Векове на опитомяване радикално са променили анатомията на веждите на кучетата, като лицата и емоциите им са лесно четливи за хората. Когато срещат погледа на човек, кучетата често вдигат вътрешния си мускул на веждите, за да направят очите си по-големи и по-привлекателни.

“Няма доказателства, че кучетата умишлено местят този мускул, но създава преувеличено движение, което ние лесно отразяваме”, казва лидерът на изследването Джулиане Камински, психолог от Университета в Портсмут в САЩ. Движението на веждите играе важна роля в човешката комуникация, казва Каминиски: „Аз правя това сега, когато говоря с вас, въпреки че знам, че не можете да ме видите.“

Изследването е най-новият пример за това как 20,000 години съжителство са направили нашите домашни любимци фино настроени тълкуватели на човешките емоции – вероятно повече от всички други видове. В миналото си Каминиски е открил, че кучетата са уникално опитни в разбирането на жестове, които надминават дори не човекоподобни примати като шимпанзетата. Камински започнал да изследва обратната страна на тази връзка, като разгледал как хората дешифрират поведението на кучето. В един експеримент, публикуван през 2013 г., тя заснема приют на кучета, за да види дали някой от техните поведения са свързани с това колко бързо е било осиновено животното.

От всички фактори, разгледани от Камински, само едно се откроява като значимо: движението на веждите на кучето нагоре и навътре.

Първоначално „това беше много изненадващ резултат. Не очаквахме нещо толкова малко като движението на веждите да има голям ефект” казва Камински. Но останал въпросът: дали това движение на веждите е уникално за кучетата, или може да се открие в техния прародител, сивия вълк.

Новото проучване, публикувано в сборник с доклади на Националната академия на науките, Камински и колеги анализирали мускулите на лицето на шест кучета, включително лабрадори, сибирски Хъски, Чихуахуа, Немски овчарки и други, както и четири диви сиви вълци. Всички животни са умрели от естествена смърт и телата им са били дарени на науката. Екипът открива големия и видим мускул на anguli oculi lateralis, във всичките екземпляра от кучета, но почти не присъства във вълците.

Камински и колегите също установили, че прибиращият anguli oculi lateralis мускул е по-малък и по-променлив по размер и присъствие в вълците, отколкото при кучетата, с изключение на сибирското хъски, по-древна кучешка порода, тясно свързана с вълка. Този мускул, който минава покрай външния ръб на окото, излага повече бялото на окото, което кара кучешките очи да изглеждат като човешки.

“Малките промени могат да имат видими въздействия, когато става въпрос за промени в анатомията”, казва Моли Селба, докторант, който изучава еволюцията и опитомяването на кучета в Университета на Флорида. “Мускулите на изражението на лицето са относително малки мускули, но те могат да окажат голямо влияние върху начина, по който възприемаме лицето, ”казва Селба, която не е участвала в изследването.

Брайън Харе, еволюционен антрополог от университета Дюк, отбелязва, че кучетата са вълци и са много сходни анатомично – с изключение на тези очни мускули.

„Това ново проучване показва, че тези морфологични промени се развиват, когато кучетата и хората са взаимодействали през последните 20,000 години“, казва Харе. “Те почти със сигурност не са се развили поради умишлена селекция, а са дали предимство на кучетата при взаимодействието си с хората.”

The post Кучешките очички appeared first on Зелен Свят.

Всички знаем, че кучетата имат невероятно обоняние. Ето защо те понякога се използват за надушване на наркотици или бомби или просто първи се притичват на помощ.

Но едно куче може действително да разпознае фактори, които съставляват личността на дадено лице, според проучване, публикувано в списание Neuroscience and Biobehavioral Reviews. По-конкретно, те могат да усетят, когато даден човек е постъпил зле с някой друг.

За да разберат дали кучетата могат да усетят подлостта, учените проучиха типичните реакции, които кучетата имат към различни събития.

„Известно е, че кучетата вярно следват човешките насочващи жестове. В това изследване ние си зададохме въпроса дали кучетата “автоматично” правят това или гъвкаво коригират поведението си в зависимост от надеждността на показалеца, демонстрирана в непосредствено предшестващо събитие.”

