Превъзходното цветно зрение се свежда до добре организирано око, казват изследователите.

Те очертават пет вида светлинни рецептори в очите на пилетата. Те открили, че рецепторите са изложени в преплетени мозайки, които максимизират способността на пилето да вижда много цветове във всяка част от ретината – чувствителната на светлина структура в задната част на окото.

“Въз основа на този анализ птиците ясно ни водят сериозно по няколко начина по отношение на цветното зрение”, заяви авторът на изследването д-р Джоузеф С. Корбо от Медицинския департамент във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Чувствителността на пилешката ретина много надвишава тази, наблюдавана в повечето други ретини и със сигурност в повечето ретини на бозайници. Птиците дължат на тази изключителна цветна визия вероятно на това, че не са прекарали период от еволюционна история в тъмнина“, допълва Корбо.

Нощното зрение се осъществява с помощта на светлочувствителни фоторецептори в ретината, наречени пръчици, а през деня се разчита на рецептори, наречени конуси.

През епохата на динозаврите повечето млекопитаещи са били нощни същества в продължение на милиони години. Птиците, за които се смята, че са потомци на динозаврите, никога не са прекарвали подобен период като нощни животни. В резултат на това птиците имат повече видове конуси, отколкото бозайници.

“Човешката ретина има конуси, чувствителни към червени, сини и зелени дължини на вълните”, обяснява Корбо. “Птиците в ретината имат също конус, който може да открие виолетови дължини на вълните, включително някои ултравиолетови лъчи и специализиран рецептор, наречен двоен конус, за който вярваме, че им помага да засичат движение.”

В допълнение, повечето птичи конуси имат специализирана структура, която Корбо сравнява с “клетъчните слънчеви очила”, или лещоподобна капка масло в конуса, която е пигментирана, за да филтрира всичко, освен един определен диапазон от светлина. Изследователите са използвали тези капки, за да начертаят местоположението на различните видове конуси върху пилешката ретина. Докато различните типове конуси били равномерно разпределени в ретината, учените не открили два конуса от един и същи тип, разположени един до друг.

“Това е идеалният начин за равномерно тестване на цветовото пространство на вашето зрително поле”, каза Корбо. “Изглежда, че това е глобален модел, създаден от простото локализирано правило: Можете да бъдете до други конуси, но не до същия вид.”

Корбо предполага, че допълнителната чувствителност към цветовете може да помогне на птиците да открият приятели, които често включват цветно оперение или, когато се хранят с плодове или други цветни плодове.

Последващите проучвания ще разгледат начина на установяване на очната организация. Корбо казва, че подобно прозрение може в крайна сметка да помогне на учените, които искат да използват стволови клетки и други нови техники за лечение на близо 200 генетични нарушения, които могат да причинят различни форми на слепота.

Превод – Нина Жишева

The post Кокошките имат по-добро цветно зрение от хората appeared first on Зелен Свят.

“Ако влезете в стая, в която се приготвя кафето, бързо ще потърсите кафемашината. Сляп човек, който влиза в същата стая, ще има само миризма на кафе като информация”, казва аспирантът Матилд Болейо-Лефевр. “Следователно тази миризма ще стане много важна за тяхното пространствено ориентиране.”

В проучването са участвали 25 човека, 11 от които са били незрящи от раждането си. Участниците отговориха на въпросник и след това участваха в два експеримента. В първия, те се опитаха да различат 16 различни парфюма. Във втория, те лежаха в машина наречена томодензитометър и се опитаха да идентифицират три миризми: роза, ванилия и бутанол (сладък алкохол).

“Има една градска легенда, че незрящите хора имат по-добро обоняние от зрящите. Ние доказахме, че това е невярно”, казва Морис Птито, професор в университета в Монреал и ръководител на дисертацията на Болейо -Лефевр. „И все пак, незрящите също се разделят, когато става въпрос за когнитивни усилия.”

Използвайки функционални образи, изследователите установили, че слепите използват участък от мозъка, наречен вторичен обонятелен кортекс, повече от виждащите, когато миришат. Те също така използват и тилната кора, която обикновено се използва за зрението.

“Това е интересно, защото означава, че слепите възстановяват тази част от мозъка си”, казва Птито. “Ние не говорим за рециклиране само по себе си, но тази част от мозъка се реорганизира и използва по друг начин.”

Загубата на зрение може да повлияе различно на всяко едно от другите сетива. Проучване на Университета във Вандербил от 1998 г. установява, че децата с увреждания на зрението са по-добри от виждащите деца при определяне на посоката, от която идва звукът.

Изследването на обонянието може да доведе до конкретни приложения, които могат да помогнат на слепите да се ориентират в средата.

