Скоро из социалните мрежи се завъртя новината за един човек, който не само, че най-садистично е отрязал краката на една котка, и е заснел клип… Аз нямах сили да изгледам видеото, не знам за вас…

И за десерт, вчера научавам от една близка, как една възрастна жена на име Елена от Бургас, тровела котки с антифриз… !!! Не знам колко болка и гняв трябва да си стаил в себе си, че да посягаш на друго живо и невинно същество!!!

На какво още е способен човек, който хладнокръвно, унищожава чужд живот?!? Това не са ли патологични прояви на болни мозъци? Не сме ли всички ние застрашени като общество и буквално, от индивиди с подобно сбъркано поведение…?!?

Какво се случва? Защо няма последици?

Аз, ако повиша тон се чувствам виновна, как тези хора притъпяват съвест и морал, за да извършат подобни деяния???

Тези, които малтретират жените си и дори убиват, изобщо не искам да коментирам. Всеки ден нов случай… Вече има и убити… Преди няколко месеца, един превъртял, застрелял жената и бебето, но когато дошъл неговия ред, изведнъж “изтрезнял” от умопомрачението и не успял да се простреля…

Подобни случки генерират още и още агресия. До кога?!?

Онази баба, като е толкова нещастна, защо сама не изпие антифриза?!? Какво може да са ѝ сторили котките, че да провокират толкова агресия?!?

Онзи психопат ‘що не отреже собствените си крака като толкова иска нещо да отреже? Но когато става дума за тях си, мислят рационално… Иначе системaта лесно и удобно ги вкарва под етикет “Психично болни” и се разминават без последствия. Само че случаите зачестяват… Коментираме си в мрежата, изливаме насъбралият се гняв и какво… нищо… Керванът си върви…

Става ми страшно… грозно и уродливо… Но аз съм от хората, които се възмущават, дори, ако някой хвърли фас на улицата… Така, че подминете ме мен… Замислете се за себе си…

Защото това е всеобща заплаха.

Насилието и агресията имат много форми, но докато мълчим, подминаваме и мислим, че на нас няма да се случи, промяна няма да има!!!

Защото всеки има право на живот. На щастие и хармония. Всяко живо същество… Защото животът не го даваме ние и нямаме право да боравим с него както ние решим!

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Аларма: Спрете!!! appeared first on Зелен Свят.

Уилям Чопик, социален психолог от Мичиганския държавен университет и водещият автор на изследването, проучва как се променят човешките взаимоотношения с времето. Заинтригуван от връзката, която хората споделят с домашните си любимци, той проучи тези взаимоотношения и динамика. В неговото проучване собствениците на 1681 кучета оценяват собствената си личност и личността на кучетата чрез стандартизирани въпросници. Той открил, че кучетата и техните собственици споделят личностни черти. Много приятен човек е два пъти по-вероятно да има куче, което е много активно и възбудимо – и по-малко агресивно – от някой, който е по-неприятен. Проучването установи също, че добросъвестните собственици оценяват кучетата си като по-отзивчиви към обучението, а невротичните собственици оценяват кучетата си като по-страшни. От друга страна, “ако някой е спокоен, кучето им също ще е спокойно”, казва Чопик.

Чопик посочва очевидното предизвикателство в това проучване: можете да зададете на хората въпроси за себе си, но с куче можете да разчитате само на наблюденията на собствениците за поведението на техните домашни любимци. Предубежденията на собственика – идеята, че собствениците могат да проектират собствените си личности върху кучетата си – не изглежда, че са достатъчно значителни. Подобни проучвания показват, че познати са склонни да оценяват личността на кучето по същия начин, както собственика му.

Защо съществуват тези прилики? Проучването не разглежда причините, но Чопик има хипотеза. “Част от това самият избор на куче, а част е кучето, което в крайна сметка става заради вашето въздействие”, казва той. Чопик казва, че когато си вземат куче, хората са склонни да гравитират към този, който естествено се вписва в ежедневните им ритми. “Искате ли някакво раздразнително куче, което се нуждае от много взаимодействие, или нещо, което е по-спокойно за по-лекият начин на живот?”

Автор: Мартина С. Попова

The post Тревожни собственици с тревожни кучета appeared first on Зелен Свят.

За осиновяването на животно най-важното е достъпността на ветеринарните грижи, както по отношение на местоположението, така и по отношение на разходите. Когато хората осиновят домашен любимец, потенциалните разходи за грижа му често са далеч над това, което много могат да си позволят. Цената може да бъде непосилна за почти всички. Много хора, които работят дълги часове, избират да осиновят котка вместо куче, тъй като не е нужно да се разхождат. Но котките се нуждаят от вашето внимание и енергия точно като кучета. Вашият дом е целият им свят и трябва да се уверите, че средата им е стимулираща.

