Последствията от това бързо топене не огромни количества лед се демонстрират във видеото от Business Insider. Анимацията, която би трябвало да отвори широко очите ни и да направи страшното си предупреждение към човечеството, показва големи градове по цялото земно кълбо, които изчезват в океана.

Междуправителственият панел на ООН за изменението на климата и НАСА предупредиха преди няколко години, че много въздействия от изменението на климата вече са необратими и че морските нива ще се повишат най-малко с 90 сантиметра в следващите десетилетия.

Видеото показва крайбрежните градове в САЩ като Ню Йорк, Хюстън, Ню Орлиънс, Маями, Сан Диего, Сан Франциско и много други, покрити с вода. Много други световни градове ще бъдат изправени пред същата съдба.

Клипът е ужасяващ поглед към това, което бъдещето може да ни донесе, но се надяваме, че такива прогнози могат да доведат до обединяване на усилията по целия свят за предотвратяването ме. Ако не успеем да се обединим и поне да забавим процеса, ако вече е станал необратим, катаклизмът ще продължи да се развива все по-бързо и по-неумолимо.

Превод – Нина Жишева

The post Така ще изглежда Земята, ако се стопят всичките й ледове appeared first on Зелен Свят.

Слънчевата енергия, поразяваща Земята, се отразява обратно в космоса или се абсорбира и след това се излъчва обратно като топлина. Парниковите газове улавят част от тази топлина. Тъй като те се натрупват в атмосферата, се натрупва и излишната топлина и Земята се затопля.

„Парникови парни газове като въглерод усилват останалото количество излишна топлина, защото предотвратяват отделянето на топлинна енергия от земната система“, казва океанографът Тим ​​Бойер от Националната океанографска и атмосферна администрация.

Излишната топлина, задържана в атмосферата от нашите парникови газове, се разпространява в океаните. Те са погълнали около 90 процента от тази топлина. В резултат на това те се затоплят стабилно от дълго време.

Температурите на морската повърхност през последните няколко десетилетия отразяват такова затопляне, но също така са чувствителни към метеорологични събития като урагани и Ел Ниньо. Това обяснява защо температурите се колебаят от една година до следващата още в средата на 1800-те.

Наред със самия топъл въздух, топлината, погълната от океаните, топи лед в полярните райони, отделяйки прясна вода, която представлява повече от половината от покачването на морското равнище; останалото се приписва на разширяването на морската вода, тъй като се затопля. „Това има очевидни ефекти върху наводненията в крайбрежната зона и недвижимите имоти“, казва океанографът на NOAA Андрю Алегра, както и последиците за морския живот.

Океаните не просто поглъщат излишната топлина от атмосферата; те също абсорбират излишния въглероден диоксид, което променя химията на морската вода, което я прави по-кисела. „Подкиселяването на океана е една проста и неизбежна последица от нарастващия атмосферен CO2, който е както предсказуем, така и невъзможен за приписване на друга причина“, казва океанографът Джон Доре от държавния университет в Монтана.

„Почти всеки аспект на морската биология – от бактерии до сини китове – по някакъв начин се влияе от киселинно-алкалния баланс на самата морска вода“, казва той. “Ефектите върху другия морски живот са по-трудни за предвиждане, но може да отнеме хиляди години или повече, за да се отмени това, което в момента правим за pH на океана.”

The post Океаните и глобалното затопляне appeared first on Зелен Свят.

Първото по рода си проучване, проведено от учени от Института за Земята на Колумбийския университет, до голяма степен потвърждава това, което показали климатичните модели. При липсата на силни исторически данни за валежите, тези компютърни модели прогнозират не само бъдещи сценарии, но и изобличават историческите тенденции.

Съвместяването на проучванията на дървесните пръстени, които корелират с почвената влага, дава на учените увереност, че компютърните модели всъщност са правилни.

