Звукът на един от тромпетите е записан през 1939 г. от BBC Radio, така че хората от цял ​​свят да могат да чуят звука на този изключителен и древен инструмент. Няколко месеца след свиренето на тромпета избухва Втората световна война, което в крайна сметка води до легенда, че тромпетите притежават магическата сила да свикват война.

Всъщност най-ранните тръби в Египет изглежда са били използвани за военни цели, за да предупреждават и евентуално да насочват войници на бойното поле. Египетските археолози, като Захи Хавас, вярват, че тръбите имат магически сили, свързани с войната. Египтологът Хала Хасан, привърженик на идеята, че тромпетите са прокълнати, също твърди, че на един от тромпетите е свирено през 1967 г. (Арабско-израелската война от 1967 г., известна още като Шестдневната война и Юнската война, се води между Израел и арабските ѝ съседки: Египет, Йордания и Сирия. Шестдневната война се провежда от 5 юни до 10 юни 1967)  и отново през 1990 г. от анонимни студенти, които провеждали проучване на артефактите на Тутанкамон.

Освен това Хасан казва, че през 2011 г., седмица преди избухването на революцията, анонимен служител в музея е снимал и документирал артефакта и той явно също е надул инструмента. Засега тези истории са анекдотични и не дават категорични доказателства за реалността на проклятието. Но това не е спряло легендата за проклетите тромпети на крал Тут.

Превод – Нина Жишева

The post Проклети тромпети на фараона appeared first on Зелен Свят.

Скулптурите вероятно изобразяват древни богини на плодородието, като Ашера или Ащарте, каза Амиха Мазар, професор по археология в Еврейския университет в Ерусалим, на живо. “Те са били използвани у дома, като част от популярната местна религиозна практика, главно свързани с плодовитостта на жените”, каза Мазар в имейл, отбелязвайки, че подобни дърворезби са открити и на други археологически обекти в региона.

Разкопките показват, че Рехоб (известен днес като Тел Рехов) е основан преди около 3500 години и градът процъфтява в момент, когато Египет контролира голяма част от региона.

Мазар и Ури Давидович, преподавател в същия университет, подробно излагат резултатите си в статия, публикувана наскоро в Бюлетина на американските училища за ориенталски изследвания.

Вписаният скарабей

Направен от минерал, наречен стеатит, скарабеят съдържа йероглифен надпис, който казва, че е създаден за починал човек на име “Аменемхат“, който е “писар на дома на надзирателя на запечатаните предмети”, според превода на Арлет Давид.

“Запечатаните артикули”, посочени в заглавието, представляват различни продукти и суровини, с които се занимава администрацията “, пише Давид, преподавател по археология в Еврейския университет в Ерусалим, в приложението към статията.

Загадка е кой точно е този индивид и какво е какво е правил скарабеят в сградата, където е бил намерен. „Ние не знаем нищо повече за него, включително къде е погребан“, каза Давид в имейл. Давид отбеляза, че е възможно Аменемхат никога да не е живял или посещавал Рехоб, а скарабеят може да е бил използван в Рехоб като напомняне за контрола на Египет над района.

Загадъчната структура

Скарабеят и две от резбите са били намерени в голяма конструкция, чиято цел и общ размер са неизвестни. Тя все още не е изцяло разкопана, но „изглежда, че е била голяма и сложна обществена структура. Широките й стени, подредбата на опорите, просторният двор с голяма зала на юг, дълбоките основи и масивната конструкция изпълват всички свидетелства. на неговата не-домашна природа ”, пишат Мазар и Давидович. „Трябва да се направят повече изследвания, за да се определи за какво точно е била използвана. Възможно е да е била част от дворец, административна сграда или резиденция на елита“, пишат Мазар и Давидович.

Превод – Нина Жишева

The post Загадката на древните дървени плочки appeared first on Зелен Свят.

