Той обединил сили с още двама мъже през 60 г. пр. Хр. да се създаде политически съюз, който да доминира в Рим: така наречения първи триумвират. Наред с Крас стоял Гай Юлий Цезар, амбициозен военен командир, започнал живот в политиката. Някога Крас бил покровител на Цезар, а двамата останали съюзници. Третият член бил гордият и могъщен Гней Помпей Магнус, Помпей Велики, бивш съперник.

Решението на Крас да се обедини с тези двама мъже може да изглежда объркващо. Богат и влиятелен, той се присъединил към триумвирата по практически и емоционални причини. Този съюз с Цезар и Помпей не само помогнали да се приемат закони, благоприятни за неговите икономически интереси, но и дало възможност на Крас да докаже своята воля като войник и да спечели любовта, запазена за големите командири на Рим.

Роден около 115 г. пр. Хр., Крас не произхождал от демонстративно богато семейство. Историкът Плутарх от първи век пише в “Паралелните животи”, че Красс “е живял в малка къща”, където “те са държали само една маса сред тях”. Бащата на Крас умира през 87 г. след като се забърква в политическа борба, която се превърнала в насилие. Младият Крас оцелява, само защото успява да избяга в Испания.

Макар и безскрупулен той нямал социални умения. В епоха, когато реториката е била от съществено значение за по-нататъшната политическа кариера, Крас е смятан за силно надарен оратор. Той бил също сърдечен и любезен към всички, дори и към най-смирените хора, които го спирали на улицата. Макар и известен с алчността си, Крас също можел да бъде щедър. Плутарх описал как е отворил къщата си за посетителите, дарил една десета от богатството си на култа на Херкулес, и е дал достатъчно зърно, за да нахрани всеки гражданин за три месеца. Той също бил щедър, когато ставало дума за отпускане на пари на приятелите си. Той им начислявал лихва, но очаквал изплащането му изцяло в края на заема.

The post Най-богатият човек в Древен Рим appeared first on Зелен Свят.

Улиците са прави очертани от сгради, в приземните им етажи да търговците и занаятчиите. Най-бедните живеят на последните етажи. Отпадъците се изхвърлят на улицата. Отопляват се с мангали, които опушват помещението. За да ядат топло ястие, римпляните отиват в странноприемницата. Мият се в обществените бани, а водата се носи от кладенците. Богатите живеят в domus: индивидуална къща с кухня и течаща вода.

Римска Италия използва богатстава на огромната Империя. Императорите финансират големи обществени строежи, за да задоволят простолюдието, което приижда в големите градове. Умножават се безплатните бани като тези на Каракала в Рим; както и цирковете, като Големият цирк и арените, като Колизеума в Рим. “Panem et circenses” (хляб и зрелища): такава е рецептата за потушаване на опитите за бунт. Съществуват почти 200 празнични дни в годината, посветени на боговете, на императора или на някой победоносен генерал… които са изпълнени с големи зрелища: борби на гладиатори, надбягвания с колесници, които увличат тълпите и често са повод за сбивания; морски битки и т.н.

Земята е основен ресурс на Империята: тя дава жито, грозде, маслини, изхранва волове, обце, кози. Фермата – villa – се ръководи от управител, често пъти освободен роб, верен на господаря си, който живее в Рим и идва там само за почивка. Вилите са с най-различни размери. Но големите стопанства, латифундиите, използват труда на хиляди роби, разпределени в групи. Трудът им е тежък и безплатен. Те живеят в мизерни бараки, ергастули, докато собствениците имат пищни къщи.

The post Всекидневният живот на римляните appeared first on Зелен Свят.

Отговорът най-накрая излезе на бял свят, когато изследователи в Англия решават да изследват счупени фрагменти от стъклото под микроскоп и откриват, че римският майстор, който е изработил чашата, е пионер в нанотехнологията. Малки частички сребро и злато били добавени към стъклото – частици били само 50 нанометра в диаметър. Това означава, че тези елементи са били по-малко от една хилядна от размера на зърна за готварска сол.

Работата била прецизна и няма как да е станало случайно. Сместа от златни и сребърни частици, използвана при създаването на чашата, показва, че древните римляни са усвоили някакъв контрол върху наночастиците. Светлината кара металните петна в стъклото да вибрират по начини, които променят цвета на чашата в зависимост от вида на артефакта. Археологът Йън Фристоун от университетския колеж в Лондон аплодира постиженията на римляните като „невероятно постижение“.