В проучването кучетата преминали през различни сценарии. В един от тях доброволец помага на друг човек да отвори бурканче, което е плътно запечатано, докато кучето присъства. В друг вариант доброволецът е пасивен. В друг, доброволецът отказал да помогне.

След като кучето наблюдавало поведението, доброволецът се опитал да даде на кучето лакомство. Човекът, който е помогнал за отварянето на буркана и пасивният доброволец също имали шанса да дадат лакомство на кучето. Въпреки това, ако доброволецът бил добър, вероятността кучето да вземе храната от ръката му, била голяма.

Но когато доброволецът, който не предлагал да отвори буркана, се опитал да предложи на кучето храна, кучето го пренебрегнало. Кучето не се доверило на човек, който бил подъл.

Това показва невероятно възприятие. Кучето можело да получи лакомство, свободно и чисто, но отказало, защото усетило, че човекът не е добър. Това наистина казва много за способността им да съдят за някого само от едно взаимодействие.

“Тези резултати показват, че кучетата не само са висококвалифицирани в разбирането на командите и жестовете, но също така правят изводи за надеждността на човека, който подава сигналите и следователно гъвкаво променят поведението си в зависимост от извода.”

Обърнете внимание, че следващия път, когато около кучето ви има непознат. Ако кучето ви не го хареса, може би е добра идея и вие да си оставите малка дистанция!

Превод – Нина Жишева

The post Науката потвърди – кучетата усещат лошите хора appeared first on Зелен Свят.

В последните експерименти в Университета на Мериленд, учените установиха, че нашите космати спътници могат да възприемат името си с еднаква интензивност или по-силен от фоновия шум. Кучетата също разпознават собствените си имена, когато се говорят с непознат глас и през високоговорител, което предполага, че те не отговарят на езика на тялото на човека, тона на гласа или други знаци.

Това е ценна информация за хората, работещи с работнически и служебни кучета, тъй като може да се наложи да вземат спешни команди от хора, различни от техния собственик, в шумна среда, според проучването, публикувано в списание Animal Cognition.

“Някои хора казват, че е по-добре да давате ръчни сигнали – но кучетата често сканират помещението, за да видят какво се случва около тях”, казва Стенли Корен, професор по психология в Университета на Британска Колумбия ,

За изследването, когнитивният учен Амрита Маликарджун и колегите му наели собственици на различни породи кучета, включително домашни любимци и работещи кучета, като служебни кучета, терапевтични кучета и кучета за търсене и спасяване от цяла Мериленд. В лабораторията екипът поставил всяко куче със собственика си между два високоговорителя в центъра на тестовата кабина, така че животните трябвало да обърнат главата си на 90 градуса, за да погледнат към високоговорителя.

След това учените възпроизвели записи на жена, непозната на кучетата, която повтаря името на кучето или името на друго куче със същия брой срички и стрес. Записите били съчетани с фонов шум – подобен на шума в кафене – на три нарастващи нива на силата на звука.

След това експериментаторите отбелязали дали кучето се е обърнало към говорител, който е изговорил името му и колко дълго го е слушал. Резултатите показват, че кучетата обръщат повече внимание на собственото си име и могат да го извадят от фоновия шум – до известна степен. Макар че кучетата можели да разпознаят имената си на първите две нива на фонов шум, не можели, когато шумът бил по-силен от имената им.

За сравнение, възрастните хора могат да чуят имената си на всички три нива, макар че 13-месечните бебета могат да чуят само първото ниво – когато техните имена се говорят по-силно от фоновия шум.

The post Колко добре кучетата си познават имената? appeared first on Зелен Свят.

Прозявката се състои от продължително отваряне на уста, последвано от бързо затваряне. При бозайниците и птиците прозяванет се състои от дълго вдишане и по-късо издишване с широко отворена уста, но при други видове като риби, земноводни и змии няма вдишване.

Но какво се крие зад една прозявка, защо се прозяваме?

В миналото хората са имали много хипотези. Още през 400 г. сл.Хр. Хипократ е мислел, че прозяването е премахнало лошия въздух от белите дробове преди треска. През 17-ти и 18-ти век лекарите са смятали, че прозяването повишава съдържанието на кислород в кръвта, кръвното налягане, сърдечгия ритъм и самия кръвен поток. Съвсем наскоро консенсусът се насочи към идеята, че прозяването охлажда мозъка, така че когато условията на околната среда и температурата на самия мозък се увеличат, прозяването нараства.

