Той обединил сили с още двама мъже през 60 г. пр. Хр. да се създаде политически съюз, който да доминира в Рим: така наречения първи триумвират. Наред с Крас стоял Гай Юлий Цезар, амбициозен военен командир, започнал живот в политиката. Някога Крас бил покровител на Цезар, а двамата останали съюзници. Третият член бил гордият и могъщен Гней Помпей Магнус, Помпей Велики, бивш съперник.

Решението на Крас да се обедини с тези двама мъже може да изглежда объркващо. Богат и влиятелен, той се присъединил към триумвирата по практически и емоционални причини. Този съюз с Цезар и Помпей не само помогнали да се приемат закони, благоприятни за неговите икономически интереси, но и дало възможност на Крас да докаже своята воля като войник и да спечели любовта, запазена за големите командири на Рим.

Роден около 115 г. пр. Хр., Крас не произхождал от демонстративно богато семейство. Историкът Плутарх от първи век пише в “Паралелните животи”, че Красс “е живял в малка къща”, където “те са държали само една маса сред тях”. Бащата на Крас умира през 87 г. след като се забърква в политическа борба, която се превърнала в насилие. Младият Крас оцелява, само защото успява да избяга в Испания.

Макар и безскрупулен той нямал социални умения. В епоха, когато реториката е била от съществено значение за по-нататъшната политическа кариера, Крас е смятан за силно надарен оратор. Той бил също сърдечен и любезен към всички, дори и към най-смирените хора, които го спирали на улицата. Макар и известен с алчността си, Крас също можел да бъде щедър. Плутарх описал как е отворил къщата си за посетителите, дарил една десета от богатството си на култа на Херкулес, и е дал достатъчно зърно, за да нахрани всеки гражданин за три месеца. Той също бил щедър, когато ставало дума за отпускане на пари на приятелите си. Той им начислявал лихва, но очаквал изплащането му изцяло в края на заема.

The post Най-богатият човек в Древен Рим appeared first on Зелен Свят.

Някои може да попитат защо тези родители така и не разбират моралните последици от действията си?

Двайсетгодишни изследвания в областта на моралната психология подсказват много причини, поради които хората се държат неетично. Когато става въпрос за богатите, научните изследвания показват, че те се стремят да поддържат по-високия си статут. Чувство за правомощия играе роля.

Нека първо разгледаме какво позволява на хората да действат неетично и въпреки това да не чувстват вина или разкаяние.

Изследванията показват, че хората са добри в рационализирането на неетичните действия, които служат на техния личен интерес. Успехът или неуспехът на децата често има значение за това как родителите виждат себе си и биват видени от другите. Те са по-склонни да се наслаждават на отразената слава на децата си; сякаш получават почит, основана на връзката им с успешните деца. Това означава, че родителите могат да бъдат мотивирани от личен интерес да осигурят постиженията на децата си.

В случай на измама в името на децата, родителите могат да оправдаят поведението чрез сравнения, които им помагат морално да се разграничат от действието си. Например, те могат да кажат, че другите родители правят много по-лоши неща или минимизират последствията от действията си чрез думи като „Моето поведение не е причинило много вреда“.

Разглеждането на неетичните резултати като служене на други хора, включително и на децата, може да помогне на родителите да създадат психологическа дистанция за рационализиране на нарушенията. Няколко проучвания показват, че хората са по-склонни да бъдат неетични, когато действията им помагат на някой друг. Например, за служителите е по-лесно да приемат подкуп, когато планират да споделят приходите с колеги.

Усещане за правота

Когато става дума за богатите и привилегированите, чувството за право или убеждението, че човек заслужава привилегии над другите, може да играе важна роля в неетичното поведение.

Привилегированите лица също така са по-малко склонни да следват правилата и указанията, като вярват, че правилата са несправедливи. Тъй като се чувстват заслужили повече, те са склонни да нарушават нормите на подходящо и социално съгласувано поведение.

Чувството за право на глас също кара хората да бъдат по-конкурентоспособни, егоистични и агресивни, когато усещат заплаха. Например, белите мъже са по-малко склонни да подкрепят утвърдителни действия, дори и на терена, ако това заплашва техния привилегирован статут.