Много е важно да не бързаме с осиновяването. Повечето приюти могат да ви помогнат да решите какъв домашен любимец е най-подходящ за вас и какво ще трябва да направите, за да бъде щастлив и здрав. Животните в приютите често са чистокръвни и правят страхотни домашни любимци. Също така е важно да знаете, че здравето на животните не е непосилна загадка. Вярно е, че не могат да говорят, но в много отношения те са като нас, когато не се чувстват добре. Те получават разстроени стомаси, болки в краката, кожни обриви и много от същите неща, които ние получаваме. Животните не могат да ни кажат кога тези неща започват, но те обикновено ни показват, когато продължават да не се чувстват добре.

Никой не познава вашия домашен любимец по-добре от вас. Ако слушате и наблюдавате внимателно, обикновено винаги ще знаете кога вашият домашен любимец не се чувства добре. Не отнема много да ги направите щастливи. Вашето внимание и грижи значат много повече за тях от колкото можете да си представите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Щастливи, сладки животинки appeared first on Зелен Свят.

Страх от зъболекар

Малко хора скачат от радост при мисълта за интензивна сесия на отстраняване на зъбната плака. Често сме чували хората около нас да казват, че избягват да ходят на зъболекар поради тревога или страх.

Пълната стоматологична фобия е по-сериозно състояние, при което човек избягва зъболекаря на всяка цена. Хората, страдащи от тази фобия, обикновено се появяват при стоматолога, само когато са принудени от мъчителна болка.

Различни фактори могат да държат човек далеч от стоматологичния стол, включително лош опит в миналото, страх от инжекции и чувството на безпомощност. Как да стигнем до зъболекар, преди да получим уста, пълна с гниещи зъби? Бихте могли, заедно със зъболекаря си, да изработите начин на работа, който да ви даде възможност да се чувствате най-добре, махане с ръка за знак да спре, например.  

Страх от кучета

От малки кученца с размер на чантата до големите немски овчарки, всеки размер на най-добрия приятел на човека може да изкара акъла на тези, които страдат от цинофобия или екстремен страх от кучета.

Обикновено хората са склонни да развиват страх от кучета в резултат на това, че са били хапани или виждали някой да бъде ухапан, според професора по психология Брад Шмид от държавния университет в Охайо. Има, обаче и такива, които се страхуват от кучетата просто, защото знаят, че кучетата понякога хапят. Лечението обикновено включва изправянето лице в лице с животното.

Страх от пътуване със самолет

Няма такова нещо като „приятелското небе“ за хората, които страдат от някаква форма на страх от летенето. Такива страхове варират от малко безпокойство до екстремна фобия, наречена авиофобия, която може да задържи човек извън самолета на всяка цена.

Тези хора попадат в две равномерно разделени групи: онези, които се страхуват от катастрофи на самолети и онези, които страдат от клаустрофобия и рискуват да изпаднат в паническа атака в тясното пространство на самолета, според Барбара Ротбаум, професор по психиатрия в Медицинския факултет на университета Емори.

Подобно на други фобии, разумът играе малка роля в успокояването на подобни страхове. Например, шансовете за смърт в случай на инцидент с въздушния транспорт са 1 на 20 000 в сравнение с 1 на 100 за автомобилна катастрофа и 1 на 5 от сърдечно заболяване (въз основа на статистиката от 2001 г.). Въпреки това, лечението на страх от полет включва терапия с виртуална реалност и други форми на когнитивно-поведенческа терапия.

Страх от тъмното

За много деца, гасенето на светлината може да означава незабавно страдание, че някой ще изскочи изпод леглото или зад вратата на килера. Всъщност страхът от тъмнината е един от най-честите страхове на децата. “Това, което винаги ни удивлява, са мислите или вярванията, които децата имат”, казва Томас Олендик, професор по психология и директор на Центъра за изследване на детето във Вирджиния.

“Децата вярват на всичко, което могат да си представят, че в тъмното може да дойдат разбойници или да бъдат отвлечени, или някой може да дойде и да им вземе играчките.” По същество техните страхове произтичат от “неочакваното”, каза той. Докато децата растат с такива страхове, ако тревожността достигне крайни нива и премине във фобия, наречена никтофобия, тя може да продължи до зряла възраст, ако не се лекува.