“Тези реконструкции с дървесни пръстени ни позволяват да се върнем назад във времето и да получим представа за глобалните условия на засушаване в продължение на стотици години преди Индустриалната революция”, казва Кейт Марвел, научен сътрудник в Института за Земята и водещ автор на изследването. “В началото на 1900-те имало увеличени парникови газов. Но фактът, че сигналът е наистина ясен в моделите и очевиден в пръстените на дърветата, е доста невероятен. “

Засушаванията оставят пръстови отпечатъци.

Учените отдавна прогнозират, че с увеличаването на глобалното затопляне, някои региони по света, като югозападните щатина САЩ, ще станат по-сухи, докато други области ще станат по-влажни. Но междуправителствената експертна група по изменение на климата предупреди, че не може да се приписват конкретни дъждове или суши на човешката дейност.

Данните от дървесните пръстени, анализирани в проучването, открояват три периода през последните 120 години, в които човешкия отпечатък върху сушата и влагата е в различна степен очевиден. Първият, от 1900 до 1949 г., разкрива най-силния сигнал, отразяващ климатичните модели, показващи, че части от света се сушат, докато други региони, включително и зоните на Централна Азия, се движат в обратна посока.

Изследването се основават на серия от атласи за суша, съдържащи данни от дървесни пръстени от цял ​​свят през последните две хилядолетия. Атласите бяха събрани главно от Едуард Кук, учен в Земната обсерватория на Колумбийската „Ламонт-Дохърти“ и бащата на Бенджамин Кук, един от съавторите на изследването.

The post Отпечатък в пръстените на дърветата appeared first on Зелен Свят.

Но дори ако хората продължават да изхвърлят парникови газове в атмосферата, може ли океаните някога да станат толкова горещи, че да започнат да кипят? За щастие, сегашните практики на човечеството вероятно никога няма да затоплят света достатъчно, за да направят това.

“Дори и да изгорим всички известни запаси от изкопаеми горива, няма да стане толкова топло,” каза Зейк Хаусфатър, климатолог от Berkeley Earth, организация за анализ на данни за температурата. “Въпреки това си струва да се спомене, че има много лоши климатични въздействия, които се случват много, много преди повърхността да стане достатъчно гореща, за да кипне вода.”

Парникови газове като въглероден диоксид и метан повишават температурите на Земята, като прихващат слънчевата енергия в атмосферата на планетата и повърхностната енергия, която иначе би излъчила в космоса. Около 93% от тази допълнителна топлина се абсорбира от повърхността на океана. Топлината бързо се смесва през горните 100 метра вода, пласт, известен като “смесен слой” и изчезва много по-бързо, докато минава надолу“, добави той. Но през последните години учените са наблюдавали покачване на температурите дори в най-дълбоките океански царства, съобщава Live Science.

Тъй като водата е по-плътна от въздуха, тя има способността да абсорбира много топлина. “Горните 2,5 метра от океана държат същото количество топлина, както цялата атмосфера над нея”, казва Хаусфатър.

Така че теоретично е възможно земните океани да станат достатъчно горещи, за да започнат да кипят. Молекулите на топла вода се изпаряват от повърхността на океана през цялото време. Самата водна пара е парников газ, така че по-големите количества вода в атмосферата ще създадат порочен цикъл на обратна връзка – и по-горещ свят като цяло. Смята се, че нещо подобно се е случило на Венера отдавна, отбеляза Хаусфатър, което е накарало океаните на планетата да се изпарят. Но тъй като Земята е по-далеч от Слънцето, отколкото Венера, ще ни трябва много повече парников газ за нашата планета, за да достигне тази мрачна точка, каза той.

Но човечеството не е единственото нещо, което би могло да повлияе на океаните. Един ден, в далечното бъдеще, слънцето ще достигне края на живота си и ще започне да се разширява навън като гигантска червена звезда, според сайта Space.com. През следващите 7 милиарда години температурата на Земята ще се повиши бавно, каза за Live Science астрономът Робърт Смит, почетен читател в Университета на Съсекс в САЩ, в имейл.

През 2008 г. Смит, заедно с колегата си Клаус-Питър Шрьодер от университета в Гуанахуато в Мексико, извършиха изчисления, за да разберат как Земята ще срещне своя създател. „Но точно когато океаните ще започнат да кипят, е трудно да се посочи, каза Смит. Вместо това, това изпаряване на океана може да се случи след около 1 милиард години, но добави, че има голяма несигурност в тази цифра.

