За древните монаси библиотеките са били хранилище на свещени знания, за ранните учени те направили възможен технически напредък и медицински лечения. Появата на модерната обществена библиотека показва най-големият стремеж на обществото, а именно, че хората биха искали да четат, да се образоват и активно да разширяват своите хоризонти.

Разбира се, гражданското общество често е под заплаха. Като хранилища на богословие и култура, библиотеките през историята са подложени на огън – понякога буквално. Войните и пожарите опустошават библиотеки, най-вече Александрийската библиотека, но също така и по-малко известни като Праговската библиотека в Страховския манастир, която е била унищожена от пожар, само за да пострада векове от нахлуването на враждебни армии.

Заплахите за библиотеките обаче не винаги са толкова крайни. Всекидневният проблем на защитата на антики от опустошенията на времето, или дори само от вредители (човешки и животински) е основна грижа. Biblioteca Girolamini в Неапол, Италия пострада от престъпния кръг, който систематично ограбва колекцията от книги през 2012 г., въпреки че библиотекарите и библиофилите по целия свят забележително успяха да възстановят по-голямата част от откраднатите книги.

В задачата за защитата на нашето културно наследство, библиотекарите са невъзпятият герои. Но в Португалия библиотекарите са си намирали необичаен съюзник: прилепите. Книголюбивите насекоми се държат на страна гениално чрез колонии от прилепи в места като Biblioteca Joanina на Coimbra и общинската библиотека Mafra.

Освен присъщата стойност на книгите, самите библиотеки често вдъхновяват страхопочитание. Това е може би най-добре илюстрирано, когато става въпрос за архитектура. Някои от най-големите архитекти в историята са натоварени с изграждането на библиотеки – от Библиотеката Сен-Женевие, предшественика на Анри Лабруст до модерната библиотека, до Обществената библиотека в Сиатъл, съвременно чудо, проектирано от Рем Колхаас.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пазителите на книгите appeared first on Зелен Свят.

Открита е вавилонска плоча, наречена 322 Плимптън. Докато откритието на подобни плочи се случва често, има нещо много различно в този случай. На тази плоча е гравирала първата тригонометрична таблица. Това означава, че всичко, което се знае за правият ъгъл е било известно на вавилонците хиляда години преди да се роди Питагор.

Отнема известно време и работа, за да се разшифрова информацията. Ясно е, че плочата се състои от петнадесет реда и четири колони, които са написани като клинопис. Една от колоните има дори тригонометрични функции. Математиците също така посочват, че тази плоча не е само първата тригонометрична таблица, а че тя е и най-точната. Вавилонците не са използвали ъгли, а съотношения на дължините на страните на десните ъгли. Всички историци и математици, които са изучавали 322 Плимптън, коментират, че тя представлява един съвсем нов начин за разглеждане на тригонометрията като цяло. Това вероятно е следствие от културните разлики между нас и античните вавилонци. Също така има много дискусии за това как се е използвала тази плоча през онези времена. Най-добрата теория е, че е била използвана от учителите, за да обяснят триъгълници и да се решават квадратични уравнения. Цялата тази ситуация изисква по-строго и задълбочено проучване.

Винаги говорим за това как науките винаги се развиват и че фактите могат да се променят, но обратното винаги е било казано за математиката. Ако информацията, представена на плочата бъде потвърдена… помислете как ние поколения наред учим едно нещо, а само с едно откритие може да промени всичко това. Светът е странен и не престава да ни изненадва, понякога приятно, а понякога и не толкова приятно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Най-старият учебник по тригонометрия appeared first on Зелен Свят.

Идеята за библиотеката дошла от Александър Велики. Мечтата му била да създаде империя на знанието и науката. Той починал преди да започне строителството на библиотеката, но неговият наследник осъществил тази идея. Казва се, че постройката била уникално съчетание на гръцка и египетска архитектура в едно. За жалост, няма останали документи на облика й. Знаем, че е имало аудитории за лекции и учебни стаи.

След завършването на библиотеката владетелят започнал да попълва хилядите полици и рафтове главно с гръцки и египетски писания. Той поканил учени да дойдат да живеят и учат в Александрия като им предоставил всичкото знание, което библиотеката съдържала. Те донесли своите книги и помагала и ги добавили към уголемяващата се колекция. Но владетелите на Александрия искали копие на всяка книга на света.

Пристанището на града било едно от най-заетите. Издали закон, че ако плавателен съд желае да остане в пристанището, трябва да даде книгите си за преписване. Властите задържали оригиналите и върнали копирания материал. С огромното количество информация станали почти невъзможно да се намери нещо специфично. За това бил създаден първият каталог за книжната наличност на библиотеката.

Погрома на Александрия дошъл с инвазията на Юлий Цезар. Той изгорил корабите в пристанището и се смятало, че пожарът се разнесъл из града и погълнал великата библиотека. Знаем обаче, че учени посещавали библиотеката години след тези събития. С времето и разностранните култури които окупирали египетските земи библиотеката изчезнала. Различните религии приели знанията като заплаха и унищожили съдържанието, а накрая и самата постройка.

Въпреки, че огромното количество знание е изгубено, днес продължаваме да събираме наука и да мислим по-лесни и достъпни начини да получим информация. Дали нашите дигитални архиви ще издържат унищожение или те също се бъдат погубени с времето…

Автор: Мартина С. Попова

The post Легендарната библиотека в Александрия appeared first on Зелен Свят.