Само си представете дали бихме могли да заменим изкопаемите горива със звезди. Не, не говорим за слънчева енергия. Става дума за ядрения синтез. Последните проучвания предоставят възможност за постигане на тази цел. Запознайте се с EAST, експерименталният напреднал свръхпроводник Tokamak.

EAST е термоядрен реактор, разположен в Хефей, Китай. Той може да достигне температура шест пъти по-висока от слънцето. Какво става вътре в него? Два малки атома се комбинират в един по-голям. В процеса се отделя енергия. Звучи просто, но всъщност не е така. Тъй като тези два атома имат положителен заряд, те се отблъскват един от друг.

Огромният размер на звездите създава голям натиск в ядрата си това и помага да се справят с този проблем. Атомите са принудени да се приближават един до друг и вероятността за сблъсъка им се увеличава. Въпреки това, технология за пресъздаване на такъв натиск на Земята, за съжаление, не съществува.

За щастие има и друг начин. Термоядрената енергия може да се получи с помощта на повишени температури. И точно това правят устройства като EAST. Колкото по-висока е температурата, толкова по-бързо се движат атомите и толкова по-голяма е вероятността те да се сблъскат.

За да върви процесът правилно, е важно да се поддържа температурен баланс. Идеалната температура за синтез на енергия е около 100 милиона градуса по Целзий. Той е шест пъти по-горещ от сърцевината на нашето слънце.

Само няколко експеримента в света са постигнали такива показатели. Последният е реакторът EAST. Преди да се изключи, той издържа ядрен синтез за около 10 секунди. И въпреки че това беше категоричен пробив, EAST все още е далеч от стабилното производство на енергия за хората.

Но това беше целта на изследването. EAST е малък експериментален реактор, а не пълноценна електроцентрала. Неговата цел сега е да помогне на човечеството да развие по-ефективни технологии за ядрен синтез, които един ден биха могли да осигурят енергия на цели градове.

Трябва да отделите много енергия за работата на такива устройства. Например, EAST тестването изисква потребление на повече от 10 MW енергия. Това би било достатъчно за захранване на 1640 домове през годината.

Струва ли си тогава? Според портала Businessinsider, без съмнение. В крайна сметка, термоядрените реактори практически не произвеждат радиоактивни отпадъци в сравнение със съвременните атомни електроцентрали. Освен това те могат да работят с морска вода, като възобновяем, стабилен ресурс.

Например количеството вода в горния слой на езерото Ери е достатъчно, за да произведе повече енергия от всички изкопаеми горива, останали на планетата. Освен това той не се нуждае от вятър, който да духа или слънцето да свети.

Това определено би било полезно във времена на изчерпване на ресурсите и влошаване на климатичните промени.

Превод – Нина Жишева

The post Китай създаде изкуствена звезда, 6 пъти по-гореща от слънцето appeared first on Зелен Свят.

Работата по международното летище Daxing в Пекин официално приключи по график в неделя и е готово за откриването на 30 септември – в навечерието на годишнината от основаването на Народната република на 1 октомври 1949 г. от Мао Цзедун.

На празника президентът Си Дзинпин ще приеме огромен военен парад, преминаващ през центъра на Пекин, а откриването на футуристичния център ще бъде подходящо въплъщение на “китайската мечта”, която той предложи на своите съграждани.

Разположено на 46 километра южно от площад Тянанмън, новото летище ще заработи с пълен капацитет през 2025 г., с четири писти и потенциал за посрещане на 72 милиона пътници годишно.

До 2040 г. се очаква центърът да се разшири до осем писти, включително една за военна употреба и ще може да посрещне 100 милиона пътници годишно – което ще го направи най-големият единен терминал в света по отношение на пътническия капацитет, според неговите дизайнери.

Летище Атланта в Съединените щати в момента може да посрещне повече от сто милиона пътници, но в два терминала.

Сегашното международно летище Daxing в Пекин – второто по големина в света – вече е преизпълнено с малко над 100 милиона пътници годишно.

Въздушният транспорт в Китай процъфтява, тъй като жизненият стандарт нараства заедно с желанието на хората да пътуват. Според Международната асоциация за въздушен транспорт Китай ще надмине САЩ  и ще се превърне в най-големия авиационен пазар в света до средата на 2020-те години.

