Разбира се, много зависи от съставките и подготовката, да не говорим за личните предпочитания. Но психологическите изследвания установиха няколко неочаквани фактора, които също играят роля.

Ето ги:

1. Красивата храна е по-вкусна.

В един експеримент, на участниците беше дадена салата, сервирана по три начина: всички съставки бяха смесени, всички съставки бяха подредени внимателно и всички съставки бяха аранжирани във формата на картина на Василий Кандински.

“Картината” не само изглеждаше по-привлекателна за участниците визуално (те дори изразиха желание да платят повече пари за нея), но също бе призната за най-вкусна.

2. Необичайните прибори също подобряват вкуса на храната

Запознайте се с новия прибор Goûte, създаден от дизайнера Андреас Фабиан и готвачът Чарлз Мишел, е такъв стик, който наподобява формата на човешкия пръст. Той е предназначен за меки храни като кисело мляко, хумус, нутела и фъстъчено масло.

Експериментът показа, че хората са много по-доволни, когато ядат с такова нещо, отколкото с лъжица. Мишел казва, че обикновените прибори са строго функционални и създадени без идеята за доставяне на удоволствие.

Може би затова е толкова хубаво да се използват всякакви специални инструменти като лъжица за мед, уреди за ядене на раци или орехи?

3. Но и “конвенционалните” прибори не са напразно измислени …

Кой ще яде кисело мляко с пръчици? Една лъжица е логично решение.

Но коя лъжица да вземем? Изследователят Чарлз Спенс помолил хората да преценят вкуса на киселото мляко, което трябвало да опитат, използвайки лъжица, направена нарочно по-тежка или лека пластмасова лъжичка.

Участниците определили киселото мляко, което опитали с пластмасовата лъжица, като по-плътно и вкусно. Така че вкусът на храната зависи от това какво, как и защо се яде.

Забелязали ли сте, че същата храна има различен вкус, ако я ядете от хартиена чиния, вместо от керамична? Или че напитките винаги са по-вкусни в стъклени съдове отколкото в пластмасови? Какво ще кажете за сладоледа в чаша за вафли или в пластмасова кутия?

4. Цветът на съдовете също е от значение

Испански и британски учени провели съвместно проучване, в което на 53 участници сервирали мус от ягоди в черна или бяла чиния. Тези, които опитали муса от бяла чиния, го оценили по-високо и го намират за по-сладък.

Не е случайно, че повечето ресторанти сервират храна на бели плочи: тя не само подчертава вкуса, но и ви позволява да виждате по-добре какво ядете.

В друго проучване дали на участниците да пият какао от бяла, червена, оранжева или кремава чаша. Най-вкусна било какаото в оранжеви (бели отвътре) и тъмни чашки.

Може би затова всеки има „любима“ чаша за различните напитки.

И вероятно затова чашите с не-бяла вътрешност не са популярни.

Превод – Нина Жишева

The post Какво прави храната по-вкусна? appeared first on Зелен Свят.

Подгответе акаунта си в Instagram. Шоколадът с розов цвят се движи именно в тези среди и е голям повод за хвалба. Швейцарският производител на шоколад Бари Калебаут пусна новия си рубинен шоколад в САЩ и Канада. Компанията нарича рубин четвъртия вид шоколад, свързващ тъмния, млечния и белия.

Компанията представи дебюта на новия си рубинен шоколад в Шанхай през 2017 г. Той е “напрежението между плодовото зрънце и пикантната гладкост”, заяви компанията по това време, “Истинска дълбока наслада за сетивата.”

През същата година шоколадът има и търговско издание с известните десерти KitKat.

Шоколадът е естествен и е направен от рубинено какаово зърно. Бари Калебаут използва “иновационен процес”, който отне години да се развие (точният процес се пази в тайна), за да отключи вкуса и цвета на зърната. Компанията твърди, че не добавя плодове, вкус на плодове или какъвто и да е цвят на шоколада.

Въпреки че рубиненият шоколад идва в САЩ, това не означава, че можете да го купите веднага. За да го продаде, Бари Калебаут трябва да получи одобрение от Агенцията по храните и лекарствата (FDA), за да го продава като шоколад, съобщава Confectionery Production. Дотогава продуктът ще се нарича ” кувертюр рубин “.

Клипът показва как рубиненият шоколад се използва в сладкарниците и как хората реагират на вкуса му:

Превод – Нина Жишева

The post Рубиненият шоколад – новата наслада за сетивата appeared first on Зелен Свят.

