Според проучване, публикувано в докладите на Националната академия на науките, когато слънцето е в най-високата си точка в небето е безполезно за навигация, бръмбарите изоставят огнената топка и решават да следват вятъра. Резултатите показват, че животните могат да интерпретират два различни вида сигнали и изберат да използват един или друг вид в зависимост от условията около тях.

„Тези системи изглеждат изключително гъвкави“, казва Даке “което е очарователно, когато си представяш, че мозъкът им е с размера на сусам”

Учените провели серия от експерименти, в които регулируем светодиод замествал слънцето, а вентилатори създавали различни скорости и посоки на вятърния поток. Когато изкуственото слънце е било на високо, бръмбарите са избрали да се насочат чрез вятъра.

“Те ще следват вятъра, защото сега това е насоката, която използват”, казва Даке, която е експерт по невроекология. “Ако променим посоката на вятъра със 180 градуса, бръмбарът ще промени и посоката си на 180 градуса.”

Но нещата наистина станали интересни, когато екипът предотвратил достъпа на бръмбарите до някои от техните сензорни системи за навигация.

В един експеримент учените отстранили края на антената на насекомото, за което се смята, че им помага да усещат миризми. Подобно на другите, тези бръмбари успешно следват вятъра, когато слънцето е високо. Това подсказало, че бръмбарите усещат вятъра, а не миришат нещо в него. Бръмбарите, на които били премахнати целите антени, обаче, сякаш били изгубени. Животните не можели да усетят вятъра и в резултат на това нямали кормил на посоката, в която търкалят своята топка.

The post Универсален начин за навигиране appeared first on Зелен Свят.

Пример за механична енергия е случаят, в който вятърът е използван за задвижване на платноходи, помпане на вода за напояване или задвижване на вятърни мелници.

Пример за Електрическа: с помощта на електрически генератори, силата на вятъра може да се превърне в електричество.

Конструирането на ветрогенератори не се посреща с ентусиазъм от всички, най-вече заради някои странични ефекти върху околната среда – разливане на смазочни материали и хидравлични течности, промени в микроклимата, опасност за птиците, загрозяване на пейзажа и други. От друга страна, установено е, че ако темповете, с които нараства добивът на полезни изкопаеми в света, се запазят, те много бързо ще бъдат изчерпани. Постоянното изгаряне на суровини (на въглища в ТЕЦ например), предизвиква отделянето на въглероден диоксид в атмосферата, който е един от основните фактори за глобалното затопляне. Това налага търсенето на нови източници на енергия, на алтернативни решения.

Едно такова решение е вятърната енергия, добита от механичната сила на вятъра, при която кинетичната му енергия се превръща в електрическа.

Приложенията на вятърната енергия са: за производство на електричество в така наречените „вятърни ферми“, за зареждане на акумулатори, осветление на сгради, паркинги, паркове, за захранване на офис оборудване и климатични инсталации и по принцип за задоволяване на всякакъв вид енергийни нужди.

Ветрените технологии използват енергията на въздушните маси над земната повърхност, които са резултат от движението, предизвикано от топлината на Слънцето и движението на Земята. Въздухът задвижва перките на енергийното съоръжение, монтирани на ротор в резултат на силата, която се създава от разликата в наляганията между високото налягане върху плоската повърхност на перките и ниското налягане на обратната им страна. (Надявам се знаете, че това не съм го измислила аз) Въртенето им води до директно производство на механична енергия, която може да се превърне в електрическа с помощта на електрогенератор. Най-общо казано, вятърната турбина е уред, който превръща вятърната кинетична енергия в електрическа. Електрогенераторът може да бъде с 2 или 3 витла.

Интересен факт е, че използването на морския вятър представлява по-широкомащабно и по-голямо предизвикателство, както и по-скъпо начинание, отколкото използване вятъра на сушата. Огромният му потенциал се дължи на отличните морски вятърни ресурси, които са по-силни и постоянни от тези на сушата. Това води до по-висока производителност.

След тази информация, никога няма да мога да използвам израза, че нещо е „отишло на вятъра” в познатият ни преносен смисъл. Ето, че дори вятъра има своята полезна функция. Стига ние хората да съумеем да го използваме за доброто на планетата ни.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Дори и вятърът може да е полезен! appeared first on Зелен Свят.