Децата, които вече са на две години, развиват психични разстройства поради смартфони и таблети, предупреждават учените.

Един час на ден, прекаран на екрана, е достатъчен, за да увеличи риска от развитие на тревожност и депресия. Освен това децата стават по-малко любопитни, по-малко склонни да правят нещата, по-малко емоционално стабилни и проявяват по-малко самоконтрол.

Устройствата представляват най-голям риск за подрастващите, но за деца под 10 години, при които мозъкът все още се развива, опасността е голяма.

Изследванията обаче показват, че децата прекарват почти 5 часа на ден на електронни устройства.

Учените Джийн Туендж и Кийт Кембъл от университета в Сан Диего и университета в Джорджия казват, че смартфоните са една от причините за психичните разстройства.

„Половината от психичните разстройства се развиват в юношеска възраст“, ​​пишат те. – Много е важно да се идентифицират ключови рискови фактори, които са обект на нашето влияние, тъй като повечето фактори не могат да бъдат променени. Но начинът, по който децата и тийнейджърите прекарват свободното си време, може да бъде променен също толкова много.”

Учените са интервюирали 44 734 възрастни, които се грижат за деца и юноши на възраст от 2 до 17 години.

За получаване на обективни данни от извадката преди това са изключени случаи на аутизъм, слепота, церебрална парализа, глухота, синдром на Даун, епилепсия и някои други патологии на развитието на деца и юноши.

На анкетираните бяха зададени въпроси за емоционалното състояние, поведението, академичния успех на децата им, както и колко време на ден тези деца и юноши прекарват на телевизионни екрани и със смартфони и таблети.

В резултат се оказа, че дори един час на ден, който дете или тийнейджър прекарва по този начин, намалява неговата постоянство, устойчивост на вниманието, способността за самоконтрол и увеличава емоционалната нестабилност. Ако електронните устройства са разрешени повече от седем часа всеки ден, тогава такива деца и юноши често са принудени да приемат психотропни лекарства.

Учените откриха също, че най-пагубно подобно забавление засяга тийнейджърите на възраст 14-17 години.

Превод – Нина Жишева

The post Таблетите и смартфоните са опасни за деца от 2 години нагоре appeared first on Зелен Свят.

Учените отдавна спорят дали редът на раждане в семейството влияе на бъдещия живот на детето. В един момент те просто се отказаха и казаха: „Не, всичко е глупости, няма връзка“.

Но през 2007 г. двойка норвежки епидемиолози решиха да се поразровят отново. След анализиране на 250 000 души, те все пак откриха ясна връзка между интелигентността и реда за раждане.

Според това проучване, както и друго, проведено от Университета в Единбург, първородните деца „показват по-добри резултати при тестовете за интелигентност на възраст от една година“.

Защо най-възрастните са най-умните?

Учените от Единбург заключиха:

„Въпреки че всички изучавани деца получиха еднакво ниво на емоционална подкрепа, първородните деца получиха повече подкрепа при задачи, развиващи умствени умения.“

Според тях след първото дете поведението на родителите се променило.

„За по-малките деца те предлагат по-малко умствена стимулация и са по-малко ангажирани с дейности като четене заедно, правене на занаяти и свирене на музикални инструменти.“

Майките с повече от едно дете добре знаят за какво става въпрос. С първото дете родителите получават нов, прясно изпечен човек и те казват: вашата задача е да го научите на всичко необходимо и да отгледате един добър, интелигентен, щастлив възрастен.

Първородният получава много красиви костюми и те го държат толкова често в прегръдките си, че хората около него започват да се шегуват, че няма да се научи да ходи. И албумът, посветен на него, е пълен с подробности: когато бебето за пръв път избухна, как беше първият ден в училище и т.н.

Накратко, с първото дете следваме всички правила.

По времето, когато се появи второто, вече сме разбрали, че родителските книги често грешат и, дори ако не грешат, вече нямаме сили да правим всичко „според правилата“.

Обичаме по-малките не по-малко от по-големите. Ние сме също толкова добри родители. Искрено искаме да обърнем на всяко дете същото внимание като на първото. И в по-голямата си част вероятно можем да го направим.

Но колкото повече деца се появяват, толкова по-тревожен става животът и по-уморените родители. Така че не е изненадващо, че някъде правим нещо незавършено. Повече деца = по-малко време.

Още няколко факта за първородните:

Те обичат да командват. Те са склонни да бъдат домакини и важни, защото родителите често ги определят като основни.