От 2037 г. страната ще има 1,6 милиарда пътувания на самолет всяка година, което е с един милиард повече от 2017 г., според организацията.

Китайската столица – с нейните 21 милиона души – очаква да посрещне 170 милиона пътници през 2025 г., разделени между двете летища.

На 700 000 квадратни метра – около 100 футболни игрища – новата структура ще бъде един от най-големите летищни терминали в света.

Сградата е проектирана от англо-иракския архитект Заха Хадид, който почина през 2016 г., заедно с инженерното дъщерно дружество на Aeroports de Paris.

Отвътре тя се откроява със своите плавни, извити линии и използване на светлината, която се филтрира до най-ниските нива на сградата чрез отвори в покрива.

Под терминала има жп гара и метролиния, които ще позволят на пътниците да стигнат до центъра на града за около 20 минути.

Проектът струва 120 милиарда юана (17,5 милиарда долара), или 400 милиарда, ако се включат и железопътните и пътните връзки.

Държавният телевизионен канал CCTV съобщи, че алиансът SkyTeam, който включва Delta Air France и KLM, ще се премести в новото летище заедно с партньорите си Eastern Airlines и China Southern Airlines.

Очаква се третата по големина китайска авиокомпания, Air China, да продължи да извършва по-голямата част от своите полети от международното летище Beijing Capital International Airport.

Превод – Нина Жишева

The post Гигантско пекинско летище ще отвори врати в навечерието на 70-ия рожден ден на Китай appeared first on Зелен Свят.

Човешкото тяло е доста добро в предотвратяването на оксидативния стрес, когато сме млади, предпазвайки молекулите от критични увреждания, причинени от вредните молекули, известни като свободни радикали. Това са молекули, които са се намерили с поне един самотен електрон, така че те тръгват в търсене на съвпадение, често ограбват друга тяхна молекула и стартират верижна реакция на необратимо молекулно увреждане.

Антиоксидантите са удобни, защото се намесват и отблъскват електрона на свободните радикали, като премахват този процес в зародиша. Те са естествено произведени в достатъчен брой в нашата младост, но с нарастване на възрастта и разпространението на свободните радикали, антиоксидантите се оказват надвити. Когато става въпрос за нашите кръвоносни съдове, това ги прави по-твърди и по-малко годни да се разширяват в отговор на повишения кръвен поток, тъй като свободните радикали причиняват увреждане на лигавицата, която е известна като ендотелиум.

Това е една от причините, поради която експертите по хранене поставят такъв голям акцент върху включването на добри източници на антиоксиданти в диетите, но някои са по-ефективни от други. Докато храните с естествени антиоксиданти са добър източник, последните проучвания показват, че предлаганите орални добавки като витамин С или витамин Е не са ефективни или дори вредни.

Новото откритие в Университета в Колорадо противоречи на това. Проучването се съсредоточава върху наличната в търговската мрежа добавка MitoQ, която се създава чрез химично изменение на естествено срещащия се антиоксидант, наречен Коензим Q10, за да се свърже с митохондриите вътре в клетките. Това е първият път, когато учените са проучили как един антиоксидант, който е насочен към митохондриите, може да повлияе на здравето на съдовете.

Екипът е направил това, като е давал 20 mg MitoQ дневно на половината от 20 здрави мъже и жени на възраст от 60 до 79 години. Другата половина получавала плацебо. След това те наблюдавали колко добре ендотелиумът функционира в продължение на шест седмици чрез проследяване на това как артериите се разширяват в отговор на повишен кръвен поток.

След това на групите им била дадена двуседмична пауза, за да позволи на тялото да измие всички остатъци, след което групите си разменили местата. Изследователите са установили, че средната добавка подобрява дилатацията на артериите на субектите с 42%.

По този показател изследователите твърдят, че това се равнява на работата на кръвоносните съдове при някой 15 до 20 години по-млад. Ако се установи, че има такъв ефект в дългосрочен план, подобно подобрение на сърдечно-съдовата система би било свързано с намаляване на сърдечните заболявания с около 13%.

Изследователите твърдят, че проучването показва, че подобрената дилатация е резултат от намален оксидативен стрес и че участниците с по-твърди артерии са имали намалена скованост, когато приемали добавката. През следващите месеци те ще извършат последващо проучване, за да консолидират своите открития, да ги проверят с по-голяма група участници и да подобрят разбирането си за взаимодействието на съединението с митохондриите.

