В продължение на четири века лидерите на Wari в Cerro Baúl са провеждали събирания с техните съперници от съседната държава Tiwanaku, както и с ръководителите на местните общности, които живели в сянката на тези две големи империи. Празнували с гозби от морски свинчета, лама и риба, докато се наслаждавали на гледката към долината на Мокегуа и пиели чаша след чаша бира, ферментирала напитка от плодове от царевица и пипер. Но в края на събитията преди повече от 950 години, когато империята наWari се сринала, празнуващите приключват пиршествата, като разбиват пивоварната в Cerro Baúl.

Изглежда, че Wari са планирали да евакуират своя колониален пост и разрушили храмовете и двореца. Пивоварната била последна като я подпалили. Благородниците на Wari хвърлиха скъпите си чаши за пиене в пламъците. Когато пивоварната се превърна в пепел, някои свалили огърлиците си и ги сложили на жаравата като окончателен принос. Руините били покрити с пясък, така че никой не може да използва сградата отново, което прави пивоварната рядка капсула за времето на археолозите, които са разкопали центъра за производство през последните две десетилетия.

Изследователите анализираха керамичните съдове от този последен празник в Cerro Baúl, и според техните открития Wari вероятно са продължили със своите масивни купони дори през сривът на империята, като разчитали на местни източници и техните съдове за пиене.

Cerro Baúl е политически важен обект за Wari, народ, който управлявал широк участък от перуанското крайбрежие и Андите от около 600 до 1050 г. и изградили широки мрежи от пътища и напоителни канали много преди инките да дойдат на власт. Дипломатическият център е на две-три седмици пътуване на югоизток пеша до столицата Wari, Huari.

The post Пиршества и купони в древен Перу appeared first on Зелен Свят.

Бира и хляб – основна суровина

Хлябът и бирата са били двата основни продукти на древната египетска кухня. Хлябът ядяло и богатите, и бедните и е бил направен от пшеница или ечемик. Хлябът се е правил ежедневно и е бил трудна задача. Първоначално смилали зърната на брашно, което обикновено се извършвало от жени. За да се ускори процесът на смилане, към мелницата добавяли пясък заедно със зърната. Въпреки, че това позволявало брашното да се произвежда по-бързо, означавало и че хлябът ще има пясък в него. Това, че тогавашните хора не са имали нищо против да похапнат и пясък, е очевидно по зъбите на мумиите, за които е установено, че са износени до пулпа от ядене на пясък в храната през целия им живот. Чрез смесване на брашното с вода и дрожди са замесвали тесто, което след това са пекли в глинена пещ.

За да направят бира, са използвали специален вид хляб, наричан от археолозите „хляб за бира“. Този хляб съдържал по-голямо количество дрожди от другите хлябове и бил печен при температура, която не убива културата на дрождите. „Хлябът за бира“ е бил надробяван във вани. След това са го оставяли да ферментира естествено във вода, като по този начин са получавали бирата. Бирата на древните египтяни била гъста и пенлива напитка, която била много питателна. Консумирали напитката не толкова за удоволствие, а по-скоро от необходимост, тъй като водата от Нил не била чиста и достатъчно безопасна, за да могат хората да я пият.

Как Нил допринесъл за селското стопанство?

Въпреки че Нил не е бил източник на питейна вода за древните египтяни, той правел земята плодородна поради годишните си наводнения. Това позволявало да се садят различни култури, които на свой ред са били част от древната египетска диета. Освен споменатите по-горе зърна, древните египтяни са садили и много видове зеленчуци, най-популярни от които са лукът, чесънът, праз, лещата, марулята, ряпата и репичките. Освен това, древните египтяни са консумирали плодове като смокиня, фурми, ябълка и нар. Зеленчуците са били консумирани като допълнение към хляба и бирата, а плодовете били част от десерта.

Рибата от Нил е била източник на протеини. Египтяните често осолявали или сушели рибата, за да я запазят за по-дълго време. Друг източник на протеини били птиците, като гъска, патица, гълъб и пъдпъдъци. Домашни птици също са били на разположение на бедните, тъй като те не могли да го ловуват в дивата природа. Въпреки това били смятани за луксозна храна и не били консумирани редовно. Древните похапвали и свинско и овнешко, въпреки че било по-скъпо и следователно било достъпно само за по-богатите членове на обществото. Говеждото месо било още по-скъпо и обикновените хора си го позволявали само за празнични или ритуални ястия, макар и по-редовно от кралски особи.

Какво знаем за приготвянето на храната?