Една от най-интригуващите хопи легенди включва хората мравки, които са били от решаващо значение за оцеляването на хопите – не само веднъж, но дори два пъти. Така нареченият “първи свят” (или световна епоха) е бил унищожен от огън – вероятно някакво вулканично изригване, астероиден удар или изхвърляне на коронарна маса от слънцето. Вторият свят е бил разрушен от лед – новопоявили се ледници или смяна на полюсите. По време на тези два глобални катаклизма, добродетелните членове на племето Хопи били ръководени от странен облак през деня и движеща се звезда през нощта, която ги водела към бога на небето на име Сотукнанг, който най-накрая ги отвел при хората мравки, Ану Сином. След това хората мравки придружили хопите в подземни пещери, където открили убежище и препитание.

В тази легенда хората мравки са изобразени като щедри и трудолюбиви, давайки храна на хопите, когато доставките се изчерпват и ги учат как да произвеждат и съхраняват храните си. Всъщност друга легенда гласи, че причината, поради която мравките днес имат толкова тънки кръстове, е, че веднъж са се лишили от провизии, за да нахранят хопите.

Съзвездието Орион също има тънка талия. Когато Орион доминира над зимното небе, мравките са дълбоко в своите малки подземни хълмове. Тези структури са сходни по форма с хопи кивасите, които са подземни общински молитвени камери. Понякога санскритската дума ki означава „мравуняк“ и va означава „обитаване“. Всеки февруари в своите киви, хопите изпълняват церемонията на бобените кълнове или Bean Dance, наречена Powamu. През това време непрекъснато се поддържат разпалени големи огньове, превръщайки тези структури във великолепни горещи къщи. Ритуалът отбелязва време, когато мравките научили Ану Сином как да садят боб в подземните камери, за да оживеят.

Интересно е да се отбележи, че вавилонският бог на небето е кръстен Ану. Думата на хопите за „мравка” също е ану, а думата „коки” на езика на хопите означава „приятели”. Така, хопи Ану-наки, или „мравки-приятели”, може да са същите като шумерските анунаки – съществата, които веднъж са дошли на Земята от небесата.

Хората на мравките може би са живели и в древен Египет. Ехнатон,

18-тият династичен фараон, управлявал от 1351–1334 г. пр. Хр., е показан в някои изображения с удължен череп като форма на глава на мравка. Неговите бадемовидни очи и врат са като на мравката и или змията, едрата му челюст наподобява мандибулите на мравка. Той също има тънки ръце и крака като тези на мравка, а горната му част прилича на гръдния кош на мрака, докато долната му част отразява корема на мравката. Типът на тялото на Ехнатон може да бъде специално сравнен с фараоновите мравки (Momomorium pharaonis), които произхождат  от Западна Африка.

Те също имат удължена глава, жълто до червеникаво кафяво тяло и по-тъмен корем с жило.

Превод – Нина Жишева

The post Хората мравки appeared first on Зелен Свят.

Дъщеря на египетското божество слънце Ра и съпруга на бога на луната Тот, тя представлява един вид дух на справедливостта за египтяните. Тя решава дали човек ще успее да достигне до живота след смъртта, като претегля душата му срещу перото й на истината. Била е олицетворение на космическия ред и е представлявала стабилността на Вселената. Най-ранните писания, в които се споменава, датират от старото Египетско царство преди повече от 2300 години.

Поддържане на реда на небето и земята

Египетската култура е била съсредоточена в ред, в който всяко нещо имало своето място в света. Това включва религия, общество и сезонни промени. Богинята Ма’ат имала за цел да представи концепцията за баланс и ред, защото много египтяни имали нужда да си обяснят света наоколо. Тя била тази, която пазела звездите в движение, сменяла сезоните и поддържала реда на небето и земята.

Противоположната сила на Маат и нейния ред и баланс била известна в древността като „isfet“ или хаос. Древните египтяни смятали пустинята отвъд река Нил за хаотична; като се има предвид, че районът в близост до Нил се е считал за подреден. Заедно, тези две сили държели в баланс света, в който живеели египтяните и били важна част от ежедневния им живот.

