С свирепа сила, Ши Хуанди започнал да формира разнообразните си територии в единна китайска империя. Той разделил земите на 36 командни района, всеки от които се контролирал от губернатор, военен командир и императорски инспектор. Той премества стотици хиляди влиятелни семейства в столицата Сианянг, където може да ги наблюдава внимателно. Оръжията били конфискувани и разтопени. Била издадена нова имперска валута. Теглото и мерките били стандартизирани. Императорът наредил китайски писмен вид да бъде униформен, така че всички думи със същото значение в различните езици на страната да бъдат представени от едни и същи символи.

Ши Хуанди брутално потисквал несъгласието. Според някои сведения, 460 учени са били събрани и екзекутирани, а текстовете, които са използвали, за да критикуват правителството, са конфискувани или изгорени. Гражданите от всички звания били насърчавани да се информират един за друг; осъдените за престъпления са екзекутирани, осакатени или подложени на тежък труд.

Не е изненадващо, че авторитарният император е бил обект на няколко опита за убийство. Може би в отговор Ши Хуанди станал обсебен от идеята за безсмъртието. Както пише Съма Циен, неговите съветници му казали, че билките за безсмъртие няма да проработят, докато той не може да се движи незабелязано. Съответно той построил пътеки и коридори, свързващи неговите дворци, за да може да се движи в невидимост. Без съмнение най-голямата мегаломания на неговите проекти била огромната му гробница и погребана орда от теракота, построена с огромни разходи от 700,000 принудени работници. Хилядите фигури в истински размер включват пехотинци, стрелци, колесници с коне, чиновници, слуги и дори артисти, като музиканти и силни мъже.

Войниците са носили следи от ярка боя, която някога ги е оживяла. Макар и оформени от стандартизирани фигури те очевидно били завършени на ръка, така че нито една фигура не изглеждала еднаква. Древната армия била разположена на изток от некропол около гробницата и трябвало да стои на пост по време на задгробния живот на императора. Фигури на акробати и музиканти забавляват императора през вечността. До този момент, императорите са били погребвани със истинските тела на слугите и армиите си. Ши Хуанди променя тази традиция, като използва ръчно направени реплики на всички хора, които е искал да го позледват в задгробният живот.

The post Китайският император, направил теракотените войници appeared first on Зелен Свят.

Едни от най-впечатляващите стенописи са тези на господарите, които вероятно са поръчали гробницата на техните слуги. Отличава се фиурата на господар, изобразен в цял ръст,  който е облечен в костюм на знатен римски пълководец – магистрат.  Вероятно – патриций. В ръката си държи императорска грамота – кодицил. За общественото му положение се съди и по изобразената грамота, връчена му от императора. Указания за това се съдържат и в неговото облекло. То напълно съвпада с облеклото на патрициите, сенаторите и на най-висшите магистрати от ранновизантийската епоха. Коланът и червеникавото наметало подсказват, че той е принадлежал към висшата военна аристокрация. До него е знатната му съпруга, а от двете страни към тях са насочени прислужници, които поднасят съдове и пособия за ритуално измиване, тоалета и елементите на костюма на господаря – магистрат.

Заради украсата на гробницата се предполага, че собственикът, който я е поръчал е езичник, но при изографисването вече се долавят и елементи от налагащата се нова вяра в империята – Християнството.

Предполага се, че художникът, който така майсторски е изписал гробницата е бил от Източните провинции на Римската империя, вероятно от Египет или Сирия.

Гробницата е с височина 2,30 м., дължина 3,30 м. и ширина 2,60 м. Изградена е от полуобработени камъни, споени с розов хоросан, а сводът е запълнен с тухли. След откриването ѝ през 1942 г. над нея е построена сграда, която да я запази непокътната за поколенията. Самата гробница никога не е използвана по предназначение, като се вярва, че собственикът ѝ е избягал от древна Силистра по време на нашествието на готите в края на 4-ти в.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Римската гробница в Силистра appeared first on Зелен Свят.

Построена през XVII век, можете да си представите изумлението, което било изпитано от обществото. От архитектурна гледна точка, днес би било сложно да се построи, но и никой не би инвестирал богатството си за мавзолей направен от бял мрамор. Шах Джахан бил познат с любовта си към архитектурата и бил кръстен „Строителя на чудеса“. След извисяването му на власт, жена му се разболяла и заръчала на смъртното си легло Шах Джахан да построи най-хубавият храм. След смъртта й, той веднага започнал проекта. В продължение на следващите две десетилетия 20,000 работници, архитекти и художници били наети за осъществяването на заръката. От цял свят били докарани материали със слонове. Всевъзможни скъпоценни камъни били вградени в мраморните блокове.

Три години след завършването на Тадж Махал, владетелят се разболял. Неговите синове воювали помежду си за трона и в крайна сметка победителят поставил баща си под арест. Той помолил килията му да има директен изглед към Тадж Махал. Той умира като затворник и бил погребан при жена си в комплекса на двореца. Гробовете им не са достъпни за обществото, но те са изобразени в Тадж Махал с две паралелни гробници в постройката.

Счита се, че оригинално е имало планове да бъде построен втори храм от другата страна на реката, паралелно на Тадж Махал, но този път от черен мрамор. Проектът никога не е бил започнат, вероятно заради неочакваната болест, която покосила владетеля. Би било величествено да бъде погребан в еднакво престижен храм като жена си, точно като по приказките. Но дори и само един, Тадж Махал остава една от най-изумителните, бляскави и красиви постройки в света днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Тадж Махал appeared first on Зелен Свят.

Намерена от испански и италиански археолози, гробницата е идентична с тази в египетската митология. Включва няколко стаи, както и изображение на Озирис. Архитектурата е сложна с множество проходи и тунели. Без металните стълби, поставени за употреба, няма как да се слезе по “пропастите” издълбани директно надолу в земята. Преминава се през няколко нива надолу, като на последното се намира т.н. гроб на Озирис.

На второто ниво, по коридора има огромни каменни кутии, наподобяващи саркофаг. Единия от тях има повреди, от вътрешната страна. Другата кутия има странни петна, вероятно е органичен материал. Не е ясно каква е била тяхната функция. В края на това ниво има дупка във формата на саркофаг. Най-вероятно някой е бил погребан там, но в момента е просто празнина.

Последното ниво е текущо потопено почти изцяло във вода. Там има огромен гранитен саркофаг, подобен на 30 тоновия намерен в Александрия. Той е поставен в издълбана каменна плоча, заобграден с 4 колони изписани с йероглифи. Отворен е, но не са правени опити да го изкарат поради огромното количество вода.

Гробницата не е отворена за обществото, но от есента на 2017г. може да се плати за да се влезе. Колкото и интересно да е това откритие изглежда, че много неща са скрити от обществото. Например детайлите на това, какво е намерено в саркофага когато е бил отворен. Те са все още тайна. Не казват и какво пише на колоните. Съществува теория, че е намерено тялото на Озирис, бога на смъртта, като на колоните са изобразени демони, които са пазители на саркофага. Докато не се източи водата от стаята няма да могат да се подложат теориите на практика.

Автор: Мартина С. Попова

The post Гробницата на Озирис appeared first on Зелен Свят.