Те са традиционно китайско лакомство, което има поразителна прилика с емотиконите на праскова.

Праскова за дълголетие е задушена китайска кифличка. Изработена от меко бяло тесто и пълна с паста от лотосови семки или яйчен крем, тя често се сервира на рождени дни, особено за възрастни хора, като благословия за дълъг живот. Прасковите за дълголетие са оформени и оцветени като праскови с вдлъбната линия и розово-червено покритие. Тъй като истинските праскови не винаги са в сезона, тези кифлички са начин да се сервира смислено пожелание за рожден ден всеки един месец от годината.

Връзката между прасковите и дълголетието идва от Кралицата-майка на Запада, китайска богиня в даоистката традиция. Също известна като КсиУангМу, тя отглежда прасковите на безсмъртието в градината си на митичната планина Кунлун. На всеки три хиляди години тя събира безсмъртните да ядат зрелите праскови, за да могат отново да станат млади. Прасковата се появява често в изкуството и скулптурата в Китай и близките страни. Един от трите бога на късмета, Шау Ксинг, обикновено е изобразяван носещ щит в едната си ръка и праскова за дълголетие в другата, за да символизира статута му на бог и правото му на дълъг живот и старост.

Прасковите за дълголетие обикновено са доста малки, но понякога големи торти за рожден ден могат да се оформят като праскови. Прасковените кифлички за дълголетие могат да бъдат закупени в китайски пекарни и понякога в ресторанти, но там обикновено се правят по поръчка.

Превод – Нина Жишева

The post Праскови за дълголетие appeared first on Зелен Свят.

Преди да стане изобретател на шведското бонбонче полкагрис, бедната Амалия Ериксон преживяла множество нещастия. Осиротяла на 10 години поради епидемия от холера, която убила семейството й, тя отишла да работи за богато семейство, за да се издържа. По-късно нещата започнали да изглеждат малко по-светли; тя се преместила в малкото градче Грена, омъжила се за шивач и родила дъщеря. Но скоро бедствието отново й нанесло удар – съпругът й починал само година след сватбата. Борейки се да свърже двата края, тя си помагала, като работела на няколко места.

Легендата разказва, че веднъж, когато дъщеря й се разболяла, Ериксон забъркала лекарство от ментово масло, оцет и захар. Макар да не е имало много лечебен ефект, със сигурност било вкусно. Въпреки всичко, през 1859 г. тя получава разрешение да открие пекарна и да продава сладкиши и мента, което я направило една от първите жени предприемачи в Швеция.

В същото време, наскоро въведеният танц полка станал доста популярен и така новата мека червено-бяла бонбонка получила името. Бонбонът скоро бил известен като полкагрис, тъй като думата грис (“свиня”) била местен жаргон за бонбони.

Подобно на танца, бонбоните станали популярни в града. Ериксон станала богата и запазила рецептата си в тайна до смъртта си през 1925 г. Въпреки това, полкагрис дебютира в палитра от различни цветове и вкусове. Грена се гордее с героинята си и, в чест на Амалия Ериксон, хората издигат нейна статуя в родния й град. Магазини и улици в града са пълни с любимите бонбони. Докато лекарството се е появило в сладкарниците и в магазините за захарни изделия в цяла Швеция, необходими били почти 100 години, преди да бъде отворен магазин, посветен на полкагрис извън родното градче на госпожа Ериксон. Този магазин се намира в Стария град на Стокхолм.

Превод – Нина Жишева

The post Бонбонките Полкагрис appeared first on Зелен Свят.

Но преди да започнете да поглъщате великденските си красоти, е важно да знаете колко дълго е необходимо да варите яйцата – никой не иска да прекара празника, или всеки друг ден от годината, болен от развалено яйце..

Колко време се варят твърдо сварени яйца?

Най-добре е твърдо сварени яйца е да се съхраняват в хладилник, според уебсайта на Incredible Egg. Необеленото твърдо сварено яйце би трябвало да издържи до една седмица, ако е съхранено правилно, но обелените яйца трябва да се консумират в същия ден. Сайтът препоръчва всички видове яйца да се съхраняват при температура 4°С или по-малко, „в оригиналната им опаковка върху вътрешен рафт и далеч от пикантни храни“. Не се препоръчва твърдо сварените яйца да бъдат замразявани, независимо дали са с черупка или не.

Колко време издържат твърдо сварените яйца на стайна температура?

