Водните безгръбначни са най-многобройните животни в сладките води. Блатата и реките подслоняват множество червеи, мекотели и ракообразни. Повечето намират нужния им кислород направо във водата. Насекомите пък трябва да носят резервоар с кислород, когато се гмуркат за плячката си. Някои в различните стадии на разивие изграждат хриле, които после изчезват.

Една трета от познатите 25 000 видове риби живеят в сладките води. Блатните риби с малки изключения са същите като тези в реките. Главочи, сьомги и пъстърви живеят заедно в потоците, речните мрени предпочитата по-широките и спокойни места на реките. В равнините реките са царство на кефили, линари, лешанки и шарани. Още по-надолу в естуарите, змиорки от далечното Саргасово море идват да продължат растежа си в сладко-солената вода.

Земноводните от умерените зони се делят на две групи: опашати и безопашати, наричали жаби. Повечето от тях живеят едновременно на сушата и във водата. Подобно на рибите и влечугите, те са студенокръвни животни, като са по-многобройни в тропическите реки и езера, отколкото в умерените зони. Повечето имат гладка, гъвкава и влажка кожа и снасят яйцата си във водата.

The post Кой живее в сладките води? appeared first on Зелен Свят.

Езерата, блатата, потоците, реките, застоялите и течащите води представляват 0,36% от водата на планетата. В тези различни води среди животни и растения живеят в тесни връзки, като образуват сложна хранително мрежа, където всеки индивид се храни с едни, за да стане един ден храна на друг. Растенията осигуряват храна на тревопасните и на микроорганизмите на гниенето. Тревопасните са храна на хищниците, които на свой ред са храна на други хищници. Труповете на последните се усвояват от хранещите микроорганизми. Те пък захранват зоопланктона и освобождават минерали, необходими за растенията. Всички тези етапи на цикъла на живота могат да се развият в едно блато или в една част от потока.

Ако сложим под микроскоп капка вода от езеро, блато или река, ще открием миниатюрен жив свят: планктонът. Той е съставен от растения и животни. Растенията образуват фитоплнктон с главни представители водораслите. Зелените водорасли образуват нишки. Други приличат на малки прозрачни топчета с власинки, чрез които се придвижват във водата. Някои от тези водорасли понякога се движат по-бързо от животните със същия размер. Тясно свързан с растенията планктон, зоопланктонът праставлява множество от едноклетъчни организми. Стенторът прилича на тръба, а чехълчеро с удължената си форма е покрито с вибриращи власинки. които му помагат да се придвижва. Планктонът храни пряко или непряко цялата местна фауна.

The post Кой захранва реките? appeared first on Зелен Свят.

Около Антарктида живеят китове, морски леопарди и тюлени на Уедъл. Зимата те прекарват във водата, като пробиват лега с бивните си, за да дишат. На континента животът се свежда до многобройни колонии птици, след които са и кралските пингвини – единствените, които се размножават през зимата и могат да изминат го 100 км. по лега до своята колония. Те се клатушкат в колони, натежали от мазнините, които се стопяват през зимата.

Повечето от полярните птици мигрират. Арктичните птици вият гнезда в северните зони, а след това изминават хиляди километри до по-топли области, богати на храна. Някои обаче остават, като големия гарван, полярната сова или снежната яребица. Елените и карибуто се приютяват в тайгата – иглолистна гора на юг от тундрата. В океаните популациите също се местят в зависимост от сезоните. Така китове и нарвали напускат замръзващите през зимата вътрешни морета, където не могат да излизат на повърхността, за да дишат, и отиват в открития океан.

Уседналите видове трябва да се приспособят, за да устоят на студа и да запазят вътрешната си топлина. За това спомага дебело окосмяване. Козината на бозайници и оперението на птиците се сгъстяват с приближаване на зимата. Дебел слой мазнини презпазват телата на птиците и бозайниците. По време на съня си повечето животни оставят да ги затрупа снегът като истински изолиращо покривали. Някои, като лемингите, прокопават в него галерии, където е по-топло, и се хранят с лишеи и растения. Кралските пингвини възприемат особено поведение: те се притискат с хиляди едни от други. Членовете на групата сменят местата си, за да се възползват от топлината в средата.