Страх от височини

Ако се разтрепервате, когато стоите на покрива на къща или докато гледате към висока сграда, не сте само вие. Страхът от височините е една от най-често срещаните фобии и се нарича акрофобия.

В проучването, публикувано в списанието Proceedings of the Royal Society B, участниците трябвало да преценят височината на сградата, когато стоят на нивото на земята и когато са на върха на сградата. Изследването показало, че тези, които най-много се страхували от височини, определили, че сградата е висока около 3 метра, когато са я наблюдавали, докато са били на земята и 12 метра, когато са били на покрива й. Изводът е, че всъщност акрофобията кара сградата да изглежда по-висока.

Страх от други хора

Дали мисълта за говорене пред публика оцветява лицето ви ярко червено, пот започва да се лее от вас или започва да ви свива стомахът? Това са само някои от признаците на социална фобия, която засяга около 15 милиона американски възрастни, според Националния институт за психично здраве.

И това не се ограничава само до публични изказвания: Засегнатите може да се притесняват да се хранят или да пият пред другите или просто да усещат общо безпокойство, когато са около всеки друг, освен членове на семейството си. Този страх започва в детска или юношеска възраст, обикновено на възраст около 13 години.

Страх от страшни пространства

Около 1,8 милиона американски възрастни над 18-годишна възраст страдат от агорафобия, която включва интензивен страх и безпокойство от всяко място или ситуация, откъдето бягството може да бъде трудно, според доклад от 2008 г. на Националния институт за психично здраве. Често опасените места и дейности включват:

асансьори, спортни събития, мостове, обществен транспорт, шофиране, търговски центрове и самолети, според клиниката Mayo. Страхът може да накара човек да избягва да напуска дома си, да пътува с кола или да посещава места с много хора.

Сстах от пълзящи твари

Докато повечето хора не биха и трепнали при вида на Апарор, паякът, който яде хора, изобразен в “Хари Потър и Камарата на тайните”, обикновеният паяк може да предизвика същия страх у някои хора. И се оказва, че жените са четири пъти по-склонни да се страхуват от такива животинки, отколкото мъжете.

В изследване, публикувано в списанието Evolution and Human Behaviour, Дейвид Ракисън от университета Карнеги Мелън в Питсбърг установява, че 11-месечните момиченца бързо се научават да асоциират изображения на паяци и змии със страшно изражение на лицето, докато момченцата не го правят.

От еволюционна гледна точка, това има смисъл, тъй като жените редовно биха се сблъскали с такива зловещи гадинки, докато събират храна, предполага Ракисън. Незабавното присвиване запазвало и майките и бебетата им в безопасност, смята той. Мъжкарите, от друга страна, би трябвало да рискуват често, докато ловуват, така че поривът да отскочат назад при вида на паяк би бил безполезен.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Страховете наши човешки appeared first on Зелен Свят.

 Животните живеят сравнително кратко. Много майки и бащи приемат това като аргумент, за да не позволят на детето да има домашен любимец. От добри намерения, за да спестят на детето стрес от неизбежна загуба.

В същото време, разбирането на механизмите на живота и смъртта играят важна роля в развитието на детето. Трагедията, преживяна от загубата на домашен любимец, също ще се превърне в урок за детето за бъдещето и ще му помогне да направи още една стъпка към живота на възрастните.

Невролозите твърдят, че благоприятен ефект върху децата, страдащи от заекване, неврози, депресия и невродермит може да окажат папагалите. Птиците помагат за облекчаване на хода на всички тези заболявания, а понякога дори и да избавят децата от тях. Доказано е също, че децата, които са израснали в къща с животни, са практически застраховани срещу появата на алергии в зряла възраст. Те са по-малко склонни да се разболяват, по-оптимистично настроени към живота и по-лесно да се адаптират към новите обстоятелства.

Компетентната комуникация на детето с домашни любимци рядко води до инфекция и в същото време помага за формирането на имунитет.

Грижата за животното възпитава в детето чувство за отговорност по един приятен и забавен начин.

Широко разпространен родителски страх е, че детето може да  се зарази с паразити от котка или куче. Токсакариди (най-често при котките) и токсокарбони (обикновено се срещат при кучетата) не могат да живеят в човешките черва. За известно време ларвите на тези хелминти могат да оцелеят в нашите организми. При децата, тяхната активност може да предизвика треска, кожни реакции, кашлица и пристъпи на астма. Обикновено тя не трае дълго, тъй като имунната система не позволява на ларвите да преминат през пълен ход на развитие и бързо ги унищожава.

Салмонелозата на хората обикновено се предава от костенурки (за тези влечуги салмонелата е напълно нормална микрофлора на тялото). Така че костенурките са най-опасни за децата, а не кучетата и котките, от  които сме свикнали да се страхуваме.

