Вероятно най-голямата пречка е правата върху земята. В развиващите се страни само 10 до 20% от земевладелците са жени, а в някои части на света жените все още не могат да притежават или контролират земята. Когато даден земеделски производител не е оправомощен да взема решения за земята, в която работи, е невъзможно тя да сключи договор за земеделско производство, който би могъл да осигури по-високи доходи и надеждни източници на доходи.

В допълнение, утвърдените роли на половете в развиващите се страни могат да попречат на жените да донесат своите култури на пазара или дори да напуснат селата си без разрешението на съпруга си. Докато жените фермери в САЩ не се сблъскват със същите ограничения, 33-годишният Лори Фленор, земеделски производител на осмo поколение в Бристол, Тенеси, твърди, че постоянните предразсъдъци в селското стопанство улесняват стопанските сделки със съпруга си Бен.

„Въпреки че управлявам фермата и вземам решения, те [фермери] не искат да говорят с мен за това кога да секат сено, или кога да продават добитък, или колко дъжд сме придобили. Искат да говорят с мъж” обяснява тя.

И все пак, дори и при жените, които полагат допълнителни усилия (в световен мащаб жените работят повече часове годишно, отколкото мъжете), те значително изостават от мъжете си по отношение на добивите и доходите. Средно фермите, управлявани от жени, произвеждат 20-30% по-малко от стопанствата, управлявани от мъже. Причините за това „несъответствие между културите“ нямат нищо общо с пригодността за селско стопанство и всичко, свързано с препятствията, свързани с пола.

Вродената дискриминация на половете в икономическата система например редовно ограничава достъпа на жените до кредит. Това е особено вярно за дребните фермери в развиващите се страни, където културните норми и липсата на обезпечение често пречат на жените да заемат пари. Без адекватни средства за капиталови инвестиции жените фермери са по-малко склонни от мъжете да купуват и използват торове, устойчиви на суша семена, устойчиви земеделски практики и други съвременни земеделски инструменти и техники, които увеличават добива на култури.

The post Жените които изхранват света appeared first on Зелен Свят.

Половината от доставките на кислород в света идва от водорасли или фитопланктон.

Изригването на вулкана Килауеа през 2018 г. опустоши Хаваите. Лава се разля из квартали и ферми, унищожи повече от 700 домове и покри 13 квадратни мили земя с плочи от тъмна вулканична скала. Но, когато тази лава се изля в океана, тя предизвика масивен разцвет на планктонни водорасли или фитопланктон, който се простираше на стотици километри навътре в Тихия океан.

Така унищожението донесе нещо добро.

Сателитите на НАСА откриха фитопланктона. Учените, изучаващи снимките, забелязаха, че водите около Големия остров на Хаваите придобиват зеленикав оттенък, докато лавата се изливаше в морето, така че те тръгнаха да изследват. Когато изследователите тестваха водите, те откриха редица естествени торове, включително желязо, силициева киселина, фосфати и високи нива на нитрати, показва проучване, публикувано в Science.

“Нямаше причина да очакваме, че ще се случи подобно цъфтене на водорасли”, казва в прессъобщение геохимикът Сет Джон, доцент по земни науки в USC Dornsife и автор на изследването. “Лавата не съдържа нитрати.”

Джон и неговите колеги смятат, че масовият приток на гореща лава в океана принуждава студената вода да се издига от дълбокия океан, носейки азот и други торове, хранителни вещества.

Зелените водорасли – различни от вредните червени водорасли – играят жизненоважна роля в океанската екосистема. Той представлява основата на хранителната верига на океана и е важен хранителен източник за зоопланктон, риби и ракообразни, които бързо биват изяждани от по-големи обитатели на океана като акули, тюлени, китове и, разбира се, хора.

Това не е първият път, когато вулканите са стимулирали живота в океаните. Изригване през 2008 г. на Алеутските острови в Аляска предизвика бум на близките водорасли, които съживиха болните популации от сьомга.

Учените подозират, че може да има още една полза за цъфтежа: Тези микроскопични морски растения също изяждат въглероден диоксид от атмосферата и доставят повече от половината кислород в света.

