Това, което реално знаем за него би ви накарало да се замислите.

Както всички останали фараони, той е решил да бъде изобразяват по начина, по който наистина е изглеждал. Това само по себе си повдига доста въпроси. От издълженото му лице, до непропорционалното му тяло, повечето негови изображения приличат на карикатури. Причината заради която той бил заличен от историята е, че по някаква причина той се отрекъл от египетските богове и провъзгласил нов, до това време непознат бог на слънцето като всеобщото божество на вселената. Всичко свързано с този фараон е някак си различно, дори неговото ДНК.

7 годишно проучване свързано с изучаването на ДНК-то на неколцина древни египетски фараони, достигнали от озадачаващи резултати. 8 от пробите на фараоните били напълно нормални, но деветият, взет от гробът, който много смятат, че е на фараон Ехнатон, бил различен. Използвали са тъкан от главата както и частица кост, но резултатите били еднакви. ДНК-то показва, че Ехнатон е има страни мутации, най-очевидната от тези е уголемена мозъчна кухина, вероятно е по-голям мозък. ДНК-то показва белези на „модификация“. Самият череп е доста по-различен от други намирани от този период. Скелетната и черепна структура са два пъти по-плътни и по-здрави от тези на модерният човек.

Много от доказателствата представени от проучването, показват, че Ехнатон е имал сравнително по-различна генетика от останалите хора по това време, но дори и днес. Възможно ли е да е била рядка генетична мутация или отвъдни сили са замесени. Защо и как все още остава мистерия.

Автор: Мартина С. Попова

The post Извънземно ДНК на египетски фараон appeared first on Зелен Свят.

Изследователите са се фокусирали върху три екземпляра, които са открити на археологически обект в Швеция. Триото изглежда като сдъвкани бучки с отпечатъци от зъби или пръсти. В тях има запазени нишки на човешка ДНК, най-вероятно от слюнка. Тези направления разказват история за това, как хората от Мезолита са взаимодействали с околната среда.

“Мисля, че най-интересното в случая е, че всъщност заснемаме един миг”, казва Наталия Кашуба, доктор по медицина, студентка в университета Упсала в Швеция. Кашуба е и водещият автор на проучване, което представя анализ на тези парчета кора. “Това не е ДНК от починали древни хора – всъщност имаме ДНК от човек, докато е бил жив и е вършел нещо. Мисля, че това е забавно и забележително. ”

Използвайки най-съвременната генетична технология, Кашуба и нейните сътрудници успяха да анализират част от човешка ДНК, оставени в смолата на дъвката. “Те по някакъв начин са били обработени от хора”, казва Кашуба. – Или са били дъвкани или държани в ръка достатъчно дълго, за да може ДНК да се капсулира в материала. На нас остава да го извлечем.“

Сравнявайки ДНК последователностите с генетичните библиотеки на древните човешки популации, екипът установи, че хората, които са дъвкали тези парчета кора са били от най-ранната известна група скандинавски ловци-събирачи. Тези хора са живели преди Швеция да е била покрита с ледници в най-новата ледена епоха, преди повече от 9500 години.

Освен това откритието дава известна представа за социалната динамика на тези древни хора. Например, всяко парче дъвка било дъвкано само от един човек, дъвкани са били и от жените и от мъжете, давайки някаква представа за социалната структура на общността – създаването на дъвчащи парчета брезова кора не било приоритет на единия пол.

Дъвката идва от археологически обект, известен като Huseby Klev, близо до югозападното крайбрежие на Швеция. Днес мястото е разположено на сушата, но преди хиляди години, когато морското равнище е било 80 фута по-високо от днешните, това е било плаж на остров в края на тесен фиорд.

Huseby Klev първоначално е бил разкопан през 80-те години и е предоставил богатство от археологически материали от хилядолетна цивилизация, която остава добре запазена под слоевете морска глина и пясък. Археолозите са открили десетки животински кости в района, предимно риба, но също така и остатъци от китове и делфини. Много от костите били наточени, за да образуват инструменти, като стрели и рибарски куки.

Дъвката от брезова кора заинтригувала учените още през 80-те години, но това изследване е първият поглед върху генетичния отпечатък, оставен от дъвчещите. Това изследване добавя нов слой към разбирането на археолозите за едно от най-старите човешки общества в Скандинавия.

“Това изследване може да увеличи размера на прозореца, през който гледаме в миналото, казва Кашуба. Вече имаме възможността да извлечем ДНК от древни човешки останки, като кости и коси. Това е друг начин, нещо съвсем ново. “

The post Разказът на древната дъвка appeared first on Зелен Свят.

Както съобщава Daily Mail, учените стигнали до това драматично заключение, след като проучили генетичните кодове или отрязъци от ДНК на над 5 милиона животни, взети от 100 000 различни вида, и решили, че всички хора, живеещи на Земята, са вторият продукт на само една двойка, която успяла да оцелее при катаклизъм, който едва не унищожил човешката раса.

Тези малки отрязъци от ДНК също така предполагат, че не само хората са се размножили от тази двойка, но и девет от 10 животински вида. Марк Щьокле и Дейвид Талер са двамата основни учени, провели това голямо проучване и двойката стига до изумителното твърдение, че всеки животински вид, който съществува днес, произхожда от родители, дали началото на цикъла на раждане преди по-малко от 250 000 години, което драстично променя концепцията за човешката еволюция.

Талер признава: “Това заключение е много изненадващо и се борих против него колкото е възможно повече.”

За да стигнат до този извод, Щьокле и Талер използват всички възможни бази данни, като същевременно изучават еволюционни теории, написани от учени като Дарвин. Щьокле обобщава новото изследване, като отбелязва, че докато хората се гордеят с това, че са различни един от друг, може би трябва да се съсредоточат повече върху приликите си след това изследване.

“Във време, когато хората отдават толкова голямо внимание на индивидуалните и групови различия, може би трябва да отделяме повече време за характеристиките, по които приличаме един на друг и на останалата част от животинското царство”.

Изследванията, проведени от Щьокле и Талер, са повдигнали много въпроси, не на последно място за това защо животът е трябвало да започне отново преди 100 000 –  200 000 години.

Следователно е правдоподобно, че може да има някакъв неизвестен и загадъчен еволюционен процес, вграден в човешката раса, в който ние сме обречени да умрем в определен момент, само за да започнем отново, което е едно възможно обяснение за това как е възможно всички да произлизаме само от една двойка не толкова отдавна. Според Щьокле, “Културата, житейският опит и други неща могат да направят хората много различни, но по отношение на основната биология, ние сме много еднакви”.

Щьокле допълнително пояснява: “Човек би могъл да си помисли, че поради високата популация и широкото географско разпределение, хората биха могли да доведат до по-голямо генетично разнообразие, отколкото други животински видове. Но според митохондриалните нива на ДНК, хората се намират на ниско до средно ниво в генетичното разнообразие. ”

Трябва да се отбележи, че някои религиозни групи може да вярват, че проучването предполага, че хората първо са се появили преди 100 000 години след известно голямо събитие като Големия взрив, но това въобще не е така според новите изследвания. Вместо това, новото изследване прокарва идеята, че може би човечеството трябва от време на време да се прегрупира и да започва живота си отново.

The post Доказано е – потомци сме на една двойка appeared first on Зелен Свят.