Въпреки всички тези теории, истината е, че учените не знаят истинската биологична функция на прозявката.

Това, което знаем е, че прозяването се проявява почти у всеки вид. Това се случва, когато едно животно е уморено. Може да се използва като индикатор за заплаха при някои видове. Прозявката може да се случи по време на социални конфликти и стрес, нещо, което изследователите наричат ​​поведение на изместване.

И тази широко отворена уста може да бъде заразна, особено в социални видове като хора, шимпанзета, бонобо, макаци и вълци.

Гледайки някой да се прозява, дори четенето за прозявки може да ви накара да се прозинете. Защо?

Изследванията на хора ни показват, че хората, които са по-съпричастни, са по-податливи на заразно прозяване. Когато видите някой друг да се прозява, мрежите в мозъка ви, отговорни за съпричастност и социални умения, се активират.

Заразно ли е прозяването и за кучетата? През 2011 г. биолози от Великобритания тестваха за заразно прозяване между хората и най-добрия приятел на човека. Въпреки че 5 от 19-те кучета, които са изучавали, се прозяват в отговор на прозяването на непознат човек, учените не могат да докажат, че прозявките са заразителни.

През 2013 г. учени от Токийския университет отново провериха заразително прозяване при кучетата, докато контролираха стреса. Този път изследователите установиха, че е по-вероятно кучетата да се прозяват в отговор на познат човек. Те заключиха, че кучетата могат да „хванат” прозявка от хората и че прозяването е по-скоро социално, отколкото стрес-базирано поведение.

През 2014 г. психолозите от университета в Небраска изследваха заразително прозяване при кучетата в приютите. Те открили, че някои кучета, които са се прозявали, когато са били изложени на човешкото прозяване, са имали повишени нива на кортизол – хормон на стреса. Нивата на хормона на стреса на кортизола не се повишават при кучета, които не се прозяват в отговор на човешка прозявка. Тази находка предполага, че някои кучета намират човешкото прозяване стресиращо, а други не. Необходими са повече изследвания, за да се оцени този аспект на връзката човек-куче.

Така че учените все още не са разбрали истината защо се прозяваме. Но когато става въпрос за междувидово прозяване, можете да съберете собствени анекдотични данни. Опитайте този експеримент вкъщи: Прозейте се и вижте дали вашият домашен любимец ще се прозее също.

Превод – Нина Жишева

The post Ние, прозявката и домашните ни любимци appeared first on Зелен Свят.

Докато някои собственици могат да кажат, че са знаели за дълбокия емоционален живот на своите кучета от векове, новите експерименти отбелязват за първи път една сложна емоция като ревност при кучета в контролирана лабораторна среда. „Научаваме, че кучетата, конете и може би много други видове са далеч по-емоционално сложни, отколкото сме си представяли“, казва Пол Морис, психолог от Университета в Портсмут, който изучава емоциите на животните…. „Те могат да страдат с прости форми на много емоции, за които някога сме считали, че само приматите могат да изпитат“.

В новото изследване на около 30 кучета, изследователите поставили две кучета рамо до рамо и след това ги накарали да изпълняват еднакви команди, като всяко трябвало да постави лапата си в ръката на изследователя. Двете кучета изпълнили командите и били или еднакво възнаградени за успешното изпълнение или и двете не получили награда. Но, когато само едното куче получило колбас, другото отказало да продължи играта и дори отказало да погледне изследователя. Недоволните кучета показали също симптоми на стрес, като чесане и облизване.

Ранге обобщава: „Животните реагират на неравенството…. За да избегнем стреса, трябва да се опитаме да не ги третираме по различен начин.“… Ранге каза, че не е изненадана от реакцията на кучетата, тъй като е известно, че вълците си сътрудничат и изглеждат чувствителни един към друг, а съвременните кучета произхождат от вълците. Тя планира да проведе подобни експерименти и върху вълците, за да види дали и те са така ревниви.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Кучетата или играят феърплей или изобщо не играят appeared first on Зелен Свят.