Превод – Нина Жишева

The post Вулканът, който донесе надежда appeared first on Зелен Свят.

Изследователите стигнаха до това заключение след тестване на барит, минерал, открит на островите Белчер, в югоизточната част на залива Хъдсън, който е част от Нунавут.

„Скалите бяха полезни за изследователите, тъй като „заключват химически подписи“, необходими, за разбирането на това, каква е била атмосферата при първоначалното им образуване“, заяви Малкълм Ходжскис пред CNN авторът и доктор в университета в Станфорд

В крайна сметка, като изследва обстоятелствата около „Голямото окислително събитие“, проучването установи, че има твърде много кислород,

Преди милиарди години, много преди динозаврите, единствените същества, които успели да оцелеят на Земята, били микроорганизмите. Когато фотосинтезират, те променяли химичния състав на въздуха, което довело до излишък от кислород, който не може да бъде поддържан.

В крайна сметка атмосферата на Земята е изпратена, тъй като микроорганизмите източват всички нутриенти, необходими за създаването на кислород. От своя страна, биосферата – известна още като живот на Земята – преживяла „огромен спад“, а учените едва наскоро започнаха да разбират колко огромен е бил той.

Според техните открития, навсякъде между 80 и 99,5 на сто от организмите по това време са били унищожени, тъй като имало твърде много от тях, създаващи твърде много кислород.

“Дори нашите най-консервативни оценки биха надхвърлили прогнозите за количеството на живот, умрял по време на изчезването на динозаврите преди приблизително 65 милиона години”, каза Ходжскис пред CNN.

Тъй като планетата все още е уязвима от атмосферните промени, тези древни находки са от значение за днешния ден. Затоплящите се океани влияят на нивата на хранителни вещества, а оттокът в океаните пречи на подводните екосистеми. Това от своя страна заплашва фотосинтезиращите организми, които доставят повече от половината кислород в атмосферата на планетата.

Превод – Нина Жишева

The post Животът на Земята вече е изчезвал веднъж appeared first on Зелен Свят.

Метеоритът на Wedderburn е 210 g космическа скала, която е открита близо до отдалечен рудник във Виктория през 1951 година.

Изследователите на Caltech (Калифорнийския технологичен институт) са сканирали скалата и са открили минерал – „едскотит“ – който никога не е бил виждан в природата.

Този метеорит идва от ядрото на друга планета и носи в себе си невиждания минерал.

Минералът вероятно е бил изкован в разтопеното ядро ​​на древна планета, отдавна унищожена.

Сега изследователите смятат, че космическата скала е дошла от ядрото на друга планета, унищожена при древен сблъсък.

Екип от Caltech сканира малка част от метеорита за редки минерали през 2018 г. и откри минерал, виждан в железни стопилки, но никога в природата.

Д-р Стюарт Милс, старши уредник по географски науки на Виктория, казва: „Този ​​метеорит съдържаше много въглерод. Находката е доста уникална“, сподели той пред The ​​Age.

Д-р Милс каза: „Открихме 500 000 до 600 000 минерали в лабораторията, но по-малко от 6000, които природата е направила сама.“

Минералът е кръстен на космохимика Едуард Скот от Университета на Хаваите.

Превод – Нина Жишева

The post Невиждан в природата минерал открит в метеорит appeared first on Зелен Свят.

Ако животът е отвъд Земята е нещо като живот, какъвто го познаваме, ще намери начин да насели дори и най-невероятните пейзажи. Тук вулканичните езера, киселинните басейни, изсушените басейни и подземните пещери не отговарят на биологията. На Марс или на ледената луна Европа? Някой ден ще знаем отговора.

За да научим наистина как животът възниква, развива се и процъфтява и да подобрим шансовете си да го открием другаде в Слънчевата система – учените търсят живот в най-суровите среди на Земята. Това означава да отидете до крайности – до най-горещите, най-мрачните, най-сухите, най-кисели, най-солени места на планетата – и да видите какво има там.

