Борбата срещу този предразсъдък започнал през Възраждането. Първият човек, на когото се приписва създаването на официален език на знаците за хора с увреден слух, е Педро Понсе де Леон, испански бенедиктински монах от XVI век. Неговата идея да използва езика на знаците не е съвсем нова идея. Американските индианци използвали жестове на ръце, за да общуват с други племена и да улеснят търговията с европейците. Бенедиктинските монаси са ги използвали, за да предават съобщения по време на ежедневното им мълчание.

Вдъхновен от тази практика, Понсе де Леон адаптира жестовете, използвани в неговия манастир, за да създаде метод за обучение на глухите да общуват, проправяйки пътя за системите, които сега се използват по целия свят.

Въз основа на работата на Понсе де Леон, друг испански духовник, свещеник и лингвист Хуан Пабло Бонет, продължил да проучва нови методи за комуникация. Бонет критикува някои от бруталните методи, които са били използвани, за да накарат глухите да говорят: „Понякога те се поставят в бъчви, в които да се чуе гласът. Тези насилствени мерки по никакъв начин не постигат целта.”

През 1620 г. той публикува първата оцеляла работа по образованието на хора с увреден слух. Бонет предлага глухи хора да се научат да произнасят думи и постепенно да конструират значими фрази. Първата стъпка в този процес е това, което той нарича демонстративна азбука, ръчна система, в която дясната ръка прави форми за представяне на всяка буква. Глухият ще се научи да свързва всяка буква от азбуката с фонетичен звук. Системата имала своите предизвикателства, особено когато се изучавали думите за абстрактни термини, или нематериални форми като „за“, „нито“, или „все още“.

Благодарение на развитието на официалните езици на знаците хората с увреден слух могат да имат достъп до говоримия език в цялото му разнообразие. Много от съвременните световни системи за подпис имат различни правила за произношение, ред на думи и граматика. Новите визуални езици могат дори да изразяват регионални акценти, за да отразят сложността и богатството на местната реч.

The post Как монасите създали жестомимичният език appeared first on Зелен Свят.

В много места на езическото богослужение близо до водите са били издигнати параклиси и храмове, а понякога самите водни тела стават герои на митове и легенди… Нека да започнем нашето мистично виртуално пътешествие.

Първо се обръщаме към японската митология. Всеки знае историята на Потопа, както е описано в Библията. Въпреки това, препратките към него се срещат в митовете и легендите на различни народи. 
В Япония има езеро Tazawa (или Tazavako) дълбоко 423 м. Забележително е, че през зимата езерото не замръзва, въпреки студеното време, характерно за зимата тук,  има много легенди, свързани с него.

Една от тях разказва, че младият и красив рибар Хатиротаро някога е живял в тези части. Един ден той хваща странна риба в реката. Младият човек е гладен и я изяжда. Започва да го гложди ужасна жажда. В желанието си да я утоли, той пие вода от езерото в продължение на 32 дни без прекъсване. На 33-ия ден Хатиротаро се превръща в дракон. Рибарят вече не може да се върне в родния си дом в тази форма и се заселва в езерото. 

Като цяло японците имат много митове и легенди за водата. 

Нека да видим каква легенда има в Южна Америка или по-точно, древно Мексико. В легендите им за потопа се казва: “Небето се приближи до Земята и за миг целият живот приключи.” В техните вярвания е заложено, че планините и скалите, които виждаме сега, са покривали цялата земя, а водата ври и кипи, така че планините стават червени.

Те вярват, че водата е унищожила ненужната, грозна раса на гиганти, и всички хора са се превърнали в риба, с изключение на една двойка, криеща се в дърветата.

В техните митове има бисексуални същества, известни при ацтеките като Омекетули-омесиатъл (майстори с двойна природа). Те са изобразени като божества, доминиращи появата на всички неща, над началото на света.

По това време Нептун (Посейдон) е най-известният и респектиращ герой от митовете на древните южни европейци. Достатъчно е Посейдон да удари с тризъбец земята, така че да се отвори. Посейдон (Нептун) се разпознава и почита като могъщ, и силен бог всички търговци, които му построяват олтари, се обръщат към него с молитви, така че да даде на техните кораби щастливо пътуване без бури и да покровителства успеха на търговията им.

В египетската графика, тройният йероглиф на водата символизира огромни води, т.е. първият океан и първият материал. Ведите казват, че в началото на времето всичко е било като море, лишено от светлина. Водата се сравнява с живителните течности.

В съответствие с тази гледна точка, в древен Египет към мумифицираното тяло е добавяна вода, за да се заменят изгубените „жизнени сокове“. На Нил е даден и божествен образ – без тази река, животът там би бил невъзможен.

В Русия има легенда за водата свързана с владетелят на водите. Според легендите, това е зъл дух, олицетворяващ водния елемент. Живее във водоеми на реки, в басейни и в блата, обича да се заселва под водна мелница, близо до самото колело, затова в древността всички мелничари се смятали за магьосници.

Той примамва човека във водата и го удавя, може да унищожи язовирите, да даде на рибарите богат улов или да разпръсне всички риби и да разкъса мрежите. Затова мелничарите и рибарите в миналото са се опитвали да го успокоят: хвърляли хляб във водата или жертвали някакво черно животно (петел, котка, куче). Рибарите пускали първата уловена риба обратно във водата.

Славяните  пък вярвали  във Водяница – съпругата на водопада, която е  удавена жена.  Водяница предпочитала горски и мелничарски басейни, но най-вече обичала реката под мелниците.

В библейската символика значението на водата е разнопосочно. Тя е символ на Светия Дух, чрез когото Бог помага на хората. Чрез кръщението, извършвано с вода, се очистват душите на хората от греховете им. В същото време дълбоките води са метафора за съкровеното, а в съвременен смисъл – за подсъзнателното.

Приключенски, страшни или крайно любопитни, митовете и легендите свързани с водата са безкрайни.

В съвремието обаче е хубаво да осъзнаваме значението на водата за човешкият организъм и планетата, да я пазим и почитаме. Защото водата е сила и живот!

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Митове и легенди за водата! appeared first on Зелен Свят.