Древните автори са взели назаем от гръцките медицински познания в елинистическия град Оксиринх. Гръцката култура се е разпространила в Египет и Близкия изток след завоеванията на Александър Македонски.

Възможно е авторите на египетските текстове да са повлияни от древногръцкия лекар Диоскурид, който пише за chamaedaphne в своя медицински текст The Herbal:

„Chamaedaphne развива единични разклонени клони, дълги около един фут. Прави, тънки и гладки, листата му са подобни на дафиновия лист, но са много по-гладки, по-тънки и по-зелени. Плодът е кръгъл и червен, в близост до листата. Листата му, натрошени на малки парченца и намазани, помагат за главоболие и киселини в стомаха. Сокът, изпит с вино, изхвърля менструалния поток и урината. Някои са ги наричали Александрина, дафнити, хидрагон, римляните – лауреола, някои лактаго, а галите – усубим.“

Очевидно древните хора са имали също толкова проблеми с махмурлука, колкото и съвременните. Друга история е на 1000-годишната Китаб ал-табих (Книга за готвене), която съдържа лек за махмурлук, наречена Кишкийя. Нейните съставки са месо, нахут и зеленчуци в яхния с добавка на специална съставка, известна като khask, ферментирало кисело мляко, за което се смята, че е ключът към облекчаването на излишното парене в главата и стомаха. Книгата също така съветва да се яде зеле преди пиене на алкохол, да се замезва между напитки, за да се забави ефекта на алкохола ида се пие вода на следващия ден преди консумация на яхния. Днес, Кишкийя все още се готви по същия начин, най-вече в Северен Ирак и Левант.

Книгата е написана от Ибн Саяр ал-Уоррак и е най-изчерпателната работа от този вид. Тя включва повече от 600 рецепти за кулинарни и лечебни ястия, включително добре познат в Близкия изток лек за махмурлук, съставки за повишаване на сексуалната активност и ястия за лечение на редица здравословни проблеми. Древният текст е преведен от Навал Насрала, бивш професор по английска и сравнителна литература в Университета в Багдад, в летописите на халифската кухня, което прави тези завладяващи рецепти за първи път достъпни за англоговорящия свят.

И накрая, струва си да се отбележи, че съвсем наскоро от древните египетски медицински папируси бяха предоставени повече прозрения. Докторант от Университета в Копенхаген дешифрира медицински папирус, в който се споменава за бъбрек. Това показва, че древните египтяни са имали повече познания за органите на човешкото тяло, отколкото се е смятало преди. Това е и най-старият известен пример за медицински текст, отнасящ се до бъбрек.

Превод – Нина Жишева

The post Древните египтяни са лекували и махмурлук appeared first on Зелен Свят.

Откритието е направено по време на разкопки в близост до Бялата пирамида на Аменемхат II, фараон от 12-та династия, починал в началото на 19 век преди новата ера. Пирамидата, една от няколкото построени в некропола в Дахшур, е била добита с белите си варовикови блокове и силно разграбена. Малко от паметника остава до днес.

Защо тогава късните периоди на мумии са открити близо до пирамида на Средното царство, построена преди около 1200 години?

Околността служила като елитни погребални площадки за град Мемфис, който служил като столица на Долен Египет по време на старото царство и остава мощен през Средното царство. Към късния период обаче столицата се е преместила в делтата на Нил, но районът около Дахшур и Саккара остава важен култов център, казва египтологът и изследователят Сара Парчак.

“Все още се е смятало за свещено място”, казва тя, “така че тук се намират много високопоставени елитни погребения и гробници от късния период, разпръснати из Дахшур и Саккара.”

The post Мумиите открити до Бялата пирамида appeared first on Зелен Свят.

В религията на древен Египет има стотици богове, датиращи от праисторическите времена: тогава Египет е съставен от царства, всяко със стоите божества. Страната е обединена, но всяка област почита своите богове. През вековете се появяват нови вярвания, но старите се запазват: така животните – покровители на първите обитатели на бреговете на Нил – кобрата, котката, крокодилът, ибисът – продължили да бъдат почитани, но под други форми. Към местните богове, свързани с град или провинция – Птах, патрон на захаятчиите, “господар” на Мемфес, Хатор, Богинята на Любовта и Радостта, “повелителка на Дендера – се прибавили обожествените природни феномени – Океанът, Небето, Земята, Слънцето и популярните божества. Последните играят първостепенна роля сред простолюдието, очакващо намесата им в ежедневния живот: Хапи олицетворява прииждащия Нил, Непри е богът на Зърното, Бес – безформено и жизнерадостно джудже с щръкнала брада – покровителства бременните жени.

