Картините са поглед към ежедневния живот и обичаите на аборигените, които наричаха дом от Тайван повече от 6000 години преди пристигането на ханските заселници от континента през 17-ти век. Те изобразяват начина на живот – от бране на кокосови орехи до лов на елени и засаждане на таро. Съветът на коренното население признава 16 племена, родени на острова. Тайванските аборигени се считат за австронезийски и имат генетични и културни връзки с други местни популации в Тихия океан, като полинезийците и маорите. Смята се, че Тайван всъщност е отправна точка за много от културите, населявали Тихоокеанския регион.

С пристигането на Хан, начинът на живот, който познавали аборигените, се променил завинаги. Много хора били принудени да се асимилират в социалния ред на Хан, а земите им били отнети, или били подложени на открито насилие. Всъщност се смята, че 12-те картини са били поръчани от император Цянлун, след като царският инспектор посетил острова през 1740-те години. Днес повече от 23 милиона души живеят в Тайван, но само около 2% принадлежат към аборигенска група. Изборът на Библиотеката на Конгреса не само подчертава аборигените на Тайван, но и друго етническо малцинство в Китай, Мяо от планинските райони на Южен Китай, които са включени в друга колекция от акварели.

Според Джефри Уанг, китайски референтен специалист в библиотеката, дигитализираната колекция представлява малка част от техните 5300 редки китайски книги. Първоначалното издание включва 1000 артикула, а планът е в близко бъдеще да се добавят още 1000. Поради проблеми със запазването, част от колекцията не може да бъде видяна от обществеността, споделя Уанг, така че дигитализацията е единственият начин да ги направи лесно достъпни за изследователи, студенти и любители на историята. “Затова похарчихме толкова много пари и време, за да направим това”, казва той.

Превод – Нина Жишева

The post Древната тайванска култура вече ще може да бъде видяна appeared first on Зелен Свят.

За древните монаси библиотеките са били хранилище на свещени знания, за ранните учени те направили възможен технически напредък и медицински лечения. Появата на модерната обществена библиотека показва най-големият стремеж на обществото, а именно, че хората биха искали да четат, да се образоват и активно да разширяват своите хоризонти.

Разбира се, гражданското общество често е под заплаха. Като хранилища на богословие и култура, библиотеките през историята са подложени на огън – понякога буквално. Войните и пожарите опустошават библиотеки, най-вече Александрийската библиотека, но също така и по-малко известни като Праговската библиотека в Страховския манастир, която е била унищожена от пожар, само за да пострада векове от нахлуването на враждебни армии.

Заплахите за библиотеките обаче не винаги са толкова крайни. Всекидневният проблем на защитата на антики от опустошенията на времето, или дори само от вредители (човешки и животински) е основна грижа. Biblioteca Girolamini в Неапол, Италия пострада от престъпния кръг, който систематично ограбва колекцията от книги през 2012 г., въпреки че библиотекарите и библиофилите по целия свят забележително успяха да възстановят по-голямата част от откраднатите книги.

В задачата за защитата на нашето културно наследство, библиотекарите са невъзпятият герои. Но в Португалия библиотекарите са си намирали необичаен съюзник: прилепите. Книголюбивите насекоми се държат на страна гениално чрез колонии от прилепи в места като Biblioteca Joanina на Coimbra и общинската библиотека Mafra.

Освен присъщата стойност на книгите, самите библиотеки често вдъхновяват страхопочитание. Това е може би най-добре илюстрирано, когато става въпрос за архитектура. Някои от най-големите архитекти в историята са натоварени с изграждането на библиотеки – от Библиотеката Сен-Женевие, предшественика на Анри Лабруст до модерната библиотека, до Обществената библиотека в Сиатъл, съвременно чудо, проектирано от Рем Колхаас.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пазителите на книгите appeared first on Зелен Свят.

„Тези, които познават Черната книга“

Понякога магьосниците са известни като “wernoknie’niki”, което означава “тези, които познават Черната книга”. Говорейки за тях, руските селяни вярвали на факта, че такива магьосници изучават изкуството на магьосничеството от дяволите и че те са във връзка с тях през целия си живот.