The post Антарктида: негостоприемен континент appeared first on Зелен Свят.

Най-бруталното отношение между два животински вида е хищничеството. Едното от животните, хищникът, преследва и изяжда другото, жертвата. След хищниците се срещат бозайници (лъв, вълк), мекотели (октопод) или насекоми. Тези хищници също могат да бъдат жертви на други животни. Калинката е хищник за листните въшки, но може да служи за храна на синигера. Такава поредица от хищници и жертви се нарича “хранителна вегира”.

Страшната бяла акула рядко се придвижва, без да е заобиколена от рояк черно-бели раирани рибка: това са рибите лоцмани. Когато акулата се нахвърли върху жертвата, те се блъскат след нея, за да съберат трохите от трапезата ѝ. Подобно съдружие е полезно за рибите лоцмани, но не дава абсолютно нищо на акулата. Тогава говорим за “коменсализъм” или “сътрапезничество”, което означава “хранене на една маса”.

Някои видове се сдружават, като взаимно извличат максималната полза. Това се нарича “взаимопомощ”. Обикновено подобно отношение почва на нуждата от защита или храна. Ракът пустинник се приютява в празна черупка, за която се закрепва морска актиния, чиито отворени пипалжа отблъскват хищниците. Актинията използва придвижванията на ракообразното и остатъците от храна му. В този случай нищо не принуждава партньорите да се сдружават, но и двамата имат полза.

Някои животни не могат да живеят, без съществуването на друго животно. Тогава говорим за симбиоза. Такъв е случаят с овцете, които не могат да усвоят целулозата в храната им. Малки огранизми живеят в червата им и преработват вместо тях целулозата. Разбира се, тези организми са напълно зависими от гостоприемника си, който им осигурява необходимата целулоза!

The post Партньори и съперници appeared first on Зелен Свят.

В саваната ка Кения гну, зебри, антилопи и жирафи пасат мирно едни до други. Няма никакво съперничество, защото всички са тревопасни. Те взаимно се гопълват: първите предпочитат крехки кълнове, другите – по-твърди стъбла, трети се хранят с листата. Този тип съвместен живот около храната или водоизточник се нарича “неутрализъм”.

Но отношенията между животните от различни видове рядко преминават в толкова голяма наутралност. В действителност съществуват всякакви отношения: има случай на съперничество между два вида, защото консумират една и съща храна; случай на вид, който е жертва на друг вид; случай на симбиоза между два вида, които не могат един без друг; случай, когато един вид живее за сметка на друг…

Каквито и да са тези отношения и колкото и жестоки да ни се струват, те са полезни: ако изчезнат газелите, лъвовете ще останат без храна; ако изчезнат лъвовете, газелите ще се размножат прекомерно, ще унищожат саваната и ще умрат от глад… В действителност всички отношения водят до равновесие, където всеки се нуждае от другите. Това равновесие се нарушава, когато един вид бъде внесен отвън или изчезне. Когато сивата катерица е гонесена във Великобритания, червената катерица практически изчезва, защото сивата катерица завзема найната територия и яде същата храна.

The post Отношенията на животните appeared first on Зелен Свят.

Влечугите са потомци на земноводните и се появяват през епохата на карбона (преди 350 милиона години). През триаса те се развиват в различни видове и дават началото на водните, летящите и сухоземните влечуги, част от които са и динозаврите. От вкаменелостите се съди за наличието на тридесетина семейства или над 600 вида, Външният вид на тези влечуги обикновенно е чудовищен, като се почне от най-голямото с височина над 15 м. до най-малкото с размерите на петел. Някои са били двуноги, други толкова бързи, че са тичали със скорост над 50 км/ч.

Дивозаврите са владеели сушата, за разлика от съвременните им морски или въздушни влечуги. Името им е измислено през 1841г. от палеонтолога Ричард Оуен и означава “ужасен гущер”… Като повечето от влечугите, те снасяли яйца го 30 см. за най-едрите, което прави 60 кокоши яйца!