“Упражненията и здравословна диета са най-добре установените подходи за поддържане на сърдечно-съдовата система”, обясни водещият автор Дъг Сийлс, професор по интегративна физиология в Университета в Колорадо. Но реалността е, че на ниво обществено здраве няма достатъчно хора, които да са готови да го направят. Търсим допълнителни, основани на доказателства възможности, за да предотвратим промените, свързани с възрастта, които водят до заболяване.”

Превод – Нина Жишева

The post Вече има антиоксидант, който може да подмлади артериите ни с 20 години appeared first on Зелен Свят.

Така че не бива да се изненадвате, че учените са обърнали сериозен и твърд поглед към дървесината – и са открили, че непоколебимата човешка цивилизация може да се позабавлява малко с пипкава работа.

Изследователите от Университета в Мериленд са препроектирали материала, за да го направят изцяло непроницаем за видимата светлина, като само поглъща и най-малките нива на инфрачервена светлина.

Малко да поясним? Вместо да поглъща слънчевата светлина, новото дърво може да го отрази обратно в околната среда. Всъщност домовете, произведени от този материал, биха могли да ограничи почти напълно достъпа на топлина от просмукване на закрито, което евентуално ще облекчи зависимостта ни от климатизацията през летните месеци.

„Когато се използва за изграждане, този структурен материал, който променя играта, се охлажда без влагането на електричество или вода“, отбелязва в прессъобщение Яо Джай, един от авторите на изследването.

Знаем, че климатикът спасява живота, особено в климатични условия, където топлината смъртоносно разрушава качеството на въздуха. Но също така знаем, че докато ползваме климатика, ние зависим и от електроцентрали, работещи с изкопаеми горива. А емисиите от тези заводи предизвикват атмосферен коктейл, който може да бъде също толкова токсичен.

“Намаляването на зависимостта на хората от енергийно неефективни методи на охлаждане, като например климатизация, би имало голямо влияние върху глобалния енергиен пейзаж”, отбелязват изследователите в резюмето на изследването.

За да направят такава “охлаждаща” дървесина, учените са използвали водороден пероксид, за да отстранят лигнина, поддържащ елемент в клетъчните стени на дървото. Този процес разкрива само целулозата на дървесината, която е мощен строителен блок от растения и дървета. Също така е невероятно непроницаем за слънчевата енергия.

Нещо повече, дървото, несъдържащо лигнин, позволява на топлината, произведена на закрито, да избяга. Това е така, защото вътрешната топлина заема малко по-различна дължина на вълната от вашата слънчева светлина – дължина на вълната, която не се отразява от новия вариант на дървото. Така през деня слънчевата топлина се пази, а през нощта топлината в помещенията се разсейва в околната среда, въпреки че екипът признава, че това може да бъде проблем, когато става въпрос за действително задържане на топлината на закрито.

Друго предимство за дърво, направено изцяло от целулоза? Невероятна здравина. В предишно проучване изследователите отбелязаха, че целулозните нанофибри превъзхождат стоманата и паяковата коприна като “най-силния биоматериал” на Земята.

Екипът на Университета в Мериленд твърди, че новата дървесина притежава якост на опън от около 404 мегапаскала или около осем пъти повече от естественото дърво. Това го поставя някъде в съседство със стоманата.

“Дървесината се използва от хиляди години и се очертава като важен устойчив строителен материал, който потенциално може да замени стоманата и бетона, поради неговите икономически и екологични предимства”, отбелязват авторите.

Тази здравина, в допълнение към изолационния фактор, може да направи новото дърво солиден кандидат за превръщането на бетонната и стоманена джунгла на града в нещо по-близо до истинска джунгла.

Превод – Нина Жишева

The post Учените разработват супер здрава дървесина, която напълно отразява слънчевата топлина appeared first on Зелен Свят.

В сряда изследователите съобщиха в списание Science Translational Medicine, че са създали изкуствени кръвоносни съдове, които се трансформират в жива тъкан при пациенти, участвали в техния експеримент. Новата технология обещава да направи възстановяването на кръвоносните съдове по-безопасен и по-ефективен, казват учените.