В този момент човечеството може да е спряло да добавя парникови газове в атмосферата и може би отдавна е изминало пътя на додото. Но дори и след като океаните изчезнат, това не означава, че животът също ще изчезне веднага.

“Напълно е възможно някои прости форми на живот да оцелеят за известно време без вода, но след време (и не ме питайте какво точно означава това!) вероятно земната повърхност ще се разтопи, което почти сигурно ще премахне и последната следа от живот“ – каза Смит.

Превод – Нина Жишева

The post Може ли земните океани някога да се изпарят? appeared first on Зелен Свят.

През последните години глобалното затопляне и изменението на климата бяха обект на много политически противоречия, особено в САЩ. Но тъй като науката става по-ясна, става и невъзможна за пренебрегване. Дебатът се отдалечава от това дали хората причиняват затоплянето и към въпроси за това как най-добре можем да отреагираме.

Имаме записи, които ни помагат да разберем какви са били температурите в далечното минало. Дърветата съхраняват информация за климата на мястото, където са вкоренени. Всяка година дърветата растат по-дебели и образуват нови пръстени. В по-топлите и влажни години, пръстените са по-дебели. Старите дървета могат да ни разкажат за състояния преди стотици или дори хиляди години. Прозорците към миналото също са погребани в езера и океани. Утайките съдържат богата информация за това какво е във въздуха и водата, когато те се образъват. Учените разкриват този данни, като вмъкват кухи тръби в калта, за да събират слоеве от утайки от преди милиони години.

Няколко фактора влияят на това колко слънчева енергия достига до повърхността на Земята и колко от тази енергия се абсорбира. Те включват парникови газове, частици в атмосферата (например от вулканични изригвания) и промени в енергията, идваща от самото слънце. Моделите на климата са предназначени да вземат под внимание такива фактори. Те са открили, че промените в слънчевото излъчване и вулканичните аерозоли са допринесли само за около 2% от скорошния затоплящ ефект в продължение на 250 години. Балансът идва от парникови газове и промените в земеползването.

Скоростта и продължителността на това последно затопляне също са забележителни. Вулканичните изригвания, например, излъчват частици, които временно охлаждат земната повърхност. Но те нямат траен ефект след няколко години. Събития като Ел Ниньо също работят по доста кратки и предвидими цикли. От друга страна, видовете глобални температурни колебания, които са допринесли за ледниковите епохи, се случват на цикли от стотици хиляди години.

Отговорът на въпроса „Дали глобалното затопляне е истинско?“ е твърдо „да“: нищо друго освен бързото увеличаване на емисиите на парникови газове от човешката дейност може напълно да обясни драматичното и сравнително скорошно покачване на средните глобални температури.

Автор: Мартина С. Попова

The post Глобалното затопляне appeared first on Зелен Свят.

Германия е най-големият производител на въглероден диоксид в Европа и шестият по големина в света. Въглищните централи в Германия подхранват четвъртата по големина икономика в света. Според Международната агенция по енергетика въглищата са осигурили около 42% от енергията в страната през 2016 г., но са произвели и много въглероден диоксид.

Германия планира да спре всички видове производство на въглища в страната до 2038 г. Те планират да затворят около 84% от всички електроцентрали, захранвани с въглища. Този план бил обявен от назначения от правителството орган на регламентите. Той търси строги начини за контрол на потреблението на въглища в света. Също така се опитва да намери начини за справяне с глобалното затопляне и изменението на климата. В проекта ще бъдат вложени около 45 милиарда долара, за да може да се осъществи правилен преход към чиста енергия. Финансирането ще бъде насочено и към въвеждането на нови възможности за заетост. Този план включва опит за произвеждане на 65% до около 80% енергия, генерирана от възобновяемите източници до 2040 г. Според много природозащитници обаче 2038 година е твърде далечна цел. Изменението на климата, като последица от глобалното затопляне, се случва с голяма скорост. Според тях е необходимо да се направи нещо по-драстично и по-бързо.