“Например, в търговските центрове, миризмите са много специфични “, казва Болейо -Лефевр. Всеки фризьорски салон, аптека и магазин за дрехи имат свой отличителен аромат. Можем лесно да предвидим разработването на програми за повторна адаптация за справяне в такива места.“

Превод – Нина Жишева

The post Истина ли е, че незрящите хора развиват по-остро обоняние? appeared first on Зелен Свят.

От друга страна, често се говори за увреждане от слънцето. Изключително важно е да предпазите кожата си от вредните ултравиолетови лъчи и да останете хидратирани. Малко хора знаят, че очите изискват същото ниво на защита като нашата кожа. Ултравиолетовите лъчи оставят трайни увреждания на очите, които дори могат да повлияят на зрението. Редица изследвания показват, че слънцето може да бъде водеща причина за катаракта в напреднала възраст. За тези от нас, които използват очила, предотвратяването на по-нататъшна загуба на зрение е от жизненоважно значение.

Ние сме готови за лятото! Но дали нашите очи са готови за слънцето?

Първо, важно е да се сдобие с подходящ чифт слънчеви очила. Опитайте да намерите слънчеви очила, които блокират 100% от UV лъчите. Това е важно, тъй като много слънчеви очила, които се продават на улицата, се фокусират върху стила, а не защитата. UV блокиращите контактни лещи са лесно решение за хората, който носят очила през летните месеци.

Второ, предпазвайте очите от химикали. Очите ни трябва да бъдат чисти. Те работят неуморно, за да се предпазят от всякакви микроби, порязвания или отломки чрез мигане. Хлорът, който е широко използван в басейните, може да предизвика ожулвания и увреждане на клетките на роговицата. Така че използвайте очила, ако сте запален плувец. Освен това, избягвайте сапун в очите при миене. Никога не търкайте очите си с ръце. Нежеланите микроби могат да доведат до конюнктивит.

За накрая, пийте много вода и получавайте достатъчно сън. При по-топли условия тялото лесно се дехидратира, а очите изискват вода. Могат да възникнат симптоми на сухо око и други проблеми със зрението. Спането е жизненоважно, особено за тези, които шофират или прекарват много време, използвайки зрението си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Готови ли са очите ни за лятото? appeared first on Зелен Свят.

Очите усещат светлина, която е съставена от много вълни с различна дължина. Най-късите дължини на вълните, които можем да видим, ни дават цвят виолетов, докато най-дългите дължини на вълната ни дават червено.

Има и много дължини на вълните, които не можем да видим и те създават цветове, които дори не можем да си представим.

Повечето от обектите, които виждаме наоколо, не правят светлина сами. Вместо това светлината от слънцето, луната или изкуствените лампи се блъска в тях. В зависимост от обекта, някои дължини на вълната на светлината ще бъдат отблъснати, докато други ще бъдат погълнати. Всичко това се случва много бързо, защото светлината се движи изключително бързо – почти 300 метра в секунда. Така че, цветът на даден обект се определя от дължината на вълната, която е отблъснал и всеки може да види цвета му. Но в човешкото тяло се случва още нещо, което засяга начина, по който хората виждат цвета.

Клетки и конуси

Задната част на очите ни е покрита с тънък слой клетки, които реагират на светлина и се наричат ​​конуси.

Повечето хора имат три вида конуси в очите си – S, M и L конуси – и всеки от тях усеща светлинни вълни с определена дължина.

Когато една дълга вълна удари L конус, тя сякаш се вписва в нето, като ключ в ключалка. Тогава конусът се активира. L конусите се активират единствено от дълги светлинни вълни, така че няма да няма да реагира на нито една къса или средна вълна: те отиват в конусите S и M.

Когато светлината активира S конусите, виждаме синьо, когато става дума за М конусите, виждаме зелено и, когато става дума за L конуси, виждаме червено.

Някои хора имат повече или по-малко от три вида конусни клетки в очите си. Някои – не можем да сме сигурни колко точно – имат четири вида конуси. Много хора имат само два вида конуси и те се наричат далтонисти. Хората не виждат нещата в черно и бяло; те просто имат проблеми да разберат разликата между червено и зелено – и двете могат да изглеждат като кафяви за тях. Кучетата също имат само два вида конуси, така че вероятно също имат проблеми с различаването на цветовете. Но някои животни имат невероятно цветно зрение. Пчелите, например, могат да видят по-къси вълни от хората и да използват тази способност, за да открият сладкия нектар в цветята. В цвета на мимулуса има тъмна “пътека”, която води пчелите до нектара, но хората изобщо не я виждат.

Виждаш с мозъка си

Но не само очите ни виждат. Виждаме с мозъка си. Ние казваме, че виждаме различни цветове, защото как мозъкът ни се научава да свързва сигналите, които получават от очите, с имената на различни цветове. Когато бебето покаже топката и бащата обясни: „Тази топка е зелена“, то научава да свързва цвета, който вижда с думата „зелено“, и скоро ще нарича неща от подобен цвят „зелено“.

