Храмът Боробудур се състои от три паметници, а именно храмът Боробудур и два по-малки храма, разположени на изток по права ос до главния храм. Главният храм на Боробудур е най-големият будистки храм в света. Този паметник, разположен на 60 000 м³ е висок 34,5 м и има квадратна основа от 123 м х 123 м. Построен е на три нива. Основата му се състои от пирамида, образувана от пет концентрични квадратни тераси. Следва основният корпус, с три платформи. На самия връх е разположена монументална ступа (могилна структура, съдържаща будистки реликви). Стените и балюстрадите на Боробудур са украсени с фини релефи, изобразяващи различни будистки сцени.

Този храм е построен като будистки храм на Махаяна около 8-ия и 9-ти век от династията Сайлендра. Тази династия произхожда от Южна Индия или Индокитай. Тяхното присъствие в Ява помага на островът да се установи като център на будистката наука и поклонение. Това е видно от факта, че на мястото са открити китайски монети и керамика, което показва, че поклонниците от толкова далеч, колкото някогашен Китай, са посещавали това свещено място. В допълнение, тези артефакти предполагат, че Боробудур е бил изоставен през 16-ти век сл. Хр. Това може да се дължи на пристигането на исляма на Ява през 13-ти и 14-ти век от н.е. Въпреки това Боробудур бил оставен да се разпадне сам. През следващите няколко века вулканичните изригвания отлагат пепел на мястото, а Боробудур е погълнат от буйната растителност, израснала върху плодородната вулканична пепел.

Въпреки че Боробудур до голяма степен се превръща в забравено място, той не остава така завинаги. В началото на 19 век сър Томас Стамфорд Рафълс, британският управител на Ява (и основателят на Сингапур), научава за Боробудур и се заинтригува от него и организира разкопки около храма. Но връщането на Боробудур обратно в светлината на прожекторите има вредно въздействие върху него. Излагайки храма на елементите, състоянието му започна да се влошава. Нещо повече, камъните били разграбени от селяните, за да бъдат използвани като строителни материали, а главите на Буда и други съкровища са били отмъкнати от колекционери, за да бъдат продадени на частни и обществени колекции по целия свят.

През 1948 г. тежкото положение на Боробудур привличе вниманието на новосформираната Република Индонезия. В резултат на това запазването на това културно наследство става централен приоритет на правителството. Две десетилетия по-късно чрез индонезийското правителство и ЮНЕСКО стартира кампанията „Спасете Боробудур“. Това е един от най-амбициозните международни проекти за опазване, които някога са се провеждали, тъй като по-ниските тераси на паметника били напълно демонтирани, така че всеки камък да бъде индивидуално идентифициран, каталогизиран, почистен и обработен за съхранение. Освен това, релефните панели също са почистени и обработени, за да издържат на влиянието на околната среда. Зад стените и под пода на галериите е въведена обширна дренажна система, за да се намали ерозията. Осем години и 25 милиона долара по-късно, възстановяването на Боробудур е окончателно завършено. Въпреки това, опазването на този храм трябва да продължи през годините. Например, само преди няколко месеца Боробудур беше заплашен от изригването на вулкана Келуд. За да защитят храма, някои от ступите бяха покрити бързо, за да ги предпазят от вулканичната пепел.

Фактът, че този невероятен будистки паметник продължава да бъде ценен и защитен в преобладаващо мюсюлманска страна, е свидетелство за значителната му стойност като културна и историческа икона на Индонезия.

Превод – Нина Жишева

The post Великолепният древен будистки храм Боробудур appeared first on Зелен Свят.

При посещение на религиозния комплекс на Ангкор Ват, Камбоджа, неизбежно ще забележите тези танцуващи жени, изобразени на стенните храмови релефи. Същите тези танцьори са били и важен мотив в изкуството на Чампа (около 192-1832 г.), средновековната съседка на Ангкор на изток по крайбрежието на сегашния централен Виетнам. Забележителни са и изображенията на същите тези жени в изкуството на Тра Киеу, стил, който процъфтява през 10-ти и 11-ти век.