Между другото, страхът на детето към животните може да се счита за сигнал, че нещо не е наред. И това също е причина да подслоним едно животинче под покрива си.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post За животните и децата appeared first on Зелен Свят.

Преди проучванията било ясно, че кучетата искат светът им да бъде сигурен. Първият експеримент бил да се види дали кучетата биха имали доверие на човек, който ги е излъгал преди. Вече е известно, че кучетата разбират човешки жестове и биха отишли при всеки обект, който собственикът им посочи. Но когато тези човешки жестове станат непоследователни, те правят кучето нервно и объркано. Следващия път кучето няма да отговори на вашата заповед. То познава лъжците и няма да има доверия на собственикът си. Въз основа на опита, кучетата наистина могат да разпознаят непостоянен човек, чрез наблюдение.

Но как ще се държат кучетата, ако собственикът им се отнася зле?

Изследователите също се заемат с този въпрос. В скорошно проучване в изследванията на неврологията и поведението, се казва че кучетата коригират поведението си въз основа на поведението на хората. Учените казали на собствениците да се опитат да отворят контейнер и след това да потърсят помощ от двама други изследователи. В първия случай един от изследователите ще помогне, докато другият ще остане пасивен. Във втори опит, един изследовател ще бъде пасивен, а другият ще откаже да помогне изобщо. Интересни резултати излезли когато изследователя опитал да нахрани кучето. То взело храната от помощника и пасивния участник, но когато стигнало дума за участникът, който отказал да помогне, кучето не реагирало на неговият жест изобщо.

Невероятно, но вярно. Кой би отказал храна за нещо такова?

Ясно е, че кучетата имат добро разбиране за това как функционират социалните правила. Ако се срещнете с някой, който би е неприятен, вероятно вашето куче ще го разбере. Те избягват хора, който собствениците им не харесват и винаги биха се застъпили за тях. Не лъжете кучето си, защото то може да ви обърне гръб. В крайна сметна, явно са по-умни от колкото много смятат.

Автор: Мартина С. Попова

The post Кучетата – природните детективи appeared first on Зелен Свят.

Започвайки с кучетата, трябва да споменем, че човешкото око възприема четирите основни цвята – зелено, синьо, червено, жълто. Но кучетата виждат само жълто и синьо. Представете си колко драстично по-различен би изглеждам света. Съпоставени с човек, можем да кажем, че кучетата са далтонисти, но пък за да компенсират имат усилено обоняние за миризма. Друг интересен факт е, че те виждат само на 60° пред тях докато човека вижда около 140°. Също така, ако поставите нещо много близо пред очите ви, ще забележите, че те почват да се размазват. При кучетата това го няма и те могат да се фокусират върху обекти на изключителна близост.

За прилепите ни е ясно, че се появяват само през вечерта. Тяхното зрение е 110 пъти по-светло от човешкото, което прави тяхната ориентация в светлина невъзможна. Може да се каже, че тяхното зрение е като термично нощно виждане, но те главно се ориентират по звуци.

Нали знаете как ако си отворите очите под вода всичко се размазва. Акулите виждат абсолютно чисто, но в черно и бяло с по-големи контрасти между светло и тъмно.

При зрението на птиците обектите които гледат са увеличени. Те виждат ултравиолетова светлина, както магнетичното поле на земята. Това им помага да мигрират към топлите места през зимата.

Очите на мухите са доста по-странни от нашите. Те виждат изображението във всяка една от лещите, а мозъка им ги отработва в една обща. Те също виждат ултравиолетова светлина, но също виждат в забавен кадър, тъй като обработват информацията по-бавно.

Рибите виждат червено зелено и синьо. Това означава, че имат лимитиран спектър от цветове, но това им помага да се ориентират в дълбоки, тъмни води. Но това помага само на тези, които са в свободни води. Домашната ви рибка също вижда така, което е доста безполезно. Рибите виждат на по-голям градус от човек.

За последно ще погледнем котките. Първото интересно нещо е, че те имат допълнителен клепач в очите им, за да ги предпази от боклуци. Котките виждат жълто, кафяво и синьо, което означава, че всичко, което виждат е все едно в филтър, като цветът е „изсмукан“ и изглежда „по-нещастно“. Картинката е доста по-размазана около обекта върху, който се фокусират. За всичките им недостатъци, те виждат на впечатляващите 200° и лесно се ориентират в тъмното.

Автор: Мартина С. Попова

The post През очите на животните appeared first on Зелен Свят.