Първите божества са представлявани от животни (сокол, кобра, бик), а някои запаззват този свой облик, като Себек, богът-крокодил. Малко преди началото на I-вата Династия, египтяните създават божества по свое подобие, например Изис и Озирис. Някои божества обаче запазват животинска глава на човешко тяло: главата на ибис за Тот, на сокол за Хорус, на чакал за Анубис.

В началото второстепенно божество на град Тива, Амон, припознаван като Слънцето под името Амон-Ра, Става главно божество на царството в началото на Новата Империя, когато князете на Тива утвърждават властта си. Той е почитан като “цар на боговете”, създател на света. Амон е смятан за баща на фараона, името му се появява в имената на някои фараони, като Аменофис (“Амон е доволен”) или Тутанкамон. Жреците на Амон придобиват значително влияние и богатство. Фараонът Аменофис IV напразно се опитва да се противопостави на властта на жреците на Амон, като установява култа към божеството Атон, и се назовава Ехенатон (“Това се харесва на Атон”).

Той конфискува богатствата на жреците и храмовете на Амон и създава нова столица. Култът към Амон е възстановен след смъртта на Ехнатон, а върховенството му запада едва след разрушаването на Тива от асирийците и пресийците.

The post Безбройните египетски богове appeared first on Зелен Свят.

В продължение на векове хората от Древен Египет са били в центъра на вниманието на целия свят – от културата и традициите им до забележителните архитектурни постижения. Една от най-отличителните им черти била религията и почитанието на фараона, който бил считам за божество. Нова изложба „Кралиците на Египет“ в Националния географски музей във Вашингтон, САЩ, подчертава уникалните начини, по които жените притежавали власт и управлявали земите на пирамидите. С над 300 стари египетски артефакти – от ушебти от гробницата на известната кралица Нефертари до статуи, изобразяващи богинята на боговете на Леонин, Сехмет.

Изложбата има за цел да покаже безбройните начини, по които древните египтяни са почитали и уважавали силното женско управление.

Кара Куни, професор по египтология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, САЩ, дава представа за това явление в публикуваната й книга „Когато жените управляват”, което е и вдъхновението за новият експонат. Нейната изследване на женската мощност олицетворява шест древни владетеля – Мернайт, Неферусобек, Хатшепсут, Нефертити, Тавосрет и Клеопатра – и съществуващата структура на властта, която им позволява да управляват преди хиляди години.

Куни казва, че жените, подложени на управление не произлиза от уважение към равенството между половете. Често на кралиците е възложено да защитават трона за млади мъжки князе, които все още били твърде млади, за да вземат важни решения. Техните стабилни ръце можели да насочват нацията като преход на властта, без да разклащат статуквото на патриархата.

“В действителност, когато е имало политическа криза, древните египтяни избират отново и отново жена, за да запълнят вакуума на властта – именно защото тя е най-малко рисковата опция”, пише Куни.

Автор: Мартина С. Попова

The post В чест на мощните кралици на Египет appeared first on Зелен Свят.

Това обаче не било единствено духовен рай. Там имало и физически награди. Както глава 110 от Книгата на мъртвите разкрива, телесните нужди и удоволствия не са били изоставени, след като веднъж човек премине в задгробния живот. Много от удоволствията на живота – ядене, пиене и секс съществували там. Споменават се специфични ястия: пасаж от глава 125 обещава Ашен-тортата, кана с бира, персенска торта и порция месо от олтара на Великия Бог.

От мъртвите също се очаквало да работят: засаждането и жътвата било включено като част от задгробния живот в Аару. Но работата не била толкова трудна, тъй като добродетелните мъртви вече можело да разчитат на армия от слуги, които да им помагат. Това било ушабти, статуи, запечатани с тях сред в гробовете. Вярвало се, че магията ще превърне тези статуи в слуги, след като мъртвите преминат в Аару. Всяка статуетка на ушабти била кръстосана с ръце и държала селскостопански приспособления. В долната част на всяка от тях била вписана глава от Книгата на мъртвите:

„[име на починалия] се счита, че върши някаква работа в Божието Царство…“ „…ще го направя. Ето ме.”