“Идеята е, че ако кръвоносните съдове могат да бъдат направени в лабораторията, те биха могли да бъдат използвани за лечение на пациенти с различни съдови нужди и вероятно да имат по-малка заболеваемост от настоящите алтернативи,” каза Хедър Причард, главен оперативен директор по биотехнологии на Humacyte, Северна Каролина, компания, която ръководи проучването.

В момента лекарите често вземат кръвоносни съдове от една част от тялото на пациента и ги присаждат в друга част на тялото. Но възможностите за събиране и пренасочване на тези съдове са ограничени. А сегашните синтетични присадки увеличават риска от инфекции и други усложнения. Дарените присадки също могат да бъдат отхвърлени от организма на пациента.

За да преодолеят тези пречки, изследователите в Humacyte искали да използват човешки съдови клетки като база за отглеждане на нови кръвоносни съдове в лабораторията. Събирайки от дарени трупове, учените събрали проби от мускулните клетки, които съставляват кръвоносните съдове и ендотелните клетки, които образуват подплатата от вътрешната страна на съдовете. След това те засели тези клетки на биоразградимо мрежесто скеле. След като израснали, учените са премахнали съдовите клетки на трупа, оставяйки кръвоносен съд от протеини като колаген, които обграждат и поддържат структурата на тъканта.

„Отстраняването на клетките е важно, за да може съдовете да бъдат произвеждани в големи партиди и да бъдат съхранявани в операционни зали за имплантиране в който и да е пациент”, обясни Причард. Новите съдове, наречени човешки безклетъчни съдове (HAVs), са дълги около 40 сантиметра и са с диаметър от 0.7 см. Структурата и силата на HAVs имитират човешки артерии и вени.

HAVs са в клиничните проучвания за хемодиализен достъп при пациенти в краен стадий на бъбречна недостатъчност. В новото проучване учените са изследвали малки парчета от HAVs, които са били отстранени от 13 пациенти по време на рутинни операции. Учените открили, че въпреки че съдовете не съдържат никакви клетки, когато се имплантират, собствените клетки на пациентите създават своя „фабрика за скелетни клетки“. Процесът “превръща HAV в многопластова жива тъкан, подобна на родните кръвоносни съдове”, казва Причард. Досега изследователите само подозираха, че това е възможно, но сега за първи път доказаха, че при хората нещата се случват така.

Изследователите показаха, че собствените клетки на пациента дори са ремонтирали имплантирани HAVs, които са били повредени от игли за диализа. Находката предполага, че инженерните съдове също могат да се самолекуват. Откритието на екипа означава: “С течение на времето имплантираният изкуствен HAV става еднакъв със собствения кръвоносен съд на пациентите”, пишат авторите.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Създадоха кръвоносни съдове, които стават жива тъкан appeared first on Зелен Свят.

Според общата философия на Internet of Things, бъдещето ни ще бъде страхотно. Нашите технологии не само ще отговарят на нашите нужди, но всъщност ще ги оформят. Преди да можете дори да си помислите „Боже, тук е хладно”, вашият интелигентен термостат ще намали климатика. Светлините ще се включат или ще се изключват, докато минавате по коридора, пестейки енергия. Всички тези малки неща, които изискват вниманието ви, ще станат автоматизирани.

Но, за да стигнем до там, трябва да инвестираме много в много технологии. Това означава закупуване на нови системи за автоматизация и приспособления с различни сензори в тях. Необходима ви е само „Майка“ – различен подход към домашната автоматизация и проследяването на данни. Вместо да купувате устройства, които могат или не могат да разговарят помежду си, купувате хъб, наречен „Майка“, който взаимодейства със сензорите, наречени „Бисквитки“.

Както споменахме, хъбът Майка прилича на електронна руска матрьошка, а бисквитките са овални, бели пластмасови устройства, на които единият край е оцветен с ярък цвят като синьо или жълто. Бисквитките могат да засичат движение и температура. Бисквитките се прикрепват на обекти в дома ви, за да ги превърнат в интелигентни обекти. Или неинтелигентни.

Семейства с деца може да поставят бисквитка върху детската четка за зъби, за да се уверят, че хлапето се грижи за зъбите си (или не). Помощникът на ваш възрастен роднина може да иска да прикрепи сензорите към контейнерите с лекарствата, за да следи дозите. Сложете бисквитка в джоба си и тя ще действа като крачкомер – ще брои ежедневните ви крачки. Тя може дори да служи като сензор за движение на врати, да ви изпраща известия, когато някой влезе или излезе от къщата ви. Може да сложите бисквитка в леглото си,  под чаршафа, и тя ще следи  активността ви на сън. Така че, докато сензорите изглеждат дребни, всъщност може да направите много с тях.

