Храмът Боробудур се състои от три паметници, а именно храмът Боробудур и два по-малки храма, разположени на изток по права ос до главния храм. Главният храм на Боробудур е най-големият будистки храм в света. Този паметник, разположен на 60 000 м³ е висок 34,5 м и има квадратна основа от 123 м х 123 м. Построен е на три нива. Основата му се състои от пирамида, образувана от пет концентрични квадратни тераси. Следва основният корпус, с три платформи. На самия връх е разположена монументална ступа (могилна структура, съдържаща будистки реликви). Стените и балюстрадите на Боробудур са украсени с фини релефи, изобразяващи различни будистки сцени.

Този храм е построен като будистки храм на Махаяна около 8-ия и 9-ти век от династията Сайлендра. Тази династия произхожда от Южна Индия или Индокитай. Тяхното присъствие в Ява помага на островът да се установи като център на будистката наука и поклонение. Това е видно от факта, че на мястото са открити китайски монети и керамика, което показва, че поклонниците от толкова далеч, колкото някогашен Китай, са посещавали това свещено място. В допълнение, тези артефакти предполагат, че Боробудур е бил изоставен през 16-ти век сл. Хр. Това може да се дължи на пристигането на исляма на Ява през 13-ти и 14-ти век от н.е. Въпреки това Боробудур бил оставен да се разпадне сам. През следващите няколко века вулканичните изригвания отлагат пепел на мястото, а Боробудур е погълнат от буйната растителност, израснала върху плодородната вулканична пепел.

Въпреки че Боробудур до голяма степен се превръща в забравено място, той не остава така завинаги. В началото на 19 век сър Томас Стамфорд Рафълс, британският управител на Ява (и основателят на Сингапур), научава за Боробудур и се заинтригува от него и организира разкопки около храма. Но връщането на Боробудур обратно в светлината на прожекторите има вредно въздействие върху него. Излагайки храма на елементите, състоянието му започна да се влошава. Нещо повече, камъните били разграбени от селяните, за да бъдат използвани като строителни материали, а главите на Буда и други съкровища са били отмъкнати от колекционери, за да бъдат продадени на частни и обществени колекции по целия свят.

През 1948 г. тежкото положение на Боробудур привличе вниманието на новосформираната Република Индонезия. В резултат на това запазването на това културно наследство става централен приоритет на правителството. Две десетилетия по-късно чрез индонезийското правителство и ЮНЕСКО стартира кампанията „Спасете Боробудур“. Това е един от най-амбициозните международни проекти за опазване, които някога са се провеждали, тъй като по-ниските тераси на паметника били напълно демонтирани, така че всеки камък да бъде индивидуално идентифициран, каталогизиран, почистен и обработен за съхранение. Освен това, релефните панели също са почистени и обработени, за да издържат на влиянието на околната среда. Зад стените и под пода на галериите е въведена обширна дренажна система, за да се намали ерозията. Осем години и 25 милиона долара по-късно, възстановяването на Боробудур е окончателно завършено. Въпреки това, опазването на този храм трябва да продължи през годините. Например, само преди няколко месеца Боробудур беше заплашен от изригването на вулкана Келуд. За да защитят храма, някои от ступите бяха покрити бързо, за да ги предпазят от вулканичната пепел.

Фактът, че този невероятен будистки паметник продължава да бъде ценен и защитен в преобладаващо мюсюлманска страна, е свидетелство за значителната му стойност като културна и историческа икона на Индонезия.

Превод – Нина Жишева

The post Великолепният древен будистки храм Боробудур appeared first on Зелен Свят.

При посещение на религиозния комплекс на Ангкор Ват, Камбоджа, неизбежно ще забележите тези танцуващи жени, изобразени на стенните храмови релефи. Същите тези танцьори са били и важен мотив в изкуството на Чампа (около 192-1832 г.), средновековната съседка на Ангкор на изток по крайбрежието на сегашния централен Виетнам. Забележителни са и изображенията на същите тези жени в изкуството на Тра Киеу, стил, който процъфтява през 10-ти и 11-ти век.

Изображенията на апсарите също се намират като декоративни мотиви и неразделна част от историите в няколко храма на древна Ява, датиращи от епохата на династията Сайлендра (8-ми век) до тази на империята на Маджапахит (около 1293 г. – 1500 г.). Най-известните от тези образи на апсарите могат да бъдат намерени в храма Боробудур, където са изобразени като божествено красиви небесни девойки, изобразени или в стоящи или в летящи позиции, обикновено държащи лотосови цветове, разпръскващи цветни листенца или размахващи небесни дрехи като крила.