Животът им е бил по-сложен, отколкото си представяме. Някои са ловували на групи, грижили са се за малките, защитавали са се заедно… Храната на динозаврите не е една и съща. Тревопасните са се хранили с листа на сухоземни и блатни растения. Те са били несъмнено по-кротки от месоядните, които са разкъсвали животни, включително и динозаври!

Двете най-големи семейства морски влечуги са плезиозаврите, подобни на рибите, но без гръбен плавник, и ихтоизаврите, подобни на днешните делфини. Летящите влечуги се делели на много видове. От двете страни на тялото си имали ципа кото прилепите, обтегната между тялото и силно издължен нокът. Повечето са били с размерите на чайка, макар че по-късните видове били по-едри.

The post Праисторическите влечуги appeared first on Зелен Свят.

През 1813г. естественикът Ж. Ж. Одюбон наблюдава ято ектописти, прелетни американски гълъби. Преценява броя им на един милиард. Прелитането им трае 3 дни. Един век по-късно обаче, през 1914г., последният представител на този вид умира в САЩ след един безумен лов. Фолклендският вълк, морската видра, новозеландското моа и южноафриканската куага също са изчезнали заради лова. Източник на храна и печалби, ловът често се практикува като развлечение. Завади него изчезва додото на о-в Мавриций. Бенгалският тигър е все по-рядък, а тези от Бали и Ява вече ги няма. И днес се стреля по белите мечки със снайпер.

От началото на миналия век риболовът унищожава популацията на сините китове. От 200 000 през 1950г. се останали едва 2000 в края на 80-те години. Забраната за лова и създаването на убежища трябва да позволява на вида да се разпространи отново. Днес особено заплашени са акулите заради вкусните им перки. Индустриалният риболов заплашва също делфините, защото малките им се давят, заседнали в огромните мрежи.

Днес 2000 животински видове са заплашени от изчезване. Вече има закон за лова, риболова, търговията с кожи, слонова кост, рогове и др. Но бракониерството и незаконната търговия още съществува. Така хиляди оцелоти и гепарди се убиват заради красивата им петниста кожа. Едно палто изисква кожата на двадесетина оцелоти! От кожата на убитите варани се правят чанти…

Слоновете и носорозите се унищожават заради бивните и роговете им слоновете са обект на защита, което намали леко търговията със слонова кост. Носорозите дължат спасението си на едно крайно решение: отрязването на рогата им. Бракониерите не убиват животни, лишени от най-ценната им част.

Предпиетите мерки за защита на някои животински видове доказват полезността си. Няколко години без лов позволиха на сивите китове да се увеличат от 1000 до 20 000 екземпляра. Все пак, за да се възстанови популацията на зелената морска костенурка, се наложи да се събират яйца и да се отглеждат малките в басейни. Всяко спасяване на един вид е предизвикателство за човека, Ако е лесно да се разрушава, то възстановяването на това, което природата е изградила за милиони години, е трудна задача.

The post Изчезнали и застрашени видове appeared first on Зелен Свят.

Произхождащи от семейство на котките, лъвът, тигърът и пантерата принадлежат на рода Panthera, докато леопардът е единствен представител на рода Асупопух. Тези големи “диви зверове”, страшни хищници, имат характерна морфология. Дарено с мощна мускулатура и широки гърди, гъвкавото им и ловко тяло се промъква безшумно до жертвата и извършва впечатляващи скокове. Кръглата им глава има стоманени челюсти и развити кучешки зъби. Ноктите са твърди и се прибират навътре. Сетивата, особено зрението и обонянието, са нащрек по време на лов. Всички хищници убиват по еднакъв начин жертвата: задушават я чрез захапване за муцуната или гърлото.

Хищниците от семейството на котките имат остро чувствто за “собственост”. Те разполагат с ловна територия, приспособена към нуждите им и към преходите, на които са способни. Тази обширна територия се маркира, наблюдава и пази. Чести патрули гарантират спазването на границите. Миризливи белези, дразкотини от нокти по дънерите, както и ревове и ръмжене, предупреждават пришължите за присъствието на домакините.

