„Мостът“ от Робърт Райман, изцяло бяла картина, която била продадена за 20.6 милиона на търг през 2015 година. Вероятно това ви звучи доста абсурдно. Доста художници имат собствена версия на „бялата картина“. Повечето от тях се асоциират с влечението на минимализъма, което започнало в краят на 50-те година на XХ век. Лесно е да си помислим, че някой глупак си изсипал бялата боя на платното и просто я разнесъл. За жалост не е толкова лесно.

Самата бяла боя никога не е наистина бяла. Тя е създадена от сбор от пигменти. Ако някога сте боядисвали стена в бяло, вероятно сте забелязали колко много различни бели нюанси са ви предложили в магазина. Но идеята не е само в цвета. Работата на художника е да създаде черти, текстура, форми, използвайки различни техники. Те могат да се забележат само, ако наистина се загледаме в картината.

Минималистичните художници желаят тяхното изкуство да показва ред, простота и хармония. Техните идеи са пълен отказ на абстрактният експресионизъм – всичко свързано със спонтанност, цвят и емоция. Минималистите явно не харесвали да си играят да разпръскват боята правейки огромна бъркотия. Те искали да премахнат индивидуалността от картината. Минималистите не показват обекта като част от обстановката, а просто и единствено самият обект.

Това изкуство обаче изглежда, че доста лесно може да вбеси много хора. Дори има театрална постановка, която показва трима приятели, които биват разделени защото единият купува изцяло бяла картина за няколко хиляди. С изчистена, проста картина някак си трябва да си упражниш мозъка, за да намериш смисъла. Това изкуство е свързано със идеята, не толкова с техническото умение на художника. Идеята е да не бъде очевадно съобщение, а скрито някъде дълбоко в съзнанието ти. Ти сам трябва да разчовъркаш мозъка си и да го намериш.

Автор: Мартина С. Попова

The post Изкуството “минимализъм” appeared first on Зелен Свят.

Защо са ги рисували по този начин? Защо имат лица от човек на средна възраст, при положение, че би трябвало да са новородени?

Макар да изглежда, че художниците от това време не са били особено добри в изкуството си, но се оказва, че бебетата от средновековните картини са грозни с причина. По това време са били направени множество открития в сферата на анатомията и перспективата. Не може да се каже, че не са знаели какво правят. Грозните бебета са били стилистически избор. Почти всички подобни картини – майка, която държи бебето си – са изображение на Исус Христос и Богородица. Философите по това време вярвали, че Исус бил роден „перфектно формиран и непроменен“. Те смятали, че възрастният му облик трябва да бъде изобразен дори в бебешки изображения. Това продължило до ренесанса, когато всичко се променило.

Заради бавното имплементиране на ренесанса, промените не били резки. Хората по това време са нямали бързи практични начини да разпространяват новите идея като днес. Промяната в стила се случил поради няколко причини. Внезапно, места като Флоренция набрали значително богатство и църквите не били единственото място за изкуство. Хората са можели да си позволят да имат картина на собствената си рожба. Естеството, те са искали децата им да са сладки и красиви. Ренесанса е свързан със възраждането на класиката, за това художниците се обърнали към гръцкото и римско изкуство. То от своя страна поддържа идеята на идеалните пропорционални форми.

С разпространението на ренесанса из Европа, изкуството изцяло се променило. Бебетата и децата изглеждали истински, не абстрактни като тези в църковните изображения. Това е останало така и до наши дни. Може би е по-добре така…

Автор: Мартина С. Попова

The post Грозните бебета на средновековието appeared first on Зелен Свят.

Какво следва, ако това се случи?

Оказва се, че ситуацията няма да бъде толкова драматична колкото може би си представяте. Музеите и галериите почти винаги имат застраховки за подобни случаи. Все пак, случват се злополуки. Във всички ситуации, в който предмет от изложба е бил повреден, който е документиран, не са били наложени никакви такси върху индивида. Най-лошото, което може да се случи при такава злополука е да бъдете изгонен от музея или да ви бъде забранено да посещавате обекта.

Ник Флин посещавал музей в Кеймбридж, когато се спънал и бутнал три вази от VII век, който били на стойност около 200,000 долара. Той казва, че по никакъв начин не е било нарочно, просто невнимание от негова страна. Отговорът на музея бил под формата на писмо, което посъветвал Флин да не посещава музея в близкото бъдеще. Музеят дори не искали да го именуват публично, за да не го засрамят. Знаем името му защото е бил намерен от великобританската преса.

При друг случай от 2010 година, млада дама, която не била именувана публично, разрушила 130 милионова картина на Пикасо. Картината се казвала „Актьорът“, а младата дама паднала върху нея по време на час по изобразително изкуство. Това, скъсало паното в долният десен ъгъл. При тази ситуация, музеят бил по-разтревожен дали дамата е добре, отколкото картината.

Изглежда, че няма особено големи санкции, ако счупим нещо в музея, но това не означава, че не трябва да внимаваме изключително много. Предметите, картините, артефактите и др., който биват представени на обществото за безценна част от нашето минало и изкуство и е наше задължение да се грижим за тях.

Автор: Мартина С. Попова

The post Aко счупим нещо в музей…? appeared first on Зелен Свят.

Древните китайски изкуства са една от най-старите непрекъснати традиции в света. Китайското изкуство датира от 10 000 г. пр.н.е.; още от неолита, в който обикновената керамика и скулптури са срещани най-често. Изкуството се е развивало с течение на времето. Религиите, политическите фигури и философията изиграват важна роля в древното китайско изкуство.

Предлагаме ви някои от най-популярни древни китайски изкуства.

Нефритената култура

В Древен Китай нефритът бил приеман по-скоро като камък, символ на съвършенство, безсмъртие, благородство и постоянство. Смятали са го за същността на небето и земята. По този начин всяко готово полирано парче нефрит имало културната същност на небето и земята.

Доказателствата за употребата на нефрит са открити в делтата на река Яндзъ в Китай по време на културата Лиянгдзю (3400-2250 г. пр. Хр.). Големите ритуални нефрит като BI дискове, Yue оси и цилиндрите Cong са много популярни. Произведения на различни животни, като костенурки, птици и риба, били изключителни. Производството на нефрита започва да се увеличава по време на династията Шан (1766-1122 г.пр.н.е.).

Картините на Гу Кайжи

Гу Кайжи е художник и автор на няколко книги за живопис. Днес неговото изкуство е много разпространено посредством копия на картините му върху коприна. Той е известен със своето прецизно изобразяване на очите. По-късно графичните техники се превръщат в основен блок на традиционните китайски картини. Неговите книги се превръщат във вдъхновение за няколко китайски учени и художници. Освен с живописните си творби, той е известен и със своята поезия и калиграфия.

Повечето от неговите картини са от коприна и многоцветни. Някои от творбите му са “Нимфа на река Луо”, “Мъдри и благосклонни жени” и “Приказките на учителката”

Китайската коприна

В Древен Китай коприната е била вид изкуство. Тя е и едно от най-великите китайски открития. Използвали са я в най-различни сфери на живота – за риболов, за писане, за музикални инструменти, за облекло. През живота си, който продължава 28 дни, копринената буба може да произведе само 1000 метра копринена нишка. Поради тази причина коприната е имала много висока стойност в Китай, а и по целия свят. Била е изнасяна от Китай по Пътя на коприната.

Красиви рисунки върху коприна могат да бъдат видени в гробницата  на владетел от Мавангуджи.

The post Изкуството на Древен Китай appeared first on Зелен Свят.