Мюсюлманите окупират Иберийския полуостров, след като Тарик дебаркира в Гибралтар. От 929г. омейгска Испания, която завоевателите наричат al-Andalus, става халифат със столицата Кордова. Остават само няколко малки христиански кралства на север изходна точка на Реконкистата, “Посторното завладяване”. Тя започва през ХI век, улеснена от раздробяването на мюсюлманската власт: Кордовският халифат се разкъсва на територии или taifas, чиито царе непрекъснато враждуват. От своя страна християнските държави се обединяват. Графство Барселона се присъединява към Каталония, а през 1037г. Кастилия става кралство разширено с Лион и Галисия.

Скоро воюващите искат помощ от християнските рицари на Франция, а папата отправя атели: Реконскистата се организира. През 1085г. е първата решителна победа. За да се противопоставят на Кастилия, царете на taifas се обръщат към Аморавидите, дошли от Мароко, разполагащи със стращна армия и с обширна военна държава. Насреща им Арагон се съпротивлява, а Португалия, независила от 1149г., успява да освоботи Лисабон през 1147г.

Нова вълна мюсюлмани, Алмохадите, завзема южната половина на Испания през 1170г. Но християнските армии печелят през 1212г. решителна победа при Лас Новас де Толаса. Фердинанд III, крал на Кастилия и Леон, завзема Кордова през 1236г., а през 1248г. – Севиля, столицата на исляма на полуострова. Арагон се разширява към Средиземно море, а португалците притежават само 1/5 от Испания.

Кордовските халифи търпят другите религии. Въпреки Реконкистата царете на taifas правят същото. В земите, възвърнали от християните, мюсюлманите също получават свобода на вероизповеданието срещу услуги. Колкото до евреите, те са банкер, писатели, лекари, търговци, занаятчии… Този дух на търпимост благоприятства разцъфтяването на културата: университетът в Саламанка е основа през 1215г., този в Коимбра в Португалия – през 1290г. Гръцките атвори, като Аристотел, отгавна преведени на арабски, стават гостъпни за Запада, а творчеството на мюсюлманския лекар и философ Авероес ще остави белег върху мислителите на XIII век.

През 1469г. бракът на Изабела Кастилска с Фрединанд Арагонски обединява християнска Испания. Католическите крале завършват Реконкистата и слагат край на духа на толерантност. След падането на Гранада остовават Инквизицията.

The post Реконкистата – посторното завладяване на Испания appeared first on Зелен Свят.

Кухнята, архитектурата и плажовете на Испания примамват пътешествениците до нейните брегове, печелейки това място като втората най-посещавана дестинация в света след Франция.

Акведукти и древни руини, които изпъстрят селските райони, са оставени знаци от римляните, които някога са управлявали. Ако пресечете страната от северния град за сърф (и неофициална столица на висша кухня) Сан Себастиян по френската граница до древния пристанищен град Андалусия Кадис на югозападния край, ще откриете толкова разнообразен пейзаж като хората, където мавритански архитектурата се придържа към скалите по Средиземно море и върховете в Пиренеите предлагат някои от най-зрелищните походи в страната.

Хвърлете Балеарските острови, два града в Северна Африка и Канарските острови в Атлантическия океан – плюс кулинарна сцена, която породи някои от най-големите световни величини – и ще видите защо Испания трябва да бъде посетена.

The post Tайната на Испания appeared first on Зелен Свят.

Но това, което доведе до откриването му, беше чист късмет или интуиция. Работниците по разкопките биха могли да спрат работата си, след като открили първите находки, тъй като не са очаквали да намерят нещо по-старо от средновековния период. Но интуицията на някого да копае малко по-дълбоко се отплатила пребогато.

Изненадата на оловния саркофаг

Водещият археолог Анхел Родригес признава пред El País, че не е очаквал да разкрие нещо кой знае колко интересно дори при намирането на слой кален пясъчник на 2,5 метра под повърхността. Но всичко се променя, когато премахват пясъчника – под него намират оловен саркофаг.

Ковчегът е с дължина 1.97 метра и висок 40 сантиметра и е малко по-широк при главата, 56 сантиметра, отколкото при краката 36 сантиметра. Саркофагът тежи някъде между 300 и 350 кг. – определено е голяма находка.