Докато Германия зависима от въглищата за генериране на енергията, тя също отбеляза значителен ръст във възобновяемите енергийни източници, особено под формата на соларни системи и вятърна енергия. Тя вече е генерирала около 18% от енергията с биогорива, произвеждащи около 7% от енергията в Германия.

С правилните мерки, това може да се превърне в ярък пример за подражание за света и нужният преход, който ще се наложи да направим в бъдещето.

Автор: Мартина С. Попова

The post Преходът към възобновима енергия в Германия appeared first on Зелен Свят.

Учените разработиха изключително порьозен въглероден прах, който може да улови голямо количество парников газ. Прахът е направен от въглеродни наносфери и изследователите могат да контролират съотношението и размера на порите по повърхността му, като много от тях са с повърхност по малка от една милионна част от метъра. Екипът успя да създаде невероятно ефективен дизайн. Тяхното проучване е публикувано в списание Carbon.

“Порьозността на този материал е изключително висока”, споделя в изявление един от авторите професор Жунгвей Чен, който ръководи катедрата за изследвания на напреднали материали за чиста енергия Tier 1 в Канада. “И поради размера си, тези пори могат да уловят CO2 много ефективно. Представянето е почти двойно. Това ще бъде все по-важно в бъдеще. Трябва да намерим начини да се справим с целия CO2, произведен от изгарянето на изкопаеми горива.”

Въглеродният прах работи благодарение на процес, наречен адсорбция. Молекулите на въглеродния диоксид се прилепват към повърхността на наносферите, която се разширява значително чрез създаването на много пори. Чрез използването му във филтри в електроцентрали и фабрики, можем да спрем навлизането на въглероден диоксид в атмосферата.

След като се напълни с въглероден диоксид, прахът ще бъде отнесен на места за съхранение и погребан, което няма да има неблагоприятни последици. Въглеродът е едновременно богат и екологично чист, така че това е страхотен стратегически материал, който да се използва в инициативите за улавяне на парниковите газове.

Наносферите също имат приложения, надхвърлящи улавянето на CO2. Те могат да се използват за съхранение на енергия, както и за филтриране на вода. И двата варианта в момента се проучват подробно от екипа на Чен.

Смята се, че всяка година в атмосферата се изпускат 40 милиарда тона въглероден диоксид, но за да се избегнат най-пагубните последици от глобалното затопляне, тези емисии трябва да бъдат сведени до нула. Отговорността за промените е в политиците и ръководителите на индустрията, но всеки може да използва своя глас и пари, за да настоява за по-добри политики и действия. Всеки акт – без значение колко е малък – помага.

Автор – Нина Жишева

The post Последен шанс да спасим Земята appeared first on Зелен Свят.

Скоро може да се наложи да се сбогувате с хумуса, авокадото, препечената филийка и виното. Поради глобалното затопляне и все по-екстремните климатични условия все повече култури по целия свят се борят с болести и променящите се условия.

Всеки, който е гледал “Синята планета” или е усетил ефекта на по-екстремното време, знае, че горските пожари в Америка, повишаването на температурите в Антарктида и изсветляването на Големия бариерен риф не са шега.

Възможно е въздействието на климатичните промени върху земята да означава, че дните на следващите храни могат да бъдат преброени.

Шоколадът

Променящата се глобална температура означава, че какаовите дървета, които растат само на 20° южно и северно от екватора, при висока влажност и богата почва се борят за живота си.

Изследване на Международния център за тропическо земеделие показва, че до 2030 г. производителите на какао ще започнат да изпитват намалена доходност от своите дървета

Фъстъците

Фъстъците също са застрашени. При висока влажност те плесенясват, а при недостатъчно валежи, няма да покълнат. Освен това те зле реагират на топлина, тъй като фъстъците прегарят, когато е твърде горещо.

