Произхождащи от семейство на котките, лъвът, тигърът и пантерата принадлежат на рода Panthera, докато леопардът е единствен представител на рода Асупопух. Тези големи “диви зверове”, страшни хищници, имат характерна морфология. Дарено с мощна мускулатура и широки гърди, гъвкавото им и ловко тяло се промъква безшумно до жертвата и извършва впечатляващи скокове. Кръглата им глава има стоманени челюсти и развити кучешки зъби. Ноктите са твърди и се прибират навътре. Сетивата, особено зрението и обонянието, са нащрек по време на лов. Всички хищници убиват по еднакъв начин жертвата: задушават я чрез захапване за муцуната или гърлото.

Хищниците от семейството на котките имат остро чувствто за “собственост”. Те разполагат с ловна територия, приспособена към нуждите им и към преходите, на които са способни. Тази обширна територия се маркира, наблюдава и пази. Чести патрули гарантират спазването на границите. Миризливи белези, дразкотини от нокти по дънерите, както и ревове и ръмжене, предупреждават пришължите за присъствието на домакините.

Преди 15 000 години пещерният лъв, изобразен от наендерталеца или кроманьонеца в пещерите, е бил разпространен в Европа. Преследват неуморно, той изчезва напълно от нашия континент около 300г. пр. Хр. Лъвовете в Персия, Атлас и Сенегал са избити през последните два века. Днес лъвовете живеят главно в Източна Африка, където са под закрила. Има и около стотина на северозапад в Индия, в резервата Гир.

Ягуарът, близък до пантерата, живее в Америка, къдети почти напълно е унищожен от лова и обезлесяването. Зоната му на разпространение се ограничава го Мексико, Аржентина и Амазония. Тази самотна котка се катери ловко по дърветета и се проявява като добър плувеж. Като божество има важно място в митологията на южноамериканските индианци.

Практически изчезнали в Азия, гепардът оредява в Африка, където са останали около 15 000 екземпляра. Обитаваща сухата савана, тази котка с издължен силует е най-бързият бозайник на планетата. Благодарение на дългите си крайници, на извития и гъвкав гръбнак, гепардът с лекота достига до 75км/ч. Рекордът му е 110км/ч, но на къса дистанция. Различава се лесно от пантерата по късните, кръгли уши и особено по черните вадички около муцуната си. Челюстите му не са толкова мощни като на другите котки. Той атакува по-двебна плячка, като гризачи и импала, като преследва стадата им при миграцията на стотици километри. Ловът е на открито. Осъществява се през деня за да се избегне съперничество с другите хищници, които често му отмъкват плячката. Самотната женска сама се грижи за малките докато мъжките ловуват и често живеят на групи.

The post Големите хищни котки appeared first on Зелен Свят.

Те обожават да се излежават, да ядът, да гонят разни неща и да бутат предмети. Някой запитвал ли се е как така от агресивни, самостоятелни диваци са се превърнали в пухкави „играчки”. Нека да разберем.

В миналото, хората сме си мислили, че произхода на домашната котка е бил Древен Египет. Там са намерени изключително много мумии на котки от преди около 4 хиляди години. Има обаче доказателства от целия свят, че котките са били опитомени още преди това.

Най-стария скелет на питомна котка е намерен през 2001 година в Кипър. Учените пресметнали, че тази котка е живяла преди около 9 хиляди години. Потвърдена е като опитомена, тъй като е била погребана с човешко тяло, най-вероятно собственикът й. Не само това, но Кипър е остров, на който нямало котки, което означава, че те са били донесени с кораб. Ако не са били опитомени до този момент, вероятно това не би било възможно.

Около това време, хората са започнали да обработват земите в този район. Това означавало, че те са складирали сеното или пшеницата в големи количества, което от своя страна довлякло много гризачи. Трябвала им защита, а тъй като котката е страхотен ловец – била перфектна за точно тази работа. Котките вероятно са почнали да се размотават около складовете, защото това е означавало изобилие от храна, а фермерите не протестирали.

Генетично, Домашната котка е сродна с Дивата котка (Felis silvestris). Очите ви биха го потвърдили, защото ако неочаквано засечете тази котка в дивото, вероятно ще я помислите за изгубена домашна котка, тъй като те си приличат изключително много. За жалост, Дивата котка няма да Ви позволи да я погалите или погушкате. Вероятно ще избяга преди да успеете да се доближите.

Опитомяването на каквото и да е животно оставя своя белег на тях завинаги. Генетично, домашните котки буквално са променени. Макар че се гневят, драскат и правят пакости, тези пухкави приятели са изминали огромно количество път, за да могат спокойно да се гушкат с нас днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Опитомяването на котките appeared first on Зелен Свят.