Открит в южната част на Тихия океан на Великденския ден от 1722 г., Великденският остров е широко известен днес с много големите свободно стоящи мегалитни моаи, които „наблюдават”  острова.

Близо 900 уникални моаи са въглеродни, с оценка за тяхното създаване между 1100 и 1680г. Предполага, че година или повече работа стои зад всяка статуя.

Твърди се, че всички приличат на починал глава на предшественик. Много от масивните 80 тонови статуи са били издълбани от вулканична пепел, остатък от изчезналите вулкани, които първоначално са формирали острова. Методите за придвижване и повдигане на моаите остават необясними и съдържат противоречива мистерия. Моаите са астрономически точно подредени. 18 тона статуи, сочещи директно към слънцето по време на равноденствието, наречени за Седемте сестри или Плеяди.

Издълбани от камък, почти 900-те човешки фигури са поръсени по фланговете на изгасналите вулкани на острова. Те са средно 13 фута високи и тежат 14 тона и най-вероятно са били изсечени от мекия вулканичен туф, открит в кариерата на Рано Рараку. Там повече от 400 статуи са все още в различни състояния, като някои са завършени и очакват транспортиране до предвиденото място за почивка.

Масивните издълбани скални фигури, известни като „моаи”, са основната атракция на този малък остров. Масивните глави се различават по своя дизайн. Някои статуи дори имат шапки, други имат сложни очи (построени от множество парчета камъни), други имат ръце… Местните жители, които са ги издълбали, със сигурност са имали добър усет за изкуството и не са бързали.

Моаите от страната на вулкана Rano Raraku, привличат особено внимание. Живописен пейзаж с много каменни глави, разпръснати по него…

Великденският остров Quest се опитва да отговори на въпросите за изграждането и транспортирането на моаи, които не само разглеждат техническата част, но и възможните причини, поради които са били построени.

Както винаги се случва в подобни случаи, чувствам се толкова малка и нищожна пред величието, мистерията и загадките на природата. Колко много тайни пази тя и търпеливо понася нашата крехка човешка и по детски наивност.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Живописните Моаи appeared first on Зелен Свят.

Библейският гигант

Докато мнозина смятат, че приказката е просто колоритна алегория, неотдавнашно откритие, което показва най-старите известни филистимски надписи, предполага, че Голиат всъщност е съществувал. Този артефакт – малка глинена плочка – е бил намерен в Израел през 2005 г. от археолозите от университета Tell es-Safi.

Тя е изписана с думите “Alwt and Wlt”, които според професор Аарон Демски съвпадат с името Голиат. Alwt и Wlt са несемитски имена, които са етимологично подобни на името Голиат. Проучванията потвърждават, че плочката е била изработена около 950 г. пр. Хр., което я поставя в рамките на 70 години, откакто библейските учени смятат, че е станала историческа битка.

Макар че находката може да придаде нова достоверност на древната приказка, тя може да служи и като част от друг пъзел, който е още по-интригуващ. Може да се предположи, че дори ако епичната битка наистина се е случила, размерът на Голиат със сигурност е бил преувеличен за драматичен ефект.

Въпреки това, доказателствата, събрани от целия свят през миналия век, предполагат, че съществуването на истински гиганти може и да не е било толкова странно. Всъщност тези находки са накарали някои да повярват, че човечеството от древността може да е имало три различни размера: гиганти, хора и хобити.

Хората „Хобити“

През есента на 2004 г. група от изследователи, работещи в Индонезия, откриват останки от състезание на „хобит“ мъже с размери около метър. Изследователите установили, че тези по-малки хора са съществували заедно с човека преди около 13 000 години.

Изследователският екип, включително индонезийският палеоантрополог професор Т. Джейкъб, нарекъл малката раса Homo floresiensis, на индонезийския остров Флорес, където са открити скелетите. Някои казват, че тези хобити все още обикалят джунглата, което е накарало много посетители на острова през последните години да търсят въплъщения на мита.

Гигантски останки

Богатството от доказателства за раса от гиганти е още по-голямо. Останки от гигантски хора са открити в почти всяка част на земното кълбо: Тунис; Пенсилвания; Глен Роуз в Тексас; във Филипините; Сирия; Мароко; Австралия; и в цялата планинска верига Урбаса в Испания. Може би най-популярният и научно признат пример е „Гигантът от Ява“, намерен на юг от Китай.