Тези среди в тази галерия са сред най-близките, които можем да стигнем до извънземни светове, без всъщност да ходим там. Когато учените трябва да изпробват роувъри, предназначени за Марс или извън него, те пътуват до Арктика или пустинята Калифорния. Докато инженерите работят над предизвикателствата при изследване на извънземни океани, те вземат своите потопяеми за фригидно полярно плуване. По съвсем реален начин търсенето на живот отвъд Земята понякога означава превръщането на Земята в извънземен аналог.

The post Станни места на Земята appeared first on Зелен Свят.

Планетите, видими с просто около, са познати от античността. Древните са познавали Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Уран е първата планета, открита с телескоп от английски астроном Уилям Хершел на 13 март 1781г. Днес знаем повече за Уран от прелитането на сондата “Войаджър 2” през 1986г.

Съществуването и разположението на Нептун са истановени само през изчисленията на двама астрономи, англичанинът Джон Адамс и французинът Юрбен Льо Верие, в средата на XIX век. Те наблюдават леки смущения в движението на Уран и заключват, че му влияе непозната планета. Те изследват тези смущения и изчисляват позицията на влияещата планета. Един германски астроном, Йохан Готфрид Гале, наистина наблюдава Нептун на 23 септември 1846г. в предсказаната позиция. Плутон, най-отдалечената планета, е открита едва на 18 февруари 1930г. от американски астроном Клайд Томбоу. Съществуването й обаче съще изчислено още в 1915г. от друг астроном. Днес тя не се счита за част от слънчевата система, заради малката маса, която притежава (по-малък диаметър от Луната).

Известно време се е смятало, че трябва да съществува още една планета между Меркурий и Слънцето, защото са установени смущения в движението на Меркурий. Тази хипотеза днес е изоставена, тъй като напредъкът на науката обясни наблюдаваните смущения.

Тихо Брахе, датски астроном, наблюдава доста точно разположението на Марс. Изследванията позволяват на неговия ученик и помощник, германецът Йоханес Кеплер, да извлече между три закона, известни под името “закони на Кеплер”: орбитите са елипси; планетите описват орбитите според закон за движението и скоростта; размерът на орбитата е свързан с периода на въртене около Слънцето на всяка планета. Законите на Кеплер позволяват на английския физик Исак Нютон да открие около 1660г. всеобщата гравитация. Накрая теорията за общата относителност на Алберт Айнщайн позволява да се учотнят изчисленията на Нютон и да се обяснят някои отклонения между тях и направените наблюдения.

В наши дни планетите от Слънчевата система могат да се наблюдават с телескопи от наземните обсерватории. Телескопи могат да се монтират и на борда на изкуствени спътници в орбита около Земята, правейки всички изчисления и наблюдения все по-лесни и полезни.

The post В проучване на Слънчевата система appeared first on Зелен Свят.

На човечеството са необходими 120 хиляди години, за да увеличи населението до един милиард души.

ООН създаде Световния ден на населението през 1989 г., за да повиши осведомеността за проблемите, причинени от пренаселеността. Празникът се празнува ежегодно на 11 юли.

Населението на планетата днес е 7,7 милиарда души. Колко голямо е това число? Ако започнете сега да отброявате, за да отброите 7,7 милиарда секунди, последната ще я отброите едва през 2263 година. До 2050 г. се очаква да бъдат добавени още 2 милиарда души към света.

Ако вече имаме проблеми с пренаселеността, просто си представете бъдещото въздействие върху планетата. Ето по-отблизо някои от световните демографски тенденции.

Някои райони всъщност губят населението си.

Според ООН в 27 страни или региони населението намалява с 1% или повече от 2010 г. насам. Този спад се дължи на постоянния спад на раждаемостта, особено в страни като Китай и Япония.

Всъщност глобалният коефициент на плодовитост намаля от 3,2 раждания на една жена през 1990 г. до 2,5 през 2019 г. и се очаква да намалее още повече.

Експертите също така публикуваха списък на страните, където населението ще намалее най-значително по това време, Украйна ще бъде включена в този списък, според прогнозите – до 2050 г. населението й ще намалее с 20%.

Но тези съкращения са засенчени от бум на населението в други региони. Например до 2050 г. населението на Африка на юг от Сахара ще се удвои.