Първо, вярва се, че магьосникът трябва да сключи сделка с някой дявол, която дава съответните права на дявола върху живота и душата на магьосника. В замяна на това, дяволът осигурява на магьосника Черната книга, текст, който съдържа заклинания и магии. В момента на смъртта си, магьосникът трябва да предаде тази книга на някой друг, за да може той да почива в мир. Ако не успее да направи това, тогава той ще се превърне в таласъм. В много села хората вярвали, че мъртвите магьосници могат да дойдат в полунощ, облечени в бели погребални одежди, за да посетят домовете на своите живи роднини. Това се случва само на тези, които не успяват да предадат Черната си книга.

Говори се, че тези таласъми, които идват в полунощ, седят на масата и ядат всичко, което им се дава. Други са по-жестоки. Те почукват вратите и прозорците и убиват домашните животни. Въпреки това, те нямат власт през деня, така че изчезват, когато петелът пропее. За да се отърват от тези таласъми, живите роднини изкопават мъртвите магьосници. След това ги поставят с лицето надолу в гроба и нарязват петите си. През цялото време някой рецитира определени магически думи. Роднините също забиват дървен прът, направен от топола, в сърцето на мъртвия магьосник След като този ритуал приключи, починалият магьосник бил погребан отново.

Как се чете Черната книга

Възрастните хора от всяко село имали много истории, които се предавали от поколение на поколение и от уста на уста. Една такава легенда разказва за това как един смел млад мъж искал да чете от черна книга, оставена му от починал магьосник.

Говори се, че веднага щом младежът започна да чете, се появили дяволите, които искали работа. Отначало младежът им дал серия от лесни задачи. После им дал по-трудни. Но дяволите продължавали да се връщат с молба за нови задачи. Скоро младежът се уморил да им дава задачи, затова ги оставил без работа. Неумолимите дяволи убили младия мъж. Говори се, че от този момент нататък никой не се осмелил да докосне Черната книга, тъй като само магьосниците знаели какви задачи да дадат на дяволите. Магьосниците изпращали дяволите да правят въжета от пясък и вода, да преместват облаците от едно село в друго, да свалят планините или да притесняват слоновете, за които се казвало, че държат Земята.

Намиране на Черната книга

Руската митология също говори за Черна книга, която не е лесно достъпна. Дори магьосниците трудно я намирали. Според легендата, Черната  била съхранявана на дъното на морето, под горещия камък, наречен „Алатар“. Една стара вещица поръчала на зъл магьосник да намери тази Черна книга, но той бил затворен в медна планина. След дълго време медната планина била разрушена.

Магьосникът избягал и веднага тръгнал да търси Черната книга. Казва се, че успял да я открие и възстанови и се смята, че оттогава съответната Черна книга пътува по света.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Книгата, за която всеки магьосник би продал душата си appeared first on Зелен Свят.

Като начало – обогатява езиковата, граматическата култура, и като цяло речниковият фонд на човек. Ако навремето сте си прочели книгите от списъка със задължителната литература, сега ги прочетете пак. Хващам се на бас, че сега ще погледнете с други очи на същата книга от едно време, която ви беше отегчила зверски. Ако не сте чели онзи списък, направете го сега!!! Какво чакате?!?

Развива въображението. Признайте си, че с каквото и да се занимава човек му е необходимо въображение. Крайният резултат от работата ви ще е доста по-задоволителен, а продуктите креативни, ако вложите въображение. Винаги си личи.

Книгите ще ви дадат едно само ваше пространство, което може да избирате дали да го споделяте с други хора или не. Може просто да избягате от реалният свят само с една книга. Не е ли върховно?

Книгите ще ви превърнат в много по-добри събеседници в компания. Дори да не го цели или осъзнава, чрез четенето, човек трупа нови знания и впечатления, а и книгите ще предоставят нови теми за разговор. Хей, нали не искате да бъдете отегченият скучен чичко в ъгъла или празноглавата кифла, която няма какво да си говори с околните…?!?

С книга – времето никога не е загубено…

Чрез книгите влизате в графата на „посветените” . Аз лично нямам време да следя най-новите и модерни автори, нито имам възможност да си купувам постоянно, но винаги съм безмерно щастлива, ако си открадна време за четене.

Реално, четенето е почивка за мозъка, защото един вид ви „изключва” от ежедневните ви задачи… релаксирайте на воля и пътувайте с книгите.

И не на последно място – пробвайте да четете книжки,  защото те ви дават свободата, вие да визуализирате историите си. Не интерпретацията на някой режисьор, а вашата лична собствена визия. Опитайте. Не боли.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post За смисълът от четенето appeared first on Зелен Свят.