Родригес датира саркофага между 2-ри или 3-ти век след Христа, но все още няма очевидни надписи, които да го водят. Но това може да се промени, след като започне по-задълбочен анализ: “Все още има много глина и пясък”, каза Родригес, “Ще видим кога ще го почистим.”

El País съобщава, че оловният ковчег би бил луксозен продукт, тъй като “В Андалусия те са били скъпи, както и трудни за получаване, тъй като индустрията съществувала само в Кордоба, на 200 километра”, през римския период.

И въпреки че Родригес казва, че саркофагът “вероятно е принадлежал на заможното семейство”, очакванията му за откриване на някакви съкровища вътре не били високи, тъй като хората, живеещи в района, са по-склонни да оставят луксозни вещи за живите, отколкото да ги взимат със себе си в отвъдното

Но това не означава, че археолозите очакват, че ковчегът е празен. Изучаването на саркофага продължава.

Тъй като оловото съхранява останките много добре, археолозите изразяват силни надежди, че в саркофага все още има тяло. Те могат дори да имат достатъчно късмет да възстановят текстил или някои лични вещи, които са били погребани с тялото.

Засега оловния саркофаг е настанен в Археологическия и Етнологическия музей на Гранада. Това е мястото, където ще остане по време на анализа и докато учените не разберат как да го отворят с възможно най-голяма грижа. Очаква се отварянето на саркофага да се извърши през следващите седмици.

Превод – Нина Жишева

The post Оловен саркофаг изненадва испанските археолози appeared first on Зелен Свят.

Castel е националната художествена форма на Каталуния, която е част от испанската държава. Кастел означава процес на изграждане на живи кули или замъци от хора.

Каталонското изкуство развива кастели в продължение на няколко века, тъй като първите опити за изграждане на акробатични кули започват в края на 18 век. Грациозната красота на живите замъци във въздуха бързо завладява населението, а днес кастата е популярна в цяла Каталония, а основното състезание на най-силните отбори се провежда на всеки две години в Тарагона. В същия град има кастово училище, където се обучават потенциални участници.

Екипът, който участва в кастела, нарича колелата – colles. Тя обединява повече от сто участници от различни възрасти. Всички трябва да носят бели панталони и ризи с един и същи цвят. Задължителен атрибут е и черен колан, обвързан с червена лента.

Повечето от участниците създават един вид възглавница, стояща в тесен кръг, обърнат към центъра. Тази база, първият ред на живата кула, е наречена “пина” – бум. Основното действие се извършва върху централната част на основата.

Участниците с по-голяма тежест категория, формират по-ниските нива на кулата. Всеки ред е четирима, трима или двама участници, които се държат плътно един до друг за раменете. Колкото по-висока е структурата, толкова по-слаби и по-млади участници са на следващото ниво.

Постоянният критерий за сложност е височината на кулата. От участниците се изисква да създадат осем етажа, на които седмото ниво е представено от млад кастел, клекнал на раменете на двама участници. Последното ниво допълва и детето, което е длъжно да махне с ръката си, достигайки най-високата точка на акробатичната структура. Едва след това кулата се счита за построена.

Изграждането на жива кула, макар и трудно, е само половината от битката. По същия начин участниците трябва умело и внимателно да се спускат до основата един по един, като по този начин разрушават структурата.

Целият процес се осъществява под ръководството на най-опитния участник, който управлява отвън. Веднага след като се изгради четвъртият ред, зазвучава звукова подкрепа под формата на барабани.

Благодарение на забавлението на кастела, екипите са поканени да участват в различни празници. По време на масовите събития кастелите се фокусират върху създаването на по-удобни и леки структури. Те демонстрират реални умения на специални състезания, където екипите получават ранг и парични награди.

Основният конкурс на Кастел се провежда в Тарагона през първия уикенд на октомври на една година. Стадион „Тарако Скуеър Арена”  е с капацитет до 6 000 зрители.

Конкурсът е невероятен спектакъл, където плътно изпълнена арена е пълна с разноцветни острови от екипи. След това участниците последователно създават замъци във въздуха. Всеки отбор има пет възможности да демонстрира уменията си. Жури от 7 души, експерти по изграждането на живи кули, поставя броя на точките, съответстващи на уменията и сложността. Крайният резултат определя победителите.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Castel – кулите от живи хора appeared first on Зелен Свят.