Девет страни – Индия, Нигерия, Пакистан, Демократична република Конго, Етиопия, Танзания, Индонезия, Египет и Съединените щати – ще съставляват повече от половината от прогнозирания растеж на населението в периода до 2050 г., според проучване от 2018 г.

Хората в най-бедните страни живеят по-малко.

Очаква се очакваната продължителност на живота в света да се увеличи от 72,6 години на 77,1 години през 2050 година.

Очакваната продължителност на живота при най-слабо развитите страни обаче е 7,4 години зад средната стойност за света. ООН твърди, че това се дължи главно на високия процент на детска и майчина смъртност, както и на епидемиите от ХИВ и насилието в области, засегнати от конфликти.

Много от тези страни стават твърде пренаселени. А пренаселеността може да допринесе за социални и екологични проблеми като глобалното затопляне, изчерпването на ресурсите, замърсяването, пренаселеността, недохранването, неравенството между половете и разпространението на фатални заболявания.

Остаряваме.

Структурата на населението показва още една тревожна тенденция: ние остаряваме. През 2018 г. стигнахме до друг важен етап – за първи път в света броят на хората над 65 години надвишава броя на децата под петгодишна възраст. Поради увеличаването на продължителността на живота и по-ниската раждаемост, хората се размножават по-малко и живеят по-дълго.

Изглежда това не е лошо от гледна точка на пренаселеността на планетата. Лошо е за световната икономика, защото пропорционално по-малкото хора в трудоспособна възраст и повечето възрастни хора увеличават разходите за здравеопазване.

До 2050 г. всеки четвърти човек, живеещ в Европа и Северна Америка, може да е на възраст над 65 години.

Тъй като хората стават все повече, за другите видове остават все по-малко място и ресурси. Сега е шестото масово изчезване на видове в цялата история на планетата поради невероятното количество ресурси, които отиват за подпомагане на препитанието на седем милиарда души.

Освен земята и храната, която човечеството отнема от много видове, тя предизвика и глобални климатични промени, с които много видове живи същества просто не могат да се справят. Някои биолози смятат, че при сегашния темп на изчезване през следващите 3-20 столетия 75% от фауната ще изчезне.

Превод – Нина Жишева

The post Населението на Земята наближава 8 милиарда и това не е добра новина appeared first on Зелен Свят.

Съхраняване на изобилието на живот на Земята може да струва на човечеството 100 милиарда долара годишно, казват учените. И те разработиха всички мерки за това.

Според учените, през следващото десетилетие обществото трябва спешно да предприеме мерки за спиране на причиненото от човека бедствие.

Екологът Грег Аснер от Университета на Аризона в САЩ представи план, наречен „Глобално споразумение за природата“.

100 милиарда долара годишно не е най-високата цена за една здравословна планета.

Само продажбите на Apple и Berkshire Hathaway за 2018 г. имат такъв доход.

„Глобално споразумение за природата“ е ограничен във времето, научно обоснован план за спасяване на разнообразието и изобилието на живот на Земята. Постигането на целите на Глобалното споразумение за природата е най-добрият дар, който можем да дадем на бъдещите поколения.”

Основните цели са три:

• опазване на биологичното разнообразие чрез запазване на поне 30% от земната повърхност до 2030 г .;
• смекчаване на изменението на климата, като същевременно се запазват природните запаси на въглерод на Земята;
• намаляване на основните заплахи.

Изследователите смятат, че същността на плана е да се създадат защитени зони на Земята като естествени екосистеми.

„Времето е кратко и става ясно, че човечеството трябва да направи повече, отколкото просто да намали въглеродните емисии. Трябва да действаме смело, ако искаме да предотвратим влошаващите се последици от изменението на климата.”

Превод – Нина Жишева

The post Спасяването на планетата ще струва на хората 100 милиарда долара годишно appeared first on Зелен Свят.