Boekhandel Dominicanen – Маастрихт, Холандия

Разположена в една 700-годишна църква, тази книжарница вероятно е най-уникалното и вълшебно решение за подобно място! Човек може да разглежда рафтовете, докато е в реалната история. Място е зашеметяващо, освен това има политика, която приема домашни любимци.

Libreria Acqua Alta – Венеция, Италия

Вероятно единствената книжарница, която използва гондоли и вани като рафтове, този бутик във Венеция е абсолютна мечта. Също така е дом на много котки, които придружават клиента докато избира книгите си.

Livraria Lello – Порто, Португалия

Самопровъзгласила се “най-красивата книжарница в света” на своя уебсайт, Livraria Lello в Порто определено дава на колегите предизвикателството да се състезават за парите си. Тя е абсолютно спираща дъха – не е чудно, че послужила като вдъхновение на Дж. К. Роулинг за училището за магии и вълшебства “Хогуортс” в Хари Потър!

El Ateneo Grand Splendid – Буенос Айрес, Аржентина

Истински празник за очите! Този театър в Аржентина, превърнат в книжарница, и в момента е най-близката до библиотеката в “Красавицата и звяра”, която някога ще видим в реалния живот.

El Pendulo – Мексико Сити, Мексико

Страната на чудесата на книгите в Мексико Сити, книжарница и кафене в Ел Пендуло продава най-вече книги за испански език, но има и английска секция за туристите. Това е абсолютно очарователно и красиво място и определено е царство на книгите – просто погледнете тези рафтове!

The post Най-красивите книжарници в света appeared first on Зелен Свят.

Въпреки че звучи успокояващо да си мислим, че литературата се появява заедно с езика или, че започва да се записва от момента, в която се появи писмеността, все още не можем да бъде напълно сигурни в това. Известно е, че най-старите записани документи, са иранските текстове от преди 5000 години, на които са записани данни за частна собственост и че първите документи са записани в Египет няколко века по-късно. По-долу са представени някои от най-известните, ухаещи на древност книги, които все още съществуват.

 Диамантената Сутра, 11 май 868

Точността, с която е отпечатана книгата, се свежда до факта, че тя ни дава датата на “публикуване” – единственият такъв случай в този списък (според Британската библиотека, където сега се намира, най-ранният пример за датирана отпечатана книга в света). Китайската версия на ключов текст в будистката традиция Махаяна, тази диамантена сутра – намерена сред други ръкописи в пещера в Дунхуан – е била отпечатана от дървени блокове върху свитък, дълъг над 5 метра.

Codex Parisino-Petropolitanus, 7-8 век

Един от най-старите ръкописи на Корана в света, кодексът се е намирал в джамията на Амр ибн ал-Ас в Египет до наполеоновата експедиция от 1798 г., когато няколко книги са върнати в Париж. Целият текст включва малко по-малко от половината от Корана и е произведен от петима писатели в скрипта на Хиджис. По-голямата част от кодекса се съхраняват в Националната библиотека на Франция в Париж, а по-малките части са в Националната библиотека на Русия в Санкт Петербург, Ватиканската библиотека и в колекцията “Халили” в Лондон.

Codex Sinaiticus

Иначе известна като Синайската Библия, Codex Sinaiticus, заедно Codex Vaticanus (който датира от около същото време), е най-важният ресурс, използван за установяване на състава на оригиналната християнска Библия. Около половината от Стария Завет е запазен, заедно с пълния текст на Новия завет и други деутероканонични и неканонични творби (като например Пастирът на Херма). Книгата е написана на гръцки език в края на царуването на Константин Велики, съставена във форма книга ин куатро и е открит през 1761 г. в манастира “Св. Катрин” в Египет. По-голямата част от Кодекса сега се намират в Британската библиотека в Лондон, докато Codex Vaticanus се съхранява, както подсказва името, във Ватикана.

The post Някои от най-старите запазени книги appeared first on Зелен Свят.

Онзи ден както си висим на автобусната спирка на изхода на Г.М. Димитров с детето и  гледам Шекспир. Вторачил се кротко в мен от кориците на една книга и ме подканва.

Старо издание. Сонетите.

Никога не знам колко точно пари има в портмонето ми в настоящият момент, но реших да си рискувам късмета. Мислех си дали е възможно да въздействам на продавача телепатично за да се случи някакво чудо и книгата да се окаже с достъпна цена. Такива редки книги – първо не се намират толкова лесно по кашоните, второ – не са евтини.