Те вярват в авторитета. Те често информират родителите за всякакви дребни грехове, защото вярват в правилата (дори и самите те да не са много нетърпеливи да ги спазват).

Те са перфекционисти. Връзват обувките си, пишат името си или вземате изпита си по биология – независимо от задачата, те искат да я завършат перфектно.

Превод – Нина Жишева

The post Най-голямото дете е най-умното appeared first on Зелен Свят.

Сега Journal of Youth and Adolescence публикува ново проучване, в което се призовава родителите да обърнат внимание на отношението си към децата. Учените са наблюдавали 1 409 юноши на възраст от 13 до 15 години (7-9 клас) за три години. Те установяват, че тези, които са били обект на подигравки от родителите си у дома, са много по-склонни да станат жертви на тормоз от съучениците им.

„Нашите резултати показват, че презрителното отношение от страна на родителите предизвиква проблеми с емоционалния контрол у децата и, като резултат, с изграждането на конструктивни отношения в екип от връстници”, пишат учените.

Авторите на проучването подчертават, че възрастните често възприемат подигравките като невинни шеги, но за децата това може да има тежки последствия.

“Родителите трябва да разберат, че понякога привидно невинни неща, като унижение и сарказъм, могат да имат далечни последствия”, казва психологът Даниел Диксън, който ръководи изследването. – Не забравяйте, че действията на родителите влияят силно върху емоциите на подрастващите, така че не трябва да допускате присмех у дома. ”

Струва си също така да се има предвид, че тези, които са тормозени като деца, често стават побойници в бъдеще.

„Желанието или нуждата да набиеш някого идва от примитивната нужда да отстояваш важността на личността си и криворазбрано себеуважение.”, казва терапевтът Ханали Виерра. “Това е естествена последица от унижението и срама.”

Така че – не бива да унижаваме децата си дори на шега!

Превод – Нина Жишева

The post Не унижавайте децата си дори и на шега appeared first on Зелен Свят.

Напоследък все повече деца страдат от дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD). Но Франция е една от страните, където практически няма деца, страдащи от ADHD, пише The Power Of Silence.

В тази европейска страна само един процент от децата са с диагноза хиперактивност. Освен това, само на половината от случаите са предписани лекарства. Това се дължи на факта, че френските психиатри и психотерапевти не откриват биологични фактори при ADHD (наследствена предразположеност, вътрематочно развитие, раждане и др.). Европейските лекари смятат, че единствената причина за диагностицирането на ADHD е социалният фактор.

Ако детето развие симптоми на хиперактивност във Франция, се препоръчва да се преразгледа, преди всичко, храненето. Лекарите откриха, че симптомите се влошават, след като децата ядат храни, които съдържат изкуствени оцветители или консерванти.

Трудно е да се спори с това. Като възрастни, ние преживяваме ефектите от химически преработени храни. Някои преработени храни имат мощен ефект върху понижаването на енергийните нива, настроението и мисловните процеси.

Препоръчително е да се фокусирате върху по-здравословна диета, с много плодове и зеленчуци. И също така да се откаже от бързото хранене.

Втората важна точка – отглеждане на дете. Френските родители са много по-строги с децата. Създават и следват график за децата. Това учи децата да се самоконтролират.

За особено непокорни деца във Франция все още се практикува наказанието. Използването на колан не се класифицира като малтретиране. Тази практика често се използва като дисциплинарна мярка.

Лекарите смятат, че е важно да се променят поведенческите моменти и симптомите на хиперактивност изчезват. И това според тях е по-ефективно, отколкото да се натъпче детето с хапчета.

Американците фундаментално не са съгласни с тази система, така че виждат неврологично разстройство при ADHD, чиито симптоми са биологични дисфункции или дисбаланс на химикали в мозъка.

Що се отнася до американците, те са лесно повлияни от информация, която идва от уважавани източници, когато изследването се провежда от специалисти от Харвард или от университета „Джон Хопкинс“.

Много хора не разбират, че фармакологичните експерименти се финансират от компании за разработване на лекарства.

В допълнение, печалбите от продажбата на лекарствата се приспадат от разходите и на изследователи и на психотерапевти, предписващи курс на лечение.

Често лекарствата за ADHD имат сериозни странични ефекти. Те се считат за еднакво тежки като опиатите морфин или оксикодон.

