Давид, Голиат и Фродо – възможни или измислица?

Давид, Голиат и Фродо – възможни или измислица?

05/03/2019 Off By nina

Старият завет разказва история, в която един малък Давид побеждава гигантския Голиат. Използвайки само прашка, за да убие огромния си враг, този невероятен победител става вторият еврейски монарх.

Библейският гигант

Докато мнозина смятат, че приказката е просто колоритна алегория, неотдавнашно откритие, което показва най-старите известни филистимски надписи, предполага, че Голиат всъщност е съществувал. Този артефакт – малка глинена плочка – е бил намерен в Израел през 2005 г. от археолозите от университета Tell es-Safi.

Тя е изписана с думите “Alwt and Wlt”, които според професор Аарон Демски съвпадат с името Голиат. Alwt и Wlt са несемитски имена, които са етимологично подобни на името Голиат. Проучванията потвърждават, че плочката е била изработена около 950 г. пр. Хр., което я поставя в рамките на 70 години, откакто библейските учени смятат, че е станала историческа битка.

Макар че находката може да придаде нова достоверност на древната приказка, тя може да служи и като част от друг пъзел, който е още по-интригуващ. Може да се предположи, че дори ако епичната битка наистина се е случила, размерът на Голиат със сигурност е бил преувеличен за драматичен ефект.

Въпреки това, доказателствата, събрани от целия свят през миналия век, предполагат, че съществуването на истински гиганти може и да не е било толкова странно. Всъщност тези находки са накарали някои да повярват, че човечеството от древността може да е имало три различни размера: гиганти, хора и хобити.

Хората „Хобити“

През есента на 2004 г. група от изследователи, работещи в Индонезия, откриват останки от състезание на „хобит“ мъже с размери около метър. Изследователите установили, че тези по-малки хора са съществували заедно с човека преди около 13 000 години.


Череп на Homo floresiensis, сравнен с череп на съвременен човек

Изследователският екип, включително индонезийският палеоантрополог професор Т. Джейкъб, нарекъл малката раса Homo floresiensis, на индонезийския остров Флорес, където са открити скелетите. Някои казват, че тези хобити все още обикалят джунглата, което е накарало много посетители на острова през последните години да търсят въплъщения на мита.

Гигантски останки

Богатството от доказателства за раса от гиганти е още по-голямо. Останки от гигантски хора са открити в почти всяка част на земното кълбо: Тунис; Пенсилвания; Глен Роуз в Тексас; във Филипините; Сирия; Мароко; Австралия; и в цялата планинска верига Урбаса в Испания. Може би най-популярният и научно признат пример е „Гигантът от Ява“, намерен на юг от Китай.

Подобни човешки останки, открити в южен Китай, разкриват големи хора, които притежават шест пръста на всеки крайник. Тази полидактилна характеристика изглежда е била нормална схема в тази раса от хора, както показват други примери. В Грузия са намерени скелети на мъже с височина между 2.70-3 мера, които също притежават шест пръста на ръцете и краката си.

Между няколко библейски пасажа, които споменават съществуването на гиганти, Самуил 21:20 също наблюдава този шест-пръстен феномен: „В още една битка, която се състоя в Гет, имаше огромен човек с шест пръста на всяка ръка и шест пръста на всеки крак – общо двадесет и четири“.

Независимо от огромното количество скелетни доказателства – както и откритите инструменти и зъби, които иначе биха били много големи за нормалните човешки стандарти – все още няма много учени, посветени на изучаването на това явление.

Плод на въображението?

Съвременният свят често приема споменаването на тези различни по размери човешки раси в древните текстове и фолклора като продукт на живо въображение – макар че много различни култури записват много подобни сведения. Въпреки това, в светлината на различните останки, разкрити по целия свят, може би тези „митични“ истории всъщност са били точни изображения на живота по онова време.

Ако тези раси от различен размер са съществували, защо три размера и къде отиват другите два? Имали ли са приятелски или враждебни социални отношения с нашите прадеди? Помагали ли са си един на друг? Игнорирали са се? Какви социални структури са имали? Засега можем само да се взираме в далечното минало и да се чудим колко още митове очакват да бъдат разкрити с конкретни доказателства.

Превод от английски – Нина Жишева