Много други неща могат да повлияят на това как мозъкът ни вижда цвета – сезонът, това, което сте гледали допреди малко, или позицията на тялото ви. Опитайте този експеримент, за да видите сами:

Легнете на лявата си страна за пет минути, със затворени очи. Сега отворете дясното си око. След това сменете очите. Нещата изглеждат ли по различен начин, когато използвате различното око?

Докато лежахте на едната си страна, повече кръв отиде в долната, лявата, част на главата и тялото и това направи цветовете, които виждате с всяко око, по-различни.

Можем ли да сме сигурни, че хората виждат един и същи цвят, когато гледат нещо? Съвсем не – докато конусите в очите ни подсказват, че виждаме нещо подобно, вероятно всички го виждаме по-различно.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Всички ли виждаме цветовете еднакво appeared first on Зелен Свят.

Очилата за термично зрение показват топли и студени зони и това изобличава всички хора, животни или машини, които може да се крият в тъмнината. Начинът, по който работят е доста прост – топлината се освобождава като инфрачервени лъчи, което очилата засича. Различното количество лъчи се изобразяват като различни видими цветове.

Защо асоциираме инфрачервените лъчи с топлина?

Оказва се, че е странно съвпадение. топлинната енергия е свързана с молекулите, които вибрират, мърдат и сблъскват едни с други. Инфрачервените лъчи всъщност нямат нищо общо с молекулите. Те са вид електромагнитно излъчване подобно на слънчевите лъчи, радио вълни и др. – групи фотони, които разнасят енергия. Изглежда все едно това няма как да ни каже каквото и да е свързано в температурата. Всяко тяло, което има температура излъчва електромагнитно излъчване. При движението на молекулите те размърдват заредените частици в тях, което създава излъчването.

Благодарение на това ние светим като крушки, но не във видимият спектър. Количеството излъчване зависи от количеството топлина –  колкото повече, толкова по-ярко и блестенето. Термичните очила са направени да засичат точно това. Дори и без тях, ако ви нажежим толкова колкото крушка, вие също ще засияете, но вероятно няма да е особено приятно изживяване. Макар, че термичното зрение ни помага да виждаме в тъмното тук на земята, из различните краища на галактиката, бихте се нуждали от различни техники за да засечете обекти. Съвпадението е, че термичното зрение просто работи на Земята.

Автор: Мартина С. Попова

The post Термично зрение – светът в температура appeared first on Зелен Свят.

Да помислим за цветовия спектър. Видимата светлина – червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово – е част от електромагнитния спектър, който нашите очи могат да възприемат. За разлика от повечето цветове, които срещаме, не можем да представим розовото с една-единствена честота на светлината. Няма Р в системата ROYGBIV. Не е съвсем червено, но със сигурност не е и виолетово. Вместо това то е комбинация от няколко дължини на вълните.

Ако се вгледате в голям балон от розова дъвка, вие не просто виждате куп розови светлинни дължини, които удрят задната част на очната ви ябълка. Вие сте свидетел на разнасяне на различни отразени дължини на вълните, предимно на червено и бяло, които мозъкът ви сглобява и възприема като розово.

Така че, истинска розова дължина на светлината не съществува, но означава ли това, че розовото не е цвят?

Типичното човешко око реагира на дължини на вълните от около 369 до 769 нанометра.

“Разбира се, че розовото е цвят,” казва Джил Мортън, експерт по теория на цветовете и психологията на цветовете, през 2012 г., “но розовото наистина не е част от светлинния спектър и трябва да се смеси, за да се генерира. “

Ако се придържате към правилата на електромагнитния спектър, би било по-точно да наричате розово „нюанс на червено“. Както можете да видите на изображението по-долу, нашето възприемане на цвета не е толкова просто като линеен спектър, а включва и нюанси (добавени светлинни стойности) и отсенки (добавени тъмни стойности). Чрез добавяне на нюанси в червеното, ние олекотяваме цвета, както и го преместваме към синия край на спектъра и му придаваме различно качество. Ние наричаме това качество “розово”.

Това е моментът, когато нещата започват да звучат тромаво, съмнително и объркано. И изведнъж – ето го! Определяме ли цвят, като залепим етикет върху усещането в нашия мозък? Когато мислим за това по този начин, всички “цветове” – всъщност всички усещания – са просто абстракции, основани на тълкувания на тялото и ума ни, които не могат да съществуват извън зрителната система.