В този случай е безполезно да се обвиняват лекарите, които предписват терапевтичния курс, защото те твърдо вярват, че вършат нещо добро, помагайки на деца с умствени увреждания.

Всъщност, правилно ли е да се поставят такива диагнози на деца?

Превод – Нина Жишева

The post Ето защо френските деца не страдат от дефицит на внимание appeared first on Зелен Свят.

Има много начини да разберете, че детето ви е щастливо, а един от тях е, когато не стои на едно място, играе много и вдига шум, говори, смее се или изследва нов свят.

Дете, което изразява емоциите си без страх, плаче силно, когато иска да плаче, крещи колкото му трябва и се смее също толкова силно – това е щастливо дете.

То, както и при възрастите, има лоши и добри времена, но често активното дете е здраво дете, което се развива, което отваря себе си и средата си.

Децата започват да правят шум от раждането си и да подсилват тази функция след 3 години, т.е. когато започнат да търсят независимост и откриват, че са индивидуални личности. През годините техните начини за „правене на шум“ се променят, самите те се променят, но шумът винаги си остава.

Децата говорят със себе си, пеят, свирят и правят различни звуци. Това им помага да облекчат напрежението и да изразят това, което чувстват.

Но има и шумове, които ни казват, че нещо не е наред, когато са прекалено развълнувани или разтревожени, когато не могат да се концентрират върху нищо и когато са прекалено импулсивни.

Те могат просто да се опитат да привлекат внимание, и това трябва да бъде третирано търпеливо. В друг случай, това може да бъде хиперактивно разстройство и трябва да се консултирате със специалист.

Много е важно да наблюдавате детето си, да разберете дали неговото поведение е нормално и дали е част от ежедневието му или нещо се е объркало.

Някои деца правят повече шум от други, други по-малко, но обикновено, когато има деца, има шумове и това означава, че са добре.

Превод – Нина Жишева

The post Колкото по-щастливи са децата, толкова повече шум вдигат appeared first on Зелен Свят.

Изследване, публикувано в списанието Child Development, оценява 170 семейства с поне едно дете, чиято средна възраст е три години. Това е етап, в който се развиват емоционални, езикови, социални и поведенчески умения, пише The Healthy Archive.

Изследователите помолили родителите да запишат колко пъти са прекъсвали комуникацията с децата си, за да видят смартфона.

11% са заявили, че не са били разсеяни от смартфон, 17% са заявили, че са го правили само веднъж на ден, 24% са го казвали два пъти на ден, а 48% са признали, че са прекъснали комуникацията с децата си три или повече пъти на ден.

Един от най-показателните резултати е фактът, че изследователите са открили, че когато родителите са били разсеяни от смартфон по-често, децата са имали повече поведенчески проблеми, като истерия, бурни реакции и гняв.

В допълнение, други проучвания, проведени от AVG Technologies, показаха, че 42% от децата (4 от 10) смятат, че техните родители прекарват повече време в телефона си, отколкото с тях. Но най-тревожното е, че децата в крайна сметка копират това поведение и го повтарят до такава степен, че стават зависими от мобилните си телефони по същия начин, както родителите си.

Проучването подчертава, че за развитието на децата е много важна живата комуникация, “лице в лице”. По този начин те учат езика, учат се да разбират и регулират собствените си емоции. Гледайки възрастен, детето се учи да говори, да прави различава израженията на лицето, да реагира на него. Когато на децата им липсва жива комуникация, се оказва, че важните етапи на развитие избягват, остават незавършени.  Освен това децата не трябва да чувстват, че трябва да се конкурират с електронните устройства за вниманието на родителите си.

Превод – Нина Жишева

The post Зависимостта на родителите от смартфона влияе върху развитието на децата им appeared first on Зелен Свят.

Специалистите твърдят, че истинските почитатели на Хари Потър са горещо привързани към приятелите си и е по-вероятно да бъдат толерантни към стигматизираните групи. Те са склонни да развиват по-висока емпатия към малцинствата. Tова не е магия, това е наука!

Има три части от проучването, които потвърждават първоначалната хипотеза. По време на първия тест децата от началното училище участвали в две проучвания. Те били провеждани преди и след като децата прочели сцените, съдържащи параграфи, свързани с предразсъдъците и неутрални фрагменти. Учениците от гимназията и университетите участвали в експерименти 2 и 3 от изследването. Те били запитани за емоциите си към отчуждени хора, след като прочели за приключенията на Хари Потър.