Изображенията на апсарите също се намират като декоративни мотиви и неразделна част от историите в няколко храма на древна Ява, датиращи от епохата на династията Сайлендра (8-ми век) до тази на империята на Маджапахит (около 1293 г. – 1500 г.). Най-известните от тези образи на апсарите могат да бъдат намерени в храма Боробудур, където са изобразени като божествено красиви небесни девойки, изобразени или в стоящи или в летящи позиции, обикновено държащи лотосови цветове, разпръскващи цветни листенца или размахващи небесни дрехи като крила.

Танцьори, музиканти, мъдреци и герои: многото връзки на апсарите

В епосите и Пураните апсарите са артисти, които изпълняват ролята на съда на Индра, както и в други щастливи случаи като раждания и сватби на богове и хора, които са особено облагодетелствани от боговете. Освен това те са куртизанки на боговете; те – често са били наемани от Индра, за да разсейват крале и мъдреци, от които Индра се страхувал, защото можели да го лишат от трона му.

Дъщери на удоволствието

Въпреки че аспарите не са били нарочно споменавани във Ведите като клас, някои от тях се споменават по име – като Урваши и Тилотома. За аспарите се казва, че са творенията на Седемте Манус, прародители на човечеството. Въпреки това, повече се казва за тях в епичните поеми, тъй като Рамаяна приписва техния произход на океана. Пуранският разказ за техния произход се съгласява с това, като казва, че нито боговете, нито асурите (демоните) биха се оженили за апсарите, които се издигнали от водите. Затова апсарите стават обща собственост и на боговете, и на асурите, което понякога им дава основание да се наричат ​​„съпругите на боговете“ и „дъщерите на удоволствието“.

Апсарите са тясно свързани с гандарвите, небесните музиканти, което води до чести връзки помежду им. Отношенията между небесните изпълнители обаче са временни и не се считат за брачна връзка, тъй като аспарите, в допълнение към забавлението в съда на Индра, често били пращани, за да нарушат покаянието на мъдреците. Понякога апсара би успяла да съблазни мъдреца и да постигне мисията си. Обаче, в други моменти, тя понася гнева на мъдреца, който я проклинал.

Превод – Нина Жишева

The post Куртизанките на боговете в Древна Индия appeared first on Зелен Свят.

Как будизмът почти е бил изхвърлен от Индия

Векове наред будизмът е една от най-големите религии в Индия и преди настъпването на християнството, той постепенно се разпространява в голяма част от Северна Индия. Ашока, известният Мауриански император, възприел вярата и направил много за популяризирането й. Бактрийците и индо-гърците също изиграли съществена роля в нейното развитие.

Будистките училища процъфтяват в Индия в продължение на стотици години. След 9-ти век от новата ера обаче будизмът започва да намалява, докато хиндуизмът придобива повече последователи. Освен това, мюсюлманските нашествия в Индия, които започват през 11 век, предизвикват бърз спад на броя на будистите, особено в Северна Индия.

Много турски султани разглеждали будистите като атеисти просто защото не разбрали вярата им и последователите на будизма избягали на юг или се оттеглили в отдалечени райони на Хималаите. Днес будистите са малцинство в Индия, но много Dalits са се обърнали към религията през последните десетилетия.

Бавиконда – икономически и обучителен център

Комплексът Бавиконда датира от 3-ти век пр. Хр., Златният век на будизма в Индия. Той е бил манастир и място за поклонение. Бил е също и дом на много монаси (вероятно и монахини) и в един момент е бил богат икономически център.

Една теория твърди, че мястото е било свързано с махаянската школа по будизъм. Смята се, че някои от главните мислители, свързани с развитието на това училище, като Нагарджуна, са живели в общности в Андра Прадеш, а регионът играе решаваща роля в развитието на тази форма на будизма.

Възможно е манастирът да е един от обектите, допринесли за развитието на училището „Махаяна”, което все още е влиятелно в Тибет, Монголия и Китай.