Сега, когато става дума за яйца, които не са в хладилник, което вероятно е категорията на най-красивите великденски яйца, историята е съвсем различна. Цитирайки центровете за контрол и превенция на заболяванията, LiveStrong.com пише, че нетрайните храни, които включват яйца, издържат само около два часа извън хладилника. След това време те или трябва да бъдат изхвърлени или охладени отново. CDC добавя, че ако е над 32 градуса в зоната, в която се обслужват, да речем, на барбекю на заден двор или летен пикник, нетрайните храни трябва да бъдат изхвърлени само след един час.

Въпреки, че това би могло да разсее мечтите ви да се насладите на украсените си яйца като вкусна храна, със сигурност е по-добре да сте в безопасност, отколкото наистина болни. Най-добре просто им се наслаждавайте като произведения на изкуството си.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Колко дълго и как да съхраним великденските яйца appeared first on Зелен Свят.

Метод 1: Поставете я в микровълновата фурна

Може да изглежда като странен избор, но ни чуйте! Ако нямате много време и трябва да притоплите пържола, микровълновата печка може да бъде начинът. Най-важното нещо, което трябва да знаете тук е, че този метод ще изсуши месото, освен ако не използвате един хитър малък трик!

Първо поставете пържолата в дълбока микровълнова чиния. След това (и точно това е трикът) полейте с някакъв сос или малко бульон. Това ще запази месото влажно и ще стане по-вкусно от всякога. Покрийте съда с пластмасов капак и поставете в микровълновата. Пригответе го на средна топлина (максималната температура ще изсуши пържолата ви за нула време) за време от 30 секунди, като обърнете месото. Обърнете пържолата няколко пъти за перфектния резултат! Вкусно и крехко!

Метод 2: Загрейте я във фурната

Това е чудесен начин да притоплиш пържола, ако имате време. Ще ви отнеме около 30 минути,  но вкусът на месото ще оправдае и време и труд.

Преди да започнете, трябва да включите фурната и да я поставите на около 120°С. След това вземете тава за печене и поставите здрава телена решетка в нея. (Това означава, че месото ще се готви и от двете страни!). Сложете пържолата върху решетката. Когато фурната се загрее, сложете тавата. Трябва да оставите пържолите да се готвят за около 20-30 минути, като ги проверявате редовно. Последното нещо, което искате, е месото да изсъхне. Разбира се, различните пържоли ще отнемат различно време, в зависимост от дебелината им, така че внимавайте.

Докато месото се готви, може да използвате времето, за да направите един бърз сос грейви. Пръснете малко от този вкусен сос върху пържолата и ще я направите направо възхитителна.

Метод 3: Добавете малко говежди бульон

Смятате да притоплите пържолата си в тиган? И в този случай можем да ви подскажем хубав трик. Сипете малко телешки бульон в тигана точно преди да добавите месото. (Забележка: Не е нужно да използвате никаква мазнина, стига тиганът да е с незалепващо покритие!)

Оставете бульона да се нагрее за секунда, така че да започне да прави мехурчета. След това добавете месото само гледайте – красота!. Трябва да отнеме само минута! Тайната съставка на бульона придава на месото допълнителна влага. Това означава, че пържолата няма да изсъхне или да стане като гумена. Нищо не може да бъде по-добро!

И накрая, но не по важност – уверете се, че пържолата все още е годна зя ядене, преди да започнете да я притопляте по който и да е начин!

Превод от английски – Нина Жишева

The post Как вчерашната пържола да стане вкусна и днес appeared first on Зелен Свят.

Подправките не се развалят, но с времето губят силата си. Когато се съхраняват правилно, те запазват своята сила по-дълго, отколкото си мислите. Пиперът на зърна, индийското орехче, карамфилът пръчиците от канела и целите семена, като кориандър, кимион и кардамон, запазват силата и аромата си по-дълго време цели, отколкото, ако са смлени.

Правилно съхранение

Има два ключови начина за поддържане на оптималния вкус и за получаване на най-добрата стойност от вашите билки и подправки. Съхранявайте подправките и смесите за подправки в херметично затворени контейнери, на хладно и тъмно място. Съхраняването в плътно затворени съдове ще ги предпази от влага и окисляване. Пазете ги далеч от директната светлина и ще запазите цвета им от избледняване. Също така, когато подправките се държат в стъклени буркани, те са склонни да запазват повече от съдържанието на етерично масло – носителят на аромата.