Пчелният мед

Намаляването на пчелната популация означава, че производството на мед се забавя. Проблемът с изчезването на цели пчелни семейства от медоносни пчели означава, че броят на пчелите е намалял с 40% през последните 10 години. Пчелите са толкова важна част от нашата екосистема, че тяхното изчезване би означавало много повече, отколкото да нямаме мед на сутрешната си филийка – това би означавало загубата на много важни култури, от основни храни до памука.

Авокадото

Популярността на авокадото през последните години означава, че пазарът се старае да се справи с търсенето – особено като знаем колко трудоемко е отглеждането му. За отглеждането на две авокадови растения е необходима вода, колкото за банята на четирима човека. Още повече, че 80% от авокадото в Америка се отглежда в Калифорния, където сушата е сериозен проблем. Достигането на авокадото до купувачите става все по-трудно и по-скъпо, затова е възможно да съвсем скоро да гледаме авокадото само на картинка.

Оризът, царевицата и пшеницата

Това са най-важните култури, които хората отглеждат, тъй като от тях се изхранва по-голямата част от населението. Тези култури съставляват 51% от световния прием на калории и се очаква търсенето им да нарасне до 33% до 2050 г. Едно проучване от 2016 г. от Nature Climate Change казва, че земята, използвана за отглеждане на тези култури може скоро да остане неизползваема поради непредсказуемите промени на глобална температура и на климатичните условия.

Нахутът

За производството на една кутия от 400 грама консервиран нахут са необходими 4000 литра вода! Световните засушавания намалиха производството на бобовите растения с повече от половината.

Кленовият сироп

Вкусният сироп, с който поливаме палачинките си, се произвежда от сока от кленовото дърво, а кленовите дървета също намаляват. Сокът може да тече от дървото само, когато температурата падне под нулата през нощта и се повиши над температурата на замръзване през деня, при което налягането изтласква сока от дървото. Климатичните промени напоследък невинаги осигуряват тези условия за производството на кленов сироп. Д-р Тимоти Перкинс, директор на Proctor Maple Research Centre, споделя: “Изменението на климата определено ще има и вече оказва влияние върху индустрията с кленов сироп”.

Кафето

Климатичните проблеми са отговорни и за кафето. Те застрашават районите, където кафето расте, както и за измирането на пчелите, които са отговорни за около една четвърт от кафейната реколта. Кафето, опрашвано от пчелите, има повишен добив и качество, а по-високите температури и променливото време означават, че пчелите не са така продуктивни.

Бананите

И тези много популярни и вкусни плодове стават жертва на глобалното затопляне и променливите температури. Бананите се нуждаят от редовно напояване и умерено време, за да растат постоянно, но сегашните условия принуждават производителите на банани да купуват скъпи напоителни системи, вместо да разчитат на природата. Освен това бананите страдат от болести, което още повече влошава ситуацията.

Винените сортове грозде

Сякаш загубата на почти всички любими и необходими храни не е достатъчна, ами дори няма да можем да удавите скърбите си в чаша хубаво вино. През следващите 50 години се очаква спад от 85% в производството на винените сортове грозде, тъй като климатът става твърде горещ. Има повече от 1000 сортове винено грозде, но само 12 от тях съставляват по-голямата част от популярните вина, така че може да се наложи да кажете сбогом на любимата си бутилка. Ако обаче производителите разнообразят своите култури, можем да се надяваме на други, дори и по-добри вина.

The post Шоколадът и кафето изчезват? appeared first on Зелен Свят.

След това установили, че една втора гореща вълна, 10 дни по-късно, почти стерилизирала напълно мъжките. Също така топлите вълни са причинат мъжките насекоми да се чифтосват два пъти по-рядко.

“Въздействието на последователните горещи вълни върху мъжките и въздействието им върху бъдещите поколения са два обезпокоителни резултата”, споделя Крис Сейлс, следдипломен изследовател. Когато мъжките бяха изложени на две горещи вълни през 10 дни, продукцията им на потомство беше с 1% по-малко от контролната група.“

“Горещите вълни в природата, могат да се превърнат в проблем за възпроизводството на популацията, ако мъжката репродукция не може да се адаптира или възстанови”.