Не винаги е било така. Кметът казва, че всеки ден около 14,000 коли минавали по улиците. В града имало повече коли, отколкото хора. Замърсяването нарастнало и имало много задръствания. Освен това, по-възрастните хора трудно живели в това претоварено състояние. Автомобилите претъпквали публичните пространства.

Така че, след като се борил с опозицията в продължение на 12 години, кметът осъществил голяма промяна в града. Идеята е да се върнат публичните пространства на жителите. Уличното паркиране е премахнато, тъй като причинява много задръствания. Затворили всички паркинги, който са сега напълно под земята. Премахнати са светофарите и са монтирани кръгови кръстовища, което довело до разширяване за зоната без автомобили. Във външните райони са въведени мерки за успокояване на трафика, като максималната скорост е 30 км. Според местния архитект Рогелио Карбало Солер човек може да пресече целия град в рамките на 25 минути. Автомобилите изглеждат като лукс. В Понтеведра около 30 души са загинали вследствие на ПТП между 1996 и 2006 година. Сега те са намалели до 0 и емисиите на въглероден диоксид са намалели със 70%.

Основните проблеми, пред които са изправени хората, са задръстванията във външните райони, където се допускат автомобили и има ограничени места за паркиране. Няма обществен транспорт, който човек може да вземе, за да стигне до центъра. Но всички твърдят, че не са почувствали тежката нужда да използват колите си и че не са виждали по-красиво място от Понтеведра. Тази голяма промяна не получила външна финансова помощ. Било евтино начинание, използвайки местни ресурси. Изглежда, че борбата за околната среда не е особено скъпа. Нуждаем се само от смело сърце и намерение да сторим нещо по въпроса.

Автор: Мартина С. Попова

The post Град без коли в Испания appeared first on Зелен Свят.

Страната, която обича шунка

Jamón, хамон – испанската дума за шунка – се консумира повече от 2000 години на иберийския полуостров, където обичат свинското месо. Римският поет Марциал пише за нея още през 1-ви век от н.е. Оттогава в много селски райони на страната клането на прасета отдавна е повод за празнуване, а задните крака често се осоляват и сушат за по-късна консумация като хамон.

До ден днешен хамонът е съществена част от националната хранителна култура. Испанците консумират около 160 000 тона годишно, а с останалата част се изнася по цял свят.

Скъпоценната свиня

От цялата шунка, произведена в Испания, jamón ibérico (произведена от черната иберийска порода свине) често е най-ценена, поради отличителния си вкус. Тя е официално призната в различни „denomenacións de origen“ – географски показатели, подобни на тези на apporation d’origine contrôlée, използвани във Франция за вино и други продукти. Един такъв регион със собствена denominación de origen е Хабурго, районът около едноименния град в Андалусия, който е известен с производството на шунката.

Jamón ibérico de bellota (хамон от свине, хранени с жълъди) има тенденция да бъде най-гурме версията и се произвежда в различните региони, включително Хабурго. Вместо да бъдат произведени от животни, отглеждани изцяло на фуражи, за да бъдат признати за “de bellota”, свинете трябва да пасат само на пресни пасища и жълъди, които падат от дъбовите дървета в продължение на най-малко 61 дни в годината (въпреки че периодът на жълъдите обикновено се разширява повече от два месеца).

За да помогне на потребителите да се ориентират в този сложен набор от фактори, Испания въведе система за кодиране на цветовете през 2014 г., която категоризира хамона според качеството, като черният етикет е най-висок.

Фермерът

Едуардо Донато е бил предприемач от Каталуния, на другия край на страната, но през 1989 г. дошъл в района близо до Джабуго в търсене на спокоен живот, близо до природата. Той купил парцел земя с малък план, за да се наслади на тишината и спокойствието и да гледа коне. Но през 1995 г. той купува 10 прасета от рядката местна иберийската порода, отглеждани за да се запази породата им.