Акцентът върху физическото, както и духовното изкупление отразява тревогите на обществото, притеснено от унищожаването на тялото. Въпреки това, в цялата Книга на мъртвите, наградата, която мъртвите биха могли да очакват, ако правилно използват текста, е уверено заявена:

„Той ще процъфтява и децата му ще процъфтяват … той ще бъде заедно с царете на Горен Египет и царете на Долен Египет, и той ще бъде в пределите на Озирис. Истина е. “

Автор: Мартина С. Попова

The post Задгробният живот на Древен Египет appeared first on Зелен Свят.

След като мине покрай Апеп, починалият в крайна сметка ще стигне до лабиринт, защитен от поредица от порти. За да премине през всяка трябваше да рецитира конкретен. Ако е предложена правилната молитва, тогава портата ще каже: „Минете, вие сте чисти“.

Следващата спирка е Залата на две истини, където мъртвите ще бъдат съдени от 42 съдии, водени от бога на подземния свят, Озирис. „Ответникът“ ще се закълне, че е невинен чрез дълъг списък от потенциални грехове, които той не е извършил през живота си.

След изповедта идва връхната точка на процеса: претеглянето на сърцето. Анубис вдигна везна. От едната страна седи перо, подобно на това, носено от богинята на правосъдието Маат. То се смятало за символ на истината. От другата страна е сърцето на мъртвия човек, олицетворяващо действията, извършени през живота му. Ако перото и сърцето балансират везните, мъртвият човек ще премине изпитанието. Онези, чието сърце е твърде тежко, били смятани за нечисти и осъдени на ужасяваща съдба.

Най-дълбоките страхове на древните египтяни са красноречиво обобщени в глава 53 от Книгата на мъртвите. Едно от вечните наказания, които се предавали, било, че трябва да се изяде собственият им екскремент:

„Ненавиждам това, което е отвратително. Няма да ям изпражнения, няма да пия урина, няма да ходя пред главата. Други ужасни изречения включват вечен глад и жажда, варене или поглъщане от див звяр.

Претеглянето на сърцето е от такова значение, че египтяните изработили амулети, изобразявайки скарабеи, които поставяли над сърцето на починалия преди мумификация. На гърба често е изписана глава 30 от Книгата на мъртвите:

„О, сърцето ми, което имах от майка ми! О, сърце на моите различни епохи! Не ставай свидетел против мен, не противопоставяй се на мен в съда, не бъди враждебно към мен в присъствието на пазителя на равновесието. “

Автор: Мартина С. Попова

The post Съдържанието на Книгата на Мъртвите appeared first on Зелен Свят.

В продължение на векове се предполагаше, че писанията, открити в египетските гробници, са откъси от друго древно писание. По-късно, когато учените се научили как се четат йероглифите, открили, че тези текстове са магии – магически „пътни карти“, предоставени на мъртвите, за да се движат безопасно през задгробния живот. Открити са пасажи, изписани на ролки от папирус, върху превръзки, използвани за мумифициране, върху гробници и саркофази. Най-старите части на Книгата на мъртвите били извлечени от погребални писания, известни като “Текстове на пирамидите”, които датират от Египетското старо царство до 2300 г.пр.Хр.

Как и кога книгата на мъртвите за пръв път е събрана, е загадка. Най-ранният известен пример се е появил на саркофага на 13-та династия царица Ментухотеп (1633-1552 г.пр.Хр.). Между Средното и Новото царство, използването на Книгата на мъртвите вече не се ограничавало до кралски особи. Всеки, който има достатъчно пари, за да произведе или придобие версия на текста, би могъл с надеждата да увеличи шансовете си за плавно преминаване през задгробния живот.

От Новото царство (около 1539 – 1075 г. пр. Хр.) достъпът до Книгата на мъртвите е по-широко разпространен. Някои копия били пищно илюстрирани и скъпи; други изглеждали по-масово произведени с празни места, където името на починалия може да бъде попълнено, за да се персонализира тяхното копие. Въпреки продължителната еволюция на текста, обаче, функцията му остава същата както за богатите, така и за бедните – облекчаване на преминаването на починалите през подземния свят, предлагайки им защита, за да посрещнат изпитанията и ужасите там.

