на Cirque du Soleil, казва Lotto .

Вдъхновяващо проучване

На представленията в Лас Вегас изследователите са използвали шапки за покриване на главата и сензори, покрити с гел, за да наблюдават ЕЕГ сигнали – които показват електрическа активност в целия мозък – в 60 аудитории. Учените наблюдавали обектите, а членовете на публиката наблюдавали как акробатите се завъртат, падат и се издигат във въздуха.

ЕЕГ представят общ преглед на мозъчната активност, за разлика от технологията като функционална магнитно-резонансна образна диагностика (fMRI), която изобразява възбуждащите неврони в специфични области на мозъка. Тъй като fMRI може да открие мозъчните области, които са свързани с емоционални реакции, учените са използвали тези сканирания, за да определят какви са някои емоции в мозъка, в реално време.

Някои емоции – например страх, радост и тъга – са доста лесни за описание. Но за хората може да е трудно да изразят възхитата си с думи, каза Lotto . „Обикновено възхитата се определя от чувството за чудо и любопитство, чувството на връзка с другите и трансформираното виждане за света и мястото на човека в него, чувството, което продължава дори след края на възхищението“, обяснява той.

Учените са събрали информация за чувството на благоговение от 280 човека от публиката – включително тези, които носели шапките – чрез психологически експерименти и експерименти за възприятията, извършени преди, по време и след шоуто.

Ключ към еволюцията?

Изучаването на благоговението и разбирането на начина, по който работи, са важни за невролозите, защото повече от всяка друга емоция, благоговението може да е водеща сила в човешката еволюция, каза Lotto.

„Кое е основното предизвикателство, за което на мозъка се налага да еволюира, за да разреши? Това е предизвикателството на несигурността. Ние мразим несигурността – почти всяко поведение е опит да я намалим“, обяснява Lotto. „Обаче ученето и адаптирането към новите преживявания също е важен компонент на еволюцията – и това включва излагане на несигурност“, добавя той.

„Хипотезата, която тестваме, е, че може би благоговението е решението на еволюцията да се придвижи напред в неизвестността, да ни помогне да стъпим на онова място, за да видим нещата по различен начин“, каза Lotto. – “Защото, ако не го правим, не се развиваме.“

Превод – Нина Жишева

The post Cirque du Soleil, ние и еволюцията appeared first on Зелен Свят.

Този факт е източник на много шеги свързани с този изчезнал вид динозавър. Обикновеният тиранозавърът тежал около 10 хиляди килограма, с височина от 4.5 до 6 метра. Малките му двупръстови крайници били по-малко от 1/8 от задните му крайници – малко по-големи от човешката ръка. Историята за това, как тиранозавъра е загубил ръцете си е доста простичка. Но тази защо е останал в къси ръце и за какво са ги използвали е малко по-сложна.

Причината за отличителните ръце на тиранозавъра е генетичен. Ранните предшественици на вида са имали четири напълно нормални крайника. С времето все повече от тези ранни динозаври станали двукраки. След като използвали само задните си крайници, предните били освободени да бъдат използвани. Много от ранните видове имали остри нокти на ръцете си, което ги направило по-полезни за ловуване. Но групата, която в крайна сметка се превърнали в тиранозаври, започнали да използват челюстите си за лов вместо нокти. Рапторекс, прешественик на страховитият звяр има горе-долу добри пропорции. С височина около метър главата му била с 1/3 по-голяма от предшественикът му, а ръцете му били 1/3 дължината на краката. Те изглеждали изключително много на малка версия тиранозавър, но този вид се появява около 70 милиона години преди тях.

Това означава, че характеристиките, който ние свързваме с тиранозавъра, главно огромната глава и малките ръце, са всъщност част от 90 милионна еволюция към тази посока. Със убийствената захапка на челюстта, тиранозавърът реално е нямал нужда от предните си крайници. За някои от тях дори били пречка.

Автор: Мартина С. Попова

The post Малките ръце на Тиранозавъра appeared first on Зелен Свят.

Това била най-старата костенурка намирана до този момент. Това откритие започнало спорове за възможността на костенурките да живеят повече от век. Откъде обаче идват тези странни влечуго с човки за уста? Как са получили своите толкова известни черупки?

Това животно накарало учените да премислят цялостната еволюция на влечугите. Костенурката намерена в Германия е живяла преди около 210 милиона години. С дължина около метър е била сравнително голяма. Но за разлика от модерните костенурки, този праисторически вид е нямал способността да прибира главата си в черупката. Това повдигнало въпроси около начина на формиране на черупката. Учените смятали, че предшественикът на костенурката е влечуго на име антадон, което имало подобни костни образования по гърба си, които служили като броня. Този вид защита може би се е втвърдил с течение на времето и еволюцията, за да сформира познатата ни черупка.

