Мистерията на Ел Таджин

Градът е построен и обитаван между 800 г. пр. Хр. и 1200 г. сл. Хр. от една култура, най-вероятно повлияна от олмеките, въпреки че точно кои са те, остава тайна. Някои смятат, че те са били предци на толтеките или че са били клон на могъщите хора от Мая. Някои доказателства сочат, че строителите на Ел Таджин са били предци на хората от Хуастек, които все още живеят в щата Веракруз.

Археологическите доказателства сочат, че градът е бил богат и че е бил столица на царство, което доминирало в голяма част от югозападната част на Мексико. Стоял е на важни търговски мрежи и е бил мултиетнически град.

В най-добрите му времена около 20 000 души са живели в Ел Таджин, главно на околните хълмове. Градът и вътрешността му оцеляват след социалния срив на класическия период, но Ел Таджин продължил да просперира. През 1300 г. обаче градът е завладян от номадски народ, известен като Читимек, който е живял в сегашното северно Мексико. Той бил частично разрушен и изоставен, а жителите установили друг град на известно разстояние. Изоставеният град е известен на толтеките и по-късните ацтеки, и те свързват руините със свръхестественото и царството на мъртвите. След испанското завоевание градът е забравен. Това вероятно е свързано с колапса на хуастекския народ поради войни и болести.

Преоткриването на изгубения град Ел Таджин

Ел Таджин се намира в полу-тропическа планина и наскоро е обрасъл с дървета. Той е бил скрит в гъстата джунгла и е открит едва през 1785 г. от държавен служител, търсещ незаконни тютюневи плантации.

Новината за откриването на изгубения град предизвика сензация, но едва през 20 век градът е бил разкопан. Откриването на петрол отвори зоната за археолози, които заедно с други изчистиха джунглата от изгубения град. Към днешна дата само 50% от територията е разследвана и е обявена за национален археологически парк за защита на многобройните му руини.

Чудесата на Ел Таджин

Най-старата част на града е групата Аройо – площад, заобиколен от подредени стъпаловидни пирамиди, които са били възстановени от пораженията на джунглата. На върха са разположени храмове.

До падането на града площадът е бил използван като пазар, на който има много статуи. Може би най-важната сграда в Ев Таджин е пирамидата на нишите. Пирамидата получава името си от много ниши във всяко ниво и представлява пещери, които символизират портали към подземния свят. Тази конструкция е направена от каменни плочи и е на седем етажа. Състои се от три наклонени страни и една вертикална стена, типична за Мезоамерика.

Това, което отличава тази пирамида, както и по-малките, е използването на полегати подпори. Много експерти смятат, че някога пирамидата е била оцветена в червено и на върха си е имала масивна статуя на божество. За разлика от останалите, Синият храм, наричан така, защото е бил боядисан със син пигмент, няма летящи опори.

Друга важна област е Таджин Чико, който представлява комплекс от сгради, някои от които са административни. Всички те са добре запазени и изработени от каменни плочи.

В града има най-малко 17 игрища, където хората играели игра, която е имала голямо религиозно значение. Смята се, че тази традиция, е извлечена от маите, тъй като губещите в играта били обезглавявани и принасяни в жертва на божествата.

Всяка година през март там се провежда фестивал, посветен на местната култура и музика, а в съвременният град Таджин могат да се видят забележителности като църквата Иглесиас де ла Асунсион.

Превод – Нина Жишева

The post Ел Таджин, изгубеният град на един загадъчен народ appeared first on Зелен Свят.

Дъщеря на египетското божество слънце Ра и съпруга на бога на луната Тот, тя представлява един вид дух на справедливостта за египтяните. Тя решава дали човек ще успее да достигне до живота след смъртта, като претегля душата му срещу перото й на истината. Била е олицетворение на космическия ред и е представлявала стабилността на Вселената. Най-ранните писания, в които се споменава, датират от старото Египетско царство преди повече от 2300 години.

