В саваната ка Кения гну, зебри, антилопи и жирафи пасат мирно едни до други. Няма никакво съперничество, защото всички са тревопасни. Те взаимно се гопълват: първите предпочитат крехки кълнове, другите – по-твърди стъбла, трети се хранят с листата. Този тип съвместен живот около храната или водоизточник се нарича “неутрализъм”.

Но отношенията между животните от различни видове рядко преминават в толкова голяма наутралност. В действителност съществуват всякакви отношения: има случай на съперничество между два вида, защото консумират една и съща храна; случай на вид, който е жертва на друг вид; случай на симбиоза между два вида, които не могат един без друг; случай, когато един вид живее за сметка на друг…

Каквито и да са тези отношения и колкото и жестоки да ни се струват, те са полезни: ако изчезнат газелите, лъвовете ще останат без храна; ако изчезнат лъвовете, газелите ще се размножат прекомерно, ще унищожат саваната и ще умрат от глад… В действителност всички отношения водят до равновесие, където всеки се нуждае от другите. Това равновесие се нарушава, когато един вид бъде внесен отвън или изчезне. Когато сивата катерица е гонесена във Великобритания, червената катерица практически изчезва, защото сивата катерица завзема найната територия и яде същата храна.

The post Отношенията на животните appeared first on Зелен Свят.

Чрез няколко експеримента, поведенческите учени Никълъс Епли и Джулиана Шрьодер показаха, че разглеждаме самотата като по-добър вариант от ангажирането с непознат, не защото обичаме да бъдем сами, а защото погрешно смятаме, че другите не искат да говорят с нас. В резултат на това пропускаме възможността да направим сутрешните си пътувания по-приятни или дори да си намерим нов приятел.

Учените започват своето разследване, като набират над 100 пътници на гарата в Хоумвуд, Илинойс, и ги разделят на три групи. На едната група им дават инструкции да започнат разговор с непознат, на другата задачата била да си мълчат, а третата група трябвало просто да продължи, както обикновено. След това, след пътуването им, участниците попълнили форма, в която оценили колко продуктивни, приятни и щастливи били чувствата им.

Втора експериментална група била помолена да предскаже нивата на щастие във всяка от трите ситуации. Те обаче не трябвало да предприемат действията на другите три групи.

В първата експериментална група онези, които започнали разговор с някого, имали по-приятно пътуване и дори се чувствали по-продуктивни. Те говорили средно 14 минути. Интересно е обаче, че онези, които били помолени да предскажат настроенията им, отиват в съвсем различна посока: предположили, че разговорът с непознат ще направи пътуването им по-малко приятно, по-малко продуктивно и ще ги остави по-малко щастливи.

Епли и Шрьодер разработиха подобен експеримент за пътуващите с автобус, но помолиха участниците да оценят интереса на непознатия да разговаря с тях. Отново, предположенията не съвпаднаха с реалността: хората се интересуваха да говорят с непознат, но предполагаха, че непознати не се интересуват от разговор с тях.

В друг експеримент, проведен в чакалня, непознатите бяха интервюирани и след това – и те съобщиха, че са се почувствали по-добре след случайния разговор.

Епли и Шрьодер казват, че се разхождаме около непознати, защото не разбираме последствията от ангажирането с някого, когото не познаваме. Погрешно приемаме, че хората мълчат, защото не искат да се свързват, затова намираме мир в самотата си. Но в резултат на това, твърдят учените, ние показваме онова, което се нарича плуралистично невежество: когато повечето хора отхвърлят лично една норма, но приемат, че всички останали все още я приемат. С други думи, хората частно искат да разговарят с непознати, но неправилно смятат, че никой друг не иска.

Авторите казват, че най-добрият начин да се разруши тази комуникационна бариера е чрез опит. Колкото повече хора говорят с непознати, толкова по-малко живеят в плуралистично невежество. Коктейлни партита, чакането на опашка или пред гишето на гарата и редица други подобни ситуации  съществуват, за да се облекчи този страх, но колкото повече хора говорят с непознати, толкова по-малко се страхуват от това.

Така че следващия път, когато сте в асансьора, не гледайте просто в краката си; намерете нещо, за което да говорите – това е добре за вас.

Превод – Нина Жишева

The post Говорете с непознати. Ще се почувствате по-щастливи appeared first on Зелен Свят.

Тя улеснява човешките взаимоотношения, като ни позволява да изследваме, разбираме и обработваме чувствата и емоциите на другите. Липсата на емпатия често е свързана с разрушителни поведенчески проблеми. Имайки предвид нейният внос в обществото, група учени от Университета в Кеймбридж и Института Пастьор анализираха резултатите от 46 000 клиенти на 23andMe, за да проучат дали тази най-човешка емоция има генетични основи.

