По-специално, комарите разчитат на въглероден диоксид, за да намерят своите домакини. Когато издишваме, въглеродният диоксид от белите ни дробове не се смесва веднага с въздуха. Временно остава в струите, които комарите следват като трохичките от приказката.

“Комарите започват да се ориентират към тези струи от въглероден диоксид и да летят срещу вятъра, тъй като усещат по-високите концентрации, отколкото съдържа нормалният околен въздух”, казва Йооп ван Лоон, ентомолог от университета Wageningen в Холандия. Използвайки следата на въглеродния диоксид, комарите могат да се насочат към целта си на около 50 метра.

Нещата започват да стават лични, когато комарите се намират на около 1 метър от група потенциални мишени. В малки помещения, комарите отчитат много фактори, които варират от човек на човек, включително температурата на кожата, наличието на водна пара и цвета.

Учените смятат, че най-важните променливи, на които комарите се основават при избора на един човек над друг, са химическите съединения, произведени от колониите на микробите, които живеят върху нашата кожа.

“Бактериите превръщат секретите на потните ни жлези в летливи съединения, които се пренасят по въздуха до обонятелната система на главата на комарите”, каза Ван Лоон.

Тези химически букети са сложни и варират от човек до човек въз основа на генетични вариации и околна среда.

“Ако сравните баща и дъщеря в едно и също домакинство, може да има разлики в съотношението на химикалите, които микробите правят”, казва Джеф Рифъл, доцент по биология в Университета на Вашингтон, който изучава привличането на комари.

Например, мъжете с по-голямо разнообразие от кожни микроби са по-малко хапани от комари, отколкото мъжете с по-малко разнообразни кожни микроби, отбеляза проучване от 2011 г. Освен това, мъжете с по-малко разнообразни микроби обикновено имат следните бактерии по телата си: Leptotrichia, Delftia, Actinobacteria Gp3 и Staphylococcus.

За разлика от тях, мъжете с разнообразен спектър от микроби обикновено носят бактериите Pseudomonas и Variovorax по кожата си, установи проучването.

Тънките различия в състава на тези химически букети могат да обяснят големите различия в броя на ухапванията, които човек получава. Съставът на тези микробни колонии може също да варира във времето при един и същ индивид, особено ако този човек е болен, казва Рифъл.

Ние нямаме много контрол върху микробиомите на кожата си, но Рифъл предлага някои съвети, основани на проучванията му.

“Комарите обичат черния цвят”, така че помислете за носенето на нещо по-светло при следващото си излизане“, съветва той.

Превод – Нина Жишева

The post Как комарите избират кого да хапят appeared first on Зелен Свят.

“Ние бяхме почти сигурни, че повечето от тях ще умрат”, казва Хе-На Чунг, техник в лабораторията по биолога на Молекулярна съдова физиология на Immo Hansen в Ню Мексико. “Мислехме, че са били напълно разбити.”

Чун и нейните сътрудници наскоро тръгнаха да видят колко комари от вида Aedes aegypti биха могли да се поберат в 10-милилитрова тръба и как тези насекоми ще се впишат в нея. За да заредят своите лабораторно отглеждани насекоми в епруветките, те първо анестезират комарите за няколко минути върху лед, а след това използват пера, за да ги вкарат в съда. „Комарите са гъвкави и бавни в това състояние“, казва Чун. Тогава изследователите прибутват буталото и ги компресират на един кубичен сантиметър.

Защо тъпчат комарите като сардини? В крайна сметка, това се свежда до ограничаване на популациите на насекоми, които могат да пренасят болести. Тези комари могат да пренасят Зика и други вируси. На места като Лас Крус и Маями, където популациите от комари процъфтяват, една стратегия за намаляване броя на комарите, е да се въведат стерилни мъжки.

В миналото този метод за борба с насекомите е изгонил мухата цеце от Занзибар, мушичките на паразитните винтови червеи от много места в Централна Америка, Мексико и южните щати. Изследователите отнемат репродуктивния капацитет на комарите по много начини, като променят техния генетичен строеж, взривявайки ги с рентгеново лъчение или въвеждайки бактерии, както направиха окръг Маями-Дейд през януари.

Но справянето с репродуктивната способност е само първата стъпка – следващата част включва принуждаването на обработените мъжки комари да се чифтосат с женските. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Повечето комари не се се отдалечават на повече от 200 метра от мястото, където са се излюпили. Това означава, че комарите, предназначени да бъдат освободени от мисията за контрол на популацията им, трябва да бъдат готови да се включат в действие.