Поддържане на реда на небето и земята

Египетската култура е била съсредоточена в ред, в който всяко нещо имало своето място в света. Това включва религия, общество и сезонни промени. Богинята Ма’ат имала за цел да представи концепцията за баланс и ред, защото много египтяни имали нужда да си обяснят света наоколо. Тя била тази, която пазела звездите в движение, сменяла сезоните и поддържала реда на небето и земята.

Противоположната сила на Маат и нейния ред и баланс била известна в древността като „isfet“ или хаос. Древните египтяни смятали пустинята отвъд река Нил за хаотична; като се има предвид, че районът в близост до Нил се е считал за подреден. Заедно, тези две сили държели в баланс света, в който живеели египтяните и били важна част от ежедневния им живот.

Изображения на Маат

Маат обикновено е изобразявана като жена, седнала или стояща с разперени крила, прикрепени към двете й ръце. На много места може да бъде видяна да държи скиптър в едната ръка и анкх (символ на живота) в другата.

Статуята й стои върху каменна платформа, изобразяваща стабилна основа, върху която е построен редът. Общ символ, свързан с нея, е перо от щраус, което почти винаги се появява, забодено в косата й. Често перото на Маат е било отличителна черта на нейната прическа.

По-рядко богинята е била изобразявана без глава, като са я заменяли с перото. В други изображения самото перо представлява нейното присъствие. Това перо е символизирало нейното същество, както и представянето на баланса и реда, то се е превърнало в йероглиф за “истина”.

Превод – Нина Жишева

The post Древноегипетска богиня на истината, справедливостта и морала appeared first on Зелен Свят.

Терминът обикновено се използва за означаване на всяка животинска смесица (а в китайската митология има много), но се използва правилно, pixiu е името на специфично измислено същество, което прилича на лъв с крила. Такива химерични същества са описани в китайската литература и се появяват в картини и скулптури, но тяхното разпознаване е проблематично, защото има множество малки разлики между животинските видове и подтипове.

Лъвовете са били и все още са почитани, както е видно от дори съвременни филми като серията на Дисни “Цар Лъв” и “Нарния” на С. С. Луис, освен че се появяват в пиеси, книги, статии и други медии. Лъвът (felix leo) се появява в произведения на изкуството по целия свят поради своята величествена структура и сила, смелост и благородство. Символиката на кралското достойнство, неговите изображения, независимо дали лъвовете лежат, седят, вървят, бягат или се борят, се появяват в хералдическите образи, а терминът лъв се свързва с владетели като Ричард Лъвското сърце и Леонидас от Спарта.

Лъвовете украсяват дворците на асирийските крале и лъвицата представлява властта на микенските царе. Лъвската порта на Микена в Гърция, построена през 13 век преди новата ера, има две женски лъва, разположени от двете страни на колона, и този символизъм е бил често срещан в други структури от същия период. Гърците и римляните смятат лъва за покровител и затова се появява до кралските паметници, порти, фонтани и близо до (културно) важните гробове на известни воини. Обикновено лъвовете, които охраняват гробници, спят, тъй като спящият лъв символизира паднал герой.

Лъвовете, охраняващи гробницата на Леонидас близо до Спарта и гроба в Халикарнас и лъвът в Пирея, първоначално разположен в прочутото Атински пристанище, са толкова важни за италианците, които ги плячкосат през 17-ти век, че са нарекли мястото Лион Порт (Порто Леоне). В християнското и западното изкуство лъвът символизира евангелиста Свети Марк и възкресението поради старото убеждение, че лъвовете спят с отворени очи.

Превод – Нина Жишева

The post Символизмът на лъвските статуи appeared first on Зелен Свят.

С падането на Коринт през 150 г. пр.н.е., гръцки жени-затворнички били отведени в Италия, където тези с медицински познания били продадени на най-високата цена. В своята колекция от творби, наречена Шестнадесет книги по медицина, Аетиус от Амида, византийски гръцки лекар, описва хирургическите техники на Аспазия, гръко-римска лекарка-хирург. Тези книги служат като видни хирургически текстове още през 11 век, когато италианката на име Тротула, която била утвърден лекар, става известна с това, че преподава на мъже лекари за женското тяло и раждането.

