Джамията е построена изцяло от дървен материал, като изключително любопитен е фактът, че в градежа ѝ не са използвани нито пирони, нито пък каквито и да било скрепителни материали.       Гредите са с внушителни размери и са съединени помежду си с улеи, които влизат един в друг.
Името „Йеди къзлар джамиси” (Джамията на седемте моми) е свързано с интересно предание за силата на човешките възможности. В изчезналото отдавна село Рамоллар живели седем девойки, влюбени в седем момъка – войници. През Средновековието, когато войните следвали една след друга, младите мъже били призовани в султанската армия. Момите се надявали, че техните любими ще се завърнат живи и здрави. Но съдбата решила друго. Дошла тъжната вест, че и седмината са загинали в сраженията. Сломени от скръб, девойките решили да не се омъжват никога, а да се отдадат на вярата. Събрали чеиза си, продали го, а с парите купили дървени трупи, с които започнали градеж на джамия. Тя била построена за една нощ. След това  момите  мистериозно изчезнали. Повече никой не ги видял, нито чул за тях. Изгубили се в мрака на нощта, но оставили след себе си храм и легенда, които просъществували през вековете. Това се случило на 6 май. Оттогава всяка година на тази дата мевлид събира стотици вярващи в двора на джамията и край нея.
Една друга легенда разказва, че по време на една от войните, селото било опожарено и хората потърсили убежище в джамията. Военен командир заповядал да се запали джамията. В този миг мистериозно се появили пуйки, които започнали да гасят пожара. Войниците се отказали да продължат да палят храма, а командирът онемял.

През 2008 г. Дървената джамия в Подкова е демонтирана до основи и сглобена наново.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Yedi kızlar camisi или Джамията на седемте моми appeared first on Зелен Свят.

Никой не знае откъде е дошъл този камък във Великобритания. Известно е със сигурност, че през 847 г. първият шотландски крал, Кенет I, който успява да обедини питските племена в единна армия под натиска на викингите, поема на този камък клетвата за вярност.

Възможно е да е бил тронът на царете на древния Дал Риад – легендарното келтско царство, основано в началото на нашата ера на брега на Северна Великобритания от хора от Ирландия. Но така или иначе, след коронацията, Кенет носи Кралския камък в град Сконе и го поставя в манастирската църква. И камъкът на Скуна вече е обрасъл с нова християнска митология.

Легендите за камъка Scone датират от I хилядолетие пр. Хр. Една от легендите гласи, че Фараон Рамзес II е имал дъщеря на име Скот. След като израилтяните пресекли Червено море, принцесата напуснала Древен Египет и се разхождала из Близкия изток повече от хиляда години в търсене на собствената си обещана земя, стигнала до Испания и тръгнала към Ирландия. Достигайки северното крайбрежие на Ирландия, тя най-накрая открила онова, което отдавна търсела – земи, по-късно наречени Шотландия. Според една от версиите на легендата Скот и картината са потомци на шотландци и нейния съпруг Гатела, цар на скитите.
Според друга легенда, Скунският камък служи като олтар по време на мисионерските пътувания на Св. Колумба.
През 1296 г. английският крал Едуард I завладял Камъка на Скун и го пренесъл като трофей в Лондон. Камъкът на Скун е поставен под седалището на коронационния председател на британските царе.

Въпреки това, през 1328 г. между Англия и Шотландия е сключен Договорът от Нортхемптън – мирно споразумение, според което една от точките била – камъкът на Скуна да се върне в Шотландия. Въпреки това, той е предопределен да остане в Англия още шест века. Причината е в предсказанието на един от британските монаси: “Където е този Камък, там е царят на шотландците.”

За пореден път камъкът на Скуна се е припомнил в средата на миналия век. На коледното утро през 1950 г. четирима шотландски студенти от Университета в Глазгоу – Иън Хамилтън, Гавин Върнън, Кей Матесън и Алън Стюарт – тихо влезли в Уестминстърското абатство и откраднали Кралския камък. 

По пътя те случайно го изпуснали и той се разделил на 2 части. В Глазгоу учениците намерили зидар на име Робърт Грей, който залепил отломките и скрил камъка в счупен трактор.