Изображения на Маат

Маат обикновено е изобразявана като жена, седнала или стояща с разперени крила, прикрепени към двете й ръце. На много места може да бъде видяна да държи скиптър в едната ръка и анкх (символ на живота) в другата.

Статуята й стои върху каменна платформа, изобразяваща стабилна основа, върху която е построен редът. Общ символ, свързан с нея, е перо от щраус, което почти винаги се появява, забодено в косата й. Често перото на Маат е било отличителна черта на нейната прическа.

По-рядко богинята е била изобразявана без глава, като са я заменяли с перото. В други изображения самото перо представлява нейното присъствие. Това перо е символизирало нейното същество, както и представянето на баланса и реда, то се е превърнало в йероглиф за “истина”.

Превод – Нина Жишева

The post Древноегипетска богиня на истината, справедливостта и морала appeared first on Зелен Свят.

След промяната на 124-километровото каяк пътуване от Асуан до Луксор през февруари 2016 г. трима приятели започнаха първия каяк клуб в Египет. Тяхната мисия е да задвижат екотуризма, да укрепят местната общност на открито и да направят най-дългата река в света по-лесно достъпна за авантюристи.

Клубът “Нийл каяк” предлага излети през уйкенза около дома си в Кайро, но ако сте в Египет през зимните месеци, отидете отвъд пирамидите и се присъединете към техния петдневен тур от Асуан до Луксор. С интимна група от четирима до десет души ще се насладите на грандиозни крайречни забележителности и останки от хилядолетна история на Египет. Ще се скитате по фараонния храм на Ком Омбо с неговите сложни йероглифи и мумифицирани крокодили; Храмът Gebel El Silsila, където плитките води запазват круизните кораби; и добре запазения храм на Едфу, посветен на сокола бог Хорус и построен през Птолемеевият период между 237 и 57 г. пр. Хр.

Докато се разклащате леко надолу по реката от 6 852 километра, ще видите бели чапли, медници и соколици. Ще научите риболовни техники от баща и син в ръчно направени лодки и ще чуете юла! (yulla! – да тръгваме!) от водачите на Nile Kayak Club, които често са жени.

„Женските водачи са рядко явление в Египет. Жените работят в селското стопанство и рибарството, но обикновено не пътуват сами или спортуват ”, казва съоснователят на Нийл каяк Чариф Хедр.

Ще преминете през непрекъснато променящия се пустинен пейзаж, от оживените пълни с фелука пристанища до възвишените хоризонти, покрай пясъчните дюни, палмите, далечните планински вериги, стръмните пясъчни скали, малките села и старите ферми, които посрещат уморени гребци за чай. Гостите на Нийл каяк ядат пищни ястия на плажа и се събуждат на моторни лодки в средата на Нил. Без вятър и бързеи, меката вода и мистичната аура на Нил правят каяк през Египет луксозна тръпка.

The post Каяк на Нил в Югоизточен Египет appeared first on Зелен Свят.

Откритието е направено по време на разкопки в близост до Бялата пирамида на Аменемхат II, фараон от 12-та династия, починал в началото на 19 век преди новата ера. Пирамидата, една от няколкото построени в некропола в Дахшур, е била добита с белите си варовикови блокове и силно разграбена. Малко от паметника остава до днес.

Защо тогава късните периоди на мумии са открити близо до пирамида на Средното царство, построена преди около 1200 години?

Околността служила като елитни погребални площадки за град Мемфис, който служил като столица на Долен Египет по време на старото царство и остава мощен през Средното царство. Към късния период обаче столицата се е преместила в делтата на Нил, но районът около Дахшур и Саккара остава важен култов център, казва египтологът и изследователят Сара Парчак.