Това се случва, защото имаме възможност да видим света през очите на Хари. А понякога това, което наблюдаваме, не ни прави щастливи. Например, критичната тема на книгата е манията на главният злодей Волдемор за чистокръвните магьосници. Всъщност почти всички герои трябвало да се справят с трудностите, произтичащи от техните различия. Докато Хърмаяни е родена в семейство на обикновени не-магьосници, Рон Уизли живее в бедно семейство, а Невил Лонгботъм е невероятно бавен и тромав. Хагрид е гигант, който работи като учител в Хогуортс, но не му е позволено да използва магия. И въпреки всички тези странности, те все още са добри приятели и винаги са готови да се подкрепят взаимно.

Освен това самият Хари знае колко е трудно да бъдеш различен. Той загубва родителите си и трябва да израсне със своите „предубедени, ограничени, невежи и фанатични“ роднини в малък шкаф под стълбите. Той няма приятели и често бил измъчван от братовчед си. Затова Хари ги разбира; знае какво е.

Така че тази фантастична история помага на хората да осъзнаят несправедливостта в магьосническия свят и забелязват подобни примери за предразсъдъци в реалния свят. Характерът на Хари ни помага да разберем, че най-важното е да бъдеш добър към другите хора, без да обръщаш внимание на това колко различни могат да бъдат те. Думите на директора на Хогуортс, Албус Дъмбълдор, го потвърждават: „Разликите в навика и езика не са нищо, ако целите ни са еднакви и сърцата ни са отворени.“

The post Хари Потър ни прави по-добри appeared first on Зелен Свят.

Тригодишният наследник на трона на Бутан принц Джалси Джигме Намгел – известен още като Принцът Дракон – е по-сладък от всякога в нова снимка, издадена от кралското семейство на Бутан.

Снимката, направена в град Пунакха, показва малкото величество, кацнало на парапет, облечено с роба и чорапи. Зад него има буйна растителност, включваща няколко пъстри цветя и слънцето прониква през облаците.

Образът е издаден като част от юнския календар на страната, който съвпада с рождения ден на принца на 4 юни. Юни също отбелязва годишнината от Деня на коронясването, 2 юни.

„Ние знаем, че виждането на Неговото Кралско Височество толкова бързо ви носи специално щастие, така че се надяваме, че нашият календар през юни ще озарява вашия месец”, казва Yellow Bhutan в Инстаграм.

Кралят и кралицата на Бутан са получили прякора “Уил и Кейт от Хималаите” и са родили първото си дете няколко месеца преди принц Уилям и Кейт Мидълтън да ги посетят в Бутан през 2016 година.

Тъй като Уилям и Кейт са близо до възрастта на бутанските кралски особи – които са учили в Англия преди да заемат трона – срещата им дава възможност да се създадат нови връзки между народите.

Името на Принца Дракон бе разкрито няколко месеца след раждането му. Както е обичаят в Бутан, името му не бе разкрито преди специална будистка церемония за именуване.

“Когато дойде времето за Гялзи Джигме Намгел Вангчук да служи на страната си, той винаги трябва да поставя тревогите на своята страна преди всичко и да служи на хората си с голяма любов и отдаденост,” каза крал Джигме на публична церемония. “Негова свята отговорност е да изгради хармонично и справедливо общество и по този начин да изпълни всички стремежи на нароа си. Той трябва да живее живота си като добро човешко същество и да служи на страната си по начин, който ще бъде примерен и достоен за подражание.”

Превод – Нина Жишева

The post Принцът Дракон има трапчинки на бузките пухкави ръчички appeared first on Зелен Свят.

Ние сме най-сладки като бебета. Тогава сме и най-безпомощни. Но всяко бебе има начин да потърси помощ – Включва на режим „Плач“ и, най-вероятно всеки възрастен, щом го чуе, се втурва да го спасява или да го успокои с нежна песен.

Други видове примати, включително шимпанзетата и макаците, също люлеят и носят своите бебета. Но хората, които се грижат за тях, правят нещо допълнително. „Добавихме пеенето“, казва психологът Сандра Трехуб, почетен професор в Университета Mississauga в Торонто.

Никой не знае кога родителите за първи път са започнали да пеят на бебетата си, но практиката е древна и универсална. “Изглежда има доказателства за пеене на бебетата през цялата история”, казва Трехуб, която е изучавала музикалността при бебетата и децата от десетилетия. Всички човешки култури изпълняват песни специално за бебета – така наречените „песни, насочени към бебета“. По-прости, по-бавни и повтарящи се, тези приспивни песни изглежда успокояват бебетата, изпаднали в беда, по-добре от другите видове песни.