Въпреки това, по-късно в историята, крал Хенри VIII от Англия провъзгласил, че „Никой дърводелец, ковач, тъкач или жени не трябва да практикуват хирургия.” Следователно постиженията на жените в медицинската наука в историята не са постигнати без борба, тъй като всички е трябвало да се борят с ограниченията на времето им.

Могъщите богини на изцелението в древната митология

Митологичната асоциация на жените с раждането, смъртта и безсмъртието е добре документирана и това води до асоциацията на богините с изцелението и възстановяването, въпреки че по-късно те биха могли да бъдат по-добре познати от техни други функции. В древна Гърция, например, богинята Атина лекувала слепота и богинята на брака, Хера, също била известна като главното изцелително божество.

Други лечебни богини в древна Гърция включват: Акеса, богинята на лекуващата болести и и рани; Ейлития, богинята на раждането; Епиона, богинята, успокояваща болката; Хигия, богинята на здравето, чистота и канализация; и Панацея, богинята на универсалното лечение.

Статуите на Хигия и Панацея се намират в над 300 лечебни храма в Гърция, където пророчествата са тълкувани от свещеници мъже и жени и така предписвали лечение на пациентите си.

По-стара богиня на изцелението е вавилонската богиня Нинтинуга. Друго име, носено от тази богиня, е Nm-din-dug (“дамата, която възстановява живота”). След Големия Потоп, тя помага да “вдъхне живот” обратно в човечеството. За нея често се говори като за “великия лекар” и съответно играе особено важна роля в заклинанията и ритуалите, за да облекчи страдащите от болести.

В египетската митология Сехмет играе двойна роля на богиня и богиня на изцеление. Друго забележително египетско лечебно божество е Серкет, богинята на плодородието и медицината; Също така тя е била божеството на скорпиона – можела е да лекува ужилвания от скорпиони и ефектите на други отрови, като ухапвания от змии. Подобно на Сехмет, Серкет имала и военен аспект, тъй като често се казва, че защитавала божествата от Апеп, великия змийски демон на злото, и понякога е изобразявана като негов пазач, когато бил заловен.

Превод – Нина Жишева

The post Жените – лекарки, лечителки, богини appeared first on Зелен Свят.

В продължение на четири века лидерите на Wari в Cerro Baúl са провеждали събирания с техните съперници от съседната държава Tiwanaku, както и с ръководителите на местните общности, които живели в сянката на тези две големи империи. Празнували с гозби от морски свинчета, лама и риба, докато се наслаждавали на гледката към долината на Мокегуа и пиели чаша след чаша бира, ферментирала напитка от плодове от царевица и пипер. Но в края на събитията преди повече от 950 години, когато империята наWari се сринала, празнуващите приключват пиршествата, като разбиват пивоварната в Cerro Baúl.

Изглежда, че Wari са планирали да евакуират своя колониален пост и разрушили храмовете и двореца. Пивоварната била последна като я подпалили. Благородниците на Wari хвърлиха скъпите си чаши за пиене в пламъците. Когато пивоварната се превърна в пепел, някои свалили огърлиците си и ги сложили на жаравата като окончателен принос. Руините били покрити с пясък, така че никой не може да използва сградата отново, което прави пивоварната рядка капсула за времето на археолозите, които са разкопали центъра за производство през последните две десетилетия.

Изследователите анализираха керамичните съдове от този последен празник в Cerro Baúl, и според техните открития Wari вероятно са продължили със своите масивни купони дори през сривът на империята, като разчитали на местни източници и техните съдове за пиене.

Cerro Baúl е политически важен обект за Wari, народ, който управлявал широк участък от перуанското крайбрежие и Андите от около 600 до 1050 г. и изградили широки мрежи от пътища и напоителни канали много преди инките да дойдат на власт. Дипломатическият център е на две-три седмици пътуване на югоизток пеша до столицата Wari, Huari.

The post Пиршества и купони в древен Перу appeared first on Зелен Свят.

Но ако това бедствие не беше сполетяло динозаврите? Пак ли щяха да изчезнат?