Уилям Чопик, социален психолог от Мичиганския държавен университет и водещият автор на изследването, проучва как се променят човешките взаимоотношения с времето. Заинтригуван от връзката, която хората споделят с домашните си любимци, той проучи тези взаимоотношения и динамика. В неговото проучване собствениците на 1681 кучета оценяват собствената си личност и личността на кучетата чрез стандартизирани въпросници. Той открил, че кучетата и техните собственици споделят личностни черти. Много приятен човек е два пъти по-вероятно да има куче, което е много активно и възбудимо – и по-малко агресивно – от някой, който е по-неприятен. Проучването установи също, че добросъвестните собственици оценяват кучетата си като по-отзивчиви към обучението, а невротичните собственици оценяват кучетата си като по-страшни. От друга страна, “ако някой е спокоен, кучето им също ще е спокойно”, казва Чопик.

Чопик посочва очевидното предизвикателство в това проучване: можете да зададете на хората въпроси за себе си, но с куче можете да разчитате само на наблюденията на собствениците за поведението на техните домашни любимци. Предубежденията на собственика – идеята, че собствениците могат да проектират собствените си личности върху кучетата си – не изглежда, че са достатъчно значителни. Подобни проучвания показват, че познати са склонни да оценяват личността на кучето по същия начин, както собственика му.

Защо съществуват тези прилики? Проучването не разглежда причините, но Чопик има хипотеза. “Част от това самият избор на куче, а част е кучето, което в крайна сметка става заради вашето въздействие”, казва той. Чопик казва, че когато си вземат куче, хората са склонни да гравитират към този, който естествено се вписва в ежедневните им ритми. “Искате ли някакво раздразнително куче, което се нуждае от много взаимодействие, или нещо, което е по-спокойно за по-лекият начин на живот?”

Автор: Мартина С. Попова

The post Тревожни собственици с тревожни кучета appeared first on Зелен Свят.

Те мразят шума

Случвало ли се е на вашето куче да чуе звук от прахосмукачка извън времето, когато почиствате? Вероятно не. PetMD обяснява, че кучетата развиват звукова фобия, когато са изложени на шумове, с които не са запознати. Вероятно това е причината, поради която те обичат да тичат и да лаят след минаващите коли или други непознати шумове.

“Големите “същества”, които издават силни шумове, заплашват кучето – дори и когато не дишат”, казва д-р Даян Левитан, ветеринарен лекар и член на Консултативния съвет на Wag. „Внезапното начало на силен шум и силната вибрация ще изплашат повечето кучета. Инстинктът им е да избягат от него, преди да ги изяде! Той също се движи по „заплашителен начин“ и често се възползва от любимия им собственик, когото искат да защитят. Те са умни, за да се страхуват! За щастие в случая с прахосмукачката не е необходимо да защитават своя човек.

Ако шумът е проблем, най-доброто нещо, което трябва да направите, е да ги излагате на шума. След известно време те ще започнат да свързват шума с нещо, което не е заплашително, така че няма да почувстват необходимостта да се страхуват от него.

Прахосмукачката обърква обонянието им

Докато прахосмукачката се движи напред-назад по пода, някои аромати могат да бъдат изтласкани във въздуха, с който кучето не е свикнало. Машината може лесно да вдигне отломки и прах, които предизвикват неприятно усещане за кучето, а това ги кара да се защитават от нея.

Те мразят засмукването

Докато причината на това поведение все още се изучава, някои експерти смятат, че засмукването на прахосмукачката е подобен на поведението на кучето към миризмите. Обикновено едно куче използва носа си, за да изучи нова територия или друго животно. Тъй като прахосмукачката също „подушва“ като куче, това е действието, което кучето разпознава. Обаче, всмукването е толкова силно в сравнение с простото кучешко подушаване, че на кучето може да му се стори  плашещо.

Но, не се притеснявайте – това дори не е най-странното нещо, което кучето ви може да направи – какво ще кажете за  куче, което скача и започва да тича насън или лае непрекъснато на прозореца.

Превод от английски – Нина Жишева

The post За кучетата и прахосмукачките appeared first on Зелен Свят.