Учейки се от съседите, Донато произвежда първия си хамон почти десетилетие по-късно. За разлика от съседите, той решил да ги гледа свинете си органично – без антибиотици или хормони, които стимулират растежа и да използва фураж, произведен без химикали. Това било почти нечувано по онова време, но той не се отказва да отглежда прасетата си по този начин в своята компания Dehesa Maladúa. Донато казва, че органичният процес, рядката порода и уникалната среда, оправдават цената от 4,100 евро (£ 3600) на един бут, което прави неговия хамон най-скъп в света, дори и според рекордите на Гинес.

Защитената земя

Фермата на Донато е разположена в природния парк Сиера де Арасена и Пикос де Ароче, част от защитения от ЮНЕСКО биосферен резерват. Тази добре запазена и поддържана пасищна екосистема съдържа гигантски дъбови дървета, които са на стотици години.

Би било невъзможно за земеделските стопани като Донато да пресъздадат условията на пасищата другаде, защото отглеждането на достатъчно големи дървета отнема много дълго време, за да започнат да произвеждат количеството жълъди, необходимо за изхранването на свинете. Затова той и неговите прасета нямат друг избор, освен да живеят в хармония с тази крехка среда, на която разчитат, но за която те също допринасят.

Храненето с жълъди

Падналите жълъди, които покриват пасището – дехесата, придават на месото сложен вкус и аромат, с които е известен jamón ibérico de bellota. Жълъдите са с високо съдържание на олеинова киселина, мастни киселини, които също се срещат и в маслините.

Различните видове дъб, които растат в гората, произвеждат жълъди по различно време, така че прасетата имат постоянно снабдяване от средата на есента до ранната пролет. През останалата част от годината прасетата се хранят с трева, маслини, ядки, плодове и корени, които откриват на пасището, както и органични зърнени храни и бобови растения, с които Донато ги храни.

Процесът на приготвяне

Прасета, които са достигнали идеалното си тегло, се колят в края на зимата, след като прекарат три до четири месеца и не ядат нищо, освен жълъди, трева и други растения. Голяма част от месото се използва за редовни разфасовки и колбаси, докато задните крака се обработват, за да се превърнат в хамон.

Докато добрият хамон традиционно се обработва най-малко три години, Донато ги подлага на до седем сушене в местна, семейна изба. Най-напред краката се заравят в сол за около седмица. След това се измиват и се поставят в стая с контролирана температура, където остават за три месеца. От там се окачват до година и половина в просторна стая в горната част на склада, където прозорците са оставени отворени, за да може месото да се суши на чист планински въздух. След това краката се преместват в мазето, където узряват за още четири до пет години. В крайна сметка те се почистват, опаковат и са готови за продажба.

Идеалното резенче

Нарязването на хамона е изкуство, а професионалните резачи често са наемани от висококачествени ресторанти за специални събития. Месото трябва да бъде нарязано изключително тънко и ако е възможно, веднага да се сервира при стайна температура, за да се гарантира, че ароматът е свеж и мазнината е достатъчно мека, за да се стопи в устата.

Разфасовките от различни части на добрия крак имат различни аромати и текстури, които могат да бъдат оценени по време на дегустация, подобно на тези на вино. По-тънките слайсове, отрязани близо до бедро имат богат, маслен вкус, докато по-сухите разфасовки, които се намират по-близо до копитата, имат сладък, богат вкус. И точно както виното, добрият хамон отразява качеството на околната среда, откъдето е дошъл.

Завръщането

Ето защо Донато няма планове да се разширява. По-голямото стадо би могло да затрудни пасището, което може да наруши деликатния баланс и да повлияе на качеството както на околната среда, така и на продукта. Голяма част от стойността на неговия хамон също се крие в неговата рядкост, така че има смисъл да я държи в ограничено количество.

Плюс това, сега е на 70 години и предпочита спокойния живот. В края на краищата това е, което го привлече тук.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Най-скъпата шунка в света appeared first on Зелен Свят.

Срещата на Новата и Стара година е свързана с традиции, които са запазени от древни времена. До ден днешен в различни страни прибягват до различни трикове за “примамване” на късмет, просперитет и благополучие.

Например в Англия, според древен обичай, когато часовникът започне да нанася удари в 12.00 , задните врати на къщата се отварят за освобождаване на старата година, а с последния удар отварят входните врати.