Може би не. Ново проучване показва, че динозаврите все още са имали много жизненост преди масовото, апокалиптично събитие. Разкрити с помощта на огромни симулации, които са нови за палеонтологията, откритието бележи крайният извод в дебата за това дали динозаврите вече са били “терминален упадък” в момента преди удaра.

През 1940 година, учените са имали много по-различно виждане над динозаврите и техният край. Години по-късно учените откриват останките от огромен кратер на брега на Мексико. Оттогава повечето палеонтолози са се съгласили, че астероидът носи основната вина за смъртта на динозаврите. Въпреки това, палеонтолозите обсъждат какво би се случило, ако астероидът никога не се беше разбил в Земята. Получаването на твърди данни по този въпрос е предизвикателство поради фрагментарния характер на изкопаемите фосили. Условията на околната среда трябва да са правилни, за да може тялото на организма да бъде заровено и изолирано достатъчно добре, за да образува вкаменелост. В резултат на това разказването на историята на живота на динозаврите използвайки вкаменелости е като реконструиране на сюжет, но всичко, което имате е само един оцелял транскрипт. Какво става когато страниците се разпаднат или мастилото избледнее?

Следователно, при изчисляването на броя на древните видове, палеонтолозите трябва да отчитат пристрастия в изкопаемите данни. Когато се погледнат суровите таблици, изглежда, че броят на видовете динозаври намалява в западната част на Северна Америка през последните 17 милиона години. Това подсказва, че динозаврите са били вече в полумрака си, когато астероидът е ударил. Дали биха съществували днес? Това остава въпрос без отговор.

Автор: Мартина С. Попова

The post Астероидът, който уби динозаврите appeared first on Зелен Свят.

Много отдавна, разбира се, хиляда години преди Христа, така наречените глобуси суи синг глобуси кацнали на Земята. Глобусите били светещи и населени от всемогъщи същества и, както китайците казват, „от древността до нашите дни, не можем да преброим всички суи синг, ​​които са идвали тук.“

Съществуват скални рисунки, изобразяващи фигури, носещи шлем с чифт пера от двете страни и удължение, подобно на антена.

Глава 8 от един много древен ръкопис, наречен Хуай-нан-цу, описва идилична епоха, когато всички живи същества на Земята, хора и животни живели в мир и хармония. През това време, пише ръкописът, „духовете често идваха при хората на земята, за да проповядват мъдростта на боговете”.

Скалните рисунки и картини често представляват единственото оцеляло доказателство за праисторически събития на Земята и от време на време ги откриваме в най-труднодостъпните места по света.

Рядък петроглиф е открит в отдалечен, почти недостъпен район на хълма Хуояоганг в югозападен Китай.

На него е изобразена чужда фигура, облечена в каска с чифт пера, вмъкнати от двете страни, и обект, подобен на антена, който излиза от центъра на шлема.

Изображението е издълбано на огромна скала с дължина 14-15 метра, ширина 6 метра и височина 10 метра. Освен това скалата е покрита със звездни карти, изображения на животни и различни символи и модели с неизвестен произход.

Скалата е издълбана с каменни инструменти, а резбата не е особено дълбока и е на най-малко три хиляди години, според някои китайски експерти, които са изследвали откритието.

„Въз основа на техниките за резба, петроглифът може да е бил направен през периода на неолита посредством каменно оръдие или друг тъп инструмент“, казва Чен Даюан, бивш директор на музея в Луоуд. Той също така добавя, че фигурата, изобразена на камъка, може да е на извънземно същество.

„Рисунката е там отдавна – каза местен селянин и – дори прадядото ми не знаеше кой го е направил. В миналото хората понякога са идвали тук, за да палят тамян и да се поклонят на скалата“.

Каменната резба, открита в хълма Хуояоганг в Китай, споделя много сходства с други петроглифи, открити по целия свят, като петроглифите sego cannyon (Юта, САЩ), които изглежда изобразяват същества със същите физически характеристики

Древните цивилизации са ни оставили невероятни следи за произхода и влиянието, което съществата от други планети и дори измерения са имали върху нашия свят.

