Митът за Кухата Земя и нейната подземна цивилизация

05/03/2019 Off By nina

Безброй истории, митове и легенди се разказват за подземни градове и цивилизации, с вързани чрез огромна мрежа от взаимосвързани тунели по цялата планета.

Агарта

Около тези подземни портали има много слухове. Трябва само да си спомним мистериозните истории, които се въртят около тунелите и галериите на Куева де лос Тайос в Еквадор или истории за входове към подземни светове, които се предполага, че се намират в Андите, Хималаите, пустинята Гоби, Турция и дори по-долу Сфинкса на Гиза.

Теорията за кухата Земя и експедицията към Арктика

Теорията за купата Земя твърди, че Земята е куха планета с древни входове към подземния свят, разпръснати в нея, включително близо до двете полярни шапки. Тази теория се съобщава от древни времена и учени като Едмънд Халей са я защитавали през цялата история.

От 1818-1826 г. американецът Джон Саймс страстно подкрепя теорията. Според него в нашата планета има подземен свят, осветен от малко слънце, който включва планини, гори и езера. Симс стартира национална кампания, целяща да събере необходимите средства за изпращане на експедиция в Арктика, за да потърси вход в подземния свят. Той дори изпратил предложение до Конгреса на Съединените щати с намерението да получи правителствена помощ, за да намери входа във вътрешния свят.

За негово съжаление той умира преди правителството да отпусне средства за целите му и експедицията заминава през 1838 г., въпреки че, всъщност, целите й не са толкова алтруистични. В действителност тя е част от уловката, тъй като световните сили се опитват да научат значението на двете полярни шапки. Независимо, с командването на Чарлз Уилкс, експедицията е продължила четири години. Той служи за откриване на огромния географски обхват на Арктика, но не са открити следи от влизане в земята.

Въпреки това, идеята за Саймъс остава вкоренена в умовете на шепа писатели (които обичат да търсят постигане на невъзможни мечти). Така Едгар Алън По, Жул Верн и Х.Ф. Лъвкрафт заедно с много други, дават своя принос към завладяващата теория за Кухата Земя.

Илюстрация към книгата на Жул Верн Пътешествие към центъра на Земята

Интересът към теорията на Кухата Земята не свършва до тук. Всъщност, през двадесети век, с познанията за географията и геологията на земята, се появяват и хора, които продължаваха да се опитват да достигнат до този тайнствен свят под земната кора. Например, някои от нацистките лидери, любителите на древните митове и окултизма в Германия, проявяват значителен интерес към такива теории.

С началото на двадесети век други учени, като Уилям Рийд и Маршал Гарднър, също вярват, че могат да докажат съществуването на вътрешен свят. Една от най-любопитните факти, използвани от арктически изследователи, е, че температурата на въздуха и водата се затопля, когато се приближават към Северния полюс. Въз основа на тези и други наблюдения, те също така твърдят, че мамутите не са изчезнали, а все още обитават вътрешността на Земята.

Както вече споменахме, има нацистки лидери, които подкрепят теорията за кухата земя. Адолф Хитлер също вярвал в теорията за Кухата Земя, но за него тя осигурява мястото, където ще се срещнат „чистите” и „съвършените” арийци, които според него трябвало да доминират в света. Нещо повече, германското общество Туле – основният езотеричен кръг на времето, поддържа много тясна хипотеза, въпреки че тя била свързана с митовете за изгубените подземни царства на Агарта и Шамбала.

Митовете за Шамбала и Агарта

Митовете са стари като човечеството, такива са и митовете за съществата, които обитават дълбините на Земята. За разлика от небесните ангели, традицията обикновено изпраща под земята демони. Ясен пример е християнският ад.

За разлика от тях, будистите от Централна Азия вярват в прекрасната земя под краката ни, известна като Агарта. Предполага се, че Агарта е място, където съществата са по-красиви и по-мъдри от нас и които имат цар, който има силата да чете човешката душа.

В продължение на хиляди години тибетските учени, освен че преподават за един вътрешен свят, казват, че са в контакт с “Царя на Вътрешния свят” или върховен владетел за цялата планета, чийто представител за външния свят е Далай Лама. Те също говорят и пишат за тунели, които свързват Тибет с вътрешния свят (който те защитават), казвайки, че по Земята има още много други като тези, като тези, които се намират под големите пирамиди на Египет и Южна Америка. Твърдят, че входове в подземни градове че съществуват около обширния Амазонски басейн и свързват изгубения град Ел Дорадо с останалата част от древния свят.

Столицата на този вътрешен свят – и следователно на целия свят, е град, наречен Шамбала, където пребивава Кралят на света и неговият двор от високоразвити същества предават на някои представители на човечеството науката, изкуството, религията и философията.

Тибетският щаб на Шамбала на “духовното управление на човечеството” може да се намери в околностите на Балх, бивше афганистанско селище, известно като “майката на градовете”, според Александра Дейвид-Нийл, изтъкната учена, която изучава Тибет. Фолклорните традиции в Афганистан казват, че след мюсюлманското завоевание Балх е наречен Шамс-и-Бала (Висока свещ), което звучи като промяна на санскритската дума  шамбала на персийски език.

Превод от английски – Нина Жишева