В Австрия се смята, че за да бъде човек щастлив, в навечерието на Нова година, трябва да се яде парче от свинската глава или даже от муцуната.

В Унгария през първата секунда от Новата година свирят с детски тръби и свирки. Смята се, че именно те отблъскват злите духове от домовете и призовават радост и благополучие.

Веднага щом часовникът започне да отброява полунощ, в Германия хора от всички възрасти се качват по столове и маси, и с последния удар заедно „скачат” с радостни поздрави в Новата година.

В Румъния неомъжените жени обикновено отиват до кладенец, запалват свещ и поглеждат надолу. Вярват, че образът на пламъка ще привлече лицето на бъдещия ѝ съпруг в тъмните дълбини на водата. Тези, които не рискуват да се скитат по улиците през нощта, вземат клон от базиликата и го поставят под възглавницата: надяват се, че сънят ще покаже бъдещият годеник.

В Гърция Новата година е денят на св. Василий, който е известен с изключителната си доброта. Децата оставят обувките си до камината, с надеждата, че светецът ще ги напълни с подаръци.

В Италия е обичайно да се изхвърлят  стари дрехи и дори мебели от апартаментите в последната минута на старата година. След тях летят бисквити, конфети, искри.

В Испания има традиция, в навечерието на Нова година да се яде грозде. Когато се отброяват последните минути трябва да имате време да изядете 12 зърна грозде, по едно за всеки от дванадесетте следващи месеца.

В Шотландия Новата година се празнува с един вид факелно шествие: варели катран се подпалват и се търкалят по улиците. Така шотландците „изгарят” старата година и осветяват пътя към новото. Благосъстоянието на собствениците зависи от това кой първи влиза в къщата сутринта на новата година. Смята се, че щастието ще донесе тъмнокос мъж, който дойде с подарък.

В древен Китай в новата година е обявен единственият празник на просяците през годината, когато някой може да влезе в къщата и да вземе това, което му е необходимо, а ако откажете, съседите ще ви отвърнат с презрение. В съвременния Китай, Новата година е празник с фенери. Тя се чества на петнадесетия ден от Новата година по лунния календар. В навечерието на Нова година, на улиците и площадите светват безброй малки фенери, които вярват, че искрите от тях ще отблъснат злите духове.

Във Виетнам Новата година на лунно-слънчевия календар се нарича Тет. Това е семеен празник, през който всички спорове са забравени, обидите са простени. Виетнамците украсяват домовете си с миниатюрни мандаринови дървета с малки плодове.

В Монголия, с пристигането на първия ден от Нова година в страната започва истински национален празник – не можете да се карате, да спорите, да се кълнете и да заблудите, това се счита за голям грях.

Японските деца празнуват Нова година в нови дрехи, вярвайки, че това ще донесе късмет и здраве. В навечерието на Нова година децата слагат рисунка с картина на мечтата си под възглавницата, след което желанието трябва да бъде изпълнено.  Най-важното за японците е да се смеят през първата секунда на Нова година – тогава щастието ще ги съпровожда през цялата година.

В Индия има осем дати, които се отбелязват като Нова година, тъй като в страната се пресичат много култури.

В Алжир, Бахрейн, Йордания, Ливан, Мароко, Оман, Пакистан, Судан, Сирия и Танзания Мухаррам е посрещнат – първият месец от мюсюлманската лунна календарна година. Няколко седмици преди тази дата, мюсюлманите слагат пшеница или ечемик на блюдо с вода, за да поникнат. Към началото на новата година се появяват кълнове, които символизират началото на нов живот.

Еврейската Нова година – Рош Хашана – денят на Върховния съд. Смята се, че на този ден Всемогъщият съди хората и въз основа на действията си решава каква съдба ги очаква през следващата година. Затова най-важното в това време е покаянието на всеки човек. Този ден е изпълнен с молитви и сдържана радост. На масата има кръгла хала с ябълки, потопени в мед, така че годината да е сладка.

В Куба, в навечерието на Нова година, всички ястия, които са в къщата, са пълни с вода, а в полунощ те започват да изливат течност от прозорците.

В Непал Новата година се празнува с изгрева на слънцето. През нощта, когато луната е пълна, непалските хора хвърлят ненужни неща в огъня. На следващия ден рисуват себе си – лица, ръце, гърди, а след това танцуват и пеят песни по улиците.          

