Гръцкият Цербер от ада

Името Цербер идва от гръцкото “Kerberos”, което означава “забелязан”. За гърците Церберът е чудовищно триглаво куче или “адското куче” със змийска опашка, грива от змии и лъвски нокти. Смята се, че трите му глави представляват миналото, настоящето и бъдещето, докато други източници предполагат, че те са символични за раждането, младостта и старостта.

Най-мощната способност на Цербера бил неговият поглед, който бил толкова ужасен, че всеки, който го погледнел, веднага се превръщал на камък. Казано е, че Церберът имал зъби, остри като бръснач и отровна захапка. От отровата, която капе по земята, се е появило растение, което е известно като самакитка.

Родителите на това чудовище или още по-страшни

Бащата на Цербер е Тифон, най-могъщото и най-смъртоносно чудовище в гръцката митология (както и бог). Огромният огнено дишащ дракон имал светещи червени очи, сто глави и сто крила, олимпийските богове се страхували от него. Навсякъде, където отивал Тифон, разпространявал страх и бедствия – неговата мисия била да унищожи света и да постави пречки пред Зевс по пътя му към Небесното царство.

Майката на Цербер, е Ехидна, полу-жена, полу-змия, създание, известно като “майката на всички чудовища”. Тя имала черни очи, глава и торс на красива жена и долна част на змия. Древните гърци вярвали, че тя живеела в пещера и примамвала мъжете с тялото си, преди да ги изяде сурови.

Превод – Нина Жишева

The post Цербер – Легендарното куче от Преизподнята appeared first on Зелен Свят.

В религията на древен Египет има стотици богове, датиращи от праисторическите времена: тогава Египет е съставен от царства, всяко със стоите божества. Страната е обединена, но всяка област почита своите богове. През вековете се появяват нови вярвания, но старите се запазват: така животните – покровители на първите обитатели на бреговете на Нил – кобрата, котката, крокодилът, ибисът – продължили да бъдат почитани, но под други форми. Към местните богове, свързани с град или провинция – Птах, патрон на захаятчиите, “господар” на Мемфес, Хатор, Богинята на Любовта и Радостта, “повелителка на Дендера – се прибавили обожествените природни феномени – Океанът, Небето, Земята, Слънцето и популярните божества. Последните играят първостепенна роля сред простолюдието, очакващо намесата им в ежедневния живот: Хапи олицетворява прииждащия Нил, Непри е богът на Зърното, Бес – безформено и жизнерадостно джудже с щръкнала брада – покровителства бременните жени.

Първите божества са представлявани от животни (сокол, кобра, бик), а някои запаззват този свой облик, като Себек, богът-крокодил. Малко преди началото на I-вата Династия, египтяните създават божества по свое подобие, например Изис и Озирис. Някои божества обаче запазват животинска глава на човешко тяло: главата на ибис за Тот, на сокол за Хорус, на чакал за Анубис.

В началото второстепенно божество на град Тива, Амон, припознаван като Слънцето под името Амон-Ра, Става главно божество на царството в началото на Новата Империя, когато князете на Тива утвърждават властта си. Той е почитан като “цар на боговете”, създател на света. Амон е смятан за баща на фараона, името му се появява в имената на някои фараони, като Аменофис (“Амон е доволен”) или Тутанкамон. Жреците на Амон придобиват значително влияние и богатство. Фараонът Аменофис IV напразно се опитва да се противопостави на властта на жреците на Амон, като установява култа към божеството Атон, и се назовава Ехенатон (“Това се харесва на Атон”).

Той конфискува богатствата на жреците и храмовете на Амон и създава нова столица. Култът към Амон е възстановен след смъртта на Ехнатон, а върховенството му запада едва след разрушаването на Тива от асирийците и пресийците.

The post Безбройните египетски богове appeared first on Зелен Свят.

В началото всичко е объркано в безкрайното пространство. Това е Хаосът, от който произлиза Гея (Земята), която ражда Уран (Небето). После Гея и Уран се събират, за да родят Титаните, Циклопите и Гигантите. Хронос, най-малкият от Титаните, сваля баща си от престола и изяжда собствените си деца от страх да не направят същото на него. Жена му Рея пожелава да спаси най-малкия, Зевс. Тя дава на мъжа си да погълне камък, завит с пелените на бебето. Вече пораснал, Зевс принуждава баща си да повърне децата си, бъдещи богове, и го оковава в Ада. Признат за цар на боговете, Зевс разделя света с двамата си братя: Посейдон, цар на моретата, и Хадес, цар на подземния свят. Той прави от Олимп жилище на главните богове. Но има и груди, като Асклепий (бог на медицината) и Нимфете (божества на изворите), Музите (покровителки на изкуствата)…

Панеленизмът или “обединяването на всички гърци” е особено религиозно явление, което илеснява единението им. Гърците, чиито градове често си съперничат, спират да враждуват, за да честват някое божество в известно светилище. Горко на този, който прекъсне примирието: той извършва светотатство. Шест големи центрове посрещат подобни събирания: Олимпия с голямото светилище на Зевс, където се издигала изваяна от Фидий колосална статуя от злато и слонова кост, едно от Седемте древни чудеса на света; Делфи и Делос, светилища на Аполон, чийто култ е много разпространен в Гърция; Епидавър, светилище на Асклепий, който лекува чрез сън; Додоне, където шепотът на вятъра в листата е гласът на Зевс; Елевзин, където по време на малко позната церемония, “Елевзинските мистерии”, се обещава на участниците нов живот след смъртта.