Но как и защо хората създават детски песни? През януари еволюционният психолог на Харвардския университет Макс Краснов и студентът Самуел Мер публикуват първата официална теория за произхода на приспивни песни в „Еволюция и човешко поведение”. „Песните, казват изследователите, може да са били резултат от надпреварата на родителите и децата за един ценен ресурс: родителско внимание“.

„От генетична гледна точка родителите и децата нямат еднакви интереси“, казва Краснов. “Децата искат повече от всички ресурси, отколкото родителите са готови да дадат.”

Новата теория на Краснов и Мер в широк мащаб представя общия консенсус за начина, по който са били създадени приспивните песни. Шанън дьо Летюал, професор по музикална терапия във Frost School of Music на Университета в Маями, представя теория, че песните, насочени към бебето, са се развили от необходимостта от „хендсфри родителство“.

„Помислете за периода, когато ранните хора са станали двуноги”, казва дьо Летюал. „Това съвпадна със стесняване на таза, за да се даде възможност да се ходи изправено, което ограничава размера на бебето по време на раждането – всички хора се раждат в определено състояние на недоносеност. Ние не сме като, да речем, коне, които се изправят и тръгват да ходят след няколко минути. “

Нашата присъща уязвимост, като бебета, означава, че човешките бебета се нуждаят от продължителен период на грижа, обяснява дьо Летюал, който изучава детската песен, но не участва в изследванията на Краснов и Мер. Тя добавя: „В същото време бебето нараства с експоненциална скорост. Идва момент, в който то е твърде голямо, за да бъде носено през цялото време, но все още се нуждае от грижи. Но майката също трябваше да се движи, да си взема вода, да приготвя храна“.

Пеенето позволява на майката, която по традиция най-много се грижи за бебето, да го остави, но в същото време да му осигурява успокоение и доказателство, че не е само.

„Ако бебето се разтревожи, то би могло да привлече хищник“, казва дьо Летюал, „Една майка, която е в състояние да използва гласа си, за да успокои детето си, е по-вероятно да оцелее – и децата също ще имат по-голяма вероятност да оцелеят. Бебешките песни може да бъдат сметнати и за доказателство за наченките на първата музика.”

Макар и да не противоречи на този възглед за произхода на приспивни песни, Краснов и Мер предлагат по-тъмен елемент на еволюцията.

„Отношенията между родител и бебета не са само цветя и рози“, казва Мер. “Има много конфликти.”

Краснов и Мер вярват, че войната между бебето, търсещо колкото се може повече внимание и грижещите се, които разделят вниманието и към други деца и задачи, които са от решаващо значение за оцеляването, може да са поставили основата за еволюционна надпревара във въоръжаването.

Състезанието започва достатъчно просто: бебето настоява за внимание и родителят се стреми да му осигури достатъчно, за да го задоволи. Но как родителят изразява това внимание без ръце и как може детето да прецени качеството на полученото внимание? Чрез вокализации, според теорията на Краснов и Мер.

Лесно е да се произведе проста вокализация. Но по-сложните вокализации – като пеенето – изискват памет, фокус и умения, които могат да предадат по-високо качество на внимание към бебето. На повече изисквания за внимание от бебето чрез плач може да се отговори с по-сложни вокализации от страна на родителя.

„Вниманието е невидимо. Имате нужда от честен сигнал за неговото качество, казва Краснов. – Ето къде е мястото на пеенето. Не мога да ви пея, докато бягам от хищник или докато говоря с някой друг. Дори завъртането на главата влияе на качеството на гласа. Бебето може да прецени къде е насочено вниманието на родителя. Това са неща, които не могат да бъдат фалшифицирани.”

И бебетата са много внимателни към този конкретен сигнал, установиха други изследователи. Например, през последните няколко години дьо Летюал проучва отговора на кърмачетата на приспивните песни. В многобройни проучвания те са били изложени на редица стимули, включително майка им или непознат, пеещ за тях. Във всички случаи, “всички бебета бяха много внимателни към всички певци. Песента, насочена към бебето, беше това, което привличаше вниманието“. – казва дьо Летюал.