Новогодишните празници децата в Дания прекарват в търсене на подаръци. Проверяват не само собствените си чорапи, подготвени за Улемен (тоест Дядо Коледа), но и претърсват цялата къща

Където и да сте, както и да посрещате новата година, не забравяйте, точно в 12.00 да целунете любимият си човек.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post “Трикове” за късмет на народите за новата година appeared first on Зелен Свят.

Томатина е ежегоден фестивал, провеждан в последната сряда от месец август в град Буньол, Испания.

Десетки хиляди от различни части на света посещават фестивала, за да участват в грубо сражение, в което повече от стотици тонове развалени и негодни за ядене домати се хвърлят по улиците.

Продължаващият една седмица фестивал включва музика, паради, танци и фойерверки. През нощта преди боя с домати участниците се съревновават в състезание по приготвяне на паеля.

Приблизително 20 000 – 40 000 туристи идват на боя с домати и така увеличават неколкократно населението на Буньол, което е едва 9000 души.

Днес страната е домакин на традиционния фестивал “Томатина”, на който всеки има възможност да хвърля домати, един към друг. За първи път от няколко десетилетия на фестивала, градските власти начисляват такса за вход – преди това участието е безплатно за всички.

Всяка година “Томатина” се превръща в “дом” за почти двадесет хиляди души – предимно австралийци, японци и британци, които идват в град Бунол в Испания, за да участват в наистина гигантска битка с храна. Точният произход  на Томатина не е известен – според слуховете, фестивалът е роден от борбата между няколко деца на парад през 1940г.

Фестивалът започва около десет сутринта, самата борба трае не повече от час и има строги ограничения: преди да хвърлите домата, трябва да го изстискате в ръката си, за да се пръсне и едва след това можете да го хвърлите. Никой няма право да хвърля нищо, което може да нарани някого, например стъклена  бутилка. След края на битката, повечето от туристите и местните жители отиват заедно да измият сока от домат в местната река. Между другото, за фестивала, специално израсналите евтини домати имат незначителен вкус, но според участниците са “удивително подходящи за хвърляне един на друг”.

Днес всеки ще трябва да плати 10 евро. Цената се повишава до 750 евро, ако искате да се изкачите на един от шестте огромни камиона, които ще донесат 130 тона домати.

Според организаторите на “Томатина”, цените на билетите са определени от съображения за сигурност . В същото време “около пет хиляди билета се разпределят безплатно сред жителите на Буньол”.

Въпреки, недоволството на туристите и жителите на града, всички билети за Томатина са продадени няколко дни преди началото на фестивала.

Дали това е разхищение, терапия или ексцентрично приключение решете вие. Хората, които участват изглеждат щастливи…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Лудост, наречена “Томатина” appeared first on Зелен Свят.

Beléns

Beléns представлява сложни сцени на Рождествения ден – това е испанската дума за Витлеем. Повечето известни сцени от Рождество се състоят от няколко фигури на хора и животни, докато испанските beléns могат да бъдат огромни, пълни с много различни къщи, ферми, реки и пазари. Испанците често слагат един от тези макети в домовете си до Коледа, но във витрини или на градските площади се поставят много по-големи.

Среднощна литургия

Много испанци отиват в полунощ, в навечерието на Бъдни вечер, на литургия, известна като La Misa Del Gallo (Месата на петела), за да отпразнуват вярата си. Често основната храна на Коледа се консумира на Бъдни вечер, точно преди или непосредствено след месата.

Caga Tió

Caga Tió или скитникът е коледна традиция, уникална за региона на Каталуния. По същество Caga Tió е парче дърво, което е облечено и има малки дървени крака, лице, одеяло и баретина (каталоска шапка). Децата взимат Caga Tió в домовете си или в училищата и го хранят с малки парченца хляб или портокалова кора всяка вечер. След това на Бъдни вечер или Коледа, те удрят пъна с пръчка, пеят специалната песен на Caga Tió, молейки се да изхвърли много туртро (дребни сладки зрънца) и други сладки за тях.