Нека не приемаме историите на нашите предци като прости митове, защото онова, което тези древни цивилизации са изоставили, може да отговори на многото въпроси, които човечеството е търсело в продължение на хиляди години.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Портрет на извънземен посетител през древността? appeared first on Зелен Свят.

Разположен на югозападната част на планината Парнас в долината на Фокида, Делфи се свързва с гръцкия бог Аполон. Според легендата хълмът е бил охраняван от гигантска змия, наречена Питон, който е бил последовател на култа към Гая (Земята) от стотици години. След убийството на Питон, Аполон твърди, че Делфи е негово собствено светилище. Може би тази легенда е отражение на действителните събития. През микенския период (14-11 в. Пр. Хр.) в Делфи имало малки селища, посветени на Майката Земя. Впоследствие, между 11-ти и 9-ти век пр. Хр. До VIII в. пр. Хр., Делфи вече е международно известен с пророческите сили на Пития. И все пак, едва през следващия век оракулът става делфийска институция, когато съветът на Аполон е търсен от гръцките градове по важни въпроси на държавата.

Пития е името, давано на всяка жрица през цялата история на храма на Аполон в Делфи. Жрицата е била жена на възраст над петдесет години, живяла отделно от мъжа си и облечена в дрехи на девойка. Според Плутарх, който някога е служил като свещеник в Делфи, Пития първо влиза във вътрешната камера на храма (Adyton). След това тя седи на статив и вдишва леките въглеводородни газове, които излизат от бездната на порестата земя. Това наблюдение може да бъде потвърдено от съвременните геолози. След като изпада в транс, тя мърмори думи, които са неразбираеми за обикновените смъртни. Тези думи след това се тълкуват от свещениците на светилището на общ език и се предават на онези, които са ги поискали. Независимо от това, оракулите винаги са били отворени за интерпретация и често предавали двойни и противоположни значения. Това ясно се вижда в случая с Крез. Има и много други случаи, в които пророчествата на Пития също са били двусмислени.

Например, според Херодот, едно от предсказанията на оракулите, дадени на атиняните по време на персийската инвазия от 480 г.пр.Хр. „Благоразумният Зевс ви дава, Тритогения (Атина) стена от дърво/Само това ще стои непокътнато и ще помогне на вас и на вашите деца” (Херодот, Историите, 7.141). Докато някои атиняни изтълкували това буквално и стигали до заключението, че пророчеството се отнася до оцеляването на атинския Акропол (той е бил заобиколено от предпазна ограда в миналото), други сметнали „дървената стена“ за кораби. Обаче, последното тълкуване не успява да осмисли последните два реда на пророчеството: „Благословени Саламий, ти бъдеш смърт за синовете на майките / или когато семето е разпръснато или когато се събере“. Според официалното тълкуване, ако атиняните били ангажирани персите в морска битка, те щели да бъдат обречени да загубят. Въпреки тази на пръв поглед неприятна поличба, атинският командир, наречен Темистокъл, решава да оспори оракула, като заявил, че ако атиняните са обречени, тонът на оракула би бил по-суров. Атиняните били убедени, може би не от тълкуването на Темистокл, а от факта, че би било по-добре да се бият с персите, отколкото да не правят нищо, както предположил Оракулът. Както може би се досещате, атиняните постигнали решителна победа над персите и поставили повратната точка на второто персийско нашествие в Гърция.

Така че, следващия път, когато се изкушите да повярвате в пророчества, спомнете си историята на Крез и атинската „дървена стена“. В първото – погрешното тълкуване на пророчеството довежда до падането на Крез и демонстрира предизвикателствата, свързани с тълкуването на пророческите изявления. Във второто, като се противопоставят на пророчеството на Оракула и взимат съдбата си в собствените си ръце, гърците успяват да обърнат хода на войната срещу персите и да се спасят от унищожение.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Пития, Оракулът от Делфи appeared first on Зелен Свят.