Колкото една планета е по-тежка, толкова повече тя “привлича” по-леките тела. Когато изпуснем предмет, той пада надолу, привлечен силно към центъра на Земята, която е много по-голяма. Тъй като Луната е по-малка от нашата планета, нейната притегателна сила е по-малка. Ето защо тя не може да задържи като Земята малките частици газ, образуващи нашата атмосфера. Когато метеоритите падат на Луната, нищо не може да ги спре. Обратно, когато падат на Земята, те се забавят, а след това изгарят в атмосферата: тогава в небето могат да се видят падащи звезди…

Тъй като на Луната няма въздух, няма и най-малка следа от живот: нашият спътник е пустиня.

Луната не грее със собствена светлина: ние можем да я видим, защото Слънцето я огрява. Но докато тя описва обиколката около планетата ни, като показва все едно лице, Земята продължава по “пътя” си около Слънцето. То, като огромен и далечен прожектор, не осветява Луната по еднакъв начин.

Когато си наблюдаваме на небето, оставаме с впечатление, че Слънцето и Луната имат еднакви размери. Въпреки това Луната е много по-малка, но е и по-близко го Земята. Това е достатъчно, за да имат златния диск на деня и сребърният на нощта видимо еднакви диаметри. Ако Луната мине точно между нас и Слънцето, нейният диск може напълно да покрие слънчевия: това е слънчевото затъмнение. Тогава настъпва мряк през деня! Но това се случва много рядко, защото “маршрутът” на Луната около Земята е наклонен спрямо “пътя” на Земята около Слънцето. Луната следвателно минава по-често отдолу или отгове на лъчистата звезда. Лунните затъмнения обаче са по-чести. Тогава Земята скрива слънчевите лъчи и хвърля сянка на Луната, а ние минаваме от пълнолуние към пълен мрак!

Знае се, че Луната и нашата планета са на една възраст. Но не може със сигурност да се докаже как двете са се образували прези 4,55 милиарда години. Измислени са много сценарии. Отначало се смята, че Луната се е “откъснала” от Земята, докато последната, все още много гореща, бързо се е въртяла около себе си: без кора, планетата ни се е деформирала и е изхвърлила малка топка, превърнала се в естествен спътник на Земята.

Но изследването на пробите, взети от Луната и различни от земните отхвърля тази хипотеза. Според друга хипотеза Луната се е образувала на друго място в Слънчевата система, после при пореминаване близо до Земята е започнала да се върти около нея. Но тази версия не отговаеря на изчисленията на астрономите за положението и скоростта на нашата планета и нейния спътник. Днес се смята, че Луната се е образувала от космичен удър с Земята.

The post Как се е появила Луната? appeared first on Зелен Свят.

Орбитата на Венера е разположена между Земята и Слънцето. Гледана от Земята, тя следва Слънцето при залез и го изпреварва при изгрев. Нея наричат Зорница. Въпреки това, дори с телескоп не могат да се видят подробности от повърхността й, защото е обгърната от плътни облаци, отразяващи слънчевата светлина.

През 1975 и 1982г. две съретски сонди кацнаха на Венера. Макар че оцеляха само няколко десетки минути (най-дългата връзка продължи 127 минути), те предадоха на Земята снимки, показващи плоска и напукана почва, покрита с плочи от пръст, малки скални отломъци и прах. Видът на тези скали е близък до базалтовите потоци лава на Земята. Значи на Венера е имало вулканична дейност, която днес е спряла.

Венера може да се сондира от Земята чрез радар. Точността на радарите позволява да се изясни релефът на планетата. Благодарение на съветските и американските сонди познаваме структурата и състава на атмосферата на Венера. Тя се състои от 95% въглероден двуокис, 3.5% азот и се откриват следи от други газове, например аргон. Венера е обградена от облаци на 90км височина, докато на Земята тяхната височина е 10-12км. Слоят между 90 и 70км е мъгла, съставена от капчици сярна киселина, но от по-едри капки. Между 50 и 30км атмосферата е изградена от мъгли. Накрая на 30 км височина атмосферата се изяснява, а ветровете са слаби. Тъй като слънчевата светлина не може да пресече облачния слой, на повърхността й винаги е тъмно като при бурна вече на Земята. Температурата на повърхността е 460 градува, което обяснява краткия живот на изследователската апаратура. Атмосферното налягане е 90 пъти по-голямо от земното.

The post Венера appeared first on Зелен Свят.