Планетите, видими с просто около, са познати от античността. Древните са познавали Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Уран е първата планета, открита с телескоп от английски астроном Уилям Хершел на 13 март 1781г. Днес знаем повече за Уран от прелитането на сондата “Войаджър 2” през 1986г.

Съществуването и разположението на Нептун са истановени само през изчисленията на двама астрономи, англичанинът Джон Адамс и французинът Юрбен Льо Верие, в средата на XIX век. Те наблюдават леки смущения в движението на Уран и заключват, че му влияе непозната планета. Те изследват тези смущения и изчисляват позицията на влияещата планета. Един германски астроном, Йохан Готфрид Гале, наистина наблюдава Нептун на 23 септември 1846г. в предсказаната позиция. Плутон, най-отдалечената планета, е открита едва на 18 февруари 1930г. от американски астроном Клайд Томбоу. Съществуването й обаче съще изчислено още в 1915г. от друг астроном. Днес тя не се счита за част от слънчевата система, заради малката маса, която притежава (по-малък диаметър от Луната).

Известно време се е смятало, че трябва да съществува още една планета между Меркурий и Слънцето, защото са установени смущения в движението на Меркурий. Тази хипотеза днес е изоставена, тъй като напредъкът на науката обясни наблюдаваните смущения.

Тихо Брахе, датски астроном, наблюдава доста точно разположението на Марс. Изследванията позволяват на неговия ученик и помощник, германецът Йоханес Кеплер, да извлече между три закона, известни под името “закони на Кеплер”: орбитите са елипси; планетите описват орбитите според закон за движението и скоростта; размерът на орбитата е свързан с периода на въртене около Слънцето на всяка планета. Законите на Кеплер позволяват на английския физик Исак Нютон да открие около 1660г. всеобщата гравитация. Накрая теорията за общата относителност на Алберт Айнщайн позволява да се учотнят изчисленията на Нютон и да се обяснят някои отклонения между тях и направените наблюдения.

В наши дни планетите от Слънчевата система могат да се наблюдават с телескопи от наземните обсерватории. Телескопи могат да се монтират и на борда на изкуствени спътници в орбита около Земята, правейки всички изчисления и наблюдения все по-лесни и полезни.

The post В проучване на Слънчевата система appeared first on Зелен Свят.

Сега, ново проучване показва, че изучаването на език между раждането и зрялата възраст не е толкова лесно, колкото изглежда. Средностатистически  англо-говорящ възрастен вероятно ще е научил около 12,5 милиона бита информация, свързана с езика, съобщава група изследователи на 27 март в списание Royal Society Open Science.

“Бит” се отнасят до информация, която се съхранява в 0 и 1, типичният формат, използван в цифрови устройства като компютри. Човешкият мозък кодира информация в различен формат, но битът може да се използва като сравнение. Оценките на изследователите се основават на редица изчисления и изчислителни модели.

“Това може да изглежда изненадващо, но като дигитален метод на съхранение, познанията ни по език могат да се поберат в една дискета”, пишат авторите в изследването. В този случай това би било дискета, съдържаща около 1,5 мегабайта информация, или еквивалент на песен с дължина 1 минута, съхранена като Mp3 файл.

Изследователите изчисляват, че в най-добрия случай един възрастен си спомня от 1000 до 2000 бита на родния си език. В най-лошия случай си спомняме около 120 бита на ден.

Голяма част от тези 12,5 милиона бита информация за езика, съхранявана в мозъка, не е свързана с граматиката и синтаксиса, а по-скоро са думи и техния смисъл, според изследването.

“Много изследвания на изучаването на езици се фокусират върху синтаксиса, като реда на думите”, коментира в изявление съавторът Стив Пиантадоси, асистент по психология в Калифорнийския университет в Бъркли. “Но нашето проучване показва, че синтаксисът представлява само една малка част от изучаването на езици и че основната трудност се състои в изучаването на значението на толкова много думи.”

Именно това отличава хората, които се обучават, от обучаемите роботи, добавя той. “Машините знаят какви думи вървят заедно и къде трябва да стоят в изречения, но знаят много малко за значението им.”

Тъй като значението на думите може да бъде много сходно в различните езици, Пиантадоси добави, че двуезичните хора вероятно няма да имат нужда да съхраняват два пъти по-голямо количество информация.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Ученето на език не е лесно appeared first on Зелен Свят.

Но какво се случва в мозъка по време на халюцинации? В експерименти с мишки, изследователите са открили, че халюцинациите намаляват активността в мозъчния център на зрението. Находката показва, че халюцинациите се случват, когато мозъкът компенсира липсата на информация, идваща от външния свят.

“Разбирането на това, което се случва в света, е баланс получената информация и тълкуването й”, заяви Кристофър Нийл, невролог от Университета в Орегон, Юджийн, който ръководи новото изследване. “Ако отдавате по-малко значение на това, което се случва около вас, но след това прекалите с тълкуването му, това може да доведе до халюцинации.”

Нийл имал за цел да разбере как халюциногенът, наречен DOI (4-йодо-2,5-диметоксифенилизопропиламин) засяга способността на мишките да виждат и възприемат света около тях. Надявал се да разбере по-добре „как създаваме представителства на света с помощта на зрението“, каза той.