Подобни човешки останки, открити в южен Китай, разкриват големи хора, които притежават шест пръста на всеки крайник. Тази полидактилна характеристика изглежда е била нормална схема в тази раса от хора, както показват други примери. В Грузия са намерени скелети на мъже с височина между 2.70-3 мера, които също притежават шест пръста на ръцете и краката си.

Между няколко библейски пасажа, които споменават съществуването на гиганти, Самуил 21:20 също наблюдава този шест-пръстен феномен: „В още една битка, която се състоя в Гет, имаше огромен човек с шест пръста на всяка ръка и шест пръста на всеки крак – общо двадесет и четири“.

Независимо от огромното количество скелетни доказателства – както и откритите инструменти и зъби, които иначе биха били много големи за нормалните човешки стандарти – все още няма много учени, посветени на изучаването на това явление.

Плод на въображението?

Съвременният свят често приема споменаването на тези различни по размери човешки раси в древните текстове и фолклора като продукт на живо въображение – макар че много различни култури записват много подобни сведения. Въпреки това, в светлината на различните останки, разкрити по целия свят, може би тези „митични“ истории всъщност са били точни изображения на живота по онова време.

Ако тези раси от различен размер са съществували, защо три размера и къде отиват другите два? Имали ли са приятелски или враждебни социални отношения с нашите прадеди? Помагали ли са си един на друг? Игнорирали са се? Какви социални структури са имали? Засега можем само да се взираме в далечното минало и да се чудим колко още митове очакват да бъдат разкрити с конкретни доказателства.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Давид, Голиат и Фродо – възможни или измислица? appeared first on Зелен Свят.

30-метровите статуи са подкрепена от бетонни фундаменти и са моделирани на основата на стоманената рамка, използвана от съществуващите стълбове.

Този дизайн превръща светските електрически пилони в статуи на исландския пейзаж.

Осъществявайки само незначителни промени в добре изградената конструкция на кулата с рамки от стомана, са създадени серия от кули, които са мощни, тържествени и променливи. Тези емблематични пилони са се превърнали в паметници на пейзажа. Човешката мисъл и полетът на въображението издига кулите до нещо повече от просто функционален дизайн на необходимостта.

Фигурите на пилоните могат да бъдат конфигурирани така, че да отговарят на околната среда с подходящи жестове. Тъй като носените електрически линии се издигат на хълм, фигурите на пилоните променят стойката, имитирайки човек, който се катери. Над дългите участъци, фигурата на пилона се простира, за да се увеличи височината, приплъзва се за увеличена сила или напрежение под тежестта на жиците.

Освен това фигурите на пилона, могат да бъдат подредени така, че да създават усещане за място чрез умишлено изразяване. Фините промени в ръцете и главата, позволяват богато разнообразие от изрази. Фигурите на пилоните могат да се поставят по двойки, да вървят в една и съща посока или в противоположни посоки, поглеждайки се един към друг, докато преминават или коленичат.

Въпреки големия брой възможни форми, всяка фигура на пилон е направена от същите големи сглобени части (торс, предна ръка, горна част на крака, ръка и т.н.) и използват библиотека от предварително сглобени фуги между тези части за създаване на пилон-външен вид. Тази конструкция позволява много вариации във формата и височината, докато стойността на пилонните фигури се запазва ниска чрез идентично производство и лесно сглобяване и конструкция.

Пилоните са предназначени да бъдат конструктивни, достъпни и устойчиви във времето.

Не знам за вас, но подобни идеи винаги впечатляват и респектират. Нарича се креативност с мисъл, не безцелно усвояване на пари по проекти.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Проектът “Земя на Гиганти” appeared first on Зелен Свят.

 Гигантска секвоя “Генерал Шърман”

Гигантските секвои, които растат в Сиера Невада в Калифорния, се считат за най-големите дървета по отношение на обема. Най-голямото дърво е “Генерал Шърман” в Националния парк Секвоя, който достига 83 м. височина, с обем от около 1,486 м2, а теглото е повече от 6000 тона. Той е истински естествен шедьовър и най -големият жив организъм на земята.