Като ветеринарен лекар и изследовател на поведението им, който изучава различни видове животни, моето мнение е, че ще трябва да бъдем много добри в имитирането на мяукането и лая, ако наистина искаме да бъдем разбрани от нашите домашни любимци. Нашите гласови акорди са различни от техните и те могат да чуят, че издаваме звуци, различни от техните

Но знаем, че кучетата определено могат да разграничат гласовете на различните хора. Те ще разберат кога говори Мила и кога е Алекс. Също така те са чувствителни към вашия тон на гласа,  харесват високи, приятелски тонове. Знаете ли, че кучетата могат да научат думи?

Рико, бордър коли, е успял да научи повече от 200 думи, представляващи различни предмети. Той можел да избере правилния елемент от всички артикули, ако бъде помолен да „вземе“. Не смятаме, че той всъщност е научил значението на думите, но е много добър в свързването на различни звуци с различни обекти.

Когато става въпрос за собствените им “гласове”, проучванията показват, че кучетата и котките използват различни вокални сигнали, за да предават различни послания. Висок, повтарящ се лай, например, може да означава, че кучето е тревожно. Ниският лай може да означава, че то се чувства агресивно. Котките също използват определени звуци по време на лов и други при релаксация.

Но техните “гласове” са само един начин, по който кучетата и котките общуват. Те също използват езика на тялото и тактилни жестове – като идват при вас за погалване или бутат ръката ни с носа си, когато искат внимание.

По същия начин хората общуват, използвайки жестове и изражения на лицето. Изследванията показват, че кучетата са по-добри от другите видове, като вълците, при интерпретирането на нашите жестове и изражения на лицето.

Различни форми на комуникация

Ако имате кучета, ще забележите, че те са много чувствителни към чувствата ни и нашите начини за общуване. Това е така, защото те са еволюирали да живеят в непосредствена близост до хората.

Котките не са естествено социални животни, но те също общуват с нас и могат да бъдат силно възприемчиви за настроението, в което сме и как се чувстваме.

Всичко това е важно, когато мислим за най-добрите начини за общуване с нашите кучета и котки. Тъй като визуалните сигнали са наистина важни за тях, вероятно те обмислят нашия език на тялото, преди да слушат звуците ни, така че те могат да решат какво е това, което им пращаме като послание.

Хората използват езика като основно средство за комуникация. Ето защо сме склонни да искаме нашите домашни любимци да отговорят на нашите думи. Те със сигурност могат да се научат да правят това, както видяхме с Рико и хиляди други примери.

Въпреки това, в много случаи, те всъщност отговарят на сигналите на езика на тялото ни, а не на словесните сигнали, които използваме.

Опитайте, например, да кажете на кучето си да седне: повечето хора казват думата „седни“ и в същото време сочат с пръст кучето. Те мислят, че кучето сяда, защото сте му казали „седни” – но всъщност отговаря на соченето на пръста. Ако кажете думата „седни” без жеста на ръката, кучето ви в много случаи няма да седне. Това доказва колко важен е езикът на тялото при кучетата.

Бих насърчил всеки, който притежава домашни любимци, особено кучета, да научи повече за езика на тялото си, за да може по-добре да си обясняваме това, което се опитват да ни кажат. Често срещано възприятие, например, е, че когато опашката на кучето се размахва, това винаги е приятелски жест. Това е вярно само тогава, когато махането на опашката е широко и придружено от отпуснато тяло. Куче, чиято опашка е във въздуха и само върхът й се поклаща, всъщност казва „изчезвай“, а не „хайде да играем“.

Колкото повече време прекарвате в изучаването на езика на тялото на домашните си любимци и опознаването на различните жестове, толкова по-лесно ще можете да общувате с тях – и няма да се налага да мяукате или да лаете.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Как ни разбират кучетата и котките? appeared first on Зелен Свят.