Изследванията показват, че правото може да дойде отчасти от това да бъдеш богат. Установено е, че заможните хора, които се считат за “висша класа” въз основа на доходите си, лъжат, крадат и мамят повече, за да получат желаното. Също така те са по-малко щедри. По-вероятно е те да нарушават закона при шофиране, да дават по-малко помощ на непознати в нужда и като цяло да не обръщат повече внимание на другите.

Освен това, израстването с богатство е свързано с по-нарцистично поведение, което води до егоизъм, нужда от възхищение и липса на съпричастност.

Лицата, които смятат, че заслужават несправедливи предимства, са по-склонни да предприемат действия, за да повишат своето ниво, като например да гарантират, че децата им ще посещават университети с висок статус. Загубата на статут изглежда особено заплашителна за индивидите с висок статус.

Неотдавнашен преглед на изследването на статута показва, че загубата на статус, или дори страх от загубата му, е свързана с увеличаване на опитите за самоубийство. Индивидите показват и физиологични промени като повишено кръвно налягане и ускорен пулс.

Такива лица полагат и все по-големи усилия да избегнат загубата на статута си, като са готови да платят пари и да отклонят средства за себе си.

В книгата си “Разглезването на американския ум”, експертът по Първата поправка Грег Лукяноф и социалният психолог Джонатан Хайд твърдят, че родителите, особено във висшата класа, са все по-загрижени за това децата им да посещават висши университети.

Тези автори твърдят, че ако икономическите перспективи са по-малко сигурни поради стагнацията на заплатите, автоматизацията и глобализацията, по-заможните родители са особено загрижени за бъдещите икономически възможности за децата си.

Чувство за неуязвимост

Хората, които усещат чувство за власт, често вървящо заедно с богатство и слава, са по-малко склонни да вярват, че са уязвими за вредните последици от неетичното поведение.

Преживяването на психологическо чувство за сила води до фалшиво чувство за контрол. Това би могло да доведе и до по-голямо поемане на риск и намаляване на загрижеността за другите.

Възможно е някои от тези причини за морална психология да стоят зад тези богати родители, които изневеряват в името на децата си. Желанието да положите по-големи усилия, за да помогнете на детето си, е възхитително. Въпреки това, когато тези усилия преминават етичните граници, постъпката става твърде неетична.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Богатите са по-неетични appeared first on Зелен Свят.

Този храм е древен колкото индуизма. Намиращ се в Керала, Индия, това е най-богатият храм в света. С един поглед очевидно се вижда престижа и красотата му. Цялата структура е покрита със злато. Архитектурата и изяществото му са наистина удивителни. Нямаме точна дата, но можем да проследим историята му до преди 500г. пр. Хр. когато е бил споменат и описан в индийската литература. Храмът е посветен на Вишну – бог от индуската митология и пазител на цялата Вселена. Само индуси могат да влязат.

Не само външността на храма е запленяваща. С години на ред се говореше, че под древния храм се намира може би най-голямото съкровище в света. През 2011г. шестте трезора в подземието били проучени. Това, което намерили вътре шокирало света.

Трезорите, който били отворени съдържали безумно количество съкровища. Има толкова много злато, че казват, че струва билиони, ако не и трилиони долари.

Най-изумителното обаче било, че от шестте трезора само пет били отворени. Последния трезор, наречен „Трезор Б“, съдържал врата, която водела до друга камера. Самата врата е красиво декорирана, но малко плашеща. Издълбани в нея са две огромни змии, за който казват, че са предупреждение за който се опита да влезе. Вратата е запечатана и няма никакви дръжки, ключове или болтове по нея. Казват, че единственият начин да се влезе е с ритуал, който трябва да бъде извършен от инду монах. Той трябва да бъде достатъчно силен да произнесе магическо песнопение, но текущо не съществува такъв. За това, трезора е неотворен от векове и никой си няма представа какво може да има от другата страна.

Ако съдим по огромното количество богатство, намерено в другите трезори, вероятно е логично нещо подобно да е и зад тази врата. Или пък може да е проклятие, което ще унищожи света… кой знае.

Автор: Мартина С. Попова

The post Златният храм „Шри Падманабхасвами“ appeared first on Зелен Свят.