Загадката на Хуоранг

Хваранг, което се превежда по различен начин като „Цъфтяща младеж“, „Цветни момчета“ и „Цъфтящи рицари“, е организация за елитни млади мъже, съществували в Сила, древно царство, което управлявало южните и централните части на Корейски полуостров от 1-ви век пр.Хр. до 10-ти век след Хр. Въпреки че Хваранг често се възприема като единствено военна организация, някои твърдят, че членовете на това общество също изпълняват религиозна и образователна функция в Сила.

Думата ” Хваранг” е комбинация от две думи, “хва”, което означава “цвете”, и “ранг”, което е общ термин за “човек” (не е задължително да означава специално момче или младеж). Твърди се, че липсват първични източници, които описват Хваранг. Въпреки това, има вторична литература, която до голяма степен произлиза от първични източници, които са загубени днес. Тези произведения се занимават главно с организацията на Хваранг или с религиозните сдружения, които са съществували. В резултат на това една от горещо дискутираните теми сред учените, които изучават Хваранг, е истинската функция на тази организация. Докато някои смятат, че Хваранг е изпълнявала чисто военна роля в обществото на Сила, други твърдят, че вместо това те са имали предимно религиозна функция.   

Женското начало на Хваранг

Според наличните източници, Хваранге основана през VI век пр. Хр. Преди основаването й имало друга институция, известна като Уонхва (което означава „оригинални цветя“), която била подобна на Хваранг, но се състояла от жени и била разделена на две групи, водени от две жени – Наммо и Джунжонг. Тези лидерки скоро започнали да си завиждат една на друга, което довело до убийството на Наммо от Джунжонг. Джунджонг била екзекутирана заради престъплението си и Уонхва била разпусната.

Академията на момчетата Хваранг

По-късно царят на Сила искал да укрепи страната си и затова решил да сформира друга организация като Уонхва. Този път обаче членовете на тази институция били избрани от момчета от аристократично потекло, които имали добър морал. Така започва съществуването си Хваранг. Предполага се, че Хваранге създадена така, че най-талантливите младежи от аристокрацията да могат да бъдат избрани и обучени, за да служат в държавния апарат по-късно. Посочва се, че много известни генерали и политически фигури са били Хваранг през по-ранната част от живота си. Що се отнася до репутацията, която са имали за това, че са красиви, съобщава се, че те много внимавали с външния си вид; в това, което може да бъде наречено умереност като метро-сексуална мода, използването на козметика и фини дрехи. Те горели тамян, като по този начин осигурявали прекрасен аромат, докато пътуват по приключенския си път.  

Исторически източници твърдят, че Хваранг често се срещали на места с голяма природна красота, особено свещени планини и реки, за да пеят и танцуват. Друга важна дейност на Хваранг било религиозното им обучение. То било комбинация от будизъм, конфуцианство и даоизъм, както и (вероятно) някои елементи на шаманизма, които се практикуват на Корейския полуостров много преди появяването на другите три. Нещо повече, Хваранг трябвало да учат изкуството на войната, като по този начин се подготвяли да служат като воини, когато е необходимо. Известният генерал на Сила, Ким Юшин, например, е бил Хваранг. Неговите военни кампании помогнали на Сила да се опита да обедини Корея и е най-известен с това, че успешно води кампанията срещу Бекдже, конкурентно царство.

Кодексът на Хваранг

Хваранг изучавали и текстове, съдържащи правилата на етичното поведение. Тези документи са Петте отношения, Шестте изкуства, Трите научни професии и Шестте начина на държавна служба. Може да се каже, че от тях Петте отношения са основен компонент на кодекса за поведение на Хваранг . Кодексът е създаден от монах на име Уонгванг и съдържа елементи на будизма и конфуцианството. Петте отношения са следните:

1. Да служа на царя с лоялност.

2. Да служа на родителите си с лоялност.

3. Винаги да показвам лоялност към приятелите си.

4. Да не се оттеглям никога в битката.

5. Да не убивам ненужно.