На снимката са показани името и детайли за кученцето, а това идва да докаже какв големи приятели на кучетата са от компанията. Те не изискват от служителите си да работят с кучета; те ги насърчават! Кучетата са се превърнали в такава отличителна част от фирмената култура на Amazon, че ги наричат “работници”. Но в действителност техните задача е да накарат потребителите да се усмихнат, да им се зарадват и да не се сърдят в случай на грешка! Според сайта на Amazon, рецепциите в заведенията на Amazon са снабдени с кучешки лакомства. Доплеровата сграда на Амазонка в Сиатъл има “кучешка палуба”, за да могат приятелите им да тичат и да играят. Amazon дори разполага със собствен парк за кучета, където кучетата на служители на Amazon и на не-служители могат да се разхождат свободно.

Тази възхитителна традиция датира от най-ранните дни на Амазонка, когато екип от съпруг и съпруга, който е работил в тогавашната компания, „назначава“ своите уелски коргита Руфъс, на работа. Руфъс стана нещо като талисман на компанията и служителите дори щяха да натиснат с лапата си с мишката, за да пуснат продуктите на Amazon. Днес наследството на Руфъс продължава да бъде в основата: в централата на Amazon работниците понякога споделят пространството с около 6000 кучета-спътници!

Сега, ако сте любител на кучета, може да се съмнявате, че служителите на Amazon могат да получат каквато и да е работа, изпълнявана със сладки кученца. Но според Лара Хиршфийлд, която е мениджър на “Woof Pack” на Amazon, ефектът е точно обратното! “Кучетата на работното място са неочакван механизъм за връзка”, казва Хиршфилд. “Нашите кучета добавят към забавната, динамична енергия на нашето работно място.” И ако сте обръщали внимание, знаете, че Amazon е доста успешна. Може би някои други компании ще следват ръководството на Amazon и ще започнат да стават по-приятелски настроени към кучетата.

Е, ако сте любител на кучета, не разчитайте, че служителите на Amazon ще предложат аквато и да е работа на сладкото ви кутре. Но, според Лара Хиршфийлд, която е мениджър на “Woof Pack” на Amazon, “Кучетата на работното място са неочакван механизъм за връзка. Нашите кучета добавят към забавната, динамична енергия на нашето работно място.” И ако сте обръщали внимание, знаете, че Amazon е доста успешна фирма. Може би някои други компании ще последват примера на Amazon и ще започнат да стават по-приятелски настроени към кучетата.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Oт Amazon назначават кучета appeared first on Зелен Свят.

Според експертите в ASPCA, усмивката на кучето може да се приеме като показване на предните зъби, съчетано със сведена глава, махане с опашка, прибрани уши, “мека поза на тялото” или присвити очи.

Докато усмивката на кучето може да показва, че те се чувстват щастливи около нас, според експертите, в повечето случаи това всъщност означава, че те показват своето покорство пред нас. Всъщност, според doghealth.com, усмивката на кучето е просто жест на успокоение или нервност, тъй като те се опитват да ни кажат, че ни харесват достатъчно, за да ни дадат пълен контрол над себе си. С други думи, чрез тази усмивка те показват, че те няма да оспорят властта ни, защото ни харесват и вярват в нас.

Освен че съобщава за чувство на удовлетворение, кучето може да се научи да се усмихва от нас, феномен, наречен “заразен смях”. В повечето случаи, според Пурина, нашият любимец често възпроизвежда нашата усмивка, хили ни се насреща, за да ни покаже, че ни приема за своя добра компания.

Но все пак внимавайте: показването на зъби също може да бъде признак на агресия, особено когато се съчетава с изправено тяло и ръмжене. За да спасите лицето (буквално), не забравяйте да изучите езика на тялото на кучето си, преди да посегнете да почешете корема му.

Ако все още се чудите как да разберете дали вашето куче е наистина щастливо или не, трябва да научите значението на позата му, да научите езика на тялото. Обикновено, когато едно куче е щастливо, позата му остава спокойна, не повдига тревожно вежди и често примигва. Приятелят ви може дори да ви се довери достатъчно, за да ви предложи корема си или да се гушне доверчиво до вас, за да ви позволи да го галите.

В крайна сметка е важно да запомним, че усмивката на кучето обикновено не означава, че е щастливо или доволно – това е просто опит да ни съобщи, че ни одобрява и приема авторитета ни. Така че, бъдете щастливи – вашето куче разбира повече за вашата сложна връзка, отколкото си представяте.

The post Защо кучетата ни се усмихват? appeared first on Зелен Свят.