– Здравейте. Колко струват сонетите? (в такива мигове използвам най, ама нааааай- блестящата си усмивка)

Не знам кое от двете подейства, но чудото стана.

– 8 лв- каза плътен мъжки глас, обвит в цигарен дим.

Ето тук вдигнах шокиран поглед вече към продавача и веднага разбрах, че подаръкът ми за деня е той. Имаше нещо много… как да кажа….” Кино” в този човек.

В гилдията използваме този израз за човек с много интересна и нестандартна физиономия. Не е задължително да е красив.  Дори обратното…По-скоро, специфичен, ярък и запомнящ се. Когато Владо (Въргала) срещне такива хора на улицата, непременно ги снима. Абе, трябва да се учим от големите. Това е. Веднага реших да го направя обект на следващата си статия.

Шефа ми е доста печен тип и ми разреши веднъж седмично, вместо да ви занимавам с разни образователни и не дотам размисли, да ви представям по един интересен човек, който е добър пример. Някой със собствена светлина. И то неизвестен. Хора, които са в сянка.

Не е ли много яка идея, признайте.

Та днешният ни герой е Иван. Така се представи. Бърз визуален рентген ми докладва, че седи с типична стойка на интелектуалец. Въпросите зажужаха в главата ми като бръмбарчета, обаче подтиснах порива си и изиграх сдържана и възпитана дама.

– Какво друго може да ми предложите в тази посока, но до 10 лв?!? Нямам други в момента.

Оказа се, че нямаше нищо друго на тази цена. Нормално. Имаше енциклопедични издания, художествена литература, всичко си  имаше. Книгите се оказа, че не са негови.

То щеше да е тъжно този човек да си продава книгите. Синът му бил забранил. Така каза.

После Иван ми разказа как великият Валери Петров сам си признал в едно старо издание , че преводът на Гео Милев за монолога на Хамлет е по-добър и използвал неговия. После някакви редактори, естествено махнали тази бележка. Едно изречение, а колко много говори то. Колко възвишен трябва да е ума на един човек, колко трябва да си издигнат над дребните човешки амбиции за да си признаеш чистосърдечно…

Велик е Валери Петров и това е.

Любовта към книгите на Иван била запалена в него, когато бил още 5 годишен.

По думите му, баба му се чудела „ как да се отърве от него” и за да може да си върши работата спокойно му бутала книги в ръка. Така той на 5 години вече сам бил прочел –  „…Точица” на Кестнер.

И докато децата, по-големи от него с 1 година, вече ходели в първи клас и сричали, той отишъл в библиотеката за да си вземе наградата за  „Най-редовен читател”.

По времето на социализма е имало велики глупости, обаче в министерствата е имало някой, който се е чудел как да мотивира хлапаците да четат. Сега им внушават, че съществуването на трети пол е нормална реалност и избор.

Е тогава го почувствах тоя Иван, че е от моята планета. На мен също в първи клас ми беше адски скучно, защото другите сричаха, а аз четях по 10 книжки с приказки на седмица. Така става, когато майка ти е нереализиран детски учител…

За щастие автобусът още не беше дошъл и аз вече чистосърдечно си признах на Иван защо го разпитвам, помолих да го снимам.

– Каква ви е истинската професия, попитах аз, а мислено тръпнех, защото мислех, че ще изтърси нещо провокативно от сорта на- учен изследовател към тайните служби на НАСА, Академик преподавател …

Колко ме учуди Иван, когато лаконично каза:

– Строго техническа (професията)…

И какво се оказва? Че вече в зряла възраст, един човек пълен със знания, впечатления е принуден да стои зад щанда на кашони с книги…

Може и да е кармата му, със сигурност е избор.

Иначе този красив ум не бива да продава книжки. И без това студентите на спирката вероятно се вълнуваха повече от следващият концерт на Фики….Не знам. Не съм ги питала. Не можах да задам повече въпроси на Иван, защото автобусът дойде,  но обещах да му изпратя статията след като я публикувам.

Ще ви пусна имейла му, защото ако случайно ви интересуват ценни находки в книжна дреха, пишете на Иван и го намерете.

На въпросната спирка бил през събота…

Ivan_yordanov_spasov@abv.bg

Уточнявам- между трите имена има долни чертички.

Автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Извън сянката- Иван appeared first on Зелен Свят.