Никога не съхранявайте подправките си над печката, тъй като допълнителната топлина ще влоши по-бързо тяхното качество. Също така не ги съхранявайте директно над съдомиялната машина, тъй като повишената влажност също ще скъси техния срок на годност. Съхранените подправки са най-добри при температури под 25° и в среда с ниска влажност. Възможно е постигането и на двете да е непрактично в кухнята ви, но колкото по-близо можете да стигнете до идеалното им съхранение, толкова по-качестени подправки ще имате.

Ако някога сте чували, че е добре да замразите подправките и билките, забравете! Кондензацията ще бъде проблем всеки път, когато бурканът или торбичката с подправки излезе от фризера и е вероятно да предизвика нежелана влага в подправките. Ние също така не препоръчваме да ръсите билките или подправките от контейнера директно в яденето, което готвите, тъй като всяка пара/влага, издигаща се от съда за готвене, ще внесе влага в бурканчето с подправки. Вместо това е по-добре да се разклати подправката в дланта на ръката си и след това да го добавите към ястието, което готвите.

Някои хора обичат да съхраняват червените подправки като чили, кайенски пипер и червен пипер в хладилника, за да предотвратят загуба на цвят и аромат. Както споменахме по-горе за фризера, така и в този случай съхранението в хладилник ще донесе по-скоро вреда, отколкото полза.

Целите подправки издържат най-дълго, ако не са напукани или скълцани, което би изложило летливите им масла на въздуха, а това ускорява разграждането на техния вкус. Ето защо смлените подправки имат по-кратък срок на годност от цели подправки или семена.

Толкова много различни препоръки – кое е правилно?

Официалните изисквания за датиране на свежест са четири години за цели подправки и две години за млените и може да чуете хората да казват, че подправките трябва да се подменят на всеки шест месеца. Но повечето подправки се събират само веднъж годишно, така че със сигурност няма смисъл да ги подменяте толкова често.

Ако подправките са правилно съхранени, срокът им на годност ще бъде:

Цели подправки и сушени билки, листа и цветове – 1-2 години,

Семена – 2-3 години,

Цели корени (джинджифил) – 3 години,

Смлени подправки и билки – 1 година,

Млени корени – 2 години.

Само защото подправките или смесите за подправки са извън посочения по-горе период, не означава, че подправката трябва да се хвърля в кошчето. Една подправка или билка все още е добра, ако е запазила вида и аромата си. Подправка, която вече не е годна, ще загуби голяма част цвета си и ще изглежда мътна и избледняла. По-важното обаче е миризмата. За да се определи дали мляната подправка все още е добра, внимателно я разклатете с капачката. Отстранете капачката и помиришете подправката, за да видите дали все още има силен аромат. Ако е така, вашата подправка е все още в добра форма.

Подправки не се развалят за един ден. От момента, в който са събрани, те бавно започват да се влошават и това, което искате да направите, е да удължите оптималния им вкус за възможно най-дълго време посредством правилното им смилане и съхранение.

Добра практика, която трябва да следвате е да закупувате само висококачествени сушени билки и подправки, от надеждни доставчици, в малки количества, така че да можете лесно да ги използвате в разумен период от време.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Подправките – магията в кухнята appeared first on Зелен Свят.

Страната, която обича шунка

Jamón, хамон – испанската дума за шунка – се консумира повече от 2000 години на иберийския полуостров, където обичат свинското месо. Римският поет Марциал пише за нея още през 1-ви век от н.е. Оттогава в много селски райони на страната клането на прасета отдавна е повод за празнуване, а задните крака често се осоляват и сушат за по-късна консумация като хамон.

До ден днешен хамонът е съществена част от националната хранителна култура. Испанците консумират около 160 000 тона годишно, а с останалата част се изнася по цял свят.

Скъпоценната свиня

От цялата шунка, произведена в Испания, jamón ibérico (произведена от черната иберийска порода свине) често е най-ценена, поради отличителния си вкус. Тя е официално призната в различни „denomenacións de origen“ – географски показатели, подобни на тези на apporation d’origine contrôlée, използвани във Франция за вино и други продукти. Един такъв регион със собствена denominación de origen е Хабурго, районът около едноименния град в Андалусия, който е известен с производството на шунката.

Jamón ibérico de bellota (хамон от свине, хранени с жълъди) има тенденция да бъде най-гурме версията и се произвежда в различните региони, включително Хабурго. Вместо да бъдат произведени от животни, отглеждани изцяло на фуражи, за да бъдат признати за “de bellota”, свинете трябва да пасат само на пресни пасища и жълъди, които падат от дъбовите дървета в продължение на най-малко 61 дни в годината (въпреки че периодът на жълъдите обикновено се разширява повече от два месеца).