Отвличането на камъка предизвикал огромен обществен протест в Шотландия.

През пролетта на 1951 г. учениците, които не искаха да превърнат символичното отвличане в банална кражба, носят камъка до руините на абатството Арброт и анонимно информират полицията за местонахождението му. Властите връщат камъка в Уестминстърското абатство и отново се поставя в основата на коронационния трон.

Досега във Великобритания се чуват слухове, че студентите се връщат в британското правителство не истинския, а фалшивият Schoonian Stone, а истинският крал на Шотландия тайно е коронован от шотландските барони на истинския Royal Stone през 1950 година. 

Експертите не са успели да дадат категоричен отговор на въпроса, дали това е истинският камък или не. Факт е, че преди отвличането на камъка на Скуна никой от историците не е бил сериозно заинтересован.      

През 1996 г. британското правителство решава да прекрати спекулациите и да прехвърли камъка в Шотландия. Указът обаче предвижда, че британците ще го заемат за времето на коронациите.  На 30 ноември същата година, в деня на св. Андрей, камъкът се връща в Шотландия и е поставен до шотландската царска регалия в Единбургския замък. На този запомнящ се ден за цяла Шотландия около 10 хиляди души се подреждат по улица „Кралска миля“, за да видят със собствените си очи шествието на свещеници и войници, придружаващи камъка.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Skun Stone или как една кражба превръща камък в реликва appeared first on Зелен Свят.

Легендата гласи, че Сант’Амброгио (Свети Амвросий), който още не е бил светец, а просто обикновен епископ, се разхождал в градината на базиликата, когато се появил дяволът. По това време Амброгио бил уважаван човек, така че дяволът прекарвал  много време в опит да го поквари, което раздразнило епископа. И така, Амброгио,  ритнал  дявола в задника и го ударил в колоната, където роговете му се забили в дупките. След като се опитвал дълго време да се освободи, накрая Дяволът успял да се освободи и избягал уплашен. И тъй, от онзи ден, в нощта на Великден, можете да го видите на карета, минаваща пред базиликата, като изтегля душите на грешниците до ада. Очевидно е, че легендата е достатъчно известна, за да привлече малка част от посетителите.

Популярната традиция гласи, че дупките миришат на сяра и ако сложиш ухо на камъка се чуват звуците на ада. Всъщност тази колона е била използвана за коронацията на императори в миналото.

Според това, което казва Галвано Фиама, те се заклевали на мисала, след това получавали желязната корона и прегръщали тази колона: “Когато римският крал искал  да получи короната на Кралство Италия в базиликата Амбросиана, императорът трябвало да отиде първи до мраморната колона, която се намира в базиликата Sant’Ambrogio.

Императорът трябвало да се закълне, че ще бъде покорен на папата и на Римската църква във времеви и духовни неща. Така архиепископът или игуменът на Сант’Амброджио е бил увенчаван с желязната корона като крал на Италия.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Colonna del Diavolo в Милано appeared first on Зелен Свят.

Водите на езерото са напълно неподходящи за пиене и напояване. То е не само солено, но и най-голямото содово езеро в света. Водата му съдържа високо съдържание на сулфат, хлорид и натриев карбонат или сода. Езерната вода е силно алкална (рН 9.7-9.8). Всички тези вещества се използват в производството на синтетични детергенти. Днес солта се добива на езерото за нуждите на битовата химическа промишленост: веществата се получават чрез просто изпаряване на езерната вода под слънцето.

Ясно е, че не всяко живо същество ще оцелее в такава вода. Само един вид риба, представител на семейство шарани, наподобяващо херинга е адаптирано към езерното местообитание.

Въпреки впечатляващите си характеристики, това езеро става известно с появата на легендата за митологично „чудовище” . Наричат го Van gölü canavarı или  в превод „Чудовището на езерото Ван.”

Преди много години във вестник „Саадет” от 29 април 1889г. се появява публикация, в която има шокираща новина. Трима вярващи спрели за традиционна молитва покрай езерото. Изведнъж, от водите излязло странно същество, което уловило единият човек за крака и започнало да го дърпа към водата.