И подобно на LSD и псилоцибина, DOI активира мозъчен рецептор за серотонин, мозъчен химикал, който предава съобщения между мозъчните клетки. Серотонинът е най-известен като молекула, която увеличава чувството на благополучие и щастие, но също така играе роля в зрението. В предишни изследвания правени от други групи, включвали серотониновия рецептор при халюцинации от шизофрения и лекарства. Лекарствата, които блокират рецептора, дори предотвратяват халюцинациите при хора с шизофрения.

Изследователите дали на мишките халюциногена. След това, докато мишките наблюдавали снимки на екран, учените наблюдавали мозъците на гризачите и открили, че халюциногенът е намалил входящата визуална информация. Находката показва, че халюцинациите произтичат от погрешно тълкуване на намалената визуална информация от света около нас.

„Очаквано е, че зрителните халюцинации ще се получат от неврони в мозъка, които се изстрелват като луди, или от несъответстващи сигнали – каза Нийл. Бяхме изненадани да открием, че едно халюциногенно лекарство вместо това е довело до намаляване на активността в зрителната кора.”

„Откритието предполага, че халюцинациите идват от мозъчния пълнеж на това, което той възприема като липсваща информация. Но, казва Нийл, това вероятно не е цялата история. Не съм сигурен, че сме открили универсалния ключ, който отключва халюцинациите, но това вероятно ще бъде част от него”, каза той.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Защо халюцинираме appeared first on Зелен Свят.

Вече не е нужно да оставите телефона си на страна и да внимавате за това, което се случва около вас. Наличието на мобилен телефон в джоба ви по всяко време означава, че можете да се обаждате, да пишете и изпращате съобщения и да се свързвате чрез интернетът със света. Но в края на деня, колко често трябва да се свързвате с други хора? От една страна, е лесно, забавно и практично да можеш да се свържеш със всеки само с няколко бутона. Но колко често се размиват редовете между истинските, физически връзки, които имаме, и социалните.

Възможността да намерим отговор на всеки въпрос ако се наложи е голямо предимство на технологията. Но колко пъти сте потърсили симптоми на настинка в Google, за да сте сигурни дали се разболявате, и сте намерили уебсайт, който ви казва, че може да имате нещо много по-сериозно? В подобни случаи, когато търсите точна информация, некомпетентността из интернет може само да ви навреди. Когато става дума за медицина, няма как да сте сигурни, че човекът, който предоставя информацията разбира от това, което пише. Най-доброто решение е консултация с доктор, но самият факт, че Google е по удобен ни кара да се замислим дали си струва да се разходим до кабинета.

Светът на технологиите често е обвиняван, че има вродена липса на лично пространство. Свободно раздаваме личната си информация, без да осъзнаваме какво може да означава това и кой може да ги използва срещу нас. Някой социални мрежи вече бяха разкрити, че пазят нашата информация. Защо? Какво правят с нея? Щом нещо е публикувано с интернет пространството е трудно то да бъде изтрито изцяло.

Технологията може да ни свърже, но същевременно да разруши интимните истински връзки в живота. Не е нужно вечно да си гледаме телефона или да вървим с тапички в ушите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Технологиите ни свързват или разделят appeared first on Зелен Свят.

Като седалище на папата, държавата-град привлича хиляди туристи целогодишно. Всички са наясно, че това място съдържа изключително голямо количество информация, но запитвали ли сте се колко точно?

Така наречените Архиви на Ватикана се намират на подземно ниво. Там се съдържат милиони книги и помагала от разнородни държави, култури и градове. В цялост, там има около 85 километра изпълнени с рафтове след рафтове с материал. Представете си какво количество познание и тайни могат да бъдат намерени там!

За жалост, всичко това знание е затворено за обществото. Единствените хора, които могат да влязат са само най-компетентните учени, които преследват науките и имат необходимото висше образование, както и познания в архивните изследвания. Като за начало, има изключително малко хора, които имат тези квалификации, но дори на тези, които имат не им е лесно. Само на тях им е позволено да кандидатстват за входна карта. Нужно е препоръчително писмо от висш институт за науките или от изследовател в сферата на историческото изследване. Кандидатстващите трябва да предоставят пълното си име и лична информация както и точно специфичната причина за тяхното изследване. Може би се досещате колко невъзможно е това при положение, че съществуват километри с информация, голяма част от която не е позната на обществото. Трябва да знаеш какво търсиш, но дори тогава има огромни ограничения като става дума до материала, който може да бъде разглеждан. Пример за това е, че по никаква причина не могат да бъдат разглеждани материали след 1939 година, което е интересно само по себе си, защото това е годината в която започва втората световна война, а има изключително много хипотези, че Ватикана може би е била таен съюзник на нацистите.

Ако прескочите всички тези препятствия, ще можете да разгледате избрания от вас материал, но ако случайно в първите страници осъзнаете, че това не е материала, които ви интересува сте задължени да го върнете веднага, след което ще бъдете придружен извън сградата. Желаете ли да погледнете нещо друго, трябва да повторите целият процес отново. Всичко това е изключително учудващо и наистина трябва да ни накара да се почудим какви неща крият там, в километричните рафтове книги и защо?

Автор: Мартина С. Попова

The post Архивите на Ватикана appeared first on Зелен Свят.