За да помогне на потребителите да се ориентират в този сложен набор от фактори, Испания въведе система за кодиране на цветовете през 2014 г., която категоризира хамона според качеството, като черният етикет е най-висок.

Фермерът

Едуардо Донато е бил предприемач от Каталуния, на другия край на страната, но през 1989 г. дошъл в района близо до Джабуго в търсене на спокоен живот, близо до природата. Той купил парцел земя с малък план, за да се наслади на тишината и спокойствието и да гледа коне. Но през 1995 г. той купува 10 прасета от рядката местна иберийската порода, отглеждани за да се запази породата им.

Учейки се от съседите, Донато произвежда първия си хамон почти десетилетие по-късно. За разлика от съседите, той решил да ги гледа свинете си органично – без антибиотици или хормони, които стимулират растежа и да използва фураж, произведен без химикали. Това било почти нечувано по онова време, но той не се отказва да отглежда прасетата си по този начин в своята компания Dehesa Maladúa. Донато казва, че органичният процес, рядката порода и уникалната среда, оправдават цената от 4,100 евро (£ 3600) на един бут, което прави неговия хамон най-скъп в света, дори и според рекордите на Гинес.

Защитената земя

Фермата на Донато е разположена в природния парк Сиера де Арасена и Пикос де Ароче, част от защитения от ЮНЕСКО биосферен резерват. Тази добре запазена и поддържана пасищна екосистема съдържа гигантски дъбови дървета, които са на стотици години.

Би било невъзможно за земеделските стопани като Донато да пресъздадат условията на пасищата другаде, защото отглеждането на достатъчно големи дървета отнема много дълго време, за да започнат да произвеждат количеството жълъди, необходимо за изхранването на свинете. Затова той и неговите прасета нямат друг избор, освен да живеят в хармония с тази крехка среда, на която разчитат, но за която те също допринасят.

Храненето с жълъди

Падналите жълъди, които покриват пасището – дехесата, придават на месото сложен вкус и аромат, с които е известен jamón ibérico de bellota. Жълъдите са с високо съдържание на олеинова киселина, мастни киселини, които също се срещат и в маслините.

Различните видове дъб, които растат в гората, произвеждат жълъди по различно време, така че прасетата имат постоянно снабдяване от средата на есента до ранната пролет. През останалата част от годината прасетата се хранят с трева, маслини, ядки, плодове и корени, които откриват на пасището, както и органични зърнени храни и бобови растения, с които Донато ги храни.

Процесът на приготвяне

Прасета, които са достигнали идеалното си тегло, се колят в края на зимата, след като прекарат три до четири месеца и не ядат нищо, освен жълъди, трева и други растения. Голяма част от месото се използва за редовни разфасовки и колбаси, докато задните крака се обработват, за да се превърнат в хамон.

Докато добрият хамон традиционно се обработва най-малко три години, Донато ги подлага на до седем сушене в местна, семейна изба. Най-напред краката се заравят в сол за около седмица. След това се измиват и се поставят в стая с контролирана температура, където остават за три месеца. От там се окачват до година и половина в просторна стая в горната част на склада, където прозорците са оставени отворени, за да може месото да се суши на чист планински въздух. След това краката се преместват в мазето, където узряват за още четири до пет години. В крайна сметка те се почистват, опаковат и са готови за продажба.

Идеалното резенче

Нарязването на хамона е изкуство, а професионалните резачи често са наемани от висококачествени ресторанти за специални събития. Месото трябва да бъде нарязано изключително тънко и ако е възможно, веднага да се сервира при стайна температура, за да се гарантира, че ароматът е свеж и мазнината е достатъчно мека, за да се стопи в устата.

Разфасовките от различни части на добрия крак имат различни аромати и текстури, които могат да бъдат оценени по време на дегустация, подобно на тези на вино. По-тънките слайсове, отрязани близо до бедро имат богат, маслен вкус, докато по-сухите разфасовки, които се намират по-близо до копитата, имат сладък, богат вкус. И точно както виното, добрият хамон отразява качеството на околната среда, откъдето е дошъл.

Завръщането

Ето защо Донато няма планове да се разширява. По-голямото стадо би могло да затрудни пасището, което може да наруши деликатния баланс и да повлияе на качеството както на околната среда, така и на продукта. Голяма част от стойността на неговия хамон също се крие в неговата рядкост, така че има смисъл да я държи в ограничено количество.

Плюс това, сега е на 70 години и предпочита спокойния живот. В края на краищата това е, което го привлече тук.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Най-скъпата шунка в света appeared first on Зелен Свят.