Другите двама се опитали да му помогнат и едва, когато извадили оръжие и стреляли, съществото надало невъобразим писък, подскочило пред шокираните им погледи и изчезнало в дълбините на езерото.

Въпреки че оттогава са минали много години, учените не са могли да си обяснят това явление.

Въпросът дали това чудовище наистина съществува в езерото остава без отговор във времето.

Турската преса не само буквално залива хората с такива заглавия и статии по темата, но подобни статии могат да бъдат намерени и на страниците на доста уважавани научно-популярни списания. Естествено, има повече от хиляда свидетели, които според тях са наблюдавали появата на водно чудовище от езеро. Тези „очевидци” описват чудовището като същество с много дълга шия. Според описанията наподобява ихтиозавър или плезиозавър, дълъг повече от 15 метра. През есента на 2007г.  цяла делегация от японски учени, идват и в продължение на половин година, правят опити да запишат  на видеокамера появата на мистериозното създание.  В крайна сметка успели да снимат някакъв странен обект близо до брега. Качеството на снимките обаче не било добро и местните експерти се усъмнили в тяхната автентичност.

Местните водачи водят туристи до езерото, които искат да видят чудовището, което живее в езерото. Според местните убеждения, животното излиза извън водата с настъпването на залеза, а доста често, близо до брега могат да се видят палатки от туристи. 

В университета в град Ван е организирана цяла централа, която систематизира получените данни. Данните са били изпратени в университета в Кеймбридж. Въпреки това, биолозите никога не са били в състояние да разпознаят какъв вид същество е това.  Отдава се на лошото качество на изображенията.

За мен е странно, на фона на съществуваща толкова много съвременна техника, но може би е необходимо, за да се поддържа една легенда, жива, знам ли…

Източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Чудовището в езерото Ван appeared first on Зелен Свят.

Олимпийският пламък служи като напомняне за героизма на  Прометей. Според легендата, той е откраднал огъня от Зевс и го е дал на хората.

Изкачил  се на небето с помощта на Атина и вдигнал факла към слънцето. Донесъл огъня на хората, скрил го в кухия тръстиков ствол, и показал как да се пази, напукан с пепел. Прометей научил хората да откриват и използват земни съкровища – мед и желязо, сребро и злато. Oткрил  лечебни билки за хората и вдъхвал в тях воля, смелост, надежда и безкористност.

Прометей е знаел, че прави това против волята на Зевс и, че е заплашен от гнева на всемогъщия бог. Но също е знаел и колко е щастлив да помогне на слабите, за да покаже техните просветени, усмихнати лица.

За кражбата на огъня, Зевс наредил на Хефест да прикове  Прометей към Кавказкият хребет. Той бил обречен на непрестанни мъчения: орелът, който пристигал всеки ден, кълвял от черния дроб на Прометей. Според различни древни източници, мъченията траяли много години, чак докато Херкулес убил орелът със стрела и освободил Прометей.

Страхливец няма да открадне огън от боговете. Така че в спорта – златото на игрите е като награда за смелост. Огънят гори от началото до края на Олимпийските игри и напомня на спортистите за мястото на подвига в живота им.

През 776 г. пр. Хр. Спортистите започнали да се състезават в олимпийски игри. За тяхното откриване, огънят се запалвал и се пренасял до финалната линия. Процесът на доставяне на олимпийския пламък означава поддържане на чистотата и силата на елементите на природата в непрекъснато състояние. За това са се погрижили 10 атински племена, които са отделили 40 обучени млади мъже за този процес. Тези младежи донесли  факела от олтара на Прометей към атинския олтар. Разстоянието било  2,5 километра.

В новата история,  идеята за запалване на олимпийския огън от слънчевите лъчи в храма на Зевс в Олимпия (по аналогия с ритуала на Олимпийските игри в Древна Гърция) и предаването ѝ от факела на Олимпийския стадион за церемонията по откриването на Игрите е изразена от Дюбертен през 1912 г.

Факелът може да се запали само от слънцето (но с помощта на специално огледало) – не трябва да има изкуствени източници на огън. Майката природа и самите богове трябва да дадат зелена светлина за домакинство на Олимпиадата. В допълнение, към основния фенер, от олимпийския пламък са осветени и специални лампи, предназначени да съхраняват огъня в случай, че основната факла (или дори огънят на самите Игри) угасне по някаква причина. Например, през 1976 г. в Монреал огънят е потушен заради дъжд.