El Gordo

Испанската национална лотария е голяма сделка за Коледа и почти всеки играе, което я прави най-голямата лотария в света. Коледната лотария е толкова голяма, че са й дали прякора El Gordo или Дебелакът, поради огромните суми пари, които можете да спечелите. Стартира на 22 декември и се провежда всяка година от 1812 г насам, а печелившите числа се изпяват от ученици.

Dia de los Santos Inocentes

28 декември, няколко дни след Коледа, е известен като Dia de los Santos Inocentes и е испанската версия на Деня на глупавите дни. Това е денят за игра на шеги или обличане в забавни перуки и шапки.

Тримата царе

Това са тримата царе, или Reyes Magos (Мелхиор, Гаспар и Балтазар), които носят подаръците в Испания, а не Дядо Коледа (макар и той да става все по-популярен напоследък) на 6 януари, не на Коледа. В нощта на 5 януари в градовете в цялата страна Кралете дефилират в пищни паради, заедно с обкръжението на помощници, животни и изпълняват сложна акробатика, хвърляйки сладки за децата. Когато децата се завърнат у дома, те оставят за една нощ обувките си навън, за царете, за да оставят в тях подаръците им.

Баският Дядо Коледа

Баските имат собствена версия на Дядо Коледа или Дядо Коледа под формата на Olentzero, митичен гигант, облечен в селско облекло и пушещ лула. В Билбао, в нощта на 23 декември, Olentzero пътува по целия път Gran Via към театър Ариага, готов да донесе подаръци за деца на Бъдни вечер.

Roscón de Reyes

Вместо коледна торта или коледен пудинг, испанците се наслаждават на Roscón de Reyes, обикновено на Деня на Богоявление, на 6 януари. Сладък кръгъл хляб, с дупка в средата, покрит с натрошени бадеми и захаросани плодове, понякога пълнен със сметана , Понякога в хляба се крие малка фигурка и човекът, който го открие, има честта да направи Roscón de Reyes през следващата година.

The post Коледни чудатости в Испания appeared first on Зелен Свят.

Смята се, че още през 1900 година пр. Хр. хората, които са живели в този регион, са почнали да обработват зърната на местното какаово дърво. Най-старите данни, които имаме казват, че зърната са били натрошени и смесени с царевично брашно и люти чушки, за да се направи питие. Не е било чаша топъл шоколад, а горчива, ободряваща, пенлива смес. Мезоамериканците са вярвали, че шоколадът е божествено дарение от змиоподобен бог, познат на маите като „Кукулкан“. Ацтеките използвали какаови зърна като валута и пили топъл шоколад на кралски пирове. Също така са ги давали на войните като награда за победа на бойното поле и са ги използвали в ритуали.

Човекът, на който можем да благодарим за появата на шоколад в Европа, е Ернан Кортес, жестокия испански конквистадор, който поставил по-голямата част от Мексико под испанска власт през XVI век. Неговият лейтенант докладвал, че кралят изпил 50 чаши от шоколадовото питие, поднесени в златни чаши. Когато се завърнал в Испания и донесъл със себе си какаови зърна, заради начините, по които мезоамериканците ги използвали, те се превърнали в афродизиак за европейците.

Първоначално, горчивият вкус ги направило подходящи за медицински цели. Но подсладено с мед, захар или ванилия питието станало изключително популярно из испанския корт. Нямало е аристократически дом без подноси за шоколад. Това модерно питие обаче било трудно и времеемко да се произвежда в голям мащаб. Това включвало плантации и внесен робски труд в Карибите и на острови в крайбрежието на Африка.

Светът на шоколада драстично се променя през 1828 година. Машинизирането на разнородни фабрични процеси достигнало и до шоколада със създаването на преса за какао. Тази иновативност можела да раздели натуралната мазнина, или още наречено какаово масло, от натрошените зърна, което оставило чист прах, който можел да се смеси и направи на питие или отново да се комбинира с маслото, за да се създаде солидния блок шоколад, който познаваме днес. Малко по-късно шведски кулинар добавил мляко на прах към шоколада, създавайки млечния шоколад.

От там нататък вероятно само можете да се досетите как креативни хора експериментират и миксират, доставяйки ни големия избор от шоколадови изделия, на който можем да се насладим днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Произхода на шоколада appeared first on Зелен Свят.