“Цветът всъщност не е свойство на светлината или на обектите, които отразяват светлината, това е усещане, което възниква в мозъка”, обяснява биологът Тимоти Голдсмит в статия от 2006 г. в Scientific American

Автор – Нина Жишева

The post Розово? Няма такъв цвят! appeared first on Зелен Свят.

Грешките при пречупване възникват, когато светлината не се фокусира върху ретината поради деформация на окото. Най-често срещаните видове рефрактивни грешки са късогледство, далекогледство, астигматизъм и пресбиопия – намалена зрителна острота.

Израелските изследователи са разработили начин да повлияят на роговицата, която осигурява 60% от оптичната сила на окото. Те са тествали системата си върху очите на мъртви прасета, чиято оптична система е много подобна на човешката.

                           “Постигнахме корекция от 3 диоптъра”, споделя членът на екипа Смаджа. Диоптърът е оптичен показател, използван за измерване на зрението. “Това означава, че някой, който има нужда от очила да чете, ще може да го направи без тях”, допълва той.

Първият етап изисква пациентите да проверяват зрението си със смартфон. Според Смаджа вече има редица заявки. Втората стъпка изисква пациентите да използват второ приложение, разработено от изследователите, в което лазерното устройство е свързано към смартфона.

Устройството изпраща лазерните импулси на окото и за по-малко от секунда изчислява формата на повърхността на роговицата, за да помогне да се коригира нейната рефрактивна грешка. На последния етап в окото се капят нетоксични протеинови наночастици, които възстановяват формата на ретината, като по този начин коригират зрението на пациентите.

Технологията, за разлика от текущите лазерни операции, които коригират зрението, не уврежда тъканта и поради това не е инвазивна и се адаптира към повечето очи и разширява обхвата на пациентите, които могат да коригират зрението си.

По проекта работят трима изследователи и, както твърди Смаджа, “мечтаят да  отърват хората от очилата“.

При експеримент с прасета ефектът на коригираното виждане продължило два часа. Изследователите вече набират средства, за да експериментират с живи свине или зайци и да наблюдават ефекта на капките за по-дълъг период от време. „Надяваме се, каза Смаджа, да тестваме технологията публично през лятото на 2019 г.“

Констатациите са патентовани от маркетинговата индустрия на университета Бар-Илан, а изследователите мислят да започнат по-нататъшно разработване на офталмологични продукти. Според Смаджа вече има редица инвеститори, които проявяват интерес към технологията.

The post Капки коригират зрението appeared first on Зелен Свят.

Започвайки с кучетата, трябва да споменем, че човешкото око възприема четирите основни цвята – зелено, синьо, червено, жълто. Но кучетата виждат само жълто и синьо. Представете си колко драстично по-различен би изглеждам света. Съпоставени с човек, можем да кажем, че кучетата са далтонисти, но пък за да компенсират имат усилено обоняние за миризма. Друг интересен факт е, че те виждат само на 60° пред тях докато човека вижда около 140°. Също така, ако поставите нещо много близо пред очите ви, ще забележите, че те почват да се размазват. При кучетата това го няма и те могат да се фокусират върху обекти на изключителна близост.

За прилепите ни е ясно, че се появяват само през вечерта. Тяхното зрение е 110 пъти по-светло от човешкото, което прави тяхната ориентация в светлина невъзможна. Може да се каже, че тяхното зрение е като термично нощно виждане, но те главно се ориентират по звуци.

Нали знаете как ако си отворите очите под вода всичко се размазва. Акулите виждат абсолютно чисто, но в черно и бяло с по-големи контрасти между светло и тъмно.

При зрението на птиците обектите които гледат са увеличени. Те виждат ултравиолетова светлина, както магнетичното поле на земята. Това им помага да мигрират към топлите места през зимата.

Очите на мухите са доста по-странни от нашите. Те виждат изображението във всяка една от лещите, а мозъка им ги отработва в една обща. Те също виждат ултравиолетова светлина, но също виждат в забавен кадър, тъй като обработват информацията по-бавно.

Рибите виждат червено зелено и синьо. Това означава, че имат лимитиран спектър от цветове, но това им помага да се ориентират в дълбоки, тъмни води. Но това помага само на тези, които са в свободни води. Домашната ви рибка също вижда така, което е доста безполезно. Рибите виждат на по-голям градус от човек.

За последно ще погледнем котките. Първото интересно нещо е, че те имат допълнителен клепач в очите им, за да ги предпази от боклуци. Котките виждат жълто, кафяво и синьо, което означава, че всичко, което виждат е все едно в филтър, като цветът е „изсмукан“ и изглежда „по-нещастно“. Картинката е доста по-размазана около обекта върху, който се фокусират. За всичките им недостатъци, те виждат на впечатляващите 200° и лесно се ориентират в тъмното.

Автор: Мартина С. Попова

The post През очите на животните appeared first on Зелен Свят.