Въпреки че римляните са използвали технологията като декорация, нанотехнологията се прилага и в други области на живота днес. Например, той се използва за диагностициране на болести и откриване на биологични опасности. Тези дни учените и инженерите отбелязаха, че нанотехнологията има неизползван потенциал. Инженерът от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн на име Ганг Логан Лиу работи с колеги, за да проучат реакцията на наночастиците от злато и сребро с различни решения.

Те напълнили пластмасова чиния с наночастици от двата метала в комбинация, подобна на тази, която е била вложена в Купата на Ликург. След това изследователите смесили частиците с вода, масло, захар или сол. Техните резултати показват различни цветови промени в зависимост от това с кое от веществата е смесена. Още по-вълнуващо е, че създаденият прототип е 100 пъти по-чувствителен към нивата на сол, отколкото търговските сензори. Опциите са безкрайни. Кой знае? Може би един ден този прототип ще бъде използван в преносимо устройство за откриване на патогени в проби от слюнка или урина. Той може също така да има приложения за подпомагане на служителите по сигурността да откриват опасните течности на летищата.

Както виждате, римляните са били далеч по-напреднали в някои области, отколкото повечето хора биха предположили. А използването на нанотехнологията не е единственото нещо, с което те са успели да ни впечатлят. Например, учените са открили 2000-годишен римски бетон под вълните на Средиземно море, който е по-добър от наличния в днешно време. Римският бетон надминава съвременния аналог по дълготрайност и е по-екологично чист. Изглежда, че изследването на древните технологии може да е ключът към следващото голямо откритие!

Превод – Нина Жишева

The post Римляните владеели нанотехнологиите и ги използвали за красота appeared first on Зелен Свят.

Произходът на булчинския воал

Обикновено се смята, че булото е било използвано още през римския период. През това време се е смятало, че булката е особено уязвима от влиянието на злите духове в деня на сватбата. Затова трябвало да бъдат взети мерки, за да я предпазят от тези зли същества. Една от тях, например, е била косата на булката да се оформи с връх на копие. Докато тази традиция не е оцеляла до днес, воалът е оцелял.

Воалът на римската булка е известен като фламеум, което, според самата дума, прави асоциация с пламък. Цветът на булото трябвало да символизира намерението на двойката да остане обвързана до края на живота си. Освен това се смятало, че фламеумът трябва да покрива булката от главата до петите, която трябвало да я направи да изглежда така, сякаш е била в пламъци и в това била предпазната му сила. Като алтернатива се предполага, че булчинският воал се правел така, че да съответства на височината на булката, така че да може да бъде използван отново като погребален саван.

Какво символизира булото?

Символичната стойност на булчинския воал се забелязва и в други брачни традиции. В еврейската традиция, например, младоженецът поставя воала на главата на своята бъдеща съпруга и това е предназначено да символизира обещанието, което той прави -да се ожени за нейната вътрешна красота. В християнството воалът символизира скромността и чистотата на булката, както и нейното уважение към Бога. В традиционната китайска сватбена церемония, воалът, който е червен на цвят, се носи като благоприятен символ в допълнение.

В миналото булчинският воал е имал редица практически цели, макар че днес  повечето от тях са изгубили своята символична функция. Например, по времето, когато уредените бракове са били норма, булчинският воал е бил предназначен да прикрие лицето на булката от младоженеца. Бракът се е смятал за сделка между две семейства и булото било предназначено да попречи на младоженеца да промени мнението си за брака, в случай че не харесва това, което е видял. След като воалът е бил вдигнат, „сделката“ се счита за завършена и мъжът вече няма да може да „върне“ жена си. Очевидно мнението на жената за новия й съпруг нямало значение в онези дни.

Дължината на воала

Популярността на булчинския воал отслабва за известно време в миналото, но през викторианския период се наблюдава възраждане. Излишно е да казваме, че тази популярност е възродена благодарение на сватбата на кралица Виктория. По време на викторианския период булчинският воал се превръща в символ на статута, а дължината, качеството и теглото на воала се определяли въз основа на социалното положение на неговия ползвател. Например, най-дългите воали са били носени от кралски булки.

Популярността на булчинския воал оттогава продължава и в модерните времена. Независимо от това, неговата оригинална функция от римско време до голяма степен е забравена, заедно с другите традиционни символики и практически функции. Може да се каже, че този традиционен булчински аксесоар е бил повлиян от икономически и технологични фактори през миналия век. Например преди Втората световна война дължината на булчинските воали, особено тези, използвани от висшата класа, трябвало да бъде намалена, тъй като материалът за облекло бил ограничен. Освен това, традиционно използваните материали за изработването на воала – дантелата и коприната, след войната били заменени от изкуствени и синтетични тъкани.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Произходът на булчинския воал и неговите защитни сили appeared first on Зелен Свят.