През 1920 години биолозите проучвали точно този проблем и установили, че когато костенурки се развиват, костите, които основно функционират като набор от по-ниски ребра, се разширяват и се сливат, образувайки пластир. След това друг набор от нагорните ребра правят същото. Това показало друг вид на еволюция. Това било обратното на това, което било смятано до сега. Чрез този метод, костите в тялото мутирали, а не самата кожа.

Спорът между двете страни продължил до 2008 година. Тогава в Китай била намерена костенурка без черупка. Тя била поне 10 милиона години по-стара от тази намерена в Германия. Тя имала само долната част на черупката, но не и твърдата горна част. Това се свързвало с биологичната идея на еволюция. Скоро след това допълнителни проучвания потвърдили тази теория.

Автор: Мартина С. Попова

The post Сформирането на черупката на костенурката appeared first on Зелен Свят.

Ако не сте били в сериозни медицински състояния където това е важно, може би не знаете. Ако попитате приятелите и семейството си, вероятно ще осъзнаете, че голяма част от тях също си нямат идея.

Съществува доста мистерия относно кръвта. Знаем, че има 8 главни кръвни групи, които се отнасят за почти цялата човешко население – А, В, АВ и О, заедно с негативни и позитивни за всички тях. Учените обаче все още не знаят защо изобщо имаме различни кръвни групи. Това може да си остане мистерия за доста дълго време. За сега, науката поне може да каже някои неща за специфичните групи.

Всички могат лесно да се тестват в болница, никога не се знае кога може да ви потрябва информацията. В напредналите общности не е особено нужно да се знае кръвната група на човек. Докторите принципно ще направят тестове преди да започнат процедура. Ако има каквото и да е съмнение вероятно ще получите кръв О отрицателна. Това е универсалната кръв, която може да бъде дадена на всички други групи.

Какво става обаче, ако получите грешна кръв?

Някой любопитни хора са разбрали по трудният начин.

За стотици години, никой не е разбирал кръвта. Чак в VII век открили, че кръвта циркулира из тялото. Това било потвърдено, когато успели да спасят куче като му преливали кръв от друго куче. Но след това нещата станали по-сложни… Две години по-късно, докторите започнали да си експериментират с приливане на животинска кръв в хората. С днешните ни знания е ясно, че пациентите ще умрат.

Отнело ни чак до ХХ век да разберем, че животните и хората всъщност имат различен вид кръв. Разбрали са, че кръвна група А ще приеме кръвна група В като неканен гост и ще задейства имунна реакция, която ще доведе до бъбречна криза, съсирване на кръвта и дори шок. Обратното е също вярно. Група АВ обаче може да получава и А, и Б без да задейства нежеланата реакция. Нещата почват да се объркват повече като се добавят негативност и позитивност на групите. Позитивните могат да приемат негативни, но обратното е изключително опасно.

За тези разлики се казва, че може би са мутации от преди 20 милиона години. Но защо все още не знаем. Реалността е, че те са важни за здравето ни. В Япония например приемат кръвната група по начина, по който ние приемаме хороскопите. Дали това е истина науката все още не може да потвърди или отрече.

Автор: Мартина С. Попова

The post Кръвните групи appeared first on Зелен Свят.

Казват, че да си затворим устата и да си стиснем носа ще намали потенциална за смущение, но също така това затваря всичкото това налягане в главата ви. Възможно е да се причинят увреждания на тъканите.

Една широко позната идея е, че ако поставим пръст под носа си ще спрем кихавицата. Ако се направи правилно, учудващо работи в повечето случаи. Това е благодарение на някои специфични нерви в лицето. Кихаме когато нещо раздразни мембраните в носът или гърлото. Това стимулира един от най-важните нерви в лицето, наречен троичния нерв. Той минава през челото, носа и челюстта. Носа подава сигнал, че е раздразнен към мозъка и … кихаме.

Ако просто поставим пръст под носа, когато почувстваме, че ще кихнем няма да постигнем много. Трябва да натиснем върху горната устна, което ще изпрати сигнал към мозъка чрез нервите в носа. Най-просто, това действие разсейва мозъка. Това е подобно на ситуацията, при която сме си ударили коляното и бихме се ощипали силно, за да разсеем болката. Пръстът под носа няма да спре всяка кихавица, но

може да засече поне някои от тях.

Ако се нуждаете от нещо по-неочевадно от това действие или просто нямате свободни ръце, с които да го направите, можете да пробвате да натиснете езика си срещу небцето или да погъделичкате мястото. Същите нерви минават и от там, за това е много възможно да се получи същият ефект.

Важно е да подчертаем, че няма никакви солидни научни доказателства за тези методи. Все още никой не е измъчвал хора да кихат за да се тества, но базирано на анатомията ни, би трябвало това да проработи. Доста хода също казват, че тези техники работят за това следващият път когато трябва да кихнете и не искате да се поставите в неловка ситуация пробвайте. Шансовете да проработи са поне нещо… нали?

Автор: Мартина С. Попова

The post Mожем ли да спрем кихавица? appeared first on Зелен Свят.