Още от откриването на ръкописа учените се опитват да дешифрират на пръв поглед несвързаната смесица от думи и символи, отпечатани на 240 страници от пергамент от животински кожи. Сега, Джерард Чешър от Университета в Бристол в Англия казва, че за период от две седмици, той дешифрирал текста с подобаващо загадъчна “комбинация от нестандартно мислене и изобретателност”, както се казва в изявлението му.

Той твърди, че вместо просто смесица от безсмислени думи и символи, ръкописът е написан на прото-романски език, който често е бил използван в средновековието, но рядко на него са писани официални документи, съобщава Чешър на 29 април в списание Romance Studies.

„Макар този романски език да е остарял отдавна, “значителен остатък от езика е оцелял в модерната епоха, защото неговият лексикон е изолиран в многото съвременни езици на средиземноморска Европа“, пише той в статията.

„От прото-романския език, използван в ръкописа, в крайна сметка произлизат романски езици като португалски, испански, френски и италиански“, обяснява той.

Азбуката на този език съдържа комбинация от непознати и познати символи, някои думи и съкращения на латински и никакви препинателни знаци, с изключение на някои бележки по отделни букви“, обясни в проучването Чешър. Нещо повече, всички букви са с малки букви; няма двойни съгласни, но има много двойни, тройни, четворни и дори петкратни поредици от гласни.

Според Чешър, части от текста разкриват, че ръкописът е съставен от доминиканска монахиня като справочник за Мария Кастилска, кралицата на Арагон в Испания от 15-ти век. Според неговия код, ръкописът съдържа информация за билкови лекарства, терапевтични бани и астрологични показания; също така говори за възпроизвеждане и родителство, наред с други теми.

Но не всички учени са съгласни с твърдението. Гордън Раг, изследовател в Keele University в Обединеното кралство, който е прекарал десетилетия в изучаването на ръкописа, не смята, че той е бил написан на един език.

“Ако се занимавате с текст на истински език, бързо ще започнете да виждате закономерности”, каза Раг. „Например, на английски, думата “а” почти винаги се появява пред съществително, започващо със съгласен звук и “аn” пред съществително, започващо с гласен. “Разбивачите на кодове са добре запознати с такива функции, така че това е едно от първите неща, които търсят, а тези характеристики не се срещат в ръкописа на Войнич”, добави той.

„Друг въпрос е това, което се нарича “статистически странности”“, казва той. „Например, думите в първата половина на реда са по-дълги от думите във втората половина. – Това не е нещо, което бихте очаквали от истински език. По-скоро би могло да бъде куп безсмислен текст, предназначен да изглежда като език“, съобщава той още през 2016 г. в списанието Cryptologia. „С други думи, средновековна измама.“

“Всеки, който твърди, че е намерил решение, включващо истински език, ще трябва да обясни защо текстът показва тези статистически странности, а не просто да ги игнорира”, добавя той.

Превод – Нина Жишева

The post Разбиха ли тайнствения код на ръкописа на Войнич? appeared first on Зелен Свят.

Някои от най-големите творци в света на изкуството не са създавали творбите си само, за да се харесат на своите покровители. Много често те са изобразявани закодирани детайли, някои от които остават неоткрити за векове! Вижте тези класически произведения на изкуството, в които творците им са оставили тайни, дълго време останали скрити дори и от най-опитните историци на изкуството.

– Питър Брьогел Стария е един от най-забележителните художници на холандската и фламандската ренесансова живопис. През 1559 г. той създава картината Нидерландските поговорки. Тя може да изглежда по-скоро като изобрязяване на безредно нахвърляни фигури, но хаотичното произведение всъщност разказва истории – 112 истории, за да бъдем точни!

Художникът е известен с въвеждането на идеята за абсурда на човечеството в работите си и не е пропуснал да го направи и тук. Картината буквално илюстрира 112 различни поговорки и пословици от Холандия. Някои от тях включват: “Да бъдеш религиозен лицемер” и “Въоръжен до зъби”. Но истинската поговорка тук е, че ако не си холандец, няма да разбереш всичко от картината.

– Тайната вечеря на Леонардо да Винчи е известен със слуховете за тайни кодове толкова, колкото и с художествения си блясък. Леонардо е уникален в своя гений и голяма част от това се дължи на огромните му и разнообразни страсти. Не само като художник, Да Винчи е известен и като математик, учен, изобретател и дори музикант.

Докато веднъж известен музикант се възхищавал на работата на Да Винчи, той забеляза нещо странно. Ако през картината се начертаят линиите на музикалното петолиние, парчетата хляб, които апостолите държат в ръцете си, представляват музикални ноти. Ако следвате стила на писане на Да Винчи от дясно на ляво, хлябовете съставляват 40-секунден музикален мотив.

– В тази картина също е скрита добра история, но първо нека да отделим малко време, за да оценим името на създателя на тази картина, Йеронимус Бош. Как само звучи! Йеронимус Бош е създателят този живописен маслен триптих, озаглавена “Градината на земните наслади”. Това, което е още по-приятно, е тайната, която предстои да откриете при внимателно взиране.

Върху задника на една от измъчваните души в панела Ад на картината, са изобразени приблизително 28 секунди от това, което може да бъде описано само като сигнал заето на Nokia. Мелодията е известна като “песента на задника от ада”.

Тези произведение на изкуството са известни сами по себе си, но със своите скрити закачки и кодове, с посланията, които носят, закодирани от авторите им, те се превръщат в наистина брилянтни примери на неизмеримостта на човешкия гений. Дали крият още нещо? Кой знае.

The post Тайните на картините appeared first on Зелен Свят.