Автор: Мартина С. Попова

The post Откритието на “Книгата на мъртвите” appeared first on Зелен Свят.

В сравнение с други страни по това време Египетското царство е различно. Естествените граници на пустините и морето я пазели от нашествия и военна агресия, които Месопотамия, Сирия, Персия, Гърция или Рим създавали. В Египет, където държавниците, независимо колко млади са били почитани като богове, а жените ги защитавали. Вместо да видят дете владетел като пречка за власт, майки, лели и сестри са защитавали младежите в центъра на колелото на властта. Тази стабилизираща тенденция се използва многократно в историята на Египет.

Най-известна жена владетел на Египет е Клеопатра от династията на Птолемеите (305-285 г. пр. Хр.). Тя елиминирала братята и сестрите си, за да поеме трона, само за да вложи цялата си енергия в създаването на династия за многото си деца. Този прелъстител на римските лидери управлявал по различен начин от партньора си, Марк Антони. Докато той се биел в Партия, тя останала в Египет и се опитала да създаде спокойствие из народа. Докато Марк безумно участвал в битката при Актиум, Клеопатра заедно с флотата си се завърнала обратно в Египет, където можела да направи нещо добро, а не да води нечии други битки.

Историята показва, че египтяните са знаели, че жените управляват по различен начин от мъжете. И така те ги използвали, за да защитят патриархата, да действат като прегради, обещание, че ще има добро, сигурно място, която техните деца ще заемат като следващият владетел. Но без значение колко власт са притежавали, страховитите жени от древен Египет не били в състояние да надхвърлят патриархалната програма и да променят самата система. Когато управлението им приключило, структурата на мъжката египетска власт останало непокътнато.

Автор: Мартина С. Попова

The post Кралиците на Египет appeared first on Зелен Свят.

Бира и хляб – основна суровина

Хлябът и бирата са били двата основни продукти на древната египетска кухня. Хлябът ядяло и богатите, и бедните и е бил направен от пшеница или ечемик. Хлябът се е правил ежедневно и е бил трудна задача. Първоначално смилали зърната на брашно, което обикновено се извършвало от жени. За да се ускори процесът на смилане, към мелницата добавяли пясък заедно със зърната. Въпреки, че това позволявало брашното да се произвежда по-бързо, означавало и че хлябът ще има пясък в него. Това, че тогавашните хора не са имали нищо против да похапнат и пясък, е очевидно по зъбите на мумиите, за които е установено, че са износени до пулпа от ядене на пясък в храната през целия им живот. Чрез смесване на брашното с вода и дрожди са замесвали тесто, което след това са пекли в глинена пещ.

За да направят бира, са използвали специален вид хляб, наричан от археолозите „хляб за бира“. Този хляб съдържал по-голямо количество дрожди от другите хлябове и бил печен при температура, която не убива културата на дрождите. „Хлябът за бира“ е бил надробяван във вани. След това са го оставяли да ферментира естествено във вода, като по този начин са получавали бирата. Бирата на древните египтяни била гъста и пенлива напитка, която била много питателна. Консумирали напитката не толкова за удоволствие, а по-скоро от необходимост, тъй като водата от Нил не била чиста и достатъчно безопасна, за да могат хората да я пият.

Как Нил допринесъл за селското стопанство?

Въпреки че Нил не е бил източник на питейна вода за древните египтяни, той правел земята плодородна поради годишните си наводнения. Това позволявало да се садят различни култури, които на свой ред са били част от древната египетска диета. Освен споменатите по-горе зърна, древните египтяни са садили и много видове зеленчуци, най-популярни от които са лукът, чесънът, праз, лещата, марулята, ряпата и репичките. Освен това, древните египтяни са консумирали плодове като смокиня, фурми, ябълка и нар. Зеленчуците са били консумирани като допълнение към хляба и бирата, а плодовете били част от десерта.

Рибата от Нил е била източник на протеини. Египтяните често осолявали или сушели рибата, за да я запазят за по-дълго време. Друг източник на протеини били птиците, като гъска, патица, гълъб и пъдпъдъци. Домашни птици също са били на разположение на бедните, тъй като те не могли да го ловуват в дивата природа. Въпреки това били смятани за луксозна храна и не били консумирани редовно. Древните похапвали и свинско и овнешко, въпреки че било по-скъпо и следователно било достъпно само за по-богатите членове на обществото. Говеждото месо било още по-скъпо и обикновените хора си го позволявали само за празнични или ритуални ястия, макар и по-редовно от кралски особи.