Преди 15 000 години пещерният лъв, изобразен от наендерталеца или кроманьонеца в пещерите, е бил разпространен в Европа. Преследват неуморно, той изчезва напълно от нашия континент около 300г. пр. Хр. Лъвовете в Персия, Атлас и Сенегал са избити през последните два века. Днес лъвовете живеят главно в Източна Африка, където са под закрила. Има и около стотина на северозапад в Индия, в резервата Гир.

Ягуарът, близък до пантерата, живее в Америка, къдети почти напълно е унищожен от лова и обезлесяването. Зоната му на разпространение се ограничава го Мексико, Аржентина и Амазония. Тази самотна котка се катери ловко по дърветета и се проявява като добър плувеж. Като божество има важно място в митологията на южноамериканските индианци.

Практически изчезнали в Азия, гепардът оредява в Африка, където са останали около 15 000 екземпляра. Обитаваща сухата савана, тази котка с издължен силует е най-бързият бозайник на планетата. Благодарение на дългите си крайници, на извития и гъвкав гръбнак, гепардът с лекота достига до 75км/ч. Рекордът му е 110км/ч, но на къса дистанция. Различава се лесно от пантерата по късните, кръгли уши и особено по черните вадички около муцуната си. Челюстите му не са толкова мощни като на другите котки. Той атакува по-двебна плячка, като гризачи и импала, като преследва стадата им при миграцията на стотици километри. Ловът е на открито. Осъществява се през деня за да се избегне съперничество с другите хищници, които често му отмъкват плячката. Самотната женска сама се грижи за малките докато мъжките ловуват и често живеят на групи.

The post Големите хищни котки appeared first on Зелен Свят.

От изследвания до опазване, капаните за фотоапарати са променили нашите знания за дивата природа. Въпреки че датират от повече от сто години, капаните за камери стават все по-популярни напоследък, особено с въвеждането на цветната фотография.

Дистанционно поставените камери, оборудвани със сензори за движение и инфрачервени лъчи, капаните на камерите се активират предимно от движение. Способността им за автономно улавяне на животни на филм с минимални смущения се оказа предимство на света на науката в частност.

„Причината за капаните на камерите е страхотна е, че като записвате снимката, вие също имате проверяем запис на данни“, казва Роланд Кейс, зоолог и експерт по капан за камери в Музея на природните науки в Северна Каролина и Държавния университет в Северна Каролина в Роли ,

„Един от най-фундаменталните аспекти на науката е, че нещо е проверимо.“

Например през 2017 г. капан за камери намери за първи път доказателства за кучешки кучета, живеещи на север от Панама. Невероятно редките кадри предоставиха на учените нови данни за един от най-слабо разбраните месоядни животни в света.

Хората власт
Като научен инструмент, капаните за камери не са предназначени да правят снимки на красотата – вместо това, целта им е да получат картина на това, което живее на определено място. Въпреки това, все повече лайпъни демонстрират интерес към изкуството и науката за залавяне с камери.

Например гражданските учени често задават капани за камери в задните си дворове и споделят резултатите с учени, които от своя страна могат да анализират данните и да ги сравняват с други области.

Уникалното сътрудничество „и двете включва хората в научните изследвания и помага на хората да научат повече за животните“, казва Кейс.

Капаните за камери безспорно имат своите недостатъци – основен от тях е цената. С развитието на технологиите обаче заснемането на камери ще става само по-евтино и по-високо качество – което обещава повече представа за различните видове на света.

The post Дива фотография appeared first on Зелен Свят.

Процентът на остеоартрит, например, се е удвоил от средата на 20-ти век. Сърдечните заболявания в развитите страни причиняват стотици хиляди смъртни случаи всяка година – около един на всеки три минути.

Животинското царство може да бъде добро място за намиране на нови начини за предотвратяване и лечение на тези състояния. Нашата ДНК може да бъде забележително подобна на тази на шимпанзетата и другите животни, но различията могат да ни помогнат да отключим нови начини за разбиране и лечение на болести в бъдеще.