Първият олимпийски огън от съвременността е запален на игрите в Амстердам през 1928 г.

Служител на Amsterdam Electric Power Company запалва първия олимпийски пламък в купата на Маратонската кула на Олимпийския стадион в Амстердам и оттогава този ритуал е съществен атрибут на съвременните олимпийски игри.

Щафетата на олимпийския огън за първи път се е провела по време на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Повече от 3 хиляди бегачи участвали  в доставката на факела от Олимпия до Берлин. На 1 август 1936г. германският спортист Фриц Шилген запалил огъня.

Пристигането на Олимпийския огън в последното му убежище, където се предава на последния (и най-важен) факел, е вече тържественото откриване на  Олимпиадата.

По правило честта да запали огъня се дава с доверие на известен човек, най-често спортист.

Сценарият на този последен етап, както и името на героя, организаторите пазят до последно в тайна, за да направят зрелището възможно най-вълнуващо.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Вечният огън – от легендата до днес appeared first on Зелен Свят.

В тези места живеел страшен тигър, който плашел всеки с рева си. По-късно в пещерата дошъл монах, който търсел подслон по време на военни действия. Той се настанил в тигровото ложе. Хищният звяр не го докоснал. Така заживели заедно – тигърът и човекът.

В непосредствена близост до тигровата пещера има функциониращ манастир във вътрешната част на скалистия хълм. Територията му е оградена с високи скали и е добре защитена от силни ветрове. Хиляди будисти идват на това място, вярвайки в свещената енергия на пещерата и планинския връх. От друга страна, гледката е неописуема, вижда се почти цялата провинция Краби.

Тук дори един турист, далеч от будизма само за един час, може да изпита физическата и духовната си сила и да постигне просветление.

Във висок пирамидален храм, затворен за туристи, живеят монасите.

Едно от най-впечатляващите неща в Храмовия комплекс е високата планинска стълба от 1237 стъпки – така се стига до 40-тия етаж !!! Стъпалата са с различна височина. Стълбата по ръбовете на парапетите е украсена с дълги змии. През цялото време, докато се изкачват стъпалата, може да се видят маймуни. Ако не сте внимателни с тях, могат да ви ухапят. Ловко крадат телефони, чанти или каквото имате в ръцете.

Услужливи табели уведомяват туристите колко стъпала остават до върха.

На върха има 18–метрова статуя на Буда в позиция лотос. Тя е огромна и величествена, цялата е златна. Изключителна панорама, пред която оставаш безмълвен. От там може да се наблюдават молещите се монаси, облечени в оранжеви одежди.

Околността е покрита с големи дървета на стотици години, особено в долината Khiriwong. Планините са от всички страни и има много малки пещери.

Освен че е място за медитационен център, това е и обект на археологически и исторически интерес. Той е един от най-интересните храмови комплекси в южната част на Тайланд, тъй като монасите живеят и се покланят в лабиринт от естествени пещери в обрасла долина на джунглата.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Wat Tham Suea – храмът на тигровата пещера appeared first on Зелен Свят.

Относно създаването на човечеството знаем много малко. Из различните култури можем да намерим интерпретации на идеята за същества (богове), който дошли на Земята и създали човека. След определен период от време историята се превръща в легенда, след което легендата става мит. В сърцевината си, много смятат, че могат да намерят истина в митовете. Най-общопознатия и глобално разпространен е митът за Великият Потоп. Много религии споменават за време когато хората са живели хиляди години. Шумерите са документирали лист на техни крале, датиран „преди потопа“, и всички те са починали на възраст 25,000+ години.

Някой смятат, че те просто са броели години по различен начин, но това не е потвърдено. Други спорят, че може би те са притежавали някакъв вид наука, която е позволила да удължат живота си. Улики от познание на ДНК или клониране на хора не са намерени.

Въпреки това, в голям брой от изкуството на шумерите са изобразени създадения, който слизат на Земята и биват пищно посрещани като цивилизацията. Често те са изобразявали хората със криле и нека не забравяме митичното животно, с което те са най-познати, ламасу  – крилат бик с човешка глава.