Какво знаем за приготвянето на храната?

Накрая, може да се отбележи, че малко се знае за начина, по който древните египтяни са приготвяли храната си, тъй като няма оцелели рецепти. Въпреки това, на базата на съдовете, открити в гробниците, както и изображенията на процеса на приготвяне на храна, можем да кажем, че храната им е печена, варена, задушавана, пържена, печена на скара. Освен това, за да се подобрят вкуса на храната си, древните египтяни са използвали подправки като кимион, кориандър и канела при готвенето. За подслаждане на ястията си са използвани мед, както и сиропи, произведени от фурми, грозде и смокини.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Какво са похапвали древните египтяни appeared first on Зелен Свят.

Драматичният произход – история на предателство и убийство

Произходът на Окото на Хор може да се намери в мита за Сет и Озирис. Древните египтяни вярвали, че Озирис е цар на Египет и че брат му Сет желаел престола му. Чрез хитрост, Сет успял да убие брат си и станал новият цар. Съпругата на Озирис Изида обаче успява временно да съживи съпруга си чрез магия и забременява с Хор.

Цената на отмъщението и дарът на възстановяването

Озирис става богът на Подземния свят, а Изида сама отглежда Хор. Когато Хор достигна зрялост, той се опитва да отмъсти за смъртта на баща си. Хор води борба със Сет и накрая побеждава чичо си. По време на тези битки обаче той загубил едно от очите си. Според една версия на мита, Сет е изтръгнал окото на Хор, разкъсал го на шест части и го хвърлил. Друг вариант е, че самият Хор извадил окото си като жертва, за да върне баща си от мъртвите. Във всеки случай, загубеното око на Хор било магически възстановено или от Хатор, често смятана за негова съпруга или от Тот, богът на мъдростта.

Тъй като окото на Хор било възстановено по магичен начин, древните египтяни вярвали, че то притежава лечебни свойства. Амулети с този символ са изработване от различни материали, включително злато, лазурит и карнел, и са били използвани като бижута от живите и мъртвите.

Дали Окото на Хор е магически математически символ?

Интересно е, че Окото на Хор не е просто магически символ. То е и пример за математическите знания, придобити от древните египтяни. В споменатия по-рано мит, Сет разкъсал окото на шест части. Като символ Окото на Хор съдържа шест части. На всеки от тях е дадена част като мярка – дясната страна на окото е 1/2, зеницата 1/4, вежда 1/8, лявата страна на окото 1/16, извитата опашка 1 32 и сълза 1/64. Тези фракции се равняват на 63/64, а липсващата част или се казва, че представлява магическата сила на Тот, или за да покаже, че нищо не е съвършено.

Отличителните значения на частите на Окото на Хор

Всяка от шестте части на Окото на Хор отговаря на различен смисъл. Дясната страна на окото е свързана с обонянието, тъй като тя е най-близо до носа и прилича на този орган. Излишно е да казвам, че зеницата представлява зрение, докато веждата представлява мисъл, тъй като може да се използва за изразяване на нашите мисли. Лявата страна на окото представлява слуха, тъй като сочи към ухото и има формата на музикален инструмент. Извитата опашка прилича на кълнове от пшеница или зърно. Като представяне на храната, тази част на Окото на Хор отговаря на вкуса. И накрая, сълзата трябва да представлява чувството за допир, тъй като тази част от окото представлява стъбло, засадено в земята, акт, който включва физически контакт и докосване.

Как се използва Окото на Хор днес?

Въпреки че древната египетска цивилизация е отминала, вярата в силата на Окото на Хор продължава и този символ все още се използва от мнозина днес. Например, в средиземноморските страни рибарите често нарисуват този символ на своите съдове за защита. Освен това много хора все още носят Окото на Хор като бижута, за да се предпазят от недоброжеланието на другите. Нещо повече, Окото на Хор е популярно сред окултистите, както и теоретиците на конспирацията, които гледат на Окото не само като на защитен символ, но и като символ на власт, знание и илюзия.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Окото на Хор – древен и мощен символ appeared first on Зелен Свят.