Вероятно поради натиска от страна на мюсюлманските нашественици и намаляването на броя на благочестивите будисти, обектът е бил изоставен, въпреки че никой не е сигурен в точната дата. През 1906 г. британските археолози открили комплекса, който бил вече разкопан.

Комплекс Бавиконда е един от най-старите и най-свещени будистки обекти в целия субконтинент. Името е препратка към многобройните кладенци, открити на хълма. Обектът се простира върху голяма площ, както и на няколко прилежащи хълма и се състои от няколко ступи. Светилища, храмове, зали, галерии, огнеупорни материали и платформи украсяват мястото.

Общо в комплекса има 26 структури, а стиловете на архитектурата показват, че комплексът е разработен на три отделни етапа. Главната ступа Бавиконда (Махаступа), или светилище, е кръгла и все още е в забележително състояние. Има и останки от кухни и складове.

На източния хълм се намират редица скални пещери със ступи. В една от тях е Дагоба, ступа, която често се свързва със земните останки на Буда, и една пещера, която е издълбана в скалата и в нея се е помещавала голяма статуя на Просветления. Стълбище води до мястото и до 24-те отделения и стълбове в пещерата.

Много монаси живеели в комплекса и изглежда са си били самодостатъчни. Открити са големи количества пепел, дървени въглища и керамични парчета, както и много монети, някои от които са чак от Рим и това вероятно са били жертви на поклонници или будистки царе.

На мястото са открити урни, съдържащи пепел, което показва, че благочестивите будисти и монаси са били погребани в комплекса, но най-важната находка е реликва на Буда.

Превод – Нина Жишева

The post Бавиконда – свещеният манастир от златна ера в Индия appeared first on Зелен Свят.

Религиозната преданост не е била нещо необичайно в древни времена, но толерантността често е била много по-трудна задача. За щастие, за любителите на пътуванията и религиозните поклонници, пещерите в Еллора предлагат наистина изключителен пример и за двете.

Покриващи площ, по-голяма от 2 километра, пещерите са символ на огромна и смирена почит към вярата и средновековната епоха в Индия. Всъщност терминът “пещери” едва ли е точната дума за 34-те будистки, брахманистически и джайнистични храмове в Еллора, всеки от която е издълбан в планинския склон и е изпълнен с деликатни произведения на изкуството.

 Храмовете изобилстват от изящни буди и други религиозни фигури, заедно с образи, сложно издълбани в стените и декоративни фигури върху храмовете, които обикновено се виждат в традиционно построените сгради, но едва ли са често срещани при постройки, издълбани в твърди скали, особено с помощта на инструментите и работната сила, налични между 5-ти и 10-ти век от новата ера, когато са създадени храмовете.

Наистина е трудно да се повярва, че храмовете всъщност са вертикално издялани от камък. Със сложния си дизайн, демонстрирайки както силата на религиозното убеждение, влязло в тяхното създаване, така и с уменията на висококвалифицираните занаятчии, които са ги изработили, те карат много по-лесни за изграждане сгради да се срамуват. Това е постижение, което трудно би могло да бъде сътворено дори и със съвременни техники и разбира се много по-малко вероятно е да бъде предприето, заради разходите и времето, необходими за създаването му.

Но деликатната каменоделска работа, каквато едва ли би могла да бъде открита в съвременната епоха, не е единствената особеност на пещерите Еллора. Пещерите съчетават произведения на изкуството, храмове и жилищни сгради от три различни религии, доказващи нивото на толерантност и сътрудничество между коренно различни религиозни групи в Индия по времето на издълбаването им.

Три групи, мирно споделяли пространството през вековете, без да се страхуват да се покланят на идоли на конкурентна религия – нещо, което би било забележително и днес или в повечето други културни епохи.

Наистина, толерантността може би не е просто хубава черта от историята на тези храмове – най-вероятно забележителното сътрудничество между религиозните убеждения е главната заслуга пещерите да станат толкова сложни и впечатляващи, нещо, което една група едва ли би успяла да постигне сама.

Автор – Нина Жишева

The post Храмовете Еллора – урок по толерантност appeared first on Зелен Свят.