Хъбът Майка събира данните, стига бисквитките да са разположени в радиус от под 20 метра от него. Можете да използвате уеб-базирано приложение за достъп до данните и да определите как и с каква цел ще се използва всеки сензор.

Хъбът Майта може да не е нещо, което ще ни се случи скоро, но може да ни помогне да прекараме забавно времето, докато чакаме все още глупавата ни технология да поумнее.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Имаш ли температура? Питай Мама appeared first on Зелен Свят.

Дори ако сте ентусиазирани от необходимостта да преминете към възобновяема енергия и да намалите потреблението на изкопаеми горива, които променят климата, е малко трудно да свикнете с наличието на гигантски ферми на индустриални ветрогенератори. Някои критици смятат, че извисяващите устройства са прекалено шумни или твърде грозни и обезобразяват всеки пейзажи или крайбрежие. Има опасения, че турбините представляват смъртоносна опасност за мигриращите птици, които биват засмуквани от перките им.

Ето защо иновативното устройство за вятърна енергия, създадено от френската компания New Wind, е доста готино. Arbre à Vent – “вятърното дърво”, на френски език, на New Wind – изглежда като дърво, с височина 2 метра, по което висят забавно изглеждащи листа, сакаш са нарисувани от Салвадор Дали. Но тези листа са всъщност малки микро турбини, в които роторният магнитен механизъм движи перка в силовата верига. Всяко дърво съдържа 72 турбини, проектирани да улавят енергия дори от минимален вятър. Устройствата акумулират и съхраняват електричество, така че , в крайна сметка, се превръщат в киловати.

Ето един близък поглед на турбините в действие:

Всяко дърво на вятъра има потенциал да генерира около 3.1 киловата електроенергия. Това е малка сума в сравнение с промишлените ветроенергийни паркове, но не бихте искали да имате един от тези гиганти във вашия двор. Малка версия на дървото на вятъра, напротив, може да се побере добре между барбекюто и детския люлка. Човек дори можеше да си представи една намалена версия, заемаща мястото на ветропоказателите на къщите.

„Градският вятър не е много силен, но е много бурен,” каза миналата година инженер Джулия Ревуз от New Wind. Тези турбини се нуждаят от по-малко вятър, за да започнат да произвеждат около 3 киловата енергия, които биха могли да стопят и осветят един малък дом или да заредят електрическа кола.“

В Париж има инсталирани две вятърни турбини в Айфеловата кула.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Енергия от дърветата на вятъра appeared first on Зелен Свят.

Изследователите, базирани в Харвардския университет и Масачузетския технологичен институт, са разработили онлайн игра, симулираща ситуации, в които фаталната катастрофа е неизбежна. Те помолили около 40 милиона души от над 200 държави да избират между различни резултати от инциденти, като например да решат кой да бъде спасен – пешеходците или пътниците в колата.

Резултатите разкриват няколко културни групи, в които етичните предпочитания на участниците се различават. Например, в южната група, която включва повечето участници от Латинска Америка и някои бивши френски колонии, има силно предпочитание да бъдат съхранени жените пред мъжете. Източната група, която включва много ислямски страни, както и Китай, Япония и Корея, има по-слабо предпочитание да бъдат спасени по-млади хора пред възрастните.

Изследователите сметнали, че тази информация би трябвало да повлияе на създателите на автомобили. Но наистина ли е така? Докато този документ изтъква интересно откритие за глобалните различия в моралните предпочитания, то също така подчертава постоянното вземане на грешни решения от изкуствения интелект и какво всъщност може да направи той. Като се има предвид съществуващата технология на изкуствения интелект, използвана в автомобилите със самостоятелно управление, идеята, че едно превозно средство може да вземе морално решение, всъщност е невъзможна.