Човешкият мозък остава много неизследвана материя, казва Томас Буржерон, професор в Парижкия университет Diderot и директор на отдел „Човешка генетика и когнитивни функции“ в Институа Пастьор.

„Още по-лошо е, когато има два мозъка заедно – когато говорят, когато се опитват да разберат какво чувства другият. Какви са мозъчните кръгове? Какви са гените, които могат да направят разлика между езика или комуникационните модели за социално взаимодействие?“ Това е съвсем ново поле в областта.

Тъй като генетиката е наука за многообразието, Буржерон и неговите колеги са разработили това проучване, за да разберат колко голяма част от фенотипната вариация се обяснява с гени.

Самият Бургжрон е работил преди това върху проучвания, включващи социалния мозък и аутизма. Саймън Барон-Коен, друг учен в екипа, е специалист в социалния мозък, особено съпричастността. Той е проектирал тестове като теста „прочети ума в окото“ и коефициента на съпричастност (EQ), който е бил използван в това изследване.

Коефициентът на съпричастност съдържа около 60 въпроса, а ако получите 55 или повече, това означава, че сте по-съпричастни от средното. След това екипът даде този тест на компанията 23andMe, която постави въпросника на сайта си. Въз основа на получените резултати и съответната генетична информация на индивидите, изчислението на променливостта е да се види каква част от разликата в EQ оценката може да се обясни с генетична вариация.

Резултатът е 10 процента. Това може да не изглежда много, но по скала от 0 до 100, където 0 означава, че всичко е засегнато от околната среда и 100 означава, че всичко е генетично повлияно, това е много значителен резултат.

В момента резултатите са много разредени и трябва да се тества по-голям размер на извадката, за да се идентифицират специфичните генетични разлики. Бургжрон предупреждава, че опитната им група не е представителна изцяло за цялото население на света, въпреки че оценките за съпричастност не са много различни от предишното проучване в Обединеното кралство, което е било предразположено към по-голяма и по-генерализирана популация.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Съпричастността – отчасти избор, отчасти генетика appeared first on Зелен Свят.

– Знаеш ли колко ми е хубаво, когато ги махна…?!?

От тогава насам, винаги, когато срещна човек, който постъпва нестандартно, се сещам за Хрум.

Обича да му е трудно, българина.

Вместо да отиде мъжа при жената и да ѝ разкрие чувствата си откровено, и смело, той търси съвети по интернет форуми, съветва се с някакви други хора, като, че ли отговорът зависи от тях. И кое е най-лошото, което може да му се случи – жената да му откаже. То па, голям фал на фона на още няколко милиарда жени по света…

Някъде преди седмица, в претъпканият трамвай, плахо се качи една баба. Седна и здраво стискаше една кутия с яйца. Привечер. Тази баба беше ходила с трамвай до някакъв съседен квартал, при положение, че за блока има залепен денонощен магазин (знам, защото слезе с мен на моята спирка), а на разстояние от около 200м. максимум има 2 огромни супермаркета. Дълго гледах яйцата, за да разбера кое им беше толкова специално. Нищо бе. Най-обикновени яйца в кутия, опаковани по 6 броя от магазина. Ако отидеш до някакъв фермерски пазар, до някоя баба в някое село да си купиш истински яйца, разбирам, ама да помъкнеш в претъпканият трамвай, кутия най-обикновени яйца от майната си… Вече цяла седмица, мотивацията на онази баба ме човърка…

Когато мъжът попита жената, какво има, тя вместо да каже откровено кое я дразни или натъжава, тя казва:

– Нищо.

Във вътрешността ѝ бушува огън, заплашващ да изригне. И изригва де. Само, че в някакъв супер неподходящ момент, когато мъжа най-малко очаква и по някакъв доста незначителен повод. И после горките мъже очакват да ни разбират. Няма начин, братче. Обичайте ни и толкова.

Но да, всички ние сякаш обичаме да ни е трудно. Предпочитаме кански усилия, напрежение, лъжи, премълчани емоции пред ясни, открити, честни и достойни взаимоотношения. Mоже би простите решения, не са някъде далеч и извън нас. Вероятно не ни е необходим бинокъл, а взиране в себе си…

Аз пък, искам да ми е лесно. Много искам. До сега, нищо не ми се е случвало по лесния начин и затова, когато зависи от мен, винаги се опитвам да опростя и улесня всичко. Вие не искате ли?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Обичаме ли да ни е трудно?!? appeared first on Зелен Свят.