Най-богатият човек в Древен Рим

През 60 г.пр.Хр. Марк Лициний Крас бил един от най-силните мъже в Рим. Военен командир, който съкрушил бунта на робите, Крас се превърнал в уважаван оратор, покровител и политик, служещ като консул два пъти в други позиции. Чрез комбинация от разбиране и безмилостност той натрупал най-голямото богатство в Рим. С парите и връзките на Крас много мъже биха се задоволили, но Крас не бил един от тях.

Той обединил сили с още двама мъже през 60 г. пр. Хр. да се създаде политически съюз, който да доминира в Рим: така наречения първи триумвират. Наред с Крас стоял Гай Юлий Цезар, амбициозен военен командир, започнал живот в политиката. Някога Крас бил покровител на Цезар, а двамата останали съюзници. Третият член бил гордият и могъщен Гней Помпей Магнус, Помпей Велики, бивш съперник.

Решението на Крас да се обедини с тези двама мъже може да изглежда объркващо. Богат и влиятелен, той се присъединил към триумвирата по практически и емоционални причини. Този съюз с Цезар и Помпей не само помогнали да се приемат закони, благоприятни за неговите икономически интереси, но и дало възможност на Крас да докаже своята воля като войник и да спечели любовта, запазена за големите командири на Рим.

Роден около 115 г. пр. Хр., Крас не произхождал от демонстративно богато семейство. Историкът Плутарх от първи век пише в “Паралелните животи”, че Красс “е живял в малка къща”, където “те са държали само една маса сред тях”. Бащата на Крас умира през 87 г. след като се забърква в политическа борба, която се превърнала в насилие. Младият Крас оцелява, само защото успява да избяга в Испания.

Макар и безскрупулен той нямал социални умения. В епоха, когато реториката е била от съществено значение за по-нататъшната политическа кариера, Крас е смятан за силно надарен оратор. Той бил също сърдечен и любезен към всички, дори и към най-смирените хора, които го спирали на улицата. Макар и известен с алчността си, Крас също можел да бъде щедър. Плутарх описал как е отворил къщата си за посетителите, дарил една десета от богатството си на култа на Херкулес, и е дал достатъчно зърно, за да нахрани всеки гражданин за три месеца. Той също бил щедър, когато ставало дума за отпускане на пари на приятелите си. Той им начислявал лихва, но очаквал изплащането му изцяло в края на заема.