Изследователите обясняват, че бръмбарите са били избрани за изследването, тъй като те представляват “една четвърт от биоразнообразието”, което означава, че резултатите са “много важни за разбирането на това как реагират видовете на изменението на климата”.

Женските не са били засегнати от повишаване на температурата с 5 ° C до 7 ° C над температурния оптимум на бръмбарите.

Но женското възпроизводство било засегнато непряко като резултат от увредената сперма, проникнала в женските репродуктивни органи. Експериментът показа, че мъжките намалили производството на сперматозоиди с три четвърти.

“Нашите изследвания показват, че горещите вълни намаляват наполовина репродуктивната способност на мъжките и беше изненадващо колко последователен е ефектът”, обясняваг-н Сейлс. Констатациите са публикувани в списание Nature Communications на 13 ноември.

Изследователският екип открива и, че топлинно обработените бащи и сперматозоидите им живеят по-малко от няколко месеца. Синовете също са по-малко склонни да произвеждат потомство, като учените твърдят, че това може да увеличи натиска върху популации, които вече се борят с последиците от промените на климата.

“Изследванията показват също така, че топлинният шок може да увреди възпроизводството и на мъжките топлокръвни животни, а миналото е показало, че това води до безплодие при бозайниците”, споделя г-н Сейлс.

Екипът се надява, че констатациите им могат да помогнат за решаване на проблема. Лидерът на  изследователската група професор Мат Гейдж от Университета в Източна Англия твърди: “Знаем, че биологичното разнообразие страда от изменението на климата, но специфичните причини и сензитивността са трудни за отстраняване.“

“Ние показахме в тази работа, че функционалността на сперматозоидите е особено чувствителна, когато околната среда се затопля дори и в експериментална среда, а това представлява заплаха за световното биоразнообразие. Затоплянето на атмосферата ще става все по-нестабилно и опасно, като горещите вълни ще стават все по-чести, по-интензивни и по-широко разпространени.“

The post Глобалното затопляне застрашава мъжката потентност appeared first on Зелен Свят.

Оказва се, че това, което слагаме в чинията е от значение. Експерти казват, че около 24% от глобалното изменение в климата може да бъде свързано с храната и изборите, които правим в нашето хранене. Това количество е два пъти повече от глобалният ефект на колите върху климата. Хората реално командват производството – нещата, които са най-търсени ще бъдат произвеждани в големи количества. Проблемът е, че за да се произвеждат огромното количество неорганична храна изисква изключително много ресурси, които в крайна сметка замърсяват природата.

Ако прегледаме ресурсите, които отнема една телешка пържола да достигне сочна и вкусна до вашата чиния се оказва, че тя отнема около 330 грама въглероден диоксид – това се равнява на почти 5 километра шофиране с кола. Ако решим да вземем под микроскоп пилешкото, то би отнело около 52 грама – сравнително по-малко. Факт е, че животновъдството допринася 4% от глобалното затопляне. Ако това ви се струва малко помислете, aко добавим транспорта. Числото става около 14%. Добавете и обработката и парниковите газове и получавате тези 24% с който започнахме. На всичко отгоре зърното, което животните консумират може да нахрани 3.5 билиона човека. Вероятно това ще ви наведе на мисълта, че ядем прекалено много месо, което е вярно.

Сега нека погледнем зеленчуците. За тяхното производство грубо ни отнема 14 грама въглероден диоксид. За зърнените продукти – само 2 грама, което практически е нищо. Реално това показва, че вегетарианството е най-екологичния начин за хранене. Експерти казват, че ако преминем към средиземноморска диета бихме могли да намалим глобалното замърсяване с 15%.

Средиземноморска диета

Не казваме, че трябва да ставате вегетарианци, но диета базирана повече около зеленчуци и зърнени продукти наистина би помогнала. Никой няма да ви спре да си хапвате месо от време на време, но е важно да не се прекалява. Колкото повече намалите консумацията си на месо, особено червено такова, толкова повече бихте помогнали на околната среда.

Автор: Мартина С. Попова

The post Еко диета appeared first on Зелен Свят.