Можете ли да го направите? Не, вероятно не. Странно ли ви е, че плод с размер на юмрук може да ви накара да раздвижите мускулите си против волята си?

Учените не знаят със сигурност, но има голям шанс отговорът да включва три неща: протони, витамин С и тропически плодове, на които нашите предци са се наслаждавали, докато се живеели на дървета.

Вкусът, който познаваме като “кисел”, има пряка връзка с киселинността. В химически смисъл, киселинността е вкусът, за който нашите вкусови брадавички казват “има много свободни протони в устата ти в момента!” Разбира се, протоните всъщност не са кисели. Научните изследвани показват, че телата ни са еволюирали така, че да интерпретират техните свойства като кисели.

За да оцелеят, хората трябва да ядат аскорбинова киселина, известна също като витамин С. Това е от съществено значение за поддържането на нормалното функциониране на много от нашите клетки и тъкани. Без достатъчно витамин С, хората могат да получат скорбут, потенциално фатално заболяване.

Ето и неловкото нещо: повечето същества могат да си направят собствен витамин С, но ние не можем. Преди около 61 милиона години гените при бозайници, кодирани за синтез на витамин С, мутирали, представя проучване от 2011 г. в списание Genetica. Тогава сме имали толкова лесен достъп до витамин С, че не се налагало да бъде обработван.

„Загубили сме възможността да произвеждаме свой собствен витамин С, защото сме го яли през цялото време“, заяви Пол Бреслин, професор в катедрата по хранителни науки към университета „Rutgers“ в Ню Джърси.

“Имали сме възможност да ядем толкова много плодове, че не сме ги пропускали”, каза той.

Думите като “кисела” и “кисел” получават лоша репутация, но съвременните хора всъщност много обичат киселинността в правилния контекст. В плодове като ябълки и портокали, сладките и кисели вкусове създават приятен баланс, който отразява диетата на нашите предци и ни кара да консумираме витамин С. От пикантната страна киселинността може да покаже ферментация, която е изминала цялото еволюционно пътуване на хората.

Така че, ако киселите храни са вкусни и добри за нас, защо лимоните карат хората да правят кисели гримаси?

“Това набръчкване на лицето е някакъв отговор на отхвърлянето”, казва Бреслин, “или сигнализиращ отговор за самите нас и другите.”

Учените могат да гадаят какво може да означава този сигнал, но не знаят със сигурност.

“Повечето от плодовете, които ядем, не са супер кисели”, каза той. „Хората не излизат от пътя си, за да хапят лимони“.

Е, повечето хора не го правят. За тези, които го правят, те поне няма да хванат скорбут.

Превод – Нина Жишева

The post Защо правим известната си гримаса, когато ядем нещо кисело? appeared first on Зелен Свят.

Слънчевата енергия достига до Земята и се отразява обратно в космоса или се абсорбира, което довежда до излъчване на топлина. Парниковите газове улавят част от тази топлина. Тъй като те се натрупват в атмосферата, там се натрупва и излишната топлина и Земята се затопля.

“Парникови газове като въглерод увеличават количеството на излишната топлина, което остава. Те предотвратяват отделянето на топлинна енергия от земната система”, казва океанографът Тим ​​Бойер от Националната океанографска и атмосферна администрация.

Излишната топлина, уловена в атмосферата от нашите парникови газове, се разпространява в океаните. Те абсорбират около 90% от тази топлина. В резултат на това те са се затопляли постепенно за дълго време. Температурите на морската повърхност през последните няколко десетилетия отразяват подобно затопляне, но са чувствителни и към метеорологичните явления като урагани.

Заедно със самия топъл въздух, топлината, погълната от океаните, разтопява леда в полярните региони, освобождавайки прясна вода, която представлява повече от половината от повишаването на морското равнище. Останалото се дължи на разширяването на морската вода, тъй като тя се затопля. “Това има очевиден ефект върху наводненията в крайбрежните зони и недвижимите имоти”, казва океанографът Андрю Алегра.

Океаните не просто поглъщат излишната топлина от атмосферата; те също така абсорбират излишния въглероден диоксид, който променя химията на морската вода и я прави по-кисела. „Окисляването на океана е една проста и неизбежна последица от повишаване на атмосферния CO2, което е едновременно предсказуемо и необясниме по друг начин“, казва океанографът Джон Доре от държавния университет в Монтана.

“Почти всеки аспект на морската биология – от бактерии до сини китове – е повлиян по някакъв начин от киселинно-алкалния баланс на самата морска вода”, казва той. “Въздействията върху други морски животни са по-трудни за прогнозиране, но може да отнеме хиляди години, за да се унищожи това, което в момента правим с рН-то на океана.”

The post Kлиматичните промени на океаните appeared first on Зелен Свят.