Днес учените са развили технологията до такава степен, че е възможно да се клонират органи. Вече успешно са клонирани няколко вида животни изцяло. Често се говори за изгубената наука от античността. Съществуват множество структури, който до ден днешен си нямаме идея как са построени или защо. Дали наистина извънземни са дошли на земята, създали са ни по техният лик, но са ни дали ограничени способности, за да не ги покорим? Възможно ли е митовете някога да са били факти от историята?

Автор: Мартина С. Попова

The post Произхода на човечеството appeared first on Зелен Свят.

Нежната зеленина на листата им  изглежда особено ярка върху белия сняг. Цветята, като малки камбани, имат много приятна, но слаба миризма. Наведените глави на цветята се състоят от бели венчелистчета: три външни овални и три вътрешни, подобни на тънки клинове. Ето и една красива легенда свързана с кокичето.

В древни времена богинята Флора,  раздавала на цветята  костюми за карнавал. Кокичето имало бяло облекло. Снегът започнал да моли Флора да му позволи да вземе участие в тържеството. Но всички растения се страхували от студения му дъх. Срамежливият жалък  сняг безстрашно стоял до кокичето. Докато танцували, те се харесали  толкова много, че все още са неразделни.

Сигурен знак, че пролетта е наблизо дават кокичетата. Малки и смели, много бели камбанки украсяват първите размразени петна и склонове.

Ето още една красива легенда за това невероятно цвете:

„Когато Бог изгонил  Адам и Ева от Рая, било зима на земята. Ева замръзнала и започнала да плаче. Тя тъжно си спомнила  за топлата райска градина. За да я утеши, Бог превърнал няколко снежинки в нежни цветя. Това били кокичета. Виждайки ги, тя се развеселила и се изпълнила с вяра. Оттогава, тези цветя се приемат като ​​символ на надеждата.”

Изcлeдвaнията дoĸaзвaт, чe ĸoĸичeтo имa пoлoжитeлнo въздeйcтвиe върху фyнĸциитe нa чoвeшĸия мoзъĸ. Ha бaзaта нa тoвa, сe пpaвят и мeдиĸaмeнти, бopeщи сe c бoлecттa Aлцxaймep.

У нac, нaй-чecтo ĸoĸичeтo сe изпoлзвa зa лeĸ сpeщy язви, нacтинĸи и зa пo-дoбpa миcлoвнa дeйнocт. Лeчeбният cпиpтeн извлeĸ от кокиче e пoпyляpeн oт peдицa пoĸoлeния и мнoгo възpacтни xopa cъвeтвaт дa ce пpaви пpeдимнo c блaтни ĸoĸичeтa. Ecтecтвeнo, и гpaдинcĸитe въpшaт чyдecнa paбoтa. Елeĸcиpът, cъчeтaвaщ ĸaмбaнĸитe oт ĸoĸичeтa, пoтoпeни в paĸия, мoжe дa сe изпoлзвa и зa paзтpивĸa, oсвeн зa пиeнe

Oсвeн зa cпoмeнaтитe пoлeзни cвoйcтвa, ĸoĸичeтaтa мoгaт дa пoмoгнaт и зa пoдoбpявaнe нa зpeниeтo, пpи бopбaтa сpeщy плeĸcит и зa пo-дoбъp тoнyc.

Не подценявайте силата скрита в малка разфасовка.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Кокичето – сила скрита в мини разфасовка appeared first on Зелен Свят.

С настъпването на пролетта, хората по цял свят се изпълват с очаквания и празнуват пролетта, а ние в България  на 1 март отбелязваме „Баба Марта”.  Освен, че малки и големи се окичват с така симпатичните мартенички във всякакъв вид, форма и размери, има хора, които ги връзват на  домашни котки и кучета. В малки населени места, хората дори ги поставят на агнета, жребчета и т.н. Защо пък не?!? Нали са за здраве?!? И дори къщите се украсяват с мартеници.

Класическата мартеница се прави от червени и бели нишки на прежда. В съвремието се използват какви ли не материали, например – кожа,  мъниста или друг материал.