“Все още се е смятало за свещено място”, казва тя, “така че тук се намират много високопоставени елитни погребения и гробници от късния период, разпръснати из Дахшур и Саккара.”

The post Мумиите открити до Бялата пирамида appeared first on Зелен Свят.

Откриването на гробницата е обявено от египетския министър на древността. Тя е открита от екип от египетски археолози, воден от Амр Нуба. Находката е направена близо до древния град Тива в Горен Египет близо до бреговете на Нил, в Гурна, Луксор.

Находката представлява некропол, използван за погребението на фараони от 17-та династия, царуваща в Тива, а северната част на Египет е управлявана от чуждестранните владетели на хиксосите. Тук са погребани и много висши служители от Новото кралство (1550-1069 г. пр. Хр.). Сайтът Dra ‘Abu el-Naga се намира в близост до Долината на царете и неговите грандиозни гробници, изрязани от скали.

Екипът е открил погребалния паметник в малкото непознато погребение в некропола, който е бил затрупан под купчина развалини, оставени след френски и британски копаещи в началото на 19 век. Според “Луксор таймс”, откритието е направено “на север от гробницата на Тиба TT255 на Рой”, кралски писар.

Гробницата е цялостно и самостоятелно отделение, изработено от кирпич или печена тухла. Смята се, че откритието датира от периода на Рамезида, един от най-големите в историята на Новото царство в Египет. Гробницата била врязана дълбоко в скалата. “Луксор таймс” съобщава, че “това е най-голямата скална гробница, която е откривана осега в древния град Тива.” Това е последното място за почивка на воин на име Джехути Шед Суу.

Името на мъртвия войник е изписано върху цветни стълбове и има и йероглифи, които изброяват неговите военни и цивилни титли. Една от титлите на мъртвеца е била „притежател на печата на краля на Горния Египет“, според „Луксор таймс“.

Това е второто важно откритие на гробницата на военен лидер в последно време. През 2018 г. археолозите открили мястото за погребение на военен герой, „който служил при два различни фараона: Сети I и Рамес II“ южно от Кайро, съобщава Daily Mail.

За Джехути Шед Суу не се знае нищо друго. Въпреки това, той трябва да е бил много силна фигура в своето време, според измерението и местоположението на неговата гробница. Джехути Шед Су трябва да е бил облагодетелстван от фараона, за да получи отличието да бъде погребан в некропола, който е строго запазен за елита. Гробницата, която има няколко помещения, притежава 18 забележителни входа и това сградата с най-многото входове. Пред гробището има двор и два дълбоки кладенеца, разположени в северния и южния ъгли. Гробът на военния се намира в малко гробище и е ограден от две внушителни гробници, принадлежали на кралски служители от 18-та и 19-та династия.

Това гробище вече дава много археологически находки и включва статуи на Ушаби, погребални фигурки, които представляват служители, които ще служат на мъртвите в задгробния живот. Също така е намерена погребална маска, непокътнат папирусов валяк, носещ свещен напис, и някои каменни съдове. На гробището е открита и рядка монета от епохата на Птолемея. Открити са и някои печата, които показват, че на мястото може да има още 50 погребения.

Откриването на гробницата на войника, вероятно най-голямата открита гробница, която не е царска, променя начина, по който виждаме не само некропола, но и погребалните практики на Новото царство. По-нататъшни проучвания могат да разкрият повече за явно могъщата, но мистериозна фигура на Джехути Шед Суу. Това би могло да доведе до повече прозрения за военните и правителството на Новото царство. Смята се, че гробището ще осигури много повече съкровища и находки в близко бъдеще.

Превод – Нина Жишева

The post Гробницата на воина – най-голямата откривана досега appeared first on Зелен Свят.

Професор Мохамед Мегахед ръководи мисията, открила „гробница Хой“. Според статия в Egypt Today находката е „направена, по време на документирането на колекция от пирамиди, принадлежали на цар Джедаре Исеси“, от края на 25-ти и началото на 24-ти век пр.Хр. – ерата, известна като „Старото царство“.