Като използваме техники за редактиране на гени като CRISPR (генно инженерство), един ден ще можем да използваме знанията, които получаваме от животните, за да променяме болестта – въпреки че това все още е много далечна перспектива.

Шимпанзета и сърдечни заболявания

Тъй като хората са еволюирали, генетичният ни състав се е променил, което ни поставя в повишен риск от запушване на артериите. Когато комбинирате това с нашия увеличен прием на червено месо и други храни, които увеличават шансовете ни за получаване на сърдечни заболявания, ние наистина готвим перфектна буря.

Последните изследвания показват, че загубата на специфичен ген увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с други животни, включително и най-близкия ни братовчед шимпанзето. Това проучване показва също, че генетично променящите мишки имат същата генетична мутация като хората, което води до два пъти повишен риск от инфаркт в сравнение с нормалните мишки. В бъдеще можем да използваме генно инженерство, за да намалим риска от сърдечни заболявания.

Гол земекоп и рак

Голият земекоп може да е неприятен на вид, но този мършав гризач е от голям интерес за учените, защото не получава рак. Голият земекоп може да ни научи нещо и за дълголетието. Като се има предвид размера им, те трябва да живеят по същия период от време, колкото роднините им (около четири години), но те често живеят седем пъти по-дълго.

Тези грозни гризачи бавно разкриват тайните си на учени и един ден може да ни помогнат да разработим нови терапии за преодоляване на ракови заболявания и свързани с възрастта болести.

Кенгуру и остеоартрит

Остеоартритът има много причини, но затлъстяването, лошата стойка и лошото държание на тялото като цяло са ключови рискове. Много примати и месоядни животни имат сходни проблеми със ставите при хората, като големите маймуни показват някои от най-високата честота на ставни заболявания.

Кенгурата, от друга страна, могат да скачат по-бързо при скорост от 40 км/ч с малък риск от артрит, дори и в напреднала възраст. Уникалната хрущялна структура в коленете им позволява да издържат на силите на многократно огъване и въздействието на кацането. Подреждането на сухожилията също подобрява стабилността на ставата, което е важно за поддържането на добро здраве на ставите. Подобни изследвания биха могли да помогнат за подобряване на материалите, използвани за изкуствените импланти на коляното при хората.

Пещерни рибки и диабет

Диабетът е глобален здравен проблем и е основна причина за слепота, бъбречна недостатъчност, инфаркт, инсулт и ампутация. Почти един на всеки десет възрастни страда от заболяването, а честотата на диабета е в посока нагоре. Решението на това заболяване – ако има такова – може да дойде от мексиканската пещерна рибка.

Тези малки риби могат да преядат, без да си навредят, тъй като те са уникално приспособени да оцелеят, без да регулират кръвната си захар. Това означава, че симптомите, които обикновено се наблюдават при диабетици с критично вариращи нива на кръвната захар, не изглежда да са проблем за тези риби. Учените се надяват, че като разберат повече за тези риби, един ден ще намерят по-добро лечение за това заболяване.

Зебра и язва

В една все по-натоварена среда, ние все повече започваме да се притесняваме за психичното си  здраве. Но ние често пренебрегваме как това може да повлияе на нашето физическо здраве. Като хора все по-често преживяваме хроничен стрес в продължение на дълги периоди от време. В крайна сметка, това може да доведе до стомашни язви.

Животните, като зебра, обикновено изпитват напрежение за по-кратки периоди, например когато търсят храна или се опитват да избегнат хищници. Те рядко изпитват по-дълги, хронични периоди на стрес. Но изследванията показват, че излагането на животни, като плъхове, на устойчиви, дълги периоди на стрес, могат да предизвикат язви, подобни на тези, наблюдавани при хората. Това служи като добро напомняне, че нашият постоянно стресиращ съвременен начин на живот е лош за всички аспекти на нашето здраве.

Връзката между животните и болестите не е еднопосочна. Има много случаи, в които използваме човешкото разбиране за болестта, за да помогнем на животните, като например да доведем нашето разбиране за хламидията до коали, където болестта може да причини безплодие, слепота и смърт.

Превод – Нина Жишева

The post От животните, с любов! appeared first on Зелен Свят.