Накрая, може да се отбележи, че малко се знае за начина, по който древните египтяни са приготвяли храната си, тъй като няма оцелели рецепти. Въпреки това, на базата на съдовете, открити в гробниците, както и изображенията на процеса на приготвяне на храна, можем да кажем, че храната им е печена, варена, задушавана, пържена, печена на скара. Освен това, за да се подобрят вкуса на храната си, древните египтяни са използвали подправки като кимион, кориандър и канела при готвенето. За подслаждане на ястията си са използвани мед, както и сиропи, произведени от фурми, грозде и смокини.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Какво са похапвали древните египтяни appeared first on Зелен Свят.

От векове знаем, че алкохолът убива бактериите. Дори античните лекари използвали вино за прочистване на рани. Но етанола в бирата и виното е просто един от множеството видове алкохол. Различните питиета, както вероятно много са забелязали, имат различен процент алкохолно съдържание. Докато шот водка съдържа 40%, бирата е средно около 5%. По-високото количество алкохол вреди на мембраните на клетките в тялото ни. В големи количества е просто нездравословно. Знаем, че алкохолът в питиета като вино и бира помага за унищожението на бактерията, която причинява холера. Вероятно това е била причината, по която алкохолът е станал синонимен с пиратите или мореплаватели на дълго пътешествие. Било е по-разумно да пият ром или бира отколкото вероятно заразена вода.

Проучвания показват, че виното може да помогне борбата със салмонела и норовирус преди до да са се заселили в нашите тела. Пиенето на вино или друг вид алкохол с по-голям концентрат на алкохол от 10% е спомогнало с хепатит А инфекции. Естествено, днес знаем, че не всички бактерии са лоши за телата и не желаем да се прочистим изцяло. Както доста лекари препоръчват, чаша вино всеки ден може да бъде доста полезно и да помогне добрите бактерии в нас. По силни питиета или ежедневно консумиране на големи количества алкохол ще навреди точно на тях, както и на самите ни клетки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Алкохолът убива вредните бактерии appeared first on Зелен Свят.

Славянската дума ,,бира“ първоначално означавала всяко питие изобщо, и едва по-късно се превръща в името на алкохолна напитка.

Общото убеждение е, че бирата е открита случайно в Близкия изток преди десет хиляди години. Историята на бирата вероятно датира отпреди 8000 години. Според една теория, когато ечемикът бил изсушен и покълнал, е установено, че е идеален за производството на хляб. Фактът, че хлябът случайно е паднал във вода и се е напълнил с мая, е родил древната бира.

Строителите на египетските пирамиди получавали, освен храна, и бира.

Правели са бира от пшеница, овес, ръж, просо, ечемик и лимец.

В Древен Китай бирата е добивана от покълнал ориз.

В ранното Средновековие, бирата в Европа се произвеждала в манастири. Европейските монаси официално били ангажирани с пивоварство, като използвали хмел като консервант.

Днес производството на бира е важен клон на промишлеността, включващ няколко големи компании и хиляди по-малки производители.

В нашето съвремие, бирата е най-консумираната напитка след водата и чая. Произвежда се чрез варене и ферментация на нишесте, получено главно от зърнени култури – най-вече малцов ечемик, но се използват и пшеница, ръж царевица, ориз, овес, лимец. За ферментацията, спомага ферментационна мая. Ароматизира се с хмел, който придава горчивина и действа като консервант.

Според начинът на ферментация, бирата се дели на лагер и ламбик. Алкохолното съдържание е между 4%и 6%. Бирата е популярна по цял свят, като в много страни ежегодно се провеждат фестивали на бирата.

Бирената мая е известна като богат източник на магнезий, селен, калий, фосфор и витамини от група В (Бе). Поради тази причина, понякога бирата е наречена ,,течен хляб“.

Знаете ли, че в света най-много бира се пие в Чехия, Белгия, Германия и неочаквано – Китай.

В направена анкета за ,, любимо питие  през последните 20г.“ , в Америка бирата заела първо място.

Октоберфест е бирен фестивал в Мюнхен, който продължава  повече от две седмици. Броят на хората, които идват за този фестивал,

надминава 6 милиона души.

В Африка има бира от банани.

До 2013г. бирата не се е считала за алкохолна напитка.

В Белгия до 70-те години на миналия век бира се предлагала в училищата и библиотеките.

Политическите партии в Аржентина имали свои собствени марки бира.

По правило, по-тъмната бира има по-горчив вкус.

През 17 в. някои хора в Нигерия кръщавали децата си с имена на марки бира.

В Нигерия и Ирландия още се консумира бира с марката „ Гинес”.

Обикновено в зимният сезон, бирата не е предпочитано питие, но разбира се, заклетите ѝ фенове,  имат какви ли не оправдания да се наливат с бира. Няма никакъв проблем, когато е с мярка и докато все още имате връзка с нашата планета. Помнете също и за ефекта на „Биреното коремче” и за трайният, аромат носещ се след порядъчна консумация на бира.

Както се казва – консумирайте, но с мярка.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Бирено опиянение appeared first on Зелен Свят.