За да бъде направен редкия деликатес, известен като зелено сирене Черни Вит, са необходими три елемента: мляко от местни овце, дървен контейнер и специалният влажен въздух на едноименното българско село в Стара планина. Всъщност климатичните условия на района са от на-голямо значение за производството на зеленото сирена – влажният и мек въздух по поречието на едноименната река и голямата амплитуда на температурата през деня и нощта в района.

Овчарите от Черни Вит произвеждат овче сирене от векове, но не винаги са държали да постигнат неговото сегашно покритие. След накисване в дървени бъчви, пълни със саламура (бъчвите задължително трябва да са изработени от дърво –  пластмасовите контейнери не дават същия резултат), сиренето естествено развива синьозелена плесен, след като се излага на въздух. Първоначално много хора смятали плесените за знак, че сиренето се е развалило и старателно изстъргвали плесените или направо изхвърляли всичкото сирене. С течение на времето обаче селяните развили вкус към сиренето, чийто аромат в началото е малко остър и наподобява този на орех, а след това, в процеса на отлежаването, се засилва и става най-остър след около една година. Самото сирене не винаги е зелено, както подсказва името; цветът, подобно на вкуса, се променя, докато узрее.

В края на 20-ти век, обаче, сиренето Черни Вит почти изчезна. Овчарите, които знаели как да направят уникалното сирене, вече не били между живите и никакви нови производители на сирене не поели тази практика. Но в края на 20-ти и началото на 21-ви век представители на италианската фондация Slow Food, заинтригувани от уникалното сирене, решили да помогнат за съживяването на застрашеният деликатес. Бившият кмет на Черни Вит – г-н Цветан Димитров, също има своята заслуга за това селото отново да започне да го произвежда. Днес в селото има няколко места, където можете да опитате сиренето. Въпреки това, поради действащите разпоредби на ЕС, които възпрепятстват директната продажба от малките стопанства, сиренето не се предлага като търговски артикул, а само като етнографски елемент на района.

Част от снимките са публикувани с любезното съгласие на госпожа Снежана Атанасова – https://photos.google.com/share/AF1QipNzs7ALQ6x0YxhgqFMj2wrcE5VbYPivBgUVEFvTX2t7Dqgo5mjKdn3uCqVPcPPEZw?key=UkVjNDJWVVcyZVBlYVJHR2ExYWZORThHR242NmhB

Автор – Нина Жишева

The post Зеленото сирене на Черни Вит appeared first on Зелен Свят.

Това, което прави уазуан наистина специален, е, че празничната храна може да бъде приготвена само от майстор готвач, известен като уста уаза. И с повече от три дузини ястия, много от които с овче или агнешко месо, участието на професионалист е от съществено значение. Уста уаза води екип от мъже, които омекотяват, нарязват, подправят и смесват месото преди приготвянето на ястията в големи медни казани. Огромни пънове от плодни дървета осигуряват гориво за огньовете, които горят под съдовете, поставени върху ниски тухлени опори.

Докато месото и сосовете къкрят, членовете на семейството (отделно мъже и жени) се събират на групи от по четирима около широки, покрити с калай медни табли, наречени трамис. Използвайки дълги черпаци, уазите, или понякога мъже от семейството, сервират ястие след ястие върху таблите. От ребра, пържени в ги (tabak maz), през кюфтета от овче месо (rista) до агнешка плешка, приготвена в мляко и подправки (aab gosht). Празникът изобщо не страда от липса на аромати. Особено любим е кашмирският специалитет роган джош, богата червена яхния от задушено овнешко месо и сос с подправки като джинджифил, чесън, огнено люти червени чушки, карамфил и канела.

Ястието се сервира върху купчинки от ориз с кисело мляко, гарнирано с кашмирски шафран и кисели краставички. Завършекът е кава, традиционен ароматен кашмирски чай, ароматизиран с кардамон и гарнирани с бадеми.

Всъщност, празникът е толкова богат, че във всяка табла обикновено се сервира от 8 до 13 килограма месо и може да отнеме повече от два часа за да бъде изядено.

Отпадъците не се изхвърлят. Много уазани завършват с пликове за кучешка храна или самите гости си взимат от храната за в къщи. Но за тези, които не са в списъка на гостите, в Кашмир има няколко ресторанта и сергии за храна, които сервират типична уазан храна.

Автор – Нина Жишева

The post Да похапнем по кашмирски – Уазуан appeared first on Зелен Свят.