Аспенска топола: Пандо

Пандо или Треперещият гигант, разположен в Юта, САЩ, е невероятна колония от дървета оси, разположени на 100 акра. Почти всички дървета на тази колония са генетично идентични, т.е. те са клонинги. Всяко дърво в тази област расте от един организъм, като част от гигантска подземна коренова система. Пандо се състои от 47 000 ствола, а колективното му тегло е 6,600 тона, което го прави най-тежкият организъм в света. Въпреки факта, че средната възраст на отделните стволове е около 130 години, цялото тяло е на около 80 000 години .

Мексикански данъчен вид: дърво Thule

Дървото Thule е особено голямо дърво на мексиканския вид Taxiodium, който се намира в близост до град Oaxaca в Мексико. Това дърво има най-голяма обиколка на ствола (58 м) и диаметър на ствола, което е 11.5 м. Смята се, че дървото е на около 2000 години.

 Дървото на живота

Дървото на живота в Бахрейн е най-дългото дърво в света . Предполага се, че е на възраст над 400 години. Но тайната на Дървото на живота не се състои в неговия размер, възраст или форма, въпреки че е доста голяма и много красива. Най-удивителното е, че то стои само в пустинята на най-високата точка на Бахрейн, в район, където няма абсолютно никаква вода. На място, където изглежда, че нищо не може да оцелее, това дърво сякаш излъчва самия живот. Хората идват, тъй като вярват, че дървото стои на мястото на Едем.

 Волеми

Въпреки своята уникалност и красота, интересните качества на Wollemias са скрити не във външния вид, а в историята му. Волемия, която расте в Австралия, е истински жив динозавър. Най-старата вкаменелост дърво Уолеми, датира преди 200 милиона години.

 Дървото кашу на Pirangi

Това известно дърво близо до град Натал в Бразилия е 177-годишно дърво кашу, което покрива почти 2 хектара земя .

Днес това дърво служи като туристическа атракция. Ако се доближите до това най-голямо дърво кашу в света, ще се почувствате като в гората. Всъщност всичко това е едно дърво, чийто размер достига 8400 кв. м. Дървото е 80 пъти по-голямо от средното дърво на кашу и покрива площ, по-голяма от футболно игрище, която дава около 80 000 плода годишно.

Tenere дърво

Дървото на Tenere e eдинствената акация, растяща в пустинята Сахара в Африка, която е на повече от 300 години, и е единственото дърво в радиус от около 400 км. Когато учените изкопали дупка до дървото, те открили, че корените му се спускат на дълбочина от 36 м. под нивото на подземните води.

 Банян: Махабодхи дърво

Банианското дърво е кръстено на баниански дървета или индуски търговци, които са продавали стоките си под това дърво. Дори и да не сте чували за дървото банян, със сигурност ще го разпознаете. Формата на това гигантско дърво не може да бъде объркана с нищо: величествения купол с въздушни корени, които се спускат от клоните към земята.

Засадено през 288 г. пр. Хр., То е най-древното дърво в света, засадено от човек с точна дата на засаждане.

Баобаб

Мадагаскар се счита за родното място на баобаб, е често срещано в Африка и Австралия. Баобабите са най-древните форми на живот в континенталната част на Африка и много от онези, които стоят до днес, растат от римско време.

Удивителен баобаб или “маймунски хляб ” може да нарасне до 30 м. височина и 11 м. ширина. През по-голямата част от годината те остават без листа. Характерна особеност на баобаба е неговиярт буен ствол, който служи като водохранилище. Баобаб дървото може да побере до 120 000 литра вода, за да оцелее в суровите условия на суша.

 Дърво на Дракона

Драконът в Icod de los Vinos на Тенерифе, един от Канарските острови, е уникален представител. Смята се, че той е на възраст между 650 и 1500 години. Той се състои от много малки стъбла, които се държат взаимно, докато растат.

Е, убедихте ли се, че тези дървета са като динозаври – огромни, древни и респектиращи. За щастие, все още сред нас. Кой знае какви истории помнят…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Дървета динозаври appeared first on Зелен Свят.