Половината от доставките на кислород в света идва от водорасли или фитопланктон.

Изригването на вулкана Килауеа през 2018 г. опустоши Хаваите. Лава се разля из квартали и ферми, унищожи повече от 700 домове и покри 13 квадратни мили земя с плочи от тъмна вулканична скала. Но, когато тази лава се изля в океана, тя предизвика масивен разцвет на планктонни водорасли или фитопланктон, който се простираше на стотици километри навътре в Тихия океан.

Така унищожението донесе нещо добро.

Сателитите на НАСА откриха фитопланктона. Учените, изучаващи снимките, забелязаха, че водите около Големия остров на Хаваите придобиват зеленикав оттенък, докато лавата се изливаше в морето, така че те тръгнаха да изследват. Когато изследователите тестваха водите, те откриха редица естествени торове, включително желязо, силициева киселина, фосфати и високи нива на нитрати, показва проучване, публикувано в Science.

“Нямаше причина да очакваме, че ще се случи подобно цъфтене на водорасли”, казва в прессъобщение геохимикът Сет Джон, доцент по земни науки в USC Dornsife и автор на изследването. “Лавата не съдържа нитрати.”

Джон и неговите колеги смятат, че масовият приток на гореща лава в океана принуждава студената вода да се издига от дълбокия океан, носейки азот и други торове, хранителни вещества.

Зелените водорасли – различни от вредните червени водорасли – играят жизненоважна роля в океанската екосистема. Той представлява основата на хранителната верига на океана и е важен хранителен източник за зоопланктон, риби и ракообразни, които бързо биват изяждани от по-големи обитатели на океана като акули, тюлени, китове и, разбира се, хора.

Това не е първият път, когато вулканите са стимулирали живота в океаните. Изригване през 2008 г. на Алеутските острови в Аляска предизвика бум на близките водорасли, които съживиха болните популации от сьомга.

Учените подозират, че може да има още една полза за цъфтежа: Тези микроскопични морски растения също изяждат въглероден диоксид от атмосферата и доставят повече от половината кислород в света.

Превод – Нина Жишева

The post Вулканът, който донесе надежда appeared first on Зелен Свят.

Височината на планината е над четири хиляди километра. Състои се от лед, който се издига от дълбините на планетата по време на поредица от студени криовулканични изригвания.

НАСА представи снимка на гиганта на име Ахуна Монс.

Ахуна Монс е най-високата планина на планетата-джудже Церера, която се върти около нашето Слънце в главния астероиден пояс между орбитите на Марс и Юпитер.

Според една от хипотезите на учените Ахуна Монс е леден вулкан, образуван скоро след силно въздействие върху противоположната страна на планетата джудже, който фокусира сеизмичните вълни.

Материалът на планината може да представлява различни светлоотразяващи вещества като воден лед или сол, които вече сме виждали в други снимки на Церера, изпратени от сондата Dawn.

Спомнете си, че Церера е била открита в самото начало на XIX век. Не е открита случайно – астрономите отдавна са предполагали, че трябва да има друга планета между Марс и Юпитер.

Независимо от факта, че планетата е била открита преди повече от 200 години, първото пълно проучване е проведено едва през 2015 г., когато сондата на Dawn влезе в орбитата на Церера.

Това проучване помогна да се установи, че повърхността на Церера е относително гладка, а около нея има много водни пари. Анализът на масата на планетата показа, че на нея трябва да има много вода.

Ново проучване показва, че в миналото, преди милиони или милиарди години, на малката планета е имало и други ледени вулкани, които били активни, но с течение на времето постепенно са изгубили активността си и са станали неразличими от повърхността на планетата.

Според учените, стръмните склонове на криовулкана и неговите добре дефинирани граници, които могат да посочат геоложката възраст на Ахуна Монс, също добавят много към интригата.

Проучването съобщава, че това може да се случи, или ако Акуна Монс неразбираемо се е формирала сравнително наскоро и се намира в доста неактивен свят или на Церера тече процес, който унищожава криовулканите, съществуващи на повърхността, но е оставила „младия“ Ахуна Монс.

Превод – Нина Жишева

The post Леден вулкан на астероида Церера – нещо, което човечеството вижда за пръв път appeared first on Зелен Свят.

Всички тези условия били широко разпространени в цялото северно полукълбо през 536 г. след новата ера. Годината е връхна точка в епоха на безпрецедентно опустошение. Била толкова лошо, че изследователите вече определят тази година като най-лошото време за оцеляване в историята на човечеството. Или както професорът по история в Харвардския университет Майкъл Маккормик споделя пред Science: “Това е началото на един от най-лошите периоди за оцеляване на човека, ако не и най-тежкият.”

Въпреки че произхода на черния облак от пепел доскоро е бил загадка, нова статия, публикувана в списанието Antiquities, разкрива, че голямо вулканично изригване в Исландия предизвиква 18-месечен мрак. Още две изригвания през годините 540 г. и 547 г. сгъстяват облака.

Пепелта блокира слънчевите лъчи и температуата рязко се понижава, растенията измират и настъпва масов глад. Като добавка към мрака и студа, избухването на бубонната чума се разпространява в цялата Източна Римска империя през 542 г. след новата ера, убивайки безчет хора и предизвиквайки икономически спад, който продължава 30 години.

В проучването Маккормик, професорът по история в университета в Нотингам Кристофър Лавлък, и изследователят на ледници Пол Майевски в Института за климатичните промени в Университета в Мейн изследвали проби от леда на ледника Ороно, в швейцарските Алпи, за доказателства за замърсители и атмосферни промени. Така открили причините за произхода на тъмния облак. Докато провеждат изследването, изследователите откриват оловни замърсители в леда, създадени от внезапната вулканична дейност.

По ирония на съдбата историците смятат, че точно тези замърсители довеждат до съживяването на европейската икономика, като я измъкват от дълбоката пропаст около век по-късно. Оловото е от решаващо значение за производството на сребро, което в крайна сметка стимулира икономическото възраждане, когато небето се прочистило и морът отминал. Както казва Лавлък пред CNN: “Съществуват доказателства за цялостна икономическа трансформация между 640 и 660”.

Така че пазете благословенията си. Не сме изправени пред катаклизми с подобни размери. Поне засега.

The post Най-тежките години за човечеството appeared first on Зелен Свят.