The post Значението на гръцките богове appeared first on Зелен Свят.

Но, ако великолепието на гръцката богиня на любовта е установено като научни факти, какво друго може да се каже за нея? Ако погледнем само класическите изкуства, Афродита сякаш няма други отличителни черти освен красотата си, но тя е била и много повече от красавица. Богинята е била почитана от всички – от проститутки до магистрати, ат девици до войници, от моряци до поети – и не винаги като красавица и повелителка на любовта.

Култът на Афродита е бил много популярен и в древна Гърция съществуват множество светилища и храмове. Културните центрове, посветени на богинята, включват град Коринт, както и островите Китира и Кипър. Древният пътешественик и писател Павзаний споменава, че майките на булки са принасяли в жертва древен дървен образ на Афродита Хера, хибрид, очевидно потвърждаващ връзката между любовта и брака. Той споменава седнала фигура на Афродита Морфо („Изящната Афродита“), която носи воал на главата си и вериги на краката си. Павзаний заявява, че Тиндарей, бащата на Хелена и Клитемнестра, е създал скулптурата, за да покаже, че съпругите са верни на съпрузите си. Тези изображения показват асоциацията на Афродита с булки, както и очакванията, свързани с тях.

В една не толкова романтична сфера, въпреки че все още е свързана с жените и очакванията на обществото от тях, в Спарта имало група магистрати, които почитали Афродита, наречена gynaikonomoi (магистрати, отговарящи за жените). За тази магистратура се казва, че е била „kata ta archaia ethe kai ton nomous“ („в съответствие с древните обичаи и закони“) и за първи път удостоверява това пред Спарта в надпис, датиран от началото на първи век.

Въпреки че Афродита има много култови места в Атина, тази на Пандемос била най-старата. През 230 г. пр. Хр. Атинският съвет посвещава надпис на Афродита Пандемос („Афродита, която е обща за всички хора”). Афродита Пандемос била свързана с героя Тезей. Поклонниците търсят нейните благословии в обединяването на хората в Атина както в личните отношения, така и в политическата сфера. По-старите източници свързват този култ с основите на демокрацията.

Различни групи на магистрати в Тасос между 3 и 1 г. пр. Хр. предлагат заедно хвалебствия както на Афродита, така и на Хермес, и на Хестия, и на Афродита и Хермес. В Самос офицерите, занимаващи се с внос на царевица, посветили надписи и на Хермес, и на Афродита. В Делос полицейските служители предложили заедно редица посвещения на Хермес и Афродита, както и само на Афродита. На остров Крит е построен храм с портик на Арес и Афродита, а на остров Кос един офицер от армията и неговият отряд предлагат посвещение само на Афродита.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Афродита – богиня на любовта и първото божество, свързано с демокрацията appeared first on Зелен Свят.

През 1849 година, великобритански археолози открили 14 плочи в Шумерия. Датирани са от XXIV век пр. Хр. Първите две разказват историята на божествени същества, който слезли на земята от небесата. Третата плоча разказва за шестте дни на създаването на Земята. Описано е как съществата са създали човека чрез генетична манипулация.

Дали това са просто митове или истинската история на човечеството?

Според шумерските плочи преди 445 хиляди години боговете „Създадели“ дошли на Земята. Единствените обитатели тук били видите животни. Шумерите нарекли тези същества анунаки, което в превод означава „Тези, които от небето дойдоха на Земята“. Те дошли от планета наречена Нибиру, която всеки 3,600 години навлизала в орбитата на Слънцето. Според плочите, атмосферата на тази планета започнала рязко да се влошава. За да я стабилизират анунаките се нуждаели от злато. Когато дошли на Земята, за разлика от останалият живот тук, те са можели да живеят по хиляди години. Създали минно селище наречено Еридиг в Персийски залив. Техният водач бил Енки. Анунаките довели със себе си друг вид същества, който смятали за по-нисши от тях. Те им слугували като добивали злато. Тези сказания са повторени в вавилонските плочи, датирани от XVIII век пр. Хр.

След хилядолетия, слугите се разбунтували, мислейки, че ще могат да победят господарите си. Това обаче почти изцяло унищожило тяхната раса и анунаките останали без работна ръка. Господаря на Нибиру заповядал на сина си Енки генетично да създаде нова раса. След множество експерименти бил създаден човека – смеска между Хомо еректус и анунаките. Този хибрид бил наречен Хомо сапиенс. Според плочите първият човек бил наречен Адаму. Човекът станал работната ръка на тези богове. Тъй като е имало нужда от голям брой работници, анунаките създали човека с възможността да създава потомство. Това довело до пренаселеност и много били изгонени от селищата. Това може би е оригиналната история за Райска градина и прогонването на Адам и Ева.

Шумерите са създали изключително много потребни устройства, който използваме до днес, като часовника, календара, каналите, колелото и може би първият език, но за всичко това те приписват постиженията на анунаките, който ги научили на всички тези неща, за да могат да са по-полезни. Защо приемаме и използваме инструментите, но отричаме създателите им, колкото и странен да ни звучи тази митологична, фантастична история за създаването на човечеството?

Автор: Мартина С. Попова

The post Как древните анунаки създали света appeared first on Зелен Свят.