Танцьори, музиканти, мъдреци и герои: многото връзки на апсарите

В епосите и Пураните апсарите са артисти, които изпълняват ролята на съда на Индра, както и в други щастливи случаи като раждания и сватби на богове и хора, които са особено облагодетелствани от боговете. Освен това те са куртизанки на боговете; те – често са били наемани от Индра, за да разсейват крале и мъдреци, от които Индра се страхувал, защото можели да го лишат от трона му.

Дъщери на удоволствието

Въпреки че аспарите не са били нарочно споменавани във Ведите като клас, някои от тях се споменават по име – като Урваши и Тилотома. За аспарите се казва, че са творенията на Седемте Манус, прародители на човечеството. Въпреки това, повече се казва за тях в епичните поеми, тъй като Рамаяна приписва техния произход на океана. Пуранският разказ за техния произход се съгласява с това, като казва, че нито боговете, нито асурите (демоните) биха се оженили за апсарите, които се издигнали от водите. Затова апсарите стават обща собственост и на боговете, и на асурите, което понякога им дава основание да се наричат ​​„съпругите на боговете“ и „дъщерите на удоволствието“.

Апсарите са тясно свързани с гандарвите, небесните музиканти, което води до чести връзки помежду им. Отношенията между небесните изпълнители обаче са временни и не се считат за брачна връзка, тъй като аспарите, в допълнение към забавлението в съда на Индра, често били пращани, за да нарушат покаянието на мъдреците. Понякога апсара би успяла да съблазни мъдреца и да постигне мисията си. Обаче, в други моменти, тя понася гнева на мъдреца, който я проклинал.

Превод – Нина Жишева

The post Куртизанките на боговете в Древна Индия appeared first on Зелен Свят.

Появата

Съобщава се, че за първи път мистериозното същество се е появило в Индонезия, по-специално на остров Ява, през 1997 г. Твърди се, че създанието може да бъде намерено на всякакви места, например под земята, в ствола на дърветата или дори на покривите на къщите. Обикновено се казва, че дженглотът е висок няколко инча и изглежда като мъничко човешко същество, макар и с остри зъби, дълги нокти и дълга коса.

Понякога съществото се счита за вид вампир, тъй като се храни с кръв – от животно или от човек. Собственикът на дженглот трябва ежедневно да го снабдява с капки кръв. Ако собственикът не предостави тази храна, хората около него ще бъдат поразени от нещастие. Кръвта не трябва да се подава директно на дженглота, а да се поставя близо до него. Някои твърдят, че съществото оживява, за да пие кръвта, когато никой не е наоколо, докато други твърдят, че дженглотът е в състояние да получи хранителните вещества от кръвта, без дори да се налага да влиза в контакт с нея.

Произходът

Някои вярват, че някога дженготът е бил човешко същество. Традицията гласи, че създанието е било аскет или отшелник, който практикувал забранена магия в опит да придобие вечен живот. Когато човекът умрял, тялото му било отхвърлено от земята, за да не се разложи и след това да се свие, за да стане джудже. Смята се, че дженглотът може да бъде от местните шамани след извършването на някои магически ритуали, въпреки че създанието може да се появи и самостоятелно. Други са на мнение, че джуджето е свръхестествено същество, което може да бъде уловено и овладяно само от онези, които знаят как. Има и такива, които твърдят, че дженглотът е рядък животински вид, който е неизвестен на науката.

Други пък твърдят, че джинглотите не са нищо повече от изкуствени обекти. Според Мухаммад Сиакир Мохамед Азми, малайзийски ислямски практикуващ лекар, дженглотът може да бъде направен от обикновени материали. Цената, на която се продават тези обекти, зависи от това колко реални изглеждат, въпреки че, като цяло, са евтини. От друга страна, предметът може да бъде направен и с използване на животински фетуси. Смята се, че дженглотите, направени от този материал, са по-ефикасни и следователно биха донесли много по-висока цена на пазара.

За изкуствено направените дженглоти се казва, че не притежават никакви собствени сили. Вместо това, чрез черната магия тези същества получават свръхестествените си сили. Смята се, че дженглотът може да служи на господаря си по най-различни начини – като осигурява защита, функционира като талисман за късмет и дори може да отмъсти на враговете.

Изложбите

Може да се види дженглот, изложен на временни изложби в Индонезия и Малайзия. Тези, които не приемат, че дженглотът е изкуствен обект, твърдят, че съществото може да бъде убито. Това ще позволи да бъдат изложени без да бъдат опасни. За да убие дженглот, човек трябва да го хване в бутилка и да го лиши от кръв. Следователно, дженглотите, които се виждат на тези изложби, би трябвало да са мъртви.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Малките чудовища от Индонезия – измислица или реалност? appeared first on Зелен Свят.