Трехуб се съмнява, че необходимостта да се успокоят бебетата тласкат вокализациите да се превърнат в приспивни песни. Хората използват различни средства, за да успокоят бебетата си: люлеенето и носенето на ръце, например, може да приспи детето. “Песните не са уникално решение за успокояване на деца”, казва Трехуб.

 „Това, което знаем досега, е, че това, че родителите пеят на бебетата си, е универсално за всички хора, споделя Краснов. И това е шокиращо, като имаме предвид колко различни култури съществуват по света. Това ни подсказва, че се случва нещо по-дълбоко и по-функционално.”

Превод – Нина Жишева

The post Защо пеем приспивни песни на бебетата си appeared first on Зелен Свят.

Иии, разбира се, отворената градска кифла, отчаяно копнееща за лично пространство и тишина в СПОДЕЛЕНО ОБЩО ПРОСТРАНСТВО, наречено заведение, предвидливо се е застраховала, като е споменала как често е обвинявана, че още няма дете, но имала била право на мнение и да не я нападат…

Аз па като една майка, бореща ежедневни истерии (в повечето случаи без основателна причина) ѝ пожелавам на въпросната – хармонична, безпроблемна бременност, и 2, 3, 4 или колкото си реши, смирени, кротки, НЕТРЪШКАЩИ се дечица, които никога няма да я изложат в публичното пространство и никоя кифла на съседната маса няма да има повод да запълни дневният си лимит за статия на нейния гръб. Хормоните ѝ, нервите ѝ да са като яки стоманени въжета, неподлежащи и издържащи всичко… Но най-вече ѝ пожелавам мозък… Не много, а достатъчно… Защото тя е видяла само върха на айсберга, наречен родителство и наистина искам да прочета нещо от нея, след като някой ден и тя влезе в лагера на родителите… Дай Боже, Будда и Аллах да греша.

Много време ѝ отделих. Продължавам натам, за да разкажа една друга мини история с други хора в друго време. Надявам се да схванете връзката между двете истории.

Преди няколко годинки, във Варна, се наложи да подложим моят син на доста неприятната интервенция, наречена ЯМР . След това ни насочиха (за всеки случай) да срещнем изтощеното, недоспало, гладно и уморено дете на среща с една мноооооого добра психоложка. Дамата ме загуби още в първите 30 секунди с влизането в кабинета ѝ, но това е отделна тема. Почакахме си доста пред кабинета… Тогава синът ми беше вманиачен на тема асансьори, та онзи асансьор там във фоайето на клиниката ни спести сцените, които щеше да сътвори дечко в противен случай. Докато чакаме, до нас се доближи едно симпатично момче на видима възраст макс. 10 години. Предавам ви диалогът по спомени.

-Здравей, какво му има, защо подскача и издава такива звуци?

-Здрасти. Още не може да говори и затова изразява радостта си по този начин – отговарям деликатно без да го стряскам с диагнози… Децата са непредубедени и винаги проявяват емпатия. Ти какво правиш тук?

-Имам проблем, не мога да се запознавам с нови хора… – навежда глава срамежливо.

-Но ти току що дойде и се запозна с мен!!! Нямаш никакви проблеми… Чудесен си. Взимай си майката и си отивай у дома, да си играеш, на училище…

Отивай да живееш дечко. Отивай при връстниците си, или някъде, където никой няма да ти залепи етикети, да те категоризира… Да печели от сеанси на твой гръб, да ти създава комплекси и да ти насажда безсмислени травми в подсъзнанието, които във времето ще се деформират в други аспекти в поведението ти… офффффф. Защо бе хора така бързаме?

Защо тази майка се е съгласила с вероятни педагози, психолози и още не знам какви специалисти във вероятното училище… Не казах всичко това на малкия. Той не само, че нямаше никакъв проблем, а дори си поигра с моя син и го усмихна… И да, това дете нямаше никакъв проблем. Дори да е имало случка, която е провокирала подобно отношение към него… Нямаме ли всички ние…”нормалните” моменти, в които изпускаме контрола?!? В които се държим различно от очакванията на другите спрямо нас?!?

Или вие сте перфектни и имате право да осъждате, и лепите етикети с лекота, присъща на богове?!?

Хайде, знам къде има купчина камъни, който е безгрешен, ще му пусна локация и да действа…

За похвали, хейт и оплаквания, оставям личният си имейл:

tazood@abv.bg

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post За лепенето на етикети и още нещо… appeared first on Зелен Свят.