От древни времена, мартеничката се счита за амулет, който предпазва от зли духове. Днес почти всички тези “традиции” са забравени и сега това е предимно атрибут на пролетта. Но и сега се вярва, че ако през март носите мартеница,  ще бъдете здрави през цялата година.

Може би най-популярната легенда  е свързана с хан Аспарух. Той имал четирима братя и една сестра Калина. Докато Аспарух завладявал много земи, братята се разпръснали, а Калина останала в Праболградската земя (намира се на територията на съвременна Русия).

Веднъж той седял под едно дърво, на което имало лястовица. Тя попитала Аспарух защо е толкова тъжен, на което той отговорил, че има богатство и власт, но никой не може да донесе вест от Калина.

Лястовицата отговорила, че познава Калина и семейството на хана, и отлетяла. Тя летяла без почивка три дни и три нощи, седнала на рамото на сестрата и ѝ разказала за брат ѝ Аспарух. В отговор, Калина изпратила съобщение до брат си – откъснала най-красивите цветя от градината си, вързала ги  с червени и бели конци, които вързала на лястовицата, която отлетяла обратно. Лястовичката намерила хана в момента, в който отбелязвал създаването на нова държава – България.

Тя му дала цветята и му разказала за Калина. Ханът бил възхитен, наредил да се празнува този ден – 1 март с цветя, вързани с тъкани от бели и червени нишки, а подаръците започнали да се наричат ​​„мартеница“.

Оттогава те напомнят за Аспарух, първият български хан, и символизират края на зимата и пристигането на пролетта, както живота и здравето.

Хората носят мартеници за определен период от време. Казват, че мартеничката може да бъде премахната, когато човек види щъркел. След това се завързват на цъфтящи дървета, така че през новата година да има реколта.

Има много песни за Баба Марта, които са оцелели и продължават да се пеят и до днес. Във Видин пък традиционно правят фигура от живи хора.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Мартеници appeared first on Зелен Свят.

Главен герой на днешната статия е един природен феномен в България, който се нарича „Каменната сватба”. Изключително впечатляваща и достъпна дестинация, която всеки трябва да види с очите си. Въображението на хората е оприличило скалните образувания на сватбено шествие и естествено има легенда свързана с мястото. Ето я.

Преди много, много години един млад мъж се влюбил в чудно хубава девойка. Залинял от любовна мъка по нея. Баща му разбрал за причината, която покосила сина му и направил всичко възможно да я вземе за жена на сина си. Откупил хубавицата с пълен тас жълтици. Вдигнала се сватба за чудо и приказ.  Задумкали тъпани, писнали зурни. Взели момата и тръгнали към с. Зимзелен, където щели да живеят младите. Най-отпред на шествието била красивата булка със забулено лице и качена на муле. До нея вървял свекърът, а най-отзад бил щастливият жених. Като минали малката рекичка току пред с. Зимзелен, духнал вятър и открил лицето на булката. Всички били поразени от красотата на момичето, но най-впечатлен бил свекъра и нечисти помисли се прокраднали в него.

Природната забележителност се намира в землището на с. Зимзелен, на 3 км. от Кърджали, близо до асфалтиран път. Фигурите са изключително разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 м.

Образуванията са вулкански туфи с риолитов състав, чиято възраст е около 35 млн. години (уха, нали?!?) 

През олигоцена днешните Източни Родопи са били дъно на море.  В резултат на чести вулкански взривове, на морското дъно са се образували дебели пластове вулканска пепел, примесена с различни късове от разрушаващите се по брега скали. Утайките се уплътнявали бавно и се превръщали в пластове от туфи, в които сега е оформена “Каменната сватба”. От съдържанието на различни минерали в тях,  скалите се обагрили в различни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен.

Сред тях има прослойки и от други скали – варовици, конгломерати и др. Различният минерален състав на скалите, определя тяхната различна здравина, а това е важно условие за моделирането на фантастичните фигури на пирамидите.

Посещението на „Каменната сватба” не представлява никаква трудност през всички сезони.

Снимките са ми предоставени любезно от: Мехмед Билял

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Каменната сватба appeared first on Зелен Свят.