Репортери от The Times of Israel споделят, че дизайнът на северната стена и входа на гробницата представляват „архитектурен план“ на кралските пирамиди на Петата династия. Огромната гробница, наречена „супер структура“, представлява L-образна постройка и, докато долната част е украсена с релефи, горните варовикои стени са били откраднати за други строителни проекти.

Част от гробницата има низходящ коридор, водещ до вестибюла, а южната му стена води до богато украсено преддверие.

В друга погребална камера в гробницата на Хуви е бил открит унищожения му саркофаг, изработен от бял варовик, както и набор от миниатюрни съдове, изработени от калцит и тъмни камъни. Професор Мегахед открил и човешките останки на Хуви, “между камъните”, както и маслата и смолите, използвани за балсамирането му в подготовка за пътуването му към задгробния живот.

Миналото лято археолозите в Египет откриха и гробницата на една жрица от Старо царство, която също беше покрита със забележително ярки и добре запазени стенописи. Агенция Франс Прес съобщи, че гробницата е на „жрица на Хатор, идентифицирана като Хетпет“, а картините изобразяват високопоставената жрица в различни сценарии с децата си на лов и риболов.

След това през декември 2018 г. министерството на антиките в Египет обяви откриването на още една гробница в Сахара, която според статия във Форбс е „изключително добре запазена гробница на кралски чиновник на име Вахтей, който е живял по времето на петата династия на фараон Неферикаре като помощник и свещеник, и великолепието на неговата гробница отразява този статут.”

Подобно на наскоро откритата гробница Хой, всички предварителни съобщения за пресата са били придружени от зашеметяващи снимки на красиви релефи и стенописи. Но защо египтяните от Пета династия се отдават на такива великолепни произведения на изкуството? Според египтологът Лесли Ан Уордън, доцент по история на изкуството и археология в колеж Roanoke, експерт по Египет в Старото царство „Когато мислим за Египет, ние мислим за фараон, който контролира цялата страна, но това, което става ясно с гробници като това е колко сложна е била бюрокрацията при фараона.“ Това, което тя има предвид, е, че гробниците подчертават многобройните и взаимосвързани роли на отделните хора.

Как старите египтяни са постигнали такива смели и ярки цветове?

Излизайки отвъд въпросите, повдигнати от останките на погребаните в тези гробници хора; къде египетските занаятчии са намирали естествените материали за своя толкова широк спектър от цветове и багри? Според статия за Natural Earth Paint древните египетски художници са били и висококвалифицирани миньори, които са откривали и обработвали различни „земни пигменти, минерали, мед, бронз, сребро и олово“,  поддържали „екстензивни търговски споразумения с чуждестранни доставчици на бои и пигменти. “

Скъпоценни камъни, като Лапис Лазули, били внасяни от Афганистан.  Загрявали оловна руда, от която добивали цветове от бяло до червено. Получавали пигмента „египетско синьо“, червено, оранживо, жълто и кафяво от глини с железни окиси. Ярко жълто – от високо токсични минерал орпимент, бялото – от креда, черното – от въглен, зеленото – от малахит или от оксидирана мед.

Ето защо можем да заключим, че всяка една от тези гробници, открити в Древен Египет, е много повече от нейното съдържание, защото ако вземем предвид изгубените умения, необходими за производството на бои, те са древни капсули, носещи ценните тайни на първите алхимици в света.

Превод – Нина Жишева

The post Изящно древноегипетско изкуство на 40 века appeared first on Зелен Свят.

Това счупване на носа е толкова широко разпространено, че ви кара да се чудите дали тези отчупени органи на обонянието са в резултат на случайни инциденти или има нещо по-зловещо.

Оказва се, че в повечето случаи отговорът е второто.