Въображението на “моралната машина”

Самостоятелно управляващите се автомобили са обучени да вземат решения за това къде да ускоряват или кога да спират, като използват специфичен, слаб, изкуствен интелект – изкуствен интелект, който е фокусиран върху завършването на една определена, несложна задача. Той е проектиран с редица сензори, камери и лазери за измерване на разстояния (лидари), които дават информация на централния компютър. След това компютърът използва AI, за да анализира тези данни и да вземе решение.

Въпреки че технологията в момента е сравнително проста, автомобилите в крайна сметка ще надминат хората при тези основни задачи на шофиране. Все пак е нереалистично да се мисли, че автомобилите със самостоятелно управление също трябва да могат да вземат етични решения, което дори най-моралните човешки същества няма да имат време да направят в сценарий на катастрофа. Една кола ще трябва да бъде програмирана с общ AI, ако се очаква да направи това.

Общият изкуствен интелект е еквивалент на това, което ни прави хора. Това е способността да разговаряме, да се наслаждаваме на музиката, да намираме нещата смешни или да правим морални преценки. Понастоящем производството на общ AI е невъзможно поради сложността на човешката мисъл и емоциите. Няма да можем да постигнем морални самостоятелни превозни средства поне още няколко десетилетия, ако изобщо някога ги постигнем.

Друг проблем в новото изследване е, че много от ситуациите, които участниците бяха помолени да преценят, бяха нереалистични. В единия сценарий, участниците бяха помолени да решат кого да убие колата, ако спирачките й откажат: тримата пътници в колата – възрастен мъж, възрастна жена и момче или трима възрастни пешеходци, двама мъже и една жена.

Хората могат внимателно да обмислят такъв вид проблеми, когато отговарят на въпросник. Но при повечето истински инциденти шофьорът няма време да направи такива преценки през секундата, преди катастрофата да се случи. Това означава, че сравнението е невалидно. И като се има предвид настоящата технология на изкуствения интелект на автомобилите със самостоятелно управление, тези превозни средства също няма да могат да направят преценките.

Сегашните автомобили със самостоятелно управление имат усъвършенствани сензорни способности и могат да различават пешеходците от други предмети, като например лампи или пътни знаци. Въпреки това, авторите на изследванията предполагат, че автомобилите със самостоятелно управление могат, ще могат и би трябвало да могат да правят по-сложно различаване. Например, те биха могли да разпознаят хората, считани за по-необходими за обществото, като лекари или спортисти, и да изберат да спасят тях при сценарий на катастрофа.

Реалността е, че проектирането на автомобили, които правят такива усъвършенствани преценки, ще включва производство на общ AI, което в момента е невъзможно. Съществува дори и въпросът дали се желае това. Не трябва да позволяваме предпочитанията, идентифицирани в изследването, колкото и големи да са размерите на извадката, да определят стойността на живота.

В най-основната си форма автомобилите със самостоятелно управление се проектират така, че да избегнат инциденти, ако могат, и да намалят скоростта при въздействие, ако не могат, въпреки че, подобно на хората, те не могат да вземат морални решения при неизбежна катастрофа. Но автомобилите със самостоятелно управление ще бъдат по-безопасни от тези, шофирани от хора, тъй като те са по-внимателни, могат да реагират по-бързо и ще използват пълноценно възможностите на спирачната система в случай на катастрофа.

Понастоящем най-голямото етично предизвикателство, с което се сблъскват дизайнерите на самоуправляващите се автомобилни, е да се определи кога има достатъчно доказателства за безопасно поведение между симулациите и контролираното участие в движението, за да бъдат пуснати такива автомобили на пътя. Но това не означава, че те са “морални” или скоро ще бъдат. Да твърдим това, би означавало да накараме специфичният AI да изпълнява задачи за управление като общ AI – нещо, което вероятно няма да се случи в този ни живот.

В крайна сметка, автомобилите със самостоятелно управление ще бъдат по-безопасни от хората. Те ще постигнат това чрез предвиждане и избягване на злополуки, където е възможно, и намаляване на щетите там, където това не е възможно. Но автомобилите няма да могат да вземат морални решения, които дори ние не можем. Тази идея остава пресилена фантазия, а не мечта, на която трябва да се надяваме. Вместо това, нека се концентрираме върху безопасността: нещо, в което можем да имаме оправдано доверие.

Превод от английски – НинаЖишева

The post Ще могат ли умните коли да взимат етични решения? appeared first on Зелен Свят.