Докато изследователите все още се опитват да определят точно колко комари ще трябва да освободят, за да се отърват от съществуващите рояци. Общият консенсус засега е, че това е стотици хиляди, дори и за малка площ. Иммо Хансен ръководи екип от лаборатории, работещи в изследователско пространство от 250 х 250 ярда; те освобождават около 5 000 мъжки комара на седмица, с малки вариации в зависимост от сезона и други фактори, които засягат общата популация на комарите.

Ясно е, че изследователите се нуждаят от надежден начин за преместване на огромни количества комари. В нов доклад в “Journal of Insect Science” водещият автор Чунг, съавторът Хансън, и техните сътрудници описват какво се е случило, когато извадили насекомите си от лабораторията и ги качили в куриерски самолет.

Екипът изпратил тръби с пресовани от комари, от Лас Крус до Калифорния в самолетна самолет на  FedEx. Тръбите били пакетирани в стиропор и охладени. В пункта за получаването им, екип от Калифорнийския университет, проверили упоените комари под микроскоп, за да видят как са се справили.

Оказало се, че плътно опакованите 240 комара, пресовани в един кубичен сантиметър, били оцелели при пътуването, с изключение на няколко люспици и крила. „Хипотезата на изследователите е, казва Хансен, че вибрациите “биха ги разтърсили до смърт, ако не бяха добре опаковани”. Засега методът дава добри резултати.

The post Кастриране на комари? appeared first on Зелен Свят.

Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но е толкова просто. Съществуват около 3 хиляди различни вида комари в света и само малко част от тях хапят хората. Комарите съществуват от много по-дълго време, от колкото човека – милиони години, през които са преживели през множество промени и хищници. Така, че искам ли да признаем или не, комарите са доста издръжливи същества. Това не означава, че не сме се опитали да ги изтрием от лицето на планетата преди. Най-добрият пример е когато сме решили да ги унищожим с химикали, които по-късно се оказали ужасни както за планетата така и за хората, не само за комарите.

Но нека се впуснем в хипотетичната реалност, в която сме успели да ги премахнем от животите си. Някой учени казват, че това реално няма да навреди особено на природата, вероятно просто друг вид ще запълни тяхното място в екосистемата. Съществуват обаче видове комари, като тези в Русия и Канада, които летят в огромни ята и опрашват малкото растения, които успяват да живеят на минусовите температури. Тези растения са храна за животните в тези райони, така че може би не трябва да унищожаваме всички видове комари.

Също така не ни е нужно, тъй като знаем кои видове носят болести и реално са заплаха за хората. Учените в момента работят върху начини, по които или да ги унищожат изцяло или поне да унищожат нещата в тях, които им позволяват да разнасят вирусите. Идеята е генетично да ги модифицираме и по този начин да навредим колкото се може по-малко на природата.

В крайна сметка, би било изключително трудно и потенциално доста вредно за околната среда да унищожим всички комари. Но скоро може би ще можем да се фокусираме само върху определи видове и да ги спрем от това да ни заразяват с болести и да направим светът малко по-безопасен.

Автор: Мартина С. Попова

The post Ако комарите изчезнат? appeared first on Зелен Свят.

Добрата новина е, че е възможно да се имунизирате към ухапванията на комарите тъй като те реално са проста алергична реакция. Алергичните реакции се лекуват като малко по малко постепенно бивате изложени към това, което ви дразни. Лошата новина е, че трябва да бъдете ухапани хиляди пъти в продължението на месеци, че да спрете тялото си от това да реагира към ухапванията. Ние не препоръчваме това на никой.

Защо при някой хора реакциите са по-силни от тези на други е нещо, което учените все още се опитват да разберат. Знае се, че колкото по-стар е някой и колкото повече време е живял на едно специфично място, толкова по-малка е тяхната реакция при ухапване от местните комари. Съществуват теории, че някои кръвни групи могат да се „по-вкусни“ на комарите от други, но това все още не е потвърдено.

Биолозите, които отглеждат и изследват големи колонии от комари всъщност ги хранят със собствената си кръв. Тези хора са пример, че с време и хиляди ухапвания може да се достигне етап, в който тялото изобщо не реагира. Техните изследвания казват, че от 10 до 30% от хората са природно устойчиви към ухапвания на комар. Но тук влиза в сила и видът комари, които ви хапят. Можете да се имунизирате към един определен вид, но ако се сблъскате с друг кръговрата започва отново.

Настоящо се извършват експерименти, за да се установят точните причини, по които комарите биха предпочели един човек пред друг. Моментът, в които получат заключителни резултати ще може да се намерят практични и не толкова болезнени начини да се отървем от сърбящите дразнещи пъпчици. До тогава нека заедно да благодарим на хората, които се излагат на тези мъки в търсене на лек за нашите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Съществува ли имунитет към комари? appeared first on Зелен Свят.