Носовете са били отчупвани, защото много древни египтяни са вярвали, че статуите имат жизнена сила. И, за да не се допусне някоя нежелана нечиста сила да обладае статуята, носът й бивал отчупен, обяснява Адела Опенхаймер, куратор в катедрата по египетско изкуство в Музея на изкуствата в Ню Йорк.

Разбира се, древните египтяни всъщност не мислели, че статуите, дори и с тяхната жизнена сила, могат да станат и да се движат, като се има предвид, че те са направени от камък, метал или дърво. Нито пък египтяните смятали, че статуите буквално дишат. “Те знаели, че не вдишват въздух – виждали са това”, каза Опенхайм на живо. – „От друга страна, статуите имат жизнена сила, а жизнената сила идва през носа, нали така дишаме.“

Обичайно било да се извършват церемонии върху статуи, включително „литуала по отварянена устата“, в който статуята била помазвана с масла и различни предмети били държани до нея, за които се смятало, че можели да съживяват“, каза Опенхайм. “Този ритуал придавал на статуята живот и сила”, каза Опенхайм.

Убеждението, че статуите имат жизнена сила, е било толкова широко разпространено, че подтиквало антагонистите да я потушат в случай на нужда. Например хората, които отварят, разбъркват, ограбват или оскверняват храмове, гробници и други свещени места, вероятно вярвали, че статуите имат жизнени сили, които могат по някакъв начин да навредят на нарушителите. Хората дори вярвали, че това са йероглифи или други изображения на животни или хора.

“Вие трябва да я убиете, и един от начините да направите това е да отрежете носа на статуята или образа, така че да не може да диша“, каза Опенхайм. „Понякога обаче натрапниците не се задоволявали само с носа. Някои от тях разбивали или повреждли лицето, ръцете и краката, за да деактивират жизнената сила.“

„Вероятно има случаи, в които статуите естествено се преобръщат и в резултат на това изпъкналият нос се чупел. Ерозията от елементите, като вятър и дъжд, също вероятно е отнасяла носове на някои статуи. Но обикновено можете да разберете дали носът е бил унищожен умишлено, като погледнете режещите следи на статуята“, обяснява Опенхайм.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Счупените носове на египетските статуи appeared first on Зелен Свят.

В продължение на векове хората от Древен Египет са били в центъра на вниманието на целия свят – от културата и традициите им до забележителните архитектурни постижения. Една от най-отличителните им черти била религията и почитанието на фараона, който бил считам за божество. Нова изложба „Кралиците на Египет“ в Националния географски музей във Вашингтон, САЩ, подчертава уникалните начини, по които жените притежавали власт и управлявали земите на пирамидите. С над 300 стари египетски артефакти – от ушебти от гробницата на известната кралица Нефертари до статуи, изобразяващи богинята на боговете на Леонин, Сехмет.

Изложбата има за цел да покаже безбройните начини, по които древните египтяни са почитали и уважавали силното женско управление.

Кара Куни, професор по египтология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, САЩ, дава представа за това явление в публикуваната й книга „Когато жените управляват”, което е и вдъхновението за новият експонат. Нейната изследване на женската мощност олицетворява шест древни владетеля – Мернайт, Неферусобек, Хатшепсут, Нефертити, Тавосрет и Клеопатра – и съществуващата структура на властта, която им позволява да управляват преди хиляди години.

Куни казва, че жените, подложени на управление не произлиза от уважение към равенството между половете. Често на кралиците е възложено да защитават трона за млади мъжки князе, които все още били твърде млади, за да вземат важни решения. Техните стабилни ръце можели да насочват нацията като преход на властта, без да разклащат статуквото на патриархата.

“В действителност, когато е имало политическа криза, древните египтяни избират отново и отново жена, за да запълнят вакуума на властта – именно защото тя е най-малко рисковата опция”, пише Куни.

Автор: Мартина С. Попова

The post В чест на мощните кралици на Египет appeared first on Зелен Свят.