Учените разработиха изключително порьозен въглероден прах, който може да улови голямо количество парников газ. Прахът е направен от въглеродни наносфери и изследователите могат да контролират съотношението и размера на порите по повърхността му, като много от тях са с повърхност по малка от една милионна част от метъра. Екипът успя да създаде невероятно ефективен дизайн. Тяхното проучване е публикувано в списание Carbon.

“Порьозността на този материал е изключително висока”, споделя в изявление един от авторите професор Жунгвей Чен, който ръководи катедрата за изследвания на напреднали материали за чиста енергия Tier 1 в Канада. “И поради размера си, тези пори могат да уловят CO2 много ефективно. Представянето е почти двойно. Това ще бъде все по-важно в бъдеще. Трябва да намерим начини да се справим с целия CO2, произведен от изгарянето на изкопаеми горива.”

Въглеродният прах работи благодарение на процес, наречен адсорбция. Молекулите на въглеродния диоксид се прилепват към повърхността на наносферите, която се разширява значително чрез създаването на много пори. Чрез използването му във филтри в електроцентрали и фабрики, можем да спрем навлизането на въглероден диоксид в атмосферата.

След като се напълни с въглероден диоксид, прахът ще бъде отнесен на места за съхранение и погребан, което няма да има неблагоприятни последици. Въглеродът е едновременно богат и екологично чист, така че това е страхотен стратегически материал, който да се използва в инициативите за улавяне на парниковите газове.

Наносферите също имат приложения, надхвърлящи улавянето на CO2. Те могат да се използват за съхранение на енергия, както и за филтриране на вода. И двата варианта в момента се проучват подробно от екипа на Чен.

Смята се, че всяка година в атмосферата се изпускат 40 милиарда тона въглероден диоксид, но за да се избегнат най-пагубните последици от глобалното затопляне, тези емисии трябва да бъдат сведени до нула. Отговорността за промените е в политиците и ръководителите на индустрията, но всеки може да използва своя глас и пари, за да настоява за по-добри политики и действия. Всеки акт – без значение колко е малък – помага.

Автор – Нина Жишева

The post Последен шанс да спасим Земята appeared first on Зелен Свят.

Грешките при пречупване възникват, когато светлината не се фокусира върху ретината поради деформация на окото. Най-често срещаните видове рефрактивни грешки са късогледство, далекогледство, астигматизъм и пресбиопия – намалена зрителна острота.

Израелските изследователи са разработили начин да повлияят на роговицата, която осигурява 60% от оптичната сила на окото. Те са тествали системата си върху очите на мъртви прасета, чиято оптична система е много подобна на човешката.

                           “Постигнахме корекция от 3 диоптъра”, споделя членът на екипа Смаджа. Диоптърът е оптичен показател, използван за измерване на зрението. “Това означава, че някой, който има нужда от очила да чете, ще може да го направи без тях”, допълва той.

Първият етап изисква пациентите да проверяват зрението си със смартфон. Според Смаджа вече има редица заявки. Втората стъпка изисква пациентите да използват второ приложение, разработено от изследователите, в което лазерното устройство е свързано към смартфона.

Устройството изпраща лазерните импулси на окото и за по-малко от секунда изчислява формата на повърхността на роговицата, за да помогне да се коригира нейната рефрактивна грешка. На последния етап в окото се капят нетоксични протеинови наночастици, които възстановяват формата на ретината, като по този начин коригират зрението на пациентите.

Технологията, за разлика от текущите лазерни операции, които коригират зрението, не уврежда тъканта и поради това не е инвазивна и се адаптира към повечето очи и разширява обхвата на пациентите, които могат да коригират зрението си.

По проекта работят трима изследователи и, както твърди Смаджа, “мечтаят да  отърват хората от очилата“.

При експеримент с прасета ефектът на коригираното виждане продължило два часа. Изследователите вече набират средства, за да експериментират с живи свине или зайци и да наблюдават ефекта на капките за по-дълъг период от време. „Надяваме се, каза Смаджа, да тестваме технологията публично през лятото на 2019 г.“

Констатациите са патентовани от маркетинговата индустрия на университета Бар-Илан, а изследователите мислят да започнат по-нататъшно разработване на офталмологични продукти. Според Смаджа вече има редица инвеститори, които проявяват интерес към технологията.

The post Капки коригират зрението appeared first on Зелен Свят.