В крайна сметка важността на Хваранг намалява и те постепенно изчезват от историята. Независимо от това, възходът на корейския национализъм, както и откриването на ръкопис, озаглавен Хрониките на Хваранг през 80-те години, предизвикаха нов интерес към тях. Популярността на Хуоранг е видима в корейското общество днес. Стилът в Таекуондо, наречен Hwa-rang, например, е кръстен в чест на Хваранг, а корейски телевизионен сериал, наречен “Хваранг : Младостта на поета воин”, е излъчен между 2016 и 2017 година.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Хваранг – смъртоносните воини, които изглеждали и миришели добре appeared first on Зелен Свят.

Sushruta Samhita обикновено се датира от VI в. пр. Хр. и се приписва на лекаря Sushruta (което на санскрит означава „много известен“). Най-известният принос на Sushruta Samhita към пластичната хирургия е възстановяването на носа, познат също като ринопластика. Процесът е описан така:

„Частта от носа, която трябва да се покрие, първо трябва да бъде измерена с листо. След това парче кожа с необходимия размер трябва да бъде изрязано от живата кожа на бузата и да се обърне обратно, за да покрие носа, като се оставя малко стебълце, прикрепено към бузата. Частта от носа, към която трябва да бъде залепена кожата, трябва да бъде открита, като от нея се премахне кожата, с нож. След това лекарят трябва да постави кожата на носа и да зашие двете части бързо, като поддържа кожата в правилно положение,  като в ноздрите се пъкат две тръби еранда (растение, от което се добива растително масло), така че новият нос да добие правилна форма. , Кожата се коригира внимателно, след това се поръсва с прах от женско биле, червено сандалово дърво и берберис. Накрая, носът се покрива с памук, който постоянно се овлажнява със сусамово масло. Когато кожата зарасте, ако носът е твърде къс или твърде дълъг, удължаването или скъсяването се правят от клапа, която се отваря в средата на носа и след процедурата се затваря.“    

Друг принос на Sushruta Samhita към практиката на пластичната хирургия включват използването на части от пилешки крила за реконструкция на липсващите ушни лобове, употребата на вино като анестезия и използването на пиявици, за да се пазят раните без кръвни съсиреци.

Също така може да се отбележи, че Sushruta Samhita е и един от основополагащите текстове на Аюрведа, традиционната медицинска система на Индия. Затова Sushruta Samhita съдържа повече от описанието на пластичните хирургични процедури. В съществуващата форма на Sushruta Samhita се казва, че се състои от 184 глави, съдържащи описания на 1120 заболявания, както и няколкостотин вида лекарства, произведени от животни, растения и минерали. Освен това Sushruta Samhita съдържа 300 хирургични процедури, разделени в 8 категории и 121 различни вида хирургически инструменти.

Освен това, Sushruta учи, че за да бъде добър лекар, човек трябва да притежава медицински познания както в теоретична, така и в практическа форма. За тази цел той е разработил различни експериментални модули (те могат да бъдат намерени и в Sushruta Samhita), за да могат учениците му да практикуват различните хирургически процедури, съдържащи се в неговия медицински текст. Например „разрез“ и „изрязване“ се практикували върху зеленчуци и кожени торби, пълни с кал с различна плътност, „сондиране“ – върху изяденото от молци дърво или бамбук, а „пункция“ – по вените на мъртви животни и лотосови стъбла.

През 8-ми век Sushruta Samhita е преведена на арабски език от човек, известен като Ибн Абилсайбиал. Този арабски превод, известен като Китаб Шах Шун ал-Хинди или Китаб и-Сусуруд, в крайна сметка стига до Европа до края на Средновековиет. В Ренесансова Италия семейството Бранка от Сицилия и болонският лекар Гаспаро Талякоци вече били запознати с хирургическите техники, описани в Sushruta Samhita. Въпреки това, европейското майсторство в пластичната хирургия и хирургията като цяло идва няколко века по-късно. Междувременно в Индия Sushruta Samhita е подготвила индийските лекари като висококвалифицирани хирурзи. По този начин процедурата на Sushruta за ринопластика е въведена на Запад.

Автор – Нина Жишева

The post